Посещение в Народната библиотека ^^

Преди два дни ни оранизираха лекции по история на книгата в Народната библиотека. За първи път този предмет ми стана толкова интересен. Затова и реших да пиша тук, пък било то и с риск да ви поотегча.
Първата лекция беше за ръкописните книги. Лекторката беше строга на вид библиотекарка, която ни донесе няколко фототипни издания, както и оригинално евангелие (ако не се лъжа) в разкошен сребърен обков, което беше страхотно изписано и тежеше адски много. Показа ни копия на Енинския апостол и на Добрейшовското евангелие от ХІІІ век, за което помня, че бяхме учили, че е първото, съдържащо автопортрет на изписалия го човек (в случая – поп Добрейшо). Също видяхме и малко от Часослова на Яков Крайков (от който вмомента нямам визуален спомен). Най-голямо впечатление ми направи сборника на поп Пунчо от село Мокреш. Съдържа жития на български светци, Паисиевата история, разказ за покръстването на русите и други неща. Сборникът бил замислен за печат, но това така и не се сбъднало. Изключително силно впечатление ми направи украсата, орнаментите, рисунките на поп Пунчо и в частност двата му портрета, един до друг, които успях да разглдам набързо след лекцията.  
Беше любопитно, но втората лекция захлупи първата напълно. Лекторката беше от Старопечатния отдел и ни носеше един куп старопечатни (и не само) книги, от които повечето бяха оригинал. Беше мила, отзивчива, пускаше книгите сред нас и всеки успя да ги разгледа. Разказваше увлекателно за тях и запали дори най-отегчените. Книгите бяха най-разнообразни по форма, дебелина, подвързии, шрифтове. Повечето минаха през мен, но уви запомних малка част. Нещо, което скоро няма да забравя, държах в ръцете си оригинално издание на „Неделник” на Софроний, прелиствах го пред разтреперания поглед на една колежка, която много се тревожеше, че ще го повредя. То аз принципно каквато съм сръчна, хич не я обвинявам. 😆
„Стематография”-та на Христофор Жефарович е наистина внушителна наживо. Лекторката обясни, че той е искал да даде самочувствие на народите чрез гербовете им и да покаже, че има такива националности. Освен това, книгата е отпечатана изцяло с гравюри, дори текстовете по д изображенията. „Рибния буквар” също мина (макар и за кратко) през мен, дори разгърнах една от илюстрациите на животни. Също и първият по рода си учебник по аритметика, после „Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова“, издадена през септември 1875 г.
По към края на лекцията, до мен стигна копие на „Абагар”. Тази книга ми направи впечатление още от лекциите, затова й отделям цял пасаж. Създадена е от Филип Станиславов и не е в кодексова, а в свитъчна форма, която държат в твърд кожен калъф. Името на книгата произхожда от първия текст, включен в нея – за легендарния крал Абгар, приел християнството и питащ как да изповядва тази религия. Всъщност, книгата съдържа множество различни по предназначение молитви, които хората са изрязвали и са носели като амулет. Увивали го около болен крак, носели го на врата си и т.н. и т.н. срещу различни болести.
Освен едно разкошно печатно евангелие в месингов обков и миниатюрен наскоро печатан (съдейки по вида му) Нов завет, побиращ се на дланта ми, видях и най-малката книжка в България, също сравнително млада. Съдържа реч на Тодор Живков и не съм сигурна събира ли й се диаметър пет милиметра (хей, не преувеличавам!), държи се в кутийка, съдържаща мощната лупа, без която разчитането й е съвсем невъзможно.
Принципно много преди края на упражненията половината хора започват да си поглеждат нервно часовниците. Този път трябваше дълго време, за да се върнат всички книги и да почнат да се разотиват колегите. Невена до последно се опитваше да разчете от френски нещо от книга, пълна с пророчества на Нострадамус, а асистентът се оплака, че закъснява за работа. 😆 Опитахме се да го навием да ни заведе в отдела по ориенталистика, след описанията от библиотекарките на Кораните, които се съдържат там, но, уви, той каза, че нямаме достатъчно занятия. Явно пак ще въздъхаме срещу часовниците. 😦
Когато излязохме от Библиотеката, всички – всички!! – бяхме вдъхновени. За това говори най-малкото фактът, че когато се прибрах, изцяло по своя воля извадих тетрадката си по история на книгата и почнах да ровичкам в нея за информация за някои от книгите, които бях видяла. Дам, не сме в ред, знам си. 😆