Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for ноември, 2008

Столична община : Място за паника няма, ватманите от градския транспорт са квалифицирани, а трамваите имат маршрут и посока

Във връзка с получени сигнали от обезпокоени граждани , че неквалифицирани водачи управляват трамваи Столична община апелира софиянци да запазят спокойствие. Гарантираме, че в градския транспорт няма опасност пътниците да подпаднат в трамваи, управлявани от неподготвен водач като Сергей Станишев. Ватманите в градския транспорт са квалифицирани, преминали са 3- месечен курс на обучение и всички те имат положен изпит и свидетелство за управление. Още преди курса кандидат- водачите полагат психо-тест и представят медицинско свидетелство за здравословно състояние.
Столична община призовава гражданите при слизане и качване от превозните средства да използват спирките на градския транспорт . Предупреждаваме ,че предложеният в клипа на БСП начин е опасен и крие рискове за тяхното здраве. Напомняме на гражданите ,че комунистическите идеи не са превозен документ и столичният електротранспорт разполага с модерна работеща тикет- система.
По повод получените сигнали Столична община изпрати запитване до КАТ дали лицето Сергей Димитриевич Станишев разполага с документ за управление на трамвайна мотриса.

Ако се чудите кое е предизвикало смута в пътниците:


Ама не може да се каже, че си живеем скучно! :))))))

Ъпдейт: Марфето се завърнааа^^

Read Full Post »

Знаете ли, покрай новината за „Приказките на барда Бийдъл” се присетих за една стара моя страст – „Хари Потър”. Бях шести клас, когато моя много близка приятелка ми подари първата книга. Точно ни беше подхванал пубертета и задължителната свръхсуета и очаквах някакъв подарък стил грим, спирала за коса, лак за нокти или нещо подобно, но за своя изненада получих книга. В никакъв случай не съм от онези читатели на „Хари Потър”, на които това е първата книга. Вече бях изчела един куп детски класики като „Тайната градина”, „Емил от Льонеберя”, „Двойната Лотхен”, „Хрониките на Нарния”, „Хобит” и т.н. Бях чела и не толкова детските „Големите надежди”, бях започнала и дебелото фентъзи „Колелотото на Времето”, а този „Хари Потър и Философския камък” на някой си „Дж. К. Роулинг” за първи път го чувах. Все пак, понеже тази приятелка ми е наистина много добра и й имах доверие, че няма да ми подари някоя глупост, реших да видя за какво иде реч…

Напоследък като че ли романите на Роулинг поне около мен получават повече критики, отколкото похвали. Хората ги отричат като комерсиални, като повече продукт, отколкото творчество. Дори техни читатели казват, че са зарибяващи, но без литературна стойност. Дори техни фенове са на мнение, че първите три или четири са били истински добри, а нататък комерсиалността е надвила литературата и магията й.
Не съм литературен критик, нямам висше филологическо образование. Кажете ми, какво придава литературна стойност на едно произведение? Дали това колко начетен и умен е авторът му и колко знание и фантазия е преплел и вложил в него? Или талантът на перото, който му позволява да направи текста интересен, увличащ и красив? Или конкретните литературни похвати, използвани с вещината на учения човек? Или пък проблемите, поставени в произведението му – да са общочовешки, сериозни, да има мъдрост и поука? Или пък героите да бъдат достойни за пример за читателите – положителен или отрицателен според целта на произведението – да възвеличи или осмее дадени страни на човешкия характер. (още…)

Read Full Post »

Ръкописното издание

Ръкописното издание

Не сте чували за Приказките на барда Бийдъл? Те се споменават за първи път в седмата книга от поредицата „Хари Потър” – а именно приказките, които магьосниците разказват на децата си. Приказката за тримата братя има много ключова роля в историята на Хари. Първоначално, след като приключва с поредицата, Роулинг написва седем ръкописни екземпляра на „Приказките” като шест подарява на хора, тясно свързани с „Хари Потър”, а седмата продава на търг чрез Amazon.com за внушителната сума от 4 милиона долара за благотворителност. Книжките са подвързани в кафява мароканска кожа, декорирана със сребро и лунни камъни. Чак по-късно писателката решава да има и общодостъпно печатно издание – от издателство „Блумсбъри” за Великобритания и „Сколастик” за САЩ. За новото издание са предвидени предговор от Роулинг и нейни илюстрации, самите приказки, както и бележки от Албус Дъмбълдор, директорът на училището за магии и вълшебства “Хогуортс”.
Но това не е всичко. Хубавата новина за българските фенове на „Хари Потър” е, че издателство „Егмонт България” потвърди, че книгата е купена и вече се превежда на български език. Срокът, който са си дали за издаването й е… декември. 😀 Честито на феновете^^

Read Full Post »