Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for 30.08.2008

Завръщане^^

Мислех да пиша пост за предстоящия концерт на Таря Турунен в България. После – за първата си публикация. После – за това, че да живееш или работиш в центъра на града и да имаш интернет и ток едновременно е рядко явление. После – за стажа. И още куп неща.
Но понеже бях ужасно заета и стигнах до блога си чак сега, тези неща май ще почакат. Някой път може да понапиша за стажа, ако на някой му е интересно, но днес, вместо добро утро, ще ви разкажа за един хубав филм, който гледах наскоро. (:
Гледах „Хелбой: Златната армия“ в буквално в последния момент преди да падне от екран. Въртяха го поне месец, докато се сетя. Историята се върти около демона Хелбой, отгледан от бебе от хора и понастоящем работещ в Бюрото за паранормални изследвания и защита към ФБР. Той, извънземният Ейбрахам Сапиен и самозапалващата се (буквално) Лиз се изправят пред ново изпитание – Златната армия. Могъща армия от древни роботи, буквално неразрушими и непобедими. И безбройни. Някога създадена от елфите, за да се защитят от хората, тя се управлява чрез корона, разделена от крал Балор – ужасен от собствените си „войници“ – на три части при мирния договор – две за елфите и една за хората.
Разбира се, няма начин да не се намери някоя откачалка, която да жадува да съедини частите, да поведе армията и да унищожи човешкия вид.
Филмът е забавен, на моменти са прекалили с уродливите създания (в две сцени в първата половина на филма), но не прекалено – колкото да ни се напомни, че филмът е по комикс на DarkHorse, а не примерно на Marvel. Режисурата на Гилермо Дел Торо, обаче, е класа, както винаги. Филмът на места напомня – макар и далечно – на другият му филм, който много харесвам – Блейд ІІ. Отново си имаме положителна героиня от друга раса с аристократична кръв, сестра на големия злодей. Отново сблъсък между расите. Злодеят отново е Люк Гос – но докато в „Блейд ІІ“ е уродливият вампир-мутант, от който ти се иска да се издрайфаш камо като го погледнеш, тук е красив, изящен, изкусен воин. Никаква прилика! Да не говорим, че Рон Пърлман (Хелбой) в онзи филм е един вампир, мязащ повече на мафиот (Рейнхарт). Отново коренно различен образ. Има и други прилики (по-малки), но няма да ви ги казвам, за да не ви спойлвам. И въпреки приликите, двата филма са коренно различни. Може би най-любимият ми момент във филма е изборът на Лиз. Няма да пояснявам за какво става въпрос, щом го гледате, веднага ще се сетите какво съм имала предвид.
Струва си времето за гледане, историята е симпатична, светът е по-разгърнат и по-интересен, отколкото в първа част, героите са по-интересни, а чувството за хумор е на ниво. Стига ви само да си представите Хелбой и Ейбрахам, легнали в залата с библиотеката, надигащи биричка и пеещи проглушително фалшиво „No, I Ca-a-ant Smile Witho-o-out Yo-u-u-“ …

Read Full Post »