Фото: Силвина

Няма и оркестър, няма и погребално шествие, само факли, но пък бяха много красиви, което компенсираше. Имаше камери, журналисти – това даваше някаква плътност на тълпата.
И тогава чухме маршируване и дивашко скандиране. От „Александър Невски” дойдоха петдесет мутри с двайсет български знамена със знака на рода Дуло (две хубави неща, но изкривени от Боян Расате до националистически символ). И, о, самият Расате. Веднага започнахме да ги увещаваме да си махнат знамената, но без ефект. Били гражданско движение, а не партия, можели на граждански протест, освен това ние пък сме били хомосексуалисти и цигани. Нашият мегафон беше с паднали батерии след протеста във вторник, та не можехме да надвикаме техните няколко мощни мегафона. Но и то простак не се надвиква. Вееха се знамена, викаше се „Не на подслушването в Интернет” (знаете колко против това подслушване съм, но даже на мен ми се доповръща от привиза, изречен от тях по този начин).
Та, както и да е, тръгнахме. И се усещам аз как изоставам от мойте хора, гледам от едната си страна знаменосец на БНС, от другата – Расате. Позабързах се и ме досмеша. Както сигурно знаете, Расате за мен е изчистен пример и образец за всичко, което един българин не бива да бъде. Та ето ми среща на живо с моя “кумир”.

Фото: Силвина

Стигнахме до сградата на Европейската комисия. Донесоха батерии за мегафона, Криси отново се опита да кара националистите да махнат знамената, този път дори не си направиха труда да ни обиждат. И щом Бого си каза думите, те успяха да обсебят всичко. Тръгнах си.
В общи линии, опитаха се да окепазят хубавата идея. В Берлин се събрали 75 000 души днес, при нас 60-70 души и 50 националиста. Вероятно Криси е права и това е нечия поръчка. Най-лошото е, че с тези си действия биха могли да настроят настроят общественото мнение ЗА подслушването (което вероятно е и целта). Хората да си кажат – щом има такива индивиди, нека има подслушване. Само че без малкия нюанс, че такива индивиди са един доста малък процент от интернет и телефонните потребители. И че целият български народ не заслужава това заради няколко такива.
Никакви националисти, нацисти и други подобни нямат право на участие в подобен протест. Защо? Защото това е протест в защита на човешките права. Никой, който погазва човешките права (на малцинствата например), няма право да си вее знамето (в буквалния смисъл както се видя), че ги защитава. Това е лицемерно и нагло.

Още за протеста при:
Богомил
Делян Делчев
Йовко
Ему
Комитата
Нели Огнянова
онлайн в-к “Писна ни”
Пламен Даракчиев
Радо
Северин
Силвина; галерия със снимки
Ясен
ghibli
gotha
Kaladan
oggin
silvercoin + много добро обяснение на проблема
(Ако и вие сте писали по темата и имате желание, пускайте линкове, ще допълвам)

Днес случайно попаднах на един интересен хороскоп, което ме подсети за обичайния ми спор с околните – зодиите. Не вярвам в зодии. Причината за това са познати, които са ми описвали моята и на други приятели зодии по безумен начин. Ще дам пример – според едното момиче Скорпионите (моята зодия) са изключително тихи и прикрити същества, които никога не показват какво мислят и това прави общуването с тях мъчение. Те са лицемерни, потайни и контролиращи емоциите си до фанатизъм. Според другата ми позната, вманиачена на тема зодии, Скорпионите са свръхактивни, не умеят да въздържат емоциите си и заливат околните с тях, непрекъснато избухват за щяло и нещяло и т.н.
Какъв е моят опит със зодиите. Хората са различни. Дали характерът се формира от възпитанието и средата, дали от гените, дали от душата, дарена ни от Бог/Богове/нещо друго или формирала се еди-как-си след еди-колко си прераждания – има хиляди обяснения, кои научни, кои религиозни, кои – смесица между двете. Факт е, че не знаем много неща за света и затова търсим обяснения в какво ли не. Но за мен обяснението, че човек е еди-какъв-си, защото като се е раждал еди-коя си планета била някъде си, е прекалено наивно и суеверно.
Хората са различни независимо от рождената си дата. Не познавам Скорпиони (освен баба си, но тя не е меродавен пример ), затова пък ще ви дам пример с някои Близнаци (асцедентът ми е Близнаци, пък и май познавам най-много хора от тази зодия).

Близнак 1 – вечно нацупено същество, ходещо с вирната високо брадичка, властно, самовлюбено, високомерно и плетящо интриги. Бившата шефка на майка ми. Няма приятели. Само семейство, което е оглавила и тормози и мъжа, и детето си. Никой не я понасяше, но който го покажеше оставаше със сериозно орязана заплата или направо на улицата. Тези, които й се мазнеха, просперираха, другите в най-добрия случай получаваха ниски заплати.
Близнак 2 – мило, сияещо момиче с невинно лице и изпълнени с обич и топлота очи. Толкова чисто и честно, а животът толкова зле се отнася с него. Все „се раздава и не оставя нищо за себе си”. Защото „обича да помага”. Има нужда от подкрепа и закрила. Да правиш всичко за нея. А когато те изтиска докрай, ти прави такива мръсни интриги, че не можеш да повярваш откъде ти е дошло. Най-добрата актриса, която познавам.
От прочетеното дотук ще решите, че Близнаците са някакви гадини, но:
Близнак 3 – уникален образ. Готина, наперена, с много мозък в главата. С нея винаги е забавно. Понякога се чумери и невинаги можеш да знаеш дали е заради твой гаф или просто я хващаш в лошо настроение. Има остър ум и остър език. Когато е на кеф, е най-забавният човек. Не лицемерничи, когато се издразни за нещо си го казва сега и веднага. Понякога наистина е трудна за разбиране, но пък иначе животът щеше да е скучен:)))
Близнак 4 – най-мълчаливият човек, когото познавам. Много трудно можеш да го накараш да проговори, но винаги, когато го направи, казва нещо интересно и на място. Колкото по-малко казва, толкова повече искаш да чуеш. Което, за съжаление, не ти се случва. (: Умен, интелигентен, пише страхотно. За съжаление не мога да кажа нищо повече за него. (:
Близнак 5 – най-креативният човек, когото познавам. В главата й постоянно прищракват по няколко идеи. Списва две списания, работи на пълни обороти, неизтощима е и винаги кипи от ентусиазъм. Наградена от международното издателство „Егмонт” за най-оригинална идея (за новото й списание собствена продукция на българския клон) в Лондон. Много скромна („Ама не само аз го направих, то беше с общи усилия”). Сладурана от класа^^
Близнак 6 – добър човек. Сърдечен, опора за околните. Наистина иска да помага на хората, но никога не изтъква това и не търси дивиденти. Умен, умее да вниква в околните, да открива проблема и да им помага. Искрен. С чувство за хумор. Малко рязко може би. Обича да спори. Понякога прекалено сериозен и иска и другите да са такива, друг път пък не и може да говори с часове за новия си любим филм. Нито твърде открит и заливащ околните със себе си, нито твърде затворен. Нито твърде надут, нито твърде скромен. Но пък ужасно упорит!

Това е, което ми хрумна на прима виста. Първите хора, за които се сетих. И да, всичките са Близнаци. Не намирам много общи черти между тях. Ужасно различни са и общуването с всеки от тях е много различно. Не мога да намеря много общи черти помежду им, та да кажа „Близнаците са такива и такива”. Не помня зодиите на околните, чудно тези как съм ги запомнила, иначе ако започна да правя съпоставки и с другите хора, надали изводът ще е различен.
Може би просто трябва да приемем, че не знаем всичко на света и да спрем да си измисляме шантави обяснения. Трябва да спрем да обобщаваме хората по разнообразни признаци и да се научим да ги оценяваме по това, което са в действителност. Само така ще бъдем истински обективни.

Намерих файлче остатък от едно старо предизвикателство (май има вече две години) за РП-герой, включващ възможно най-много фентъзита. Въпросът ми хареса и ето какво написах тогава:

Тя се казва Селина ал-Дракула Ундомиел
Родена е в Две реки.
Дъщеря е на страховития вампир Дракула и елфата Арвен (чието прозвище Вечерница/Ундомиел е присвоила, ест).
На две годинки е започнала обучението си в Храма на Джедаите.
На единайсет е приета в „Хогуортс”, „Слидерин”.
На седемнайсет е завършила и е постъпила в Бялата кула при Айез Седай.
На двайсет и две е получила ранг Айез Седай и е избрала Зелената Аджа.
На път към Корусант е попаднала в Академията на Професор Ксавие и е станала член на Х-мен, специалист по земетресенията.
Когато е продължила пътуването си, е катастрофирала в Света на Диска. Чиракувала е известно време при Смърт, после при Ридкъли в Невидимия университет и накрая е успяла да се завърне на Корусант.
За да стане рицар джедай.

Хей, с такова CV малко хора могат да се похвалят, а!
Ако сте разбрали всеки ред, значи сте маниаци поне колкото мен или сте дори още по-зле.
А какви са вашите герои? ((:

Ъпдейт: Очарователната Макавити Уинчестър на Macavity ^^

Ами… не ме бива много в писането. Затова и рядко тук има сериозни постове, а когато ги има май не са особено интересно написани, защото обикновено остават незабелязани. По-често коментирам в други блогове проблемите и по-рядко ги описвам тук. Но в крайна сметка не може все така, човек трябва да изявява позицията си, нали? Добре, че ги има Григор и Мишел и че има и други хора като тях, че иначе сигурно всички блогове щяха да приличат на моя - моренце, филмче, изпитче и толкоз.
Та, днес ще ви занимавам със… свободата. Ще започна със свободата в интернет. Повечето от вас сигурно знаят, че в началото на тази година се прие директива за мониторинг на интернет, даваща разрешение от месец март догодина на МВР и службите да събират информация от всеки потребител в Интернет - като това на кого е писал, какви контакти има, какви средства за мигновена комуникация има, кога ги е използвал, с кого и какво точно е правил с тях и т.н. Разбира се, това радикално действие предизвика ответна реакция и малко симпатично протестче, на което журналистите май бяха повече от нас, но понеже беше набързо организирано и в работно време, това си беше в реда на нещата. Организатор беше Богомил Шопов, който не се отказа и продължи.
Какво в крайна сметка може да прави МВР, можете да прочетете синтезирано тук. Нещо като интернет Биг Брадър (тук Ева би се вдъхновила, дам). Малко от EconBG по темата тук.
Само че нещата не спряха дотам. Европейският съюз продължи да ни готви интересни закони. А именно с цел увеличено наблюдение на гражданите - във и извън интернет. Някои примери - предложен е задължителен шпионски антисофтуер за всички ползватели на интернет. Тоест, край на нелегално свалените програмки, торентчета и т.н. и пълен преглед на съдържанието на компютъра на всеки. Защото пълният преглед на действията в интернет явно не е достатъчен.
В България ДАНС (или Държавна агенция за национална сигурност) вече официално се обявиха против анонимността в интернет. “ДАНС е готова да участва в обсъждане за премахването на анонимността на интернет-сайтовете на територията на България. Агенцията не е за установяването на цензура, а за това всеки да носи отговорност за посланията си в публичното пространство”
И сега ще ме попитате, добре, какво по дяволите, имат да крият потребителите, че не искат да се знае кои са?
Ами, нищо. Но живеем в България. В държавата, в която блогър бе привикан, защото говори за протести в защита на природата, интернет сайт бе затворен “поради наличието на класифицирана информация”. (информацията бе качена наново от Вени Гюрова) и, внимание, главният редактор на FrogNews Огнян Стефанов, писал в гореспоменития затворен сайт “Опасните новини” и по-рано разпитван за него от ДАНС бе пребит с чукове (!!) почти до смърт.
Това може би веднага дава обяснение на въпроса ви защо трябва да има анонимност в интернет. Факт е, че за съжаление в държава с развита престъпност и сраснатост между нея и институциите, свободата на словото е застрашена. Хората мълчат, защото ги е страх от отмъщение. Затова и трябва да има анонимност. Да, тегленето на филми, програми, музика без пари или така нареченото пиратство бърка в доста джобове и си е вид кражба, колкото и толерантно да гледаме на нещата. Аз донякъде го оправдавам на моменти заради безумните цени и всичко останало, но все пак. Да, има педофили и извратеняци в интернет. Но има и мафия с престъпни тайни, които иска да пази. Мафия, която отмъщава.
 Цялото това събиране на данни и следене поставя всеки интернет потребител - било то тийнейджър, прекарващ си времето в това да се оплаква, че списание BRAVO (не) пуска плакати на Tokio Hotel, мацка, която едвам се е научила да си проверява имейла, програмист, който виси по цял ден на компютъра, защото това му е работата или просто човек, който обича да си рови и да чете - в позицията на потенциален престъпник. В позицията на терорист и педофил, който само чака да му обърнат гръб и да се заеме със зловещата си дейност. Неговите данни - къде е влизал, по колко пъти на ден, с кого си е писал в Скайп или по имейла и т.н. - са достояние на МВР и службите във всеки един момент, в който те пожелаят. Независимо, че не прави нищо нередно. Да, сред многото хора, поставени в тази позиция ще има и някой престъпник… евентуално. А останалите? Данните от най-късно 15-ти март ще са на разположение на ужасно много лица от гореспоменатите служби. Като, разбира се, надали 100% от тях ще са некорумпирани.
Това напълно лишаване на всички от лично пространство ми се вижда малко плашещо, а оправданието, че е с цел спиране на “тероризма” - шантаво. Та нали при поява на терорист/педофил/пират би трябвало да си имат щатни хакери, които да проследят конкретния индивид, а не абсолютно всички да бъдат записвани. Но така е по-лесно - няма да си играят на хакерство, а ще бръкват в архива и готово. И ще са свободни да бръкват там и без терористи, ест.
В интернет пространството се чуват приказки и за друг тип отнемане на свобода. Преди два дни в блога на Мишел един сладур ми обясняваше колко яко ще е да се съберат генетични данни от всички, за да се хващат престъпниците веднага чрез ДНК-анализ от местопрестъплението и колко яко ще е да има камери навсякъде, та майките да знаят винаги къде са децата им. Аз силно се надявам, че това с генетичните данни и камерите е по-скоро в сферата на развинтените фантазии, отколкото на реалността, защото не ми се живее особено във филми от типа “Гатака” и “Специален доклад”. Но е ужасяващо, че има хора, които искат това. Или аз съм фундаментално сбъркана, или те - няма отговор по средата…
Но да оставим тези приказки настрана и да се върнем към фактите. Да, аз съм против събирането на данни в интернет. Да, аз съм против лишаването на потребители от възможност за анонимност в интернет, защото в държави като нашата това доста лесно може да се превърне в лишаване от свобода на словото. Против съм следенето на интернет трафика. Против съм да превръщаме онлайн пространството в Биг Брадър. Против съм и да си малтретираме журналистите, да си сплашваме блогърите и да си затваряме сайтовете. И ще продължа да съм против.

Призовавам всички, които не се чувстват готови да влязат в Къщата и не желаят да бъдат подлагани на постоянно наблюдение, нито пък да дават зелена светлина на посегателството над свободното слово в България, да се поинтересуват за какво иде реч от SvobodataORG, Електронна граница и блоговете, линкнати по-горе. В тях, разбира се, има още много информация и линкове. Там ще видите и как да изразите протест, при желание.

Знаете ли, то било хубаво човек да ходи на море в Гърция. Пътят не е много по-дълъг (всъщност май даже излиза по-къс, не съм сигурна), хотелиери, стюардеси и т.н. са мили и усмихнати, всичко е като на рекламните снимки или дори по-хубаво, парите са същите като в БГ и то като си скромен в БГ (е, ако си all inclusive със Зора Турс, май нацелихме ако не най-изгодната то една от най-изгодните почивки), а изживяването е неповторимо.
Но да карам по ред. Тръгнахме ранна сутрин от стадион “Васил Левски” с доста хубав автобус, чист, новичък, с климатик, въобще бижу. Преминахме границата след около 3 часа - бързо и безпроблемно. Минаха митничари да ни сравнят със снимките на личните ни карти и това беше. И навлезнахме в Гърция. Първият признак, че не сме в България беше, че радиостанцията се смени и ни заговориха на гръчка реч. Вторият беше, че магистралата с по едно платно в посока се превърна в огромна лъскава магистрала, по която се пътува и задминава безпроблемно. Земята придоби доста по-гледан вид - местата с опасност от свлачище бяха покрити с мрежи, наоколо се виждаха ниви, горички. Но колкото повече навлизахме навътре, толкова по-суха ставаше земята. Планините ставаха все по-ниски и голи, дърветата - все по-малко. С изключение на прилежно поддържаните маслинови горички.
Другото нещо, което ми направи силно впечатление, бяха параклисчетата. Навсякъде около пътя - параклиси. Някои - двуетажни, с нормални размери. Но и един куп миниатюрни техни копия, навсякъде около нас. Бързо се отказах да броя, защото бяха безбройни. Малко по-нататък видяхме магазини, чиито дворове бяха изпълнени с параклиси фабрично производство - еднакви като капки вода, във всякакви размери. Купиш си параклис и си го бучнеш в двора - чиста работа.
След като минахме покрай Солун и попътувахме още известно време, навлязохме в Халкидичския полуостров. Ние поехме към първия ръкав, Касандра и докато преминавахме през канала, свързващ го със сушата, за първи път в живота си видях море от изток и запад едновременно. :P Скоро се оказахме в чудесно градче. Доста по-зелено от курортите в Южното Черноморие, в които съм била (Бургас, Царево, Ахтопол, Варвара, Китен) и това не е, защото климатът е по-влажен, напротив, а защото постоянно се полива, засажда, обгрижва. Преобладаваща растителност са палмите, сред тях има и широколистни и иглолистни дървета и цветни храсти. Освен това сградите са по 2-3 етажа, много рядко 4. На разстояние една от друга. Има зелени площи. Има свободни площи, въздух! А не хотел до хотел и кофите за боклук пред централния вход.
Нашият хотел се оказа четириетажен, покрит с увивни растения. Чист, красив, с басейн и шезлонги, стаи с работещи климатици, завеси тънки и дебели, щори, затварящи се врати, некапещи кранчета на чешмите, работещи казанчета на тоалетните, несчупени шкафове, достатъчно столове. И всичко това накуп. Храната беше малко еднообразна, но вкусна. А сред персонала имаше ужасно много българи, така че почти не се наложи да се опитваме да говорим на английски. Така де, аз един път си проведох разговор на английски с един келнер, докато той не го приключи на български и не ме остави в шаш, но това - подробности.
Все пак успяхме да намерим недостатък и на тамошния плаж - пясъкът никой не го чисти. Целият е във фасове и какво ли още не, даже оси са се завъдили. Компенсира обаче морето. По-бистро море не съм виждала даже на Варвара преди години, когато там беше съвсем чисто и ходехме съвсем малко хора. Не стига, че бистро, ами и пълно с риби. Всякакви цветове и размери, каквито си пожелаеш. Преобладаваха малките, мама видя и змиорки. И всичко това - най-спокойно плуващо си в краката ти. Е, змиорките май не, но по-добре.
Имаше хора от всякакви националности - руснаци, словаци, българи, сърби, хървати, гърци (летовници, дам) и още, и още. Плажът беше пълен с усмихнати китайци, предлагащи масаж и още по-усмихнати негри, май идващи направо от Африка, продаващи сувенири, чанти и какво ли още не. В града индийци раздаваха рекламки за ресторанта си, а една вечер (точно тази, в която не си взехме фотоапарата на вечерната разходка) се появиха и двама индианци, които изнесоха атрактивен концерт в амфитеатъра (не, не е изостанал от едно време, новопостроен, малък, но побиращ достатъчно хора, на централния площад).
Освен това, малкото курортно градче си имаше хубава голяма книжарница. За сравнение - в Китен се намираха книги на две будки, които продаваха още куп неща, а продавачките не знаеха какви заглавия продават. Другото нещо, което ме накара зда завиждам - гърците си имат един куп комикси на роден език. И от Marvel, и от Darkhorse. “Ultimate X-men”, “Ultimate X-men and the Fantastic Four”, “Astonishing X-men”, “Ultimate Spider-man” и така нататък, и така нататък. И то не по 2-3 броя както става при нас с Глоб Трейд. Хубавото е, че се намираха комикси и на английски, та си накупих.
Седем дни релакс на 100%. Никакви проблеми. Никакви багери и бормашини на главата ти. Никаква чалга. Всъщност, никаква шумна музика в самия хотел. Затова пък - предостатъчно в центъра на града. Чудесно място. Ужасно съм доволна от прекараното време там и май догодина пак ще искаме да ходим там. Бас ловя, че догодина няма да има нови 10 хотела, нов нацупен екип в хотела или изтичания на мазут и кой знае още какво в морето. Едно е сигурно - край на Китен с ужасно силната музика (обикновено чалга), тъпканицата, мръсното море, бормашините и умопомрачителното количество комари.
Ех, колко хубаво би било и в БГ да има такъв курорт. Но, уви, инвеститорите полагат доволно големи усилия това никога да не се случи.

Ето тук ще намерите прекрасен пост на друг човек, летувал тази година на същото място, дори в същия хотел. Приятно четене!

Събота сутрин пътувам. Направо не ме свърта на едно място! Никога не съм ходила в Гърция и това прави вълнението още по-голямо^^ Ще бъдем в Ханиоти, градче (или направо селце) в най-западния от трите Халкидикски полуострова. Засега нямам идея какъв ще е хотелът, нито дори самата местност, но - струва си рискът. Миналата година прекарах десетина ултрагорещи дни в Странджа, затворена от изгрев до залез в стаята, защото навън беше около 39 градуса и даже местните не си подаваха носовете навън (а си мислех, че отиваме на хладно…) и четири дена в мръсния и чалгаджийски Китен. Определено ми се ходи на различно място. А Странджа ще си я запазя за друг сезон - май например, когато ни поканиха и на местен обряд, но нали съм пред сесия тогава. :/
А в Ханиоти строежите са ограничени със закони, които се спазват. Няма двайсететажни чудовища и има откъде да мине човек, без да е тотално запушен от бетонни хотели. Така че отивам с положителна нагласа. После ще разказвам! (:

Ново двайсе при мене. Никога не съм имала проблеми със съня, ама съвсем никога. От около седмица вече имам. И не мога да намеря причина - здрава съм, спокойна съм, нямам проблеми, които да ме измъчват. Първите няколко пъти реших, че е някакво притеснение за стажа, въпреки че ди бях спокойна за него, но той вече свърши, а аз не започнах да спя нормално. Днес се събудих в четири без петнайсет и дотук със съня. Нито съм в депресия, нито съм изнервена, нищо. :/ Вече съм на ръба на отчаянието, защото ми писна, по цял ден съм като зомби, а после - четири без петнайсет. Не искам да пия лекарства, от две години пия хапчета за стомаха и не искам да започвам още едни. :/ Отчаяна съм.

Мислех да пиша пост за предстоящия концерт на Таря Турунен в България. После - за първата си публикация. После - за това, че да живееш или работиш в центъра на града и да имаш интернет и ток едновременно е рядко явление. После - за стажа. И още куп неща.
Но понеже бях ужасно заета и стигнах до блога си чак сега, тези неща май ще почакат. Някой път може да понапиша за стажа, ако на някой му е интересно, но днес, вместо добро утро, ще ви разкажа за един хубав филм, който гледах наскоро. (:
Гледах “Хелбой: Златната армия” в буквално в последния момент преди да падне от екран. Въртяха го поне месец, докато се сетя. Историята се върти около демона Хелбой, отгледан от бебе от хора и понастоящем работещ в Бюрото за паранормални изследвания и защита към ФБР. Той, извънземният Ейбрахам Сапиен и самозапалващата се (буквално) Лиз се изправят пред ново изпитание - Златната армия. Могъща армия от древни роботи, буквално неразрушими и непобедими. И безбройни. Някога създадена от елфите, за да се защитят от хората, тя се управлява чрез корона, разделена от крал Балор - ужасен от собствените си “войници” - на три части при мирния договор - две за елфите и една за хората.
Разбира се, няма начин да не се намери някоя откачалка, която да жадува да съедини частите, да поведе армията и да унищожи човешкия вид.
Филмът е забавен, на моменти са прекалили с уродливите създания (в две сцени в първата половина на филма), но не прекалено - колкото да ни се напомни, че филмът е по комикс на DarkHorse, а не примерно на Marvel. Режисурата на Гилермо Дел Торо, обаче, е класа, както винаги. Филмът на места напомня - макар и далечно - на другият му филм, който много харесвам - Блейд ІІ. Отново си имаме положителна героиня от друга раса с аристократична кръв, сестра на големия злодей. Отново сблъсък между расите. Злодеят отново е Люк Гос - но докато в “Блейд ІІ” е уродливият вампир-мутант, от който ти се иска да се издрайфаш камо като го погледнеш, тук е красив, изящен, изкусен воин. Никаква прилика! Да не говорим, че Рон Пърлман (Хелбой) в онзи филм е един вампир, мязащ повече на мафиот (Рейнхарт). Отново коренно различен образ. Има и други прилики (по-малки), но няма да ви ги казвам, за да не ви спойлвам. И въпреки приликите, двата филма са коренно различни. Може би най-любимият ми момент във филма е изборът на Лиз. Няма да пояснявам за какво става въпрос, щом го гледате, веднага ще се сетите какво съм имала предвид.
Струва си времето за гледане, историята е симпатична, светът е по-разгърнат и по-интересен, отколкото в първа част, героите са по-интересни, а чувството за хумор е на ниво. Стига ви само да си представите Хелбой и Ейбрахам, легнали в залата с библиотеката, надигащи биричка и пеещи проглушително фалшиво “No, I Ca-a-ant Smile Witho-o-out Yo-u-u-” …

Сигурно сте чули за новият общ устройствен план (ОУП) на община Царево, предвиждащ застрояване на цялото крайбрежие на природния парк “Странджа”? Той включва за застрояване 9 000 декара от парка, включително и прословутият скандален комплекс “Златна Перла” на Краш 2000 край Варвара. Миналата седмица Висшия експертен екологичен съвет (ВЕЕС) към Министерството на околната среда и водите трябваше да одобри или отхвърли този общ устройствен план, но в последния момент министърът отмени съвещанието, вероятно заради природозащитниците, протестиращи на входа. Казвам вероятно, защото това е предположение и причините може преспокойно да са били от съвсем различно естество. Но дали?
Днес, успоредно с протеста на партия “Зелените” и многото природозащитни организации, бе организиран и протест на царевци и инвеститори. И - алелуя - Министерството взе своето решение да разреши строителството. Разбира се, местни жители се обосноваваха с липса на поминък, желание за развитие и т.н. сърцераздирателни доводи. Не могат да мислят с перспектива. Много ми е интересно като си вземат от ивнеститорите сумите за земите, какво още ще спечелят от петзвездните хотели, които ще им окупират целия район. Може би евентуалните богаташи (които ги виждам как ще се набутат в хотел, на който прозорците ще гледат през пет метра в прозорците на съседния петзвезден хотел) ще идват при тях за палачинки, ще си купуват сувенири? Може би още не са чували термина all inclusive. А и да не са all inclusive, някакси не ги виждам просто да наливат пари в българските градчета. Ако въобще идват. Може би местните хора си живеят с някакви илюзии, че когато плажовете бъдат обсебени от чудовищни гиганти, сегашните курортисти ще продължат да идват и да им наемат квартирите? Страшен поминък ще развият, думи нямам! Май само перачите на пари печелят от тази работа.
Ето един проект за хотел. Въпрос - прилича ли ви на място, в което българи ще имат пари да отседнат? А има ли според вас достатъчно много богати чуждестранни туристи, които да правят оборот на един куп такива здания? Още един въпрос - дали според вас създателите на това чудо наистина вярват, че могат да изкарат печалба от него или просто искат надеждна пералня за парите си, по-мръсничките? И как може човек да е толкова тъп, че да се надява, когато брегът му е напълнен с такива “красоти”, да може да развива курортна дейност в града си? Дали плажовете ще са достъпни за хора, които не са гости на хотелите? О-па, май според закона плажовете са собственост на всички граждани на страна. Ама кой му пука за закона.
Или пък за Странджа, за екоравновесието, гнезденето на птиците и… О, един интересен цитат на жителка на община Царево, чут по bTV “Ние не сме против гнезденето на птиците! Ние не сме против всичките.. ъм, гадинки…” Много ми е интересно, госпожо, като си продадете “наследствените земи, нарушават ни правата!!”, какво ще правите.
Новината, подробно, тук.

Роулинг:)

Стажът върви чудесно. Заедно с другата стажантка (едно ужасно симпатично момиче от горния випуск^^) помагаме за пътеводителя на National Geografic за Италия. Днес обаче имахме малко повече свободно време и, естествено, се заехме да разглеждаме книжки. На какво попадна моя милост, как мислите? На английско издание на “Хари Потър и Философския камък”, с автограф лично от Джоан Роулинг^^ Както виждате, побързах да си го снимам за спомен.
Освен това, попаднах на поразителен превод в новия брой на “Поразителният Спайдърмен”. Има две странички за Х-мен, където фигурира професор Хавиер. Не можах да се сдържа да не кажа на Ади, че такова име няма (поне не изкоментирах колко прилича на хайвер, пак си е постижение) и тя ми каза да лепна на броя бележка с поправка. Тъй че, ако някой си купува това списание (то е по-детско като цяло, но все пак), ако в следващите роеве срещнете професор Ксавиер, Ксавие или Екзевиър, но не Хавиер, да знаете - благодарение на мен е.
Ники, кога ти е обедната почивка, някой път да я караме заедно? Намерих една много яка баничарничка?