За Рила, за гледните точки, за закона.

Вчера бях на протеста в защита на Рила. Прекрасно е да си сред хора, на които им пука за природата. Обикновено познатите ми са напълно безразлични към унищожаването й, а в най-добрия случай, когато са против, са прекалено убедени, че всякаква форма на съпротива е напълно безсмислена и че си губя времето. Ами, нека си го погубя малко. Дори и да е напълно безсмислено, нека поне видят, че не всички са „за” фарса, който се вихри. Понякога си мисля, че по-голямата част от хората имат доста странно разбиране за природата – тя е предмет, тя е ресурс, тя е нещо, от което могат да се изкарат повечко парички, тя е ценна толкова, колкото ще платят за нея. Тя е нужна сега за момента, колкото да се напълнят джобовете. Това виждане винаги ужасно ме е дразнило

Вчера имаше един изключително интересен (за мен) момент. Протестиращите – на тротоара. Полицаите – на шосето, срещу тях, в кордон. Протестиращите – скандиращи: „Спазвайте закона! Спазвайте закона! Спазвайте закона!”. На тези, които са призвани не само да спазват, но и да налагат закона. Само този малък пример е достатчен, за да покаже сам по себе си колко законно е всичко в България. Тъжно.