Следморско – или какво е морето в Гърция:)

Знаете ли, то било хубаво човек да ходи на море в Гърция. Пътят не е много по-дълъг (всъщност май даже излиза по-къс, не съм сигурна), хотелиери, стюардеси и т.н. са мили и усмихнати, всичко е като на рекламните снимки или дори по-хубаво, парите са същите като в БГ и то като си скромен в БГ (е, ако си all inclusive със Зора Турс, май нацелихме ако не най-изгодната то една от най-изгодните почивки), а изживяването е неповторимо.
Но да карам по ред. Тръгнахме ранна сутрин от стадион “Васил Левски” с доста хубав автобус, чист, новичък, с климатик, въобще бижу. Преминахме границата след около 3 часа – бързо и безпроблемно. Минаха митничари да ни сравнят със снимките на личните ни карти и това беше. И навлезнахме в Гърция. Първият признак, че не сме в България беше, че радиостанцията се смени и ни заговориха на гръчка реч. Вторият беше, че магистралата с по едно платно в посока се превърна в огромна лъскава магистрала, по която се пътува и задминава безпроблемно. Земята придоби доста по-гледан вид – местата с опасност от свлачище бяха покрити с мрежи, наоколо се виждаха ниви, горички. Но колкото повече навлизахме навътре, толкова по-суха ставаше земята. Планините ставаха все по-ниски и голи, дърветата – все по-малко. С изключение на прилежно поддържаните маслинови горички.
Другото нещо, което ми направи силно впечатление, бяха параклисчетата. Навсякъде около пътя – параклиси. Някои – двуетажни, с нормални размери. Но и един куп миниатюрни техни копия, навсякъде около нас. Бързо се отказах да броя, защото бяха безбройни. Малко по-нататък видяхме магазини, чиито дворове бяха изпълнени с параклиси фабрично производство – еднакви като капки вода, във всякакви размери. Купиш си параклис и си го бучнеш в двора – чиста работа.
След като минахме покрай Солун и попътувахме още известно време, навлязохме в Халкидичския полуостров. Ние поехме към първия ръкав, Касандра и докато преминавахме през канала, свързващ го със сушата, за първи път в живота си видях море от изток и запад едновременно.  Скоро се оказахме в чудесно градче. Доста по-зелено от курортите в Южното Черноморие, в които съм била (Бургас, Царево, Ахтопол, Варвара, Китен) и това не е, защото климатът е по-влажен, напротив, а защото постоянно се полива, засажда, обгрижва. Преобладаваща растителност са палмите, сред тях има и широколистни и иглолистни дървета и цветни храсти. Освен това сградите са по 2-3 етажа, много рядко 4. На разстояние една от друга. Има зелени площи. Има свободни площи, въздух! А не хотел до хотел и кофите за боклук пред централния вход.
Нашият хотел се оказа четириетажен, покрит с увивни растения. Чист, красив, с басейн и шезлонги, стаи с работещи климатици, завеси тънки и дебели, щори, затварящи се врати, некапещи кранчета на чешмите, работещи казанчета на тоалетните, несчупени шкафове, достатъчно столове. И всичко това накуп. Храната беше малко еднообразна, но вкусна. А сред персонала имаше ужасно много българи, така че почти не се наложи да се опитваме да говорим на английски. Така де, аз един път си проведох разговор на английски с един келнер, докато той не го приключи на български и не ме остави в шаш, но това – подробности.
Все пак успяхме да намерим недостатък и на тамошния плаж - пясъкът никой не го чисти. Целият е във фасове и какво ли още не, даже оси са се завъдили. Компенсира обаче морето. По-бистро море не съм виждала даже на Варвара преди години, когато там беше съвсем чисто и ходехме съвсем малко хора. Не стига, че бистро, ами и пълно с риби. Всякакви цветове и размери, каквито си пожелаеш. Преобладаваха малките, мама видя и змиорки. И всичко това – най-спокойно плуващо си в краката ти. Е, змиорките май не, но по-добре.
Имаше хора от всякакви националности – руснаци, словаци, българи, сърби, хървати, гърци (летовници, дам) и още, и още. Плажът беше пълен с усмихнати китайци, предлагащи масаж и още по-усмихнати негри, май идващи направо от Африка, продаващи сувенири, чанти и какво ли още не. В града индийци раздаваха рекламки за ресторанта си, а една вечер (точно тази, в която не си взехме фотоапарата на вечерната разходка) се появиха и двама индианци, които изнесоха атрактивен концерт в амфитеатъра (не, не е изостанал от едно време, новопостроен, малък, но побиращ достатъчно хора, на централния площад).
Освен това, малкото курортно градче си имаше хубава голяма книжарница. За сравнение – в Китен се намираха книги на две будки, които продаваха още куп неща, а продавачките не знаеха какви заглавия продават. Другото нещо, което ме накара зда завиждам – гърците си имат един куп комикси на роден език. И от Marvel, и от Darkhorse. “Ultimate X-men”, “Ultimate X-men and the Fantastic Four”, “Astonishing X-men”, “Ultimate Spider-man” и така нататък, и така нататък. И то не по 2-3 броя както става при нас с Глоб Трейд. Хубавото е, че се намираха комикси и на английски, та си накупих.
Седем дни релакс на 100%. Никакви проблеми. Никакви багери и бормашини на главата ти. Никаква чалга. Всъщност, никаква шумна музика в самия хотел. Затова пък – предостатъчно в центъра на града. Чудесно място. Ужасно съм доволна от прекараното време там и май догодина пак ще искаме да ходим там. Бас ловя, че догодина няма да има нови 10 хотела, нов нацупен екип в хотела или изтичания на мазут и кой знае още какво в морето. Едно е сигурно – край на Китен с ужасно силната музика (обикновено чалга), тъпканицата, мръсното море, бормашините и умопомрачителното количество комари.
Ех, колко хубаво би било и в БГ да има такъв курорт. Но, уви, инвеститорите полагат доволно големи усилия това никога да не се случи.

Ето тук ще намерите прекрасен пост на друг човек, летувал тази година на същото място, дори в същия хотел. Приятно четене!