Нашият скъп кмет и кандидат-премиер Бойко е направил доста интересно изказване пред българите в Чикаго, което днес можете да видите във вестник „Сега” и в един куп интернет медии.
Като начало, той обявил, че преговаря с Иван Костов и ДСБ за коалиция срещу общия враг – комунистите. Окей, чудесно. Но не спрял дотук. Той заявил, че най-големият проблем на България е лошият човешки материал. А именно:
„Това е основата на населението в момента – 1 милион цигани, 700-800 хиляди турци, 2 милиона и половина пенсионери. Ей това е срещу ГЕРБ“
Според Бойко, всички пенсионери гласуват „с цялата си глупост”. Циганите и турците също са врагове на неговата гениална партия. Много ми е интересно има ли още някакъв критерий, по който г-н Борисов дели гражданите на България на „добър” и „лош” „човешки материал”, освен етнически (което клони към национализъм) и възрастов (което пък е ейджизъм, по-малко известно в България дискриминативно направление) критерий. Да си млад и от български произход автоматично ли те прави „добър човешки материал”? Или има и други условия, за да си в елитната класа? И още по-важен въпрос, кой е дал правото безценния ни кмет да определя кой е добър и кой лош и да нарича хората „материал“???
На първо място, не ме кефи идеята да съм „човешки материал”, било то добър или лош. Аз съм човек, а не материал – независимо по какъв начин господин кметът разбира тази дума.
Освен това, ужасно много се дразня на прокарване на пронацистки идеи. На индивиди, които се бият по гърдите „БУЛГАР, БУЛГАР” и делят хората според етноса им на добри и лоши. Думичката „материал” само вулгаризира допълнително така и така неприемливото изказване.
В допълнение, напоследък разни атакистчета се опитват да прокарват ДОИП – а именно допълнително ограничаване на избирателното право. С две думи идеята е, че когато човек навърши 60, той (или тя) се превръща в изкуфяло малоумно старче, което „с цялата си глупост” (по думите на Бойко) отива при урните и почва да твори дивотии и безумия. Така че, цялата тази прослойка от граждани над 60 години всъщност не бива да се брои за граждани и е наложително да им се отнемат гражданските права, по-конкретно правото на глас. Красиво, нали? Изглежда сега не само атакистчетата мислят така, а и бат Бойко. Какво си е рекъл – всичките пенсионери са от БСП, всичките турци са от ДПС, а циганите пречат – аре под ножа.
Много интересни неща се случват с нашите политици и с начина им на мислене през ХХІ век.
Понеже и това не стига – Бойко описал план за превземане на Македония отвътре, който взаимствал от гърците – да се изкупят предприятията й, да се подчини икономически и да й се влияе, покрай желанието й за членство в ЕС и НАТО.
„С икономически инструменти можем да постигнем всички цели там… Оттук нататък можеш да ги накараш да признаят и историята… И по-голям приятел и съсед от Македония няма да имаме. Просто те самите ще ни обичат”
Не съм учудена, че роден политик има някакви мръсни планове за икомическо поробване на град, област, а защо не и на цяла държава. Но съм смаяна, че е толкова самонадеян и нахален, че не просто да си го признае ами и да се фука с това! Ще поробя съседна страна икономически, гледайте ме какъв съм пич! В никакъв случай не съм фенка на простотии от сорта „Бог създаде три раси – черната, жълтата и бялата – македоноидната” и други подобни, но не мисля, че е наша работа да им наливаме акъл или да ги правим българи, най-малкото по такъв извратен начин! Пари, пари, пари – който ги има, той командва парада!
Последен интересен елемент от цялата прелестна картинка – ДСБ, неолиберална партия, уж признаваща всички хора за равни ще се съюзи с някой, който съвсем открито нарича значителна част избирателите си „лош човешки материал”? Доста интересен ход от тяхна страна, да видим ще го извършат ли наистина и какви ще са последствията за двете партии.
В Америка си имат едно нещо, дето ние си го нямаме (освен, когато СЕМ не реши да се събуди случайно за някого) – а именно политически коректна реч. У нас политиците си говорят за ин виво, за грешен чип на българина и всичко си е ок. Нашият самозабравил се кмет, обаче, е направил това изказване в САЩ. Интересно ми е какво ли впечатление ще направи, ако то достигне до Обама или някой от другите хора, с които бат Бойко ще закусва. Дали и те ще бъдат запленени от генералския му чар? (: Но да му бяха само езикът и чарът проблема…
За скандалните изказвания – „Дневник“ (има приложен запис от срещата), Нетинфо, Econ.bg, „Стандарт“, „Всеки Ден“…
Също и в блога на Мариян Иванов (с красноречива илюстрация).
Кътчето на Селин 
БОЙКО БОРИСОВ: ТРЯБВА И ПОТЕНЦИАЛЪТ
НА НАЦИЯТА ДА СЕ ИЗПОЛЗВА
доц. д-р Любима Йорданова, политолингвист
тел. 8 77 65 91 и 0886 926616
Ако аз трябваше да отразя срещата на Бойко Борисов с българите в Чикаго, бих използвала горното заглавие, защото то е цитат от негови думи и отразява връзката на българската емиграция с родината.
Ако трябваше да отразя самото посещение в САЩ, сигурно бих сложила акцента върху срещите на Бойко Борисов с политическите среди.
Бих постъпила така, ако не съм представител на жълтата преса и имам морална отговорност пред читателите и професионално задължение да ги информирам.
Истерията, която избухна в медиите покрай отразяването на срещата на Бойко Борисов с българи в САЩ, ме принуждава да кажа няколко думи за стратегиите, които се използват при подготовката на манипулативен текст. „Манипулативният езиков израз има за цел да представи информацията в невярна светлина, като заедно с това даде примамлив вид и убедителна сила на дезинформацията.” Това съм го писала преди две години в анализите на actualno.com пак по повод на Бойко Борисов и дезинформация за него. Датата е 8.03.2007 г.
Заглавията
Ето някои заглавия с различна стилистика и различна степен на манипулиране на читателската аудитория: „Строителят на нова България /ирония/; Бойко Борисов: В България остана кофти човешки материал”/откровена лъжа, не го е казал/; До Чикаго и назад – по Бойкоборисовски /сензация с използване на нова дума като трик за привличане на вниманието/; Бойко Борисов говори пред емигранти в Чикаго /неутрално/; Борисов взриви България от Чикаго /експресия/; Изказването на Борисов изуми политиците /откровена лъжа, те знаят какво е казал/; Най-големият проблем на България е лошият човешки материал /откровена лъжа, не го е казал/; Емигранти посрещат Бойко Борисов като Господ в Чикаго /ирония/; БСП ще сезира Европейската комисия заради изказване на Бойко Борисов в Чикаго /новина с цел дискредитация на личността, в случая – политическия опонент/; Лош човешки материал /откровена лъжа, не го е казал/; Извънредно: България е шокирана от изказването на Бойко Борисов /експресия/; Лютви Местан: Изказването на Бойко Борисов е проява на политически цинизъм /оценка от страна на политическия опонент/ и т.н.
Целта на статиите е да предизвикат сензация и след като я предизвикат, да дискредитира съответната личност, тъй като България е в предизборен период. За тази цел се използват думи от жаргона, новоизковани думи, експресивни думи и думи, оценъчни думи на политическия опонент и думи, които заобикалят проблема и му дават интерпретация в невярна светлина с цел дискредитация на личността.
Манипулацията във в. „Сега”
Ще засегна само два, най-коментирани в медиите, момента от статията на журналиста Божидар Божков, като ги сравня с текста-запис на словото на Бойко Борисов. /Божидар Божков/ Бойко Борисов: В България остана кофти човешки материал vs. /Бойко Борисов/ И вие – милион и половина, дето избегахте… Материалът, дето се явява на избори или от който можем да избираме като кадри, никак не е голям”. „Не е голям”, казва Борисов, а не „кофти” или „лош”. Става въпрос за липса на кадри, които да бъдат привлечени като експерти в управлението на страната и липса на информирани избиратели. Използвана е разговорна дума „материал”, която може и да не е най-точната, но е разбираемо, че става дума за хора, които да избират и да бъдат избирани.
Сега – за т.нар. „дискриминация”. /Божидар Божков/ Според Борисов, най-големият проблем на България е лошият човешки материал в страната. /Следва веднага цитатът на Борисов, който прилагам/. /Бойко Борисов/ Каква е основата на населението в момента – 1 млн цигани, 700-800 хиляди турци, 2,5 млн пенсионери. Ей това е срещу ГЕРБ.” Ясно е, че става дума за изброяване на социални групи, които са потенциални избиратели на други партии – ДПС и БСП, а не на ГЕРБ. Много груба манипулация, която поставя различното твърдение на журналиста в непосредствена близост до цитираните думи на Борисов и по този начин се получа ефектът на манипулативното смесване в рамките на манипулативното поле.
Ранжирането на българското население по етнически или възрастов признак дискриминация ли е? Дискриминация има там, където е налице неравно третиране на хора. Къде в изказването на Бойко Борисов има такъв елемент, който продължава да се разнася чрез медиите с една единствена цел – да вдигне рейтинга им за сметка на авторитета на един човек, който е равноправен гражданин и на държавата ни, и на Европейския съюз. Това поведение на незрял човек ли е, или на незнаещ, ако коментирам поведението на журналиста. Или е поръчка?
За разговорния стил по време на срещата
и интерпретацията на журналиста
Тук ми се иска да се спра на разговорния стил, който използва Бойко Борисов в срещата си с българите в Чикаго. Дали са уместни думите, които той използва като „червен електорат”, дори „боклуци”, експресивни изрази като „отрязвам главите”, „омитам веднага”, разговорни изрази като „всеки от вас си е вдигнал торбата – кой в Чикаго, кой по Франция, по Италия, изкарва пари и се оправя”, „издънвам се”?
Отговорът е един. Да, уместни са, защото срещата има неформален характер, това е среща със сънародници, макар че в речта му прониква и политическа лексика, например „коалиционен партньор”. Няма как да не проникват, разговорът е за съотношението на политическите сили в страната и мястото на политическа партия ГЕРБ.
Това е разговор, а разговорната реч се характеризира със спонтанност, необработеност, липса на правилен словоред, наситеност с експресивни и разговорни думи и т.н.
Ако срещата беше с политици на САЩ, тя непременно щеше да бъде написана и прочетена и това е обичайна практика. Спомнете си брифингите на членове на Европейската комисия, предавани на живо по телевизия BBT. Там всяка дума е на мястото си, дело на грижлива предварителна обработка и съгласуване между членовете на институцията и съгласуване с другите институции на ЕС.
Вмъкването на разговорни елементи в речта я прави по-жива, поддържа вниманието на слушателите. И за това свое действие Бойко Борисов не може да бъде упрекван. Точно обратното. В развитите държави на Европа политиците са обучавани на местния диалект, ако те не са родом от съответния район, за да могат да намерят общ език с хората по време на предизборни кампании.
А тук? Само една илюстрация от думите му на срещата:… те /пенсионерите – бел. ЛЙ/ си викат: „Едно време на Хаинбоаз какъв проход правихме… Имаше един Пешо, какъв беше хубав…” Тази реплика не може да не предизвика симпатиите на публиката. Липсват политически клишета като „националноотговорна партия”, които до болка са втръснали на българите. И може би тук именно тази спонтанност и директност, която характеризира речта му, привлича българите, затова те са по-благосклонни към него в сравнение с другите политици.
В политическата реч разговорните думи са не само допустими, но и желани, за да се достигне до по-широк кръг избиратели. Недопустимо обаче е използването на разговорни думи като „Бойко”, „бате Бойко” като назоваване от страна на журналиста. Той е длъжен да използва книжовния език извън цитатите. И да го владее. Друг е въпросът, че в България журналистите още не изучават политолингвистика, както е в развитите държави на Европа и това е сериозен пропуск в образованието им.
За правата на гражданите
и етиката на медиите
Бойко Борисов има право да съди вестник „Сега” за нанесени морални щети от публикацията. И ако го осъди за сума от 200 000 лева например, много журналисти ще се замислят дали да подменят думи и дават друга интерпретация на изречени думи. Всеки едно от кого – политик или друг гражданин.
Защото гражданите имат право да бъдат добре информирани като потребители на информация със зачитане на плурализма на мненията. Обективността в горната статия остава обаче само в рамките на констатацията за проведена среща.
И още нещо важно. Защото в част 1 на Хартата на основните права на Европейския съюз пише:„Човешкото достойнство е ненакърнимо. То трябва да се зачита и защитава.” А вече три години ние сме граждани на Европейския съюз.
Не случайно във връзка с отбелязването на 12-годишнината от събитията на 4.02.1997 г. преди два дни едно от посланията на гражданите беше „Да се събудим от мъчителния кошмар на мутризираното управление и МАНИПУЛИРАНИТЕ МЕДИИ!
България пред избори
След няколко месеца предстоят избори – за Европейски парламент и парламентарни избори. Както се вижда от медийната атака, ние вече сме в предизборен период. Гражданите трябва да знаят, че могат да се доверят единствено на собствената си преценка, за да изберат, за коя партия да гласуват. НО Е ВАЖНО ДА ГЛАСУВАТ, ДА ИЗРАЗЯТ СОБСТВЕНОТО СИ МНЕНИЕ ИМЕННО КАТО ГРАЖДАНИ.
И да знаят, че голяма част от информацията, която ще се сипе в публичното пространство в периода преди двата вида избори, ще бъде манипулирана – все едно дали за нея е платено на медията от партията/ коалицията като политическа реклама, или става дума за редакционна политика на медията в подкрепа на една или друга политическа линия.
Сеел, изгубихме връзка… Като си в скайп ми пиши – къде зачезна? Изпити ли имаш? Както и да е, успех с протестите, с изпитите и с всичко друго!
*хъг*
Тристан
Поредният разбрал, недоразбрал. Дали някой ще си направи труда, да изслуша целият разговор преди да коментира?
ЗА БЛОГОВЕТЕ И МАНИПУЛАЦИЯТА
НА ФОРУМИТЕ В ИНТЕРНЕТ
доц. д-р Любима Йорданова, политолингвист
Това е четиво за студенти по журналистика, политология, социология и др. читатели, които се интересуват от манипулативните механизми на езика и обществената злоупотреба с естествения човешки език.
Днешната публикация на ст.н.с. д-р Ангел Тачев Пачев, който се подвизава във виртуалните форуми и под името „Светла” и напредналият етап на действие на политическите манипулатори с оглед на предизборната кампания, в която вече очевидно сме, ме накара да обърна по-сериозно внимание на поведението на някои български езиковеди, специализирали се в областта на манипулиране на човешкото съзнание със средствата и ресурсите на естествения човешки език.
Ето и линка, където може да проследите цялата дискусия –
http://yurukov.net/blog/2009/02/12/kak-se-opravqt-ulichnite-dupki-v-germaniq/
Силно се надявах, че политическите манипулатори скоро няма да стигнат до блоговете и социалните мрежи и ще се задоволят с виртуалните вестници, където са отдавна. Няма такова нещо.
Блоговете се следят много внимателно и политическите блогъри трябва да знаят този факт. Свободата на словото е само едно добро пожелание, което ще оставим за по-далечни времена. Е, някога ще я има и в България, но някога. Това, първо.
Второто нещо, което блогърите трябва да знаят, е как да се предпазят от наказателни процедури срещу тях. И да спазват ЗАДЪЛЖИТЕЛНО чл. 10, т.1 и т.2 на „Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи” – http://www.echr.coe.int/NR/rdonlyres/F84D2B7F-0F2E-403B-892F-8CA51C30A8B3/0/BulgarianBulgare.pdf
Как е избрано името „Светла”,
с каква цел се споменава друго име
Манипулаторът е проследил един коментар от блогърка на име Светла в блога на Бого Шопов, в който се споменава нейно познанство с авторката на анализ за Мирния протест на гражданите през януари 2009 г. и има сравнение със същата ситуация през 1997 г. Доказателство /№ 54/ и коментара му за социоложката и блогъра Светла, която той лично не познава.
Споменава се името Ангел Грънчаров, човек, непознат лично на авторката, но, ако се изберат двете имена в google.bg, се появават публикации на двамата в едни и същи източници. Тази е логиката на свързване на двете имена в твърдението на манипулатора „Светла” при пълно разминаване на стила на писане на двамата автори, професията и т.н. Твърденията „все пак има нещо общо между вас двамата”, „сходството между Вас и г-н А. Грънчаров /№ 47/ трябва да затвърди у читателя налична връзка и да задейства асоциативните механизми на свързване. Просто блогът на А. Грънчаров е проверен от Ангел Тачев Пачев. Това е истината.
Кои са основните манипулативни стратегии,
използвани от манипулатора
Ще изброя само най-характерните:
1. Привидна загриженост на манипулатора за блогърите
Блогърите като ново обществено явление в България със значим принос в потока на продуциране и разпространяване на информация според манипулатора не бива да се изследват, тъй като това ще доведе „до примитивни и едностранчиви схеми” /№ 47/. Това твърдение се предпоставя априори, без да е налице подобно изследване.
Каква е истината обаче? По време на Януарския мирен протест през 2009 г., а и след това, особено сега в предизборната кампания за двата вида избори блогърите имаха, имат и ще имат съществен принос в информационния поток като продължител на традиционните медии и сериозен източник на нецензурирана информация. С други думи гражданите ще се обръщат все повече към блоговете на уважавани блогъри, за да почерпят от тях друг ракурс на получаваната чрез медиите информация. Просто още един поглед. За достоверност и по-голяма сигурност. Нецензурираната информация ще се предпочита все повече и повече и у нас.
2. Привидно неразбиране на целта на изследване на блогосферата
Това е лайтмотив на твърдението му, съпроводено с обичайната стратегия на омаловажаване на усилията на авторката /№ 47, 115, 127/.
Когато обаче му е поискан имейл, за да му бъде изпратен анализът за бележки и редакция, изведнъж той забравя прекомерния си интерес към текста /№132/. Изречението е: „Обаче Вашият текст,…, не ме интересува много. Аз просто питах за целта на Вашето проучване, която Вие така и не споделихте с нас.”/132/ Целта е изложена в изследването, което той не желае да прочете, защото не иска да даде имейл за връзка.
3. Откровена лъжа, отклоняване на вниманието встрани от темата
Изречението „Аз съм прост юзър в Интернет /стратегия на съзнателното омаловажаване на собствената личност/. И съм читателка и голяма почитателка на няколко блога, не повече от десетина /стратегия на възвеличаването/. Главно чета и рядко коментирам /откровена лъжа, той е постоянен коментатор и манипулатор на форумите/, защото си знам, че съм невъзпитана и злоезична /невярно твърдение, отклоняване на вниманието встрани от проблема/ /№ 47/.
Цитатът показва, колко сложно явление е манипулирането чрез човешкия език, тъй като манипулативните стратегии се наслагват една до друга и винаги са смесени.
Тази техника е твърде често използвана от манипулатора. Срв. „В същото време ми се струва, че Вашият призив акцията да се пренесе „на закрито”, на полето на електронната поща, е просто един манипулативен начин да се скатаете с достойнство” /№ 115/. Става дума за предаване на текста от автора на участниците в дискусията с цел редакция и бележки към текста. Рутинна практика за всеки автор. Но манипулаторът не желае да представи имейл.
4. Стратегия на контраста
Тя е една от най-използваните манипулативни стратегии в политическия език. Позитивното и негативното се смесват с цел да бъде дискредитиран политическия враг. „И как така решихте, колега, че не харесвам и не уважавам учените? Не обичам и никак не уважавам мърлячи, кариеристи и демагози, които размахват дипломи, научни степени и научни звания, но в чиито научни трудове няма и помен от наука. А истинските учени харесвам – те са скромни, задълбочени и толкова увлечени в работата си, че не се и сещат да си правят евтина реклама из Мрежата” /127/.
Този отрязък би трябвало да породи и затвърди негативно мнение към автора от страна на форумистите и да ги принуди по естествен начин да напуснат форума.
5. Стратегия на позоваване на чуждо мнение
в подкрепа на собствено твърдение /стратегия на авторитета/
Цитатът е следният: „А и както каза пак по-горе Ирина /№ 117/… Но това е кроткото обръщение към Зелен Бетон, който не Ви критикува”. /№ 132/. И още един пример – „много уважаваната от мене социоложка и блогър” /№ 127/.
Тук откриваме невероятната способност на приспособяване и сливане на манипулатора с общността, към която се е присъединил с не добри намерения.
6. Стратегия на омаловажаване на противника
Тя се постига с различни средства, но целта е една – омаловажаване. В цитираните коментари се намеква, че авторката на анализа не знае коя е целта на изследването /№ 56/, писането на анализи в Интернет се коментира като „евтина реклама из Мрежата” /№ 127/, изнасянето на кореспонденцията чрез имейл при вече написан анализ се представя като „манипулативен начин да се скатаете с достойнство”/ № 115/ и т.н.
7. Стратегия на имитираната неанонимност
С нея се сблъскваме, когато трябва да стигнем до личността на коментатора в блога, наричащ себе си „Светла” и представящ се като човек, който се занимава с „наука, преводи, поезия и коментари в блогове и форуми” /№ 56/. От изредените само поезията е измислена. Той действително се води на длъжност учен, макар че не се занимава с научна дейност, прави преводи от английски език и е манипулатор на форумите.
Представеният имейл действително може да се намери в цитирания акаунт в Blogger и само това. Няма име, няма длъжност, няма възраст дори, няма снимка, няма личност. Личността е измислена за целите на манипулацията, поднесена в коментарите на блога. Ето затова написах този материал и бих се радвала, ако блогърите му обърнат по-сериозно внимание.
Защото манипулаторите, които обикалят форумите, едва ли се задоволяват само с получаваното финансиране от съответната политическа партия. Ясно е, че информация за хората, които разговарят във форумите, се носи и вероятно пази някъде.
8. Посяване на съмнение като манипулативна стратегия
Цитатът е следният: „В края ще си позволя да се усъмня в прилагането и приложимостта у нас на европейското законодателство за опазване неприкосновеността на личното пространство на хората, включително и в контекста на измененията на Закона за електронните съобщения, с които се /ни/ занимава напоследък Народното събрание. Днес аз се чувствам точно толкова несвободна и изкъсо контролирана, колкото и през 1989 г.” /№ 56/ А преди това? Периодът на социализма с тоталния контрол върху личността е забравен.
Впрочем като държава-членка на Европейския съюз България е длъжна да хармонизира законодателството си с Европейските правни норми, т.нар. Общо достояние на Общността.
Още към профила на манипулатора
Трябва да призная, че е налице изключително добро познаване на българския правопис, което издава филолога, не човека, който владее добре българския език, а който професионално го владее в качеството си на филолог. Завършената английска филология, в която е изучавал латински език личи в употребата на думата колега/№127/, за жена, българистът би използвал формата колежка, но колегите от западни филологии задължително изучават латински език.
Специализираното обучение му е дало умението да играе плътно до текста, да се слива с другите участници /цитирането на Ирина, Зелен Бетон, Балтазар Иванович и т.н./ /№ 132, 47/, да играе, така да се каже, в един отбор с тях срещу „противника” автор.
Налице е сериозна школовка на манипулатор и аз си мисля, колко много са хората с неговото обучение, които обикалят форумите и формират общественото мнение в България.
Заключителни думи
Как разкрих личността на манипулатора? Колега, когото добре познавам, познавам стила му на отношение към хората, на работа, стила му на изразяване. Още при първата му поява с име „Светла” се усъмних, защото той твърде невнимателно пише за мене „по-възпитана ми се вижда”/№ 34/. Този беше първият сигнал на разпознаване на човек, който ме познава извън Интернет-пространството. След това стилът на писане, стилът на изразяване, стилът на подбор на думите издаде конкретната личност. Разбира се малко професионална подготовка за работа с политическия език не е излишна.
А ако ви интересува как „се запушва” форум, за да се прекрати поднасянето на негативна информация, може да видите линка http://www.dnevnik.bg/intervju/2009/01/21/618951_akad_nikola_subotinov_niakoi_umishleno_iska_da/?p=0#addcomment /№ 307-310/.
ебати досадата с тия „манипулации“
селин, къде се губиш?
Е, манипулациите в нета не са досадна работа. Биха могли дори да бъдат интересни,
…, ако владееш методиката за разбиване на никовете на манипулатора в нета. По-лесно е, ако го познаваш като характер и психологическа реакция. Така можеш да направляваш процеса.
доц. д-р Любима Йорданова,
политолингвист, евролингвист
Който предпочита да изгледа видеозаписа от Чикаго и сам да си направи изводите, моля!
http://www.world-bg.com/video/boyko-borisov-v-chikago.html
Никъде не е казал „лош“. Става дума, че младите и кадърни хора напуснаха България. Останалото е статистика.