Ъпдейт: Постоянно актуализирана подробна информация за случващото се в Гърция: http://baidalai.blogspot.com/
Следя с интерес случващото се в южната ни съседка. Убийството на 15-годишно момче, позволило си да се пери на двама полицаи, провокира страхотни безредици, всенародни бунтове и хаос. Сигурно вече сте чели на няколко стотин места поне 2-3 версии за случилото се – като се започне от това дали покойният Александрос Григорополус е имал със себе си още пет или трийсет момчета, дали са нападнали полицаите, навлезли в традиционно анархисткия атински квартал Екзархия с псувни или с камъни, или с камъни, пръти и коктейли „Молотов”, мине се през това дали полицаят Епаминондас Корконеас след гранатата, изпратена от него и колегата му по децата е пуснал произволни предупредителни изстрели, които съвсем случайно са уцелили Александрос или го е застрелял директно, хладнокръвно и съзнателно, и се стигне до това дал жертвата е била анархист и размирен ученик, сменил няколко училища (по думите на убиеца) или отличник за пример, както твърди училището му.
Въпреки многото версии и изкривявания на случката фактът е един – тийнейджър е прострелян от полицай, който дори и сега в затвора и съда не се разкайва изобщо за стореното. А делото му е предизвикало най-големите бунтове на студенти, ученици и въобще граждани в Гърция. От шествия и демонстрации на профсъюзи през затворени училища и обсадени от ученици районни полицейски управления, до изпотрошени магазини и банки и щети, оценявани на милиони евро (както постоянно се повтаря в пресата, която иска цифри). Отзвукът от случващото се вече преодоля границите на страната.
Много блогъри писаха за случващото се – Бай Далай, Богомил Шопов, Делян Делчев, Иво Инджев, Пейо.
Много е интересна за мен аналогията между България и Гърция в случая. В Гърция се оплакват от вдигане на годините за пенсиониране, растящи такси за обучение в университетите, полицейски произвол. В България отдавна увеличиха с по пет години възрастта за пенсиониране, семестриалната такса в Софийския расте ежегодно (следвам там и съм пряк свидетел), полицаите до убийство не са стигнали май (чукам на дърво), но пък за убийството на студента по фармация Стоян Балтов в Студентски град не са се раздействали особено. Има ли протести за нередностите в България?
Има! Но забележете чий е най-коментираният – не срещу убийството на студента, а на полицаите, които са решили да протестират срещу ужасно ниските си (минимална 650 лева + надбавки) заплати. Вярно, че са ужасно дейни, когато някой си позволи екопротест, но когато се извърши истинско престъпление май им спада ентусиазма.
Разликата е очеизбождаща.
Дали подкрепям гърците?
И да, и не. Това, което не подкрепям, е вандализма. Не заради не-знам-колкото-си евро, а заради това, че тези вандали, демонстриращи уж срещу погазване на човешките права хич не се сещат, че собствениците на магазините, които трошат, също си имат човешки права, вложили са труд в тези магазини и се изхранват чрез тях. Безобразие е това посегателство върху частната собственост (която, естествено, анархистите зачеркват като неправилна), уж протестират срещу държавата, кофти политиката й и убийството на едно дете, а от протестите им си патят граждани.
Но. Възхищавам се на гърците за солидарността им. Докато бях в училище, и аз като всички останали мълчах и търпях въпреки силното си недоволство от ред неща. С думите „за ваше добро е” родителите ни ни приучават да стискаме зъби и да търпим през 12 години от живота си какво ли не и да не изказваме недоволство – срещу малоумни учебни планове, шантави учители (сектантка и доказан педофил са само част от моите), унижение и презрително отношение. Гръцките ученици обаче не търпят. Ние, приучени от тези 12 години училище, а предишните поколения от 45-те години комунизъм и 500-те години османско владичество (цял ден уча за изпит по народопсихология и май ме избива и тук, извинявайте), търпим. Търпим да унищожават природата ни. Търпим да прокарват шпионски закони погазващи правата ни (честито отменяне на Наредба 40, между другото, явно все пак има светлина в тунела! 
). Търпим управниците ни да ни крадат, както си искат. Търпим властта на мутрите и вместо да се разбунтуваме ги превръщаме в герои и жадно четем за живота им във вестник „Уикенд” или в редицата бестселъри на издателство „Милениум” за убитите босове и т.н. Търпим да си плащаме безплатните по конституция образование и здравеопазване (като второто е особено жестоко и води до смърти в най-буквалния смисъл на думата). Търпим корупция във всички области. Търпим какво ли не.
И когато някой отиде на протест, няма солидарност от страна на другите. Самата аз бях против учителските стачки, защото виждах едни прости, нахални и неприятни хора, каквито бяха 90% и от моите учители и не можех да изпитам нещо друго към тях, освен неприязън. А те няма да станат по-добри, ако оскотеят съвсем. Когато лекарите излязат на протест, ги мразят, защото са корумпирани (не, че много от тях не са). Когато миньорите излязат на протест, не им се обръща внимание. Когато учениците от 7-мо излязат на протест срещу безумните мерки на директорката си, ги обвиняват в пропадналост (задето момчетата си позволяват лукса да не искат да ги стрижат като в армията и затворите). Когато еколозите излязат на протест, реакцията е „Ау, аман, заради тях има задръстване”. Въобще, когато някой излезе на протест, в най-добрия случай се казва „е, прав е да мисли така, ама защо се занимава, като така и така нищо няма да се промени”. Ами не, няма. Още Кубрат е показал на синовете си как се чупят пръчките поотделно и как заедно. Ама ние никога не сме заедно. А гърците са. Какво ще излезе от действията им не знам, не съм вдъхновена от комунистите и всякаквите други леви политици, които ще яхнат вълната на недоволството, за да спечелят изборите и да се облажат от властта, но пък току-виж има и положителни последици от цялата работа. Защото ако няма, гърците пак ще се вдигнат. Учениците, студентите, работещите, всички заедно. И няма да търпят произвол.
Селин, здравей
(правя връзка с твоето мнение в блога на Гриша Гачев)
Вълненията в Гърция, според мен в крайна сметка СТАБИЛИЗИРАТ властта. Дори тези люде, които сега протестират и искат правителството им да се махне, след всичките извършени вандалщини и палежи (странен начин да се изразява възмущение от полицейска бруталност), ще са ЗА по-силна полиция и ПО-СИЛНА държава.
По примера на Зелен бетон те искат СЪЩАТА СИСТЕМА, но “по-дружелюбно” настроена към гражданите.
За мен това е въртене в кръг. Затова се опитвах да внуша на Зелен бетон простичката истина, че е време “гражданското общество” да се държи като сбор от възрастни хора, които сами си решават проблемите, а не като дечица от детската градина, които за всичко тичат при възпитателката с “моля, другарко, Гошко не ми дава играчката”…. пардон, сега е “моля, госпожо, Гошко…” и така нататък.
“Госпожата” в случая е държавата, институциите.
В Гърция нищо добро няма да стане. Ще продължат да сменят управляващи партии, а с ореола на бунтари, покрай искрено (и достойно) протестиралите, ще се закичат мародери и асоциални типове, които и в едно бездържавно общество не биха се вписали, защото само знаят да трошат и хулиганстват.
Изобщо, в Гърция (не без участие на неофашистки групи и държавни провокатори – а такива съм виждал с очите си и в София през януари 1997) беше нанесен силен удар по анархизма като идея.
Колкото до убитото момче – съжалявам за него. Но в цялата тая история вече все по-малко стават правите, въпросът вече се решава кой е по-крив. Което е още по-тъжно.
У нас, именно защото няма масови изстъпления, нито работещи, уредени институии, описаната в блога на Гришата (в коментарите) схема за безвластие има повече изгледи да се получи. Не като се залага на дебилно разбиране що е “революция”, не като се протестира, а като се върши нещо, при това – нещо всекидневно, което си го вършим заедно с приятели и познати. Новото е свързването на хората в мрежа (интернет), чрез която да се координират да си ПОМАГАТ. Протестите, повтарям, са направо излишни – в повечето случаи и при повечето поводи (не така е с убийството на момчето от факултета по фармацевтика, но протестът не се получи убедителен. Беше трогателно, но не и ефективно).
Защо протестите са излишни (повечето)? Защото се протестира за две неща: с цел някой да се махне, или сцел този някой да си изпълнява задълженията.
(всичко друго е адреналин)
Ако “някойът” се махне – с кого ще го заместим? Практиката показа, че няма голяма разлика. А това свидетелства, че ТАЗИ система поражда едно и също нещо, няма значение кой ръководи държавата.
Ако въпросният някой тръгне да си изпълнява задълженията – защо би го направил? Защо би продължил да си гледа работата за повече от три дни, докато не отшуми недоволството? Ами пак практиката показва, че някой е РАЗРЕШИЛ да се появят всички предпоставки за дадено безобразие (лас-вегасизирането на Студентски град, да речем), което показва СИСТЕМНО нежелание да си изпълнява задълженията. Защото най-мързеливото действие на един пожарникар, например, е да премахне условия за възникване на пожар, вместо да търчи после с маркуча по етажите, рискувайки си живота.
Институциите обаче, защото не си рискуват лично живота, а пращат изпълнители, НЯМАТ файда да си гледат работата, нито да вършат профилактика. И пак се връщаме на предишния извод – СИСТЕМАТА работи грешно.
Зелен бетон казва, че това е отклонение. Аз, вярно, отказах се в края на V курс от инженерството, разбрах, че не е моето занимание в живота, но поне съм усвоил някои елементарни правила: когато режимът на работа на една машина се състои само от отклонения, не е виновен операторът, нито настройките. Такава машина не подлежи на ремонт, а на демонтаж, защото конструктивно е сбъркана.
В “нормалните държави” машината работи, да. Защото е по-умна. Действа си в свой интерес, но не лишава персонала от благини. Стриже вълна, а не дере кожи – защото така е по-изгодно. Така там недоволството срещу системата не е толкова изявено, но принципно нещата не се променят – навсякъде хората страдат от бюрокрацията, навсякъде искат повече лична свобода. Само че им е предимно уютно и се репчат само онези, които не могат да прогресират според правилата на системата, които правила са що-годе синхронизирани със здравия разум.
Тук, при нас, “успяването” пък става ВРАЗРЕЗ с понятия като справедливост.
Ето защо при нас има условия, а в Гърция или Германия по-няма. В ГЪрция желанието за промяна взема уродливи форми, предизвикано от грозни случки, но се завърта в кръг и пак се стига до връщане към системата, която пак ще поражда грозотия и поводи за протест. В Германия (сестра ми дълго живя там, та съм по-запознат) системата и гражданите са влезли в симбиоза (не докрай равностойна), там не използват протестите, за да ги дискредитират, а изобщо не дават сериозни поводи за протести (умният пожарникар одеве от примера).
Та така. Дано не съм те отегчил.
Ако имаш желание, заповядай на http://sharkannht.blogspot.com/
ще си добре дошла
аз и други хора канех, но те имат твърди мнения по въпроса. Причината навярно е в мен, че неправилно подхождам.
Де да знам, аз съм свикнал да подлагам на съмнения своите схващания, да ги усъвършенствам. Така стигнах постепенно, за 20 години, до мнението, че държавата като форма на организация е бита карта. Минал съм през етапа, в който Зелен бетон и немалко други хора, които познавам лично, са затънали, бетонирали са се. Ама явно не бива да ги дърпам за ушите от мястото, където им се вижда приемливо за съществуване.
А, да, споменаваш в Гришиния блог, че няма “такива” политици.
Няма ами. Как ще се появят, като сегашните правила не дават простор да виреят точно ТОЗИ тип политици.
Ако обаче възникне и укрепне едно паралелно, самоогранизирано общество, по-актуални ще станат такива политици, които ще са готови да редуцират институциите. Политиците са като търговците на Женския пазар – ако има търсене, ще го (ще се) предложат
Ок, имам един въпрос към теб.
Това, което ти предлагаш – как го виждаш възможно да стане?
Ама сериозно.
Днес си вторият човек, който ми обяснява, че протестите нямат смисъл, другият като аргументация стигна само до това, че `97-ма нищо не излязло. Ето, ти 20 години си си блъскал главата над тези проблеми, стигнал си до своите изводи, до своята теория какво трябва да е обществото и защо. Остава само един въпрос – как.
А за политици търсене има – дали конкретно такива като от разговора ни в блога на Григор или просто политици различни от сегашните по някакъв начин, – но има. Ужасно много хора се оплакват, че искат да гласуват, но няма за кого. И все пак “различни” политици не се появяват. Все едни и същи хора са, които ходят от една партия в друга. Изключение е съвсем новата партия “Зелените” от съвсем нови хора, които (поне с каквото аз впечатление останах от еднократния ми по-задълбочен контакт с тях) наистина искат да променят нещо. Та, има търсене за такива като тях, но има и медийно затъмнение, появят ли се някъде ги представят за “екологични неправителствени организации” и какво ли още не. Как ще пробият и ще успеят ли предстои да видим.
Имам един проблем с идеята за премахване на държавата. Помисли си – това е хиляда и триста годишна традиция. Да не говорим в световен план. Не знам как би могло всички хора да се хванат за ръце и да я разкарат. Вижда ми се… нереално.
И още нещо – за “Опасявам се, че тук прилагаш нови закономерности/принципи към стара обстановка/среда, което не е коректно и поради това не струва като аргумент”. Всъщност, не пишех с цел да ти доказвам колко си неправ, просто обмислях казаното и изразявах съмнение. Не съм искала да прозвуча като черната станция, дето се чуди как да доказва на другите, че не са прави. А закономерността и принципът, за които си мислех, са човешката природа. Независимо в какво общество – тоталитаризъм, демокрация, родово-общинен строй, анархия или каквото още ти хрумне – винаги има лоши хора, подли хора, властни хора, както и такива, които им се хващат на въдицата. Това прави липсата на несправедливост невъзможна. Винаги съм възприемала идеята за наличие на закони като един своеобразен регулатор. Ти казваш – не бива да има никакви закони. Но това не води ли според теб до възможност за подлости и измами? Забележи, сега хората повтарят, че положението в България е такова, защото няма закони, никой не следи за спазването им и прикривват нарушаването им, а не защото ги има. Думата беззаконие се използва за престъпност, разюзданост, своеволие на всякакви мутри и прочее, и победа на по-силните, експлоатация и т.н. и т.н. и т.н.
Благодаря ти за поста, а също и за поканата, ще посетя блога ти с удоволствие, само да ми мине изпита утре, че уж се опитвам да си огранича времето на компа и да компа и да го пренасоча за учене, пък… пак съм тука.
Относно Гърция – според мен биха могли да спечелят нещо от цялата история хората, ако точно сега, когато държавата още няма идея как да се пребори с тях, поставят ясни искания и не прекратят протестите, докато те не бъдат изпълнени. Искания за промяна на разпоредбите, срещу които протестират – вдигане на годините за пенсия, поскъпване на образованието и т.н. Също, ако постигнат успех с това, биха могли да поискат повече права като референдуми и т.н. В този момент са постигнали нещо – обърнали са вниманието на всички към себе си и са изкарали държавата си временно от строя и според мен биха могли да предявят искания за промяна в закони. А не да свалят демократите и да сложат комунистите или някоя друга такава гениалност. За съжаление, ме съмнява да се сетят да притиснат точно по този начин, въпреки че както са се вдигнали масово и всенародно имат потенциалната възможност.
А иначе, съмнява ме гърците да станат за по-силна полиция и по-силна държава. Доколкото знам, те си имат неизкоренима непоносимост към полицията открай време. Даже Капитал пише за това. При тях спомените от диктатурата се изразяват в неподчинение, за разлика от при нас в отчаяние, поне доколкото разбирам, може да греша, разбира се.
Ще съм изклиючително кратък и ясен време е за действия стига говорене готов съм и аз и много хора да скочиме срещу цялата тая простотия която се вижда на всеки ъгъл и ни подлудява отвътре rumpelcho91 е скайпа ми омръзна ми да обяснявам и да убеждавам който иска ми пише уговаряме се събираме хора има достатъчно време е щото прекалено много се е струпало вече.
гърците можеха да поискат форми на пряка демокрация, но предпочитата искания за социална държава – тоест за ПОВЕЧЕ държава.
дадох ти линк към “Основи на безвластието”, ще ти дам още, макар че материалите на български не са много.
И, съвсем накратко: в най-лошия случай при липса на закони (но не и правила! не и без принципи за взаимодействие!) гадостите няма да са повече от сега, “под закона”.
Освен това, има дейности, обявявани за незаконни (престъпни), които не биха били квалифицирани като такива в други условия, та даже и не биха се случили – заради по-различната мотивация на хората, живеещи при определени условия.
Но именно те, “безобидните” нарушения, често се осъждат ИЗВЪНЗАКОНОВО и хората се стремят да ги прикриват – нерядко чрез СЪЩИНСКИ престъпления (насилие, измама).
надявам се, че изпитът ти е минал без проблеми!
на въпроса ти КАК – ето отговор:
http://sharkanan.blogspot.com/ (ДРУГИЯТ ми блог)
ако искаш, да продължим там беседата?
П.П. Много ти благодаря за посещението и вземане на отношение в “главния” ми блог.