Имах удоволствието наскоро да прочета една изключителна книга и понеже няма как да не споделя възхищението си, а и май не е много известна в България, реших да пиша за нея тук. „Джонатан Стрейндж и мистър Норел” е издадена на български език от издателство „Прозорец” и, да си призная, основната причина да се спра на нея в книжарницата, беше ефектната корица и още по-ефектната анотация, съдържаща много ласкави думи за произведението на Сузана Кларк, казани от Нийл Геймън. Всичките – съвсем заслужени, както установих по-късно.За какво става дума? Действието се развива предимно в Англия, през ХVІІ век. Главните герои (естествено) са англичани. Освен това са магьосници. Англия и историята й не са такива, каквито сме свикнали. Това е една алтернативна Англия, в която магиите съвсем реално съществуват от векове, а да си магьосник е една от най-благородните възможни професии за всеки джентълмен. Историята на страната е изпъстрена с различни магически събития и велики имена. Само че, от около двеста години магията си е отишла. Всички настоящи магьосници са теоретици, изучаващи история и заклинания, които не действат. Докато не настъпва време, в което се появяват двама магьосници. Двама магьосници, предречени в древно пророчество, помнено само от един човек. Магьосниците, които ще възродят английската магия, такава, каквато е била по времето на Краля Гарван и на други велики техни предшественици.И започва невероятно приключение, изпълнено с много препятствия. Като начало Наполеон Бонапарт и армиите му завземат все повече земи и английските министри просто не знаят какво да сторят. Тогава на помощ идва Гилбърт Норел, първият магьосник практик, а после и неговия чирак. Но войната и въздигането на магията до някогашното й положение не на теоретична наука, а на реално чародейство не са единствения проблем на магьосниците. Те ще се сблъскат с тъмните кроежи на феите, злонравите и вълшебни съседи на англичаните и в същото време с лукавостта на самите си сънародници, както и със собствените си недостатъци.
Много ми хареса алтернативната версия на войната с Бонапарт. Много ми хареса описанието на тогавашното английско общество, както и начинът, по който Сузана Кларк успява да представи героите си. Тя съумява да ги направи толкова реални и толкова осезаеми, че все едно са истински личности, които сме срещнали, с които сме разговаряли. Начинът, по който писателката описва магията също е великолепен. Има богато въображение и го прави по наистина вълшебен начин. Освен това, завързва много истории и успява да не зареже нито една от тях наникъде и никояне изглежда излишна и не на място, всичко е свързано. Кларк е обещала втора книга, но въпреки това не е оставила линиите по средата, напротив. Цялостната развръзка е чудесна, нещо, с което не всички фентъзита могат да се похвалят. :Р
Надявам се, че съм успяла да заинтригувам някого. 😉
Кътчето на Селин 