Вика му се българска екологична политика

Помните ли миналогодишната борба за Странджа? Сигурно не ви е отминал и скандалът с Рила. Както сигурно знаете, голяма част от питейната вода в София идва от Седемте рилски езера, където сега ще правят курорти и осмо изкуствено езеро. Което евентуално ще остави без питейна вода и малкото софийски квартали, които все още я имат. Имайки предвид световните тендеции това не е особено интелигентна постъпка, но пък производителите на минерална вода ще се напечелят едно хубаво – докато има достатъчно такава, разбира се.
Също се подразбира, че сечта не приключва дотук. 52 декара от вековната гора край Търново също вече са под ножа. Разбира се за г-н Софиянеца това е много далеч, че да го мисли, но и за него има – сеч в Княжево, мястото, където голяма част от столичани прекарват уикендите си в разходки сред природата.
Забележете, дори не подхващам темата за Черноморието, за Иракли, Златна перла (край Варвара), Камчийски пясъци и т.н. И това са безумията, които аз съм чула, без да съм от най-следящите нещата.
Ужасно се дразня, когато повдигна някъде темата и получа отговор “О, защо се занимаваш, тия неща изобщо не ги следя” или “Безнадеждно е, няма смисъл, губиш си времето” или, още по-зле, “Че защо пък да не се застрои, знаеш ли колко голяма част от България е със забрана за строежи, то къде да строи човек?!” … Не знам кой от изброените отговори е най-отвратителен, честно… Не знам и как човек може да е неутралнен към унищожаването на природата в родината му. Както е неутрален и за останалите беззакония, разбира се. Ако се прецака футболен отбор, се вдига шум до Бога (не, че има нещо лошо да се вдигне шум, не ме разбирайте погрешно), а когато се прецака цял народ, никой нищо не прави по въпроса – независимо дали става въпрос за цени на парното, обрани еврофондове, прецакана здравна система или осакатена природа.