дадох ти линк към „Основи на безвластието“, ще ти дам още, макар че материалите на български не са много.
И, съвсем накратко: в най-лошия случай при липса на закони (но не и правила! не и без принципи за взаимодействие!) гадостите няма да са повече от сега, „под закона“.
Освен това, има дейности, обявявани за незаконни (престъпни), които не биха били квалифицирани като такива в други условия, та даже и не биха се случили – заради по-различната мотивация на хората, живеещи при определени условия.
Но именно те, „безобидните“ нарушения, често се осъждат ИЗВЪНЗАКОНОВО и хората се стремят да ги прикриват – нерядко чрез СЪЩИНСКИ престъпления (насилие, измама).

надявам се, че изпитът ти е минал без проблеми!

на въпроса ти КАК – ето отговор:
http://sharkanan.blogspot.com/ (ДРУГИЯТ ми блог)
ако искаш, да продължим там беседата?

П.П. Много ти благодаря за посещението и вземане на отношение в „главния“ ми блог.

Относно Гърция – според мен биха могли да спечелят нещо от цялата история хората, ако точно сега, когато държавата още няма идея как да се пребори с тях, поставят ясни искания и не прекратят протестите, докато те не бъдат изпълнени. Искания за промяна на разпоредбите, срещу които протестират – вдигане на годините за пенсия, поскъпване на образованието и т.н. Също, ако постигнат успех с това, биха могли да поискат повече права като референдуми и т.н. В този момент са постигнали нещо – обърнали са вниманието на всички към себе си и са изкарали държавата си временно от строя и според мен биха могли да предявят искания за промяна в закони. А не да свалят демократите и да сложат комунистите или някоя друга такава гениалност. За съжаление, ме съмнява да се сетят да притиснат точно по този начин, въпреки че както са се вдигнали масово и всенародно имат потенциалната възможност.
А иначе, съмнява ме гърците да станат за по-силна полиция и по-силна държава. Доколкото знам, те си имат неизкоренима непоносимост към полицията открай време. Даже Капитал пише за това. При тях спомените от диктатурата се изразяват в неподчинение, за разлика от при нас в отчаяние, поне доколкото разбирам, може да греша, разбира се.

Колкото до убитото момче – съжалявам за него. Но в цялата тая история вече все по-малко стават правите, въпросът вече се решава кой е по-крив. Което е още по-тъжно.

У нас, именно защото няма масови изстъпления, нито работещи, уредени институии, описаната в блога на Гришата (в коментарите) схема за безвластие има повече изгледи да се получи. Не като се залага на дебилно разбиране що е „революция“, не като се протестира, а като се върши нещо, при това – нещо всекидневно, което си го вършим заедно с приятели и познати. Новото е свързването на хората в мрежа (интернет), чрез която да се координират да си ПОМАГАТ. Протестите, повтарям, са направо излишни – в повечето случаи и при повечето поводи (не така е с убийството на момчето от факултета по фармацевтика, но протестът не се получи убедителен. Беше трогателно, но не и ефективно).

Защо протестите са излишни (повечето)? Защото се протестира за две неща: с цел някой да се махне, или сцел този някой да си изпълнява задълженията.
(всичко друго е адреналин)
Ако „някойът“ се махне – с кого ще го заместим? Практиката показа, че няма голяма разлика. А това свидетелства, че ТАЗИ система поражда едно и също нещо, няма значение кой ръководи държавата.
Ако въпросният някой тръгне да си изпълнява задълженията – защо би го направил? Защо би продължил да си гледа работата за повече от три дни, докато не отшуми недоволството? Ами пак практиката показва, че някой е РАЗРЕШИЛ да се появят всички предпоставки за дадено безобразие (лас-вегасизирането на Студентски град, да речем), което показва СИСТЕМНО нежелание да си изпълнява задълженията. Защото най-мързеливото действие на един пожарникар, например, е да премахне условия за възникване на пожар, вместо да търчи после с маркуча по етажите, рискувайки си живота.
Институциите обаче, защото не си рискуват лично живота, а пращат изпълнители, НЯМАТ файда да си гледат работата, нито да вършат профилактика. И пак се връщаме на предишния извод – СИСТЕМАТА работи грешно.
Зелен бетон казва, че това е отклонение. Аз, вярно, отказах се в края на V курс от инженерството, разбрах, че не е моето занимание в живота, но поне съм усвоил някои елементарни правила: когато режимът на работа на една машина се състои само от отклонения, не е виновен операторът, нито настройките. Такава машина не подлежи на ремонт, а на демонтаж, защото конструктивно е сбъркана.

В „нормалните държави“ машината работи, да. Защото е по-умна. Действа си в свой интерес, но не лишава персонала от благини. Стриже вълна, а не дере кожи – защото така е по-изгодно. Така там недоволството срещу системата не е толкова изявено, но принципно нещата не се променят – навсякъде хората страдат от бюрокрацията, навсякъде искат повече лична свобода. Само че им е предимно уютно и се репчат само онези, които не могат да прогресират според правилата на системата, които правила са що-годе синхронизирани със здравия разум.
Тук, при нас, „успяването“ пък става ВРАЗРЕЗ с понятия като справедливост.
Ето защо при нас има условия, а в Гърция или Германия по-няма. В ГЪрция желанието за промяна взема уродливи форми, предизвикано от грозни случки, но се завърта в кръг и пак се стига до връщане към системата, която пак ще поражда грозотия и поводи за протест. В Германия (сестра ми дълго живя там, та съм по-запознат) системата и гражданите са влезли в симбиоза (не докрай равностойна), там не използват протестите, за да ги дискредитират, а изобщо не дават сериозни поводи за протести (умният пожарникар одеве от примера).

Та така. Дано не съм те отегчил.
Ако имаш желание, заповядай на http://sharkannht.blogspot.com/
ще си добре дошла

аз и други хора канех, но те имат твърди мнения по въпроса. Причината навярно е в мен, че неправилно подхождам.
Де да знам, аз съм свикнал да подлагам на съмнения своите схващания, да ги усъвършенствам. Така стигнах постепенно, за 20 години, до мнението, че държавата като форма на организация е бита карта. Минал съм през етапа, в който Зелен бетон и немалко други хора, които познавам лично, са затънали, бетонирали са се. Ама явно не бива да ги дърпам за ушите от мястото, където им се вижда приемливо за съществуване.

А, да, споменаваш в Гришиния блог, че няма „такива“ политици.
Няма ами. Как ще се появят, като сегашните правила не дават простор да виреят точно ТОЗИ тип политици.
Ако обаче възникне и укрепне едно паралелно, самоогранизирано общество, по-актуални ще станат такива политици, които ще са готови да редуцират институциите. Политиците са като търговците на Женския пазар – ако има търсене, ще го (ще се) предложат