Една яка събота и много яки хора ((:

Не ме бива в постовете тип дневник (щом и Пловдив даже го няма о.О), но тоя път реших да се пробвам. (:
Таа, вчера беше страхотен ден. Разбиващ направо! Започна с миличките ми Лю и Марто, за които подраних. Марто дойде навреме, а Лю (на която се бях обадила по-рано с молба да е точна) дойде сааамо с половин час закъснение. 😆 Да бе, нищо работа! 😛 После обаче, на бедничката й се наложи да изслуша как с Марто пеем (силно казано…) “Rest In Peace” и “Walk Through The Fire” по начин, който караше всички минувачи да се обръщат, а самата Лю да изглежда все по-нещастна с всяка изминала секунда.
След известно количество шляене, някакси преборихме жегата до НДК, където беше Пратчет-фенсрещата. Закъснели с шест минутки. То добре, обаче там нямаше никой освен четирима абсолютно непознати човека. Последва 20 минути чакане и мои неуспешни опити да се свържа по телефона с (ве)Селина.
Хубавото дойде, когато тя се появи – с огромната коса. Така де, не онази на главата, а инструментът на Смърт. Двамата човека, които не бяхме виждали по-рано и нямаше как да познаем – Джими и Гита Ог – се оказа, че са си пили биричката на едни маси и сме си минали покрай тях няколко пъти, но се „разпознахме” чак когато Веси дойде. Минахме покрай масите, белким още някой ни познае (не, че имаше хора на тоя пек) и видяхме Насти и Ангуа, много променени и още по-готини^^
Марто ни изостави и ние се преместихме в пицарията – със сбъркана поръчка на Насти, но пък ужасно вкусни пици. И голямото разкритие – Гита, носеща екзотичното име Алексима, се оказа сестра на най-симпатичната ми съученичка от гимназият – Еми. о.О Направо се потресох колко е малък светът! За втори път за една седмица ми се случва някакво безумно съвпадение. И да, нямам позната компания без хора от 18-то. И то не защото съм се запознавала с хора чрез училище – точно обратното. Но ако не е човек/хора от 18-то ще са техни роднини. Завладели сме света! ^^
Направих солиден снимков материал с фотоапарата на Лю, хапнахме добре, поприказвахме си и се изнесохме – в намалял състав – към книжарницата на Мола (че как без книжарница?!). Там на раздяла Веси ми повери косата си (нямате си и идея колко пъти ме зяпнаха по улиците навръщане 😆 Изпратих Любимото Лю на метрото и после седнах да я мрънкам (неуспешно) да качи снимките. Но има време, богините трябва да бъдат изчаквани^^