Знаете ли, то било хубаво човек да ходи на море в Гърция. Пътят не е много по-дълъг (всъщност май даже излиза по-къс, не съм сигурна), хотелиери, стюардеси и т.н. са мили и усмихнати, всичко е като на рекламните снимки или дори по-хубаво, парите са същите като в БГ и то като си скромен в БГ (е, ако си all inclusive със Зора Турс, май нацелихме ако не най-изгодната то една от най-изгодните почивки), а изживяването е неповторимо.
Но да карам по ред. Тръгнахме ранна сутрин от стадион „Васил Левски“ с доста хубав автобус, чист, новичък, с климатик, въобще бижу. Преминахме границата след около 3 часа – бързо и безпроблемно. Минаха митничари да ни сравнят със снимките на личните ни карти и това беше. И навлезнахме в Гърция. Първият признак, че не сме в България беше, че радиостанцията се смени и ни заговориха на гръчка реч. Вторият беше, че магистралата с по едно платно в посока се превърна в огромна лъскава магистрала, по която се пътува и задминава безпроблемно. Земята придоби доста по-гледан вид – местата с опасност от свлачище бяха покрити с мрежи, наоколо се виждаха ниви, горички. Но колкото повече навлизахме навътре, толкова по-суха ставаше земята. Планините ставаха все по-ниски и голи, дърветата – все по-малко. С изключение на прилежно поддържаните маслинови горички.
Другото нещо, което ми направи силно впечатление, бяха параклисчетата. Навсякъде около пътя – 
параклиси. Някои – двуетажни, с нормални размери. Но и един куп миниатюрни техни копия, навсякъде около нас. Бързо се отказах да броя, защото бяха безбройни. Малко по-нататък видяхме магазини, чиито дворове бяха изпълнени с параклиси фабрично производство – еднакви като капки вода, във всякакви размери. Купиш си параклис и си го бучнеш в двора – чиста работа. 😛
След като минахме покрай Солун и попътувахме още известно време, навлязохме в Халкидичския полуостров. Ние поехме към първия ръкав, Касандра и докато преминавахме през канала, свързващ го със сушата, за първи път в живота си видях море от изток и запад едновременно. 😛 Скоро се оказахме в чудесно градче. Доста по-зелено от курортите в Южното Черноморие, в които съм била (Бургас, Царево, Ахтопол, Варвара, Китен) и това не е, защото климатът е по-влажен, напротив, а защото постоянно се полива, засажда, обгрижва. Преобладаваща растителност са палмите, сред тях има и широколистни и иглолистни дървета и цветни храсти. Освен това сградите са по 2-3 етажа, много рядко 4. На разстояние една от друга. Има зелени площи. Има свободни площи, въздух! А не хотел до хотел и кофите за боклук пред централния вход.
Нашият хотел се оказа четириетажен, покрит с увивни растения. Чист, красив, с басейн и шезлонги, стаи с работещи климатици, завеси тънки и дебели, щори, затварящи се врати, некапещи кранчета на чешмите, работещи казанчета на тоалетните, несчупени шкафове, достатъчно столове. И всичко това накуп. Храната беше малко еднообразна, но вкусна. А сред персонала имаше ужасно много българи, така че почти не се наложи да се опитваме да говорим на английски. Така де, аз един път си проведох разговор на английски с един келнер, докато той не го приключи на български и не ме остави в шаш, но това – подробности. 😆
Все пак успяхме да намерим недостатък и на тамошния плаж – пясъкът никой не го чисти. Целият е във фасове и какво ли още не, даже оси са се завъдили. Компенсира обаче морето. 
По-бистро море не съм виждала даже на Варвара преди години, когато там беше съвсем чисто и ходехме съвсем малко хора. Не стига, че бистро, ами и пълно с риби. Всякакви цветове и размери, каквито си пожелаеш. Преобладаваха малките, мама видя и змиорки. И всичко това – най-спокойно плуващо си в краката ти. Е, змиорките май не, но по-добре. 😛
Имаше хора от всякакви националности – руснаци, словаци, българи, сърби, хървати, гърци (летовници, дам) и още, и още. Плажът беше пълен с усмихнати китайци, предлагащи масаж и още по-усмихнати негри, май идващи направо от Африка, продаващи сувенири, чанти и какво ли още не. В града индийци раздаваха рекламки за ресторанта си, а една вечер (точно тази, в която не си взехме фотоапарата на вечерната разходка) се появиха и двама индианци, които изнесоха атрактивен концерт в амфитеатъра (не, не е изостанал от едно време, новопостроен, малък, но побиращ достатъчно хора, на централния площад).
Освен това, малкото курортно градче си имаше хубава голяма книжарница. За сравнение – в Китен се намираха книги на две будки, които продаваха още куп неща, а продавачките не знаеха какви заглавия продават. Другото нещо, което ме накара зда завиждам – гърците си имат един куп комикси на роден език. И от Marvel, и от Darkhorse. „Ultimate X-men“, „Ultimate X-men and the Fantastic Four“, „Astonishing X-men“, „Ultimate Spider-man“ и така нататък, и така нататък. И то не по 2-3 броя както става при нас с Глоб Трейд. Хубавото е, че се намираха комикси и на английски, та си накупих. 🙂
Седем дни релакс на 100%. Никакви проблеми. Никакви багери и бормашини на главата ти. Никаква чалга. Всъщност, никаква шумна музика в самия хотел. Затова пък – предостатъчно в центъра на града. Чудесно място. Ужасно съм доволна от прекараното време там и май догодина пак ще искаме да ходим там. 😛 Бас ловя, че догодина няма да има нови 10 хотела, нов нацупен екип в хотела или изтичания на мазут и кой знае още какво в морето. Едно е сигурно – край на Китен с ужасно силната музика (обикновено чалга), тъпканицата, мръсното море, бормашините и умопомрачителното количество комари.
Ех, колко хубаво би било и в БГ да има такъв курорт. 😦 Но, уви, инвеститорите полагат доволно големи усилия това никога да не се случи. 🙂
Ето тук ще намерите прекрасен пост на друг човек, летувал тази година на същото място, дори в същия хотел. Приятно четене! 🙂
Кътчето на Селин 