Този пост е отговор на провокацията на Богомил от вчерашната първа вечер на Дните на свободното слово в СУ. Беше чудесна лекция, чудесно начало на юбилейното издание на фестивала. Още информация за Дните можете да намерите тук.
Ето го и моето „изкрещяване“:
Неща, които не ми харесват…
Не ми харесва колко много хора са загубили вяра, че нещата у нас могат да се променят към по-добро. Че нещата по принцип могат да се променят към по-добро. Че нещо – каквото и да е – зависи от тях. Не ми харесва дистанцираността им и неразбирането, че единственият начин светът да стане по-добро място е ние да си го направим такова, а не да чакаме от някой друг. Защото някой друг няма.
Не ми харесва фразата
„Нищо не можеш да промениш“
Повече ми харесват думите на Ганди „Бъди промяната, която искаш да видиш в света“. Не вярвам, че човекът е безгласно колелце в системата. Мисля, че при опит да бъде превърнат в такова той може и трябва да се възпротиви и това никога не е напразно.
Не ми харесва напоследък придобилата широка популярност фраза
„Ако изборите можеха да променят нещо, щяха да ги забранят“
Всъщност, поправям се, харесва ми и то много. Сама по себе си тя е доказателство, че идващите избори носят в себе си потенциала на промяната. Управляващите не могат да ги забранят напълно, защото имат нужда от фасадна демокрация, но за сметка на това пък положиха неимоверно много усилия да „забранят“ справедливото им провеждане. Като минем през промените на изборното законодателство в последния момент (тъй наречения мажоритарен елемент, вдигнатата бариера за коалициите, главоломното вдигане на депозитите за участие, цирковете по регистриране на Синята коалиция – сега ще видим на Зелените каква регистрация са подготвили… ) и стигнем до все по-упоритите слухове за предстояща масова фалшификация на вота. Приемем ли, че ако изборите могат да променят нещо, ще ги забранят, то трябва да приемем, че промяната чука на вратата и сме свидетели на отчаяните опити за противодействието й. Доколко ще са успешни те – зависи от кого? Познахте – пак само и единствено от нас, народът, върху когото се прилагат всички гениални решения на управниците ни.
Още нещо, което не ми харесва обаче, е месианството, което се проявява при някои от неапатичните хора.
„Ние сме единствената алтернатива на статуквото, ако не сте с нас, разпилявате силите и то ще победи“
Въпросните хора са доказали, че са някаква алтернатива на настоящите управляващи, но не са доказали, че са алтернатива на статуквото. Отричайки всеки, който прави опит да разкъса оковите на апатията, но не става непременно част от тяхната алтернатива, те наистина доказват себе си като част от статуквото.
Не ми харесва… Стига толкова с нехаресването. Харесва ми това, че има мислещи хора, за които никое от горните неща не важи и че тези хора хич не са толкова малко, колкото може би ви изглеждат на пръв поглед. Харесва ми, че отчаянието още не е претопило всички и че има надежда току-виж да стане обратното. Харесва ми, че имам възможността да пиша тези редове. Харесва ми и че докато ги пиша знам, че има хора, които мислят като мен.
Толкова. (:
Кътчето на Селин 
Изборите могат да променят много неща в една почтена европейска страна, но в България НИКОГА не е имало честни избори. То и сега е ясно: в парламента влизат ГЕРБ, БСП, ДПС и Атака. От месеци ни го внушават и по този начин ни манипулират. Е, такива избори, наистина нищо няма да променят.
Kolebaja se dali izbori po prinzip promenjavat neshto… Stryva mi che demokratitchinite durjavi po printsip sa mnogo po-stabilni i se promenjat mnogo bavno.
Vse pak, spored men, vsichko vinagi se promeni nezavisimi ot kakvo iskat Bruxelles ili Sofia ili dryg parlament. Promeni se nezavisimi ot kakvoto isakat hora. Nikoj ne e iskal Internet. Oshte po-malko hora iskashe kapitalism prez 19i vek. Sega imame internet i kapitalism daje in Kitaj.
Nishto moje da bude sushtoto. Nito Bulgaria, nito nie, nito Europa…
Mersi za bloga!
Невероятно точно!
Поздрави!
Добре казано! Чудесно е, че всички тези размисли са споделени с широката публика. Ние постоянно се оглеждаме наоколо и набираме смелост в правотата на идеите си, когато виждаме, че има шанс да бъдат споделени. Ето така идва промяната!
Рано или късно промяна ще настъпи от новото отношение към света и политиката. Хората постоянно си сверяват часовниците…
Успех на всички носещи промяна!
Нека бъдем смели!
Добър ден, всеки ден се старая да бъда полезен на някой. Дори с нещо много малко.
–
Много малко хора познават подвига на Ганди.
Вярвам, че това , което той е направил е възможно и тук.
С добро. Без оръжие. Без камъни и снежни топки.
С мир.
Но твърдо !
–
Според мен трябва д асе гласува. Ще гласувам.
Вярвам обаче, че не е възможно да се промени животът ни от Парламента.
Там блатото е всепогъщащо.
–
Трябва да се оказва ВЛИЯНИЕ !
От групи. От движения.
Вместо да се дават СМС за вип идиоти да се звъни непрекъсното на депутати, министри, кметове, съдии, ДЕНОНОЩНО. С въпроси : какво ще правите утре на работното си място ?
Няма да крещя за свободата си, защото вече имам доста свобода. Всеки убеден ли е, че използва цялата свобода, с която разполага? Аз не съм убеден за себе си.
Докато стоя пред телевизора и гледам филми или реалити предавания, вместо да седна и да напиша, нарисувам, изпеея, посадя, построя нещо, аз не използвам всичките възможности, които имам.
Съгласен съм, че живеем в свят, който все още е далеч от идеалния, но помислете си всъщност колко много неща вече имаме. Дори в България. А това, че виждаме проблеми и искаме да ги решаваме, означава че сме хора, които са готови да поемат по път, който ще ги отведе още по-напред, на още по-хубаво място.
Силно вярвам в промяната, и тя ще настъпи не само заради появата на ЗЕЛЕНИТЕ. Ще се появят и други организации с подобни идеи и ние не трябва да сме ревниви към идеите, които споделяме. А какво ще правим, ако някои от властимащите случайно или нарочно реализират някои от нашите идеи? Аз не изключвам тази възможност и много бих се радвал.
Защото промяната зрее в самите хора. Когато дойде още по-хубавото време, причина за това няма да са политически партии, а хората, които са избрали промяната вътре в себе си, приели са я за своя. Ние само сме ги информирали за някои от възможностите.
Когато разбрах, че поставят безумната бариера, избрах да потърся положителното в това – че ще ни направи по-силни и способни. Спомни си личното ми съобщение от форума. Сега знаем, че можем да скачаме високо. И другите вече знаят това. Искам да успеем да скочим отново.
Много добра статия. Малко прекалено драматична ми идва на моменти, но все пак – Браво!
И това което ми хареса : Ние наистина сме в преход. В хода на една огромна промяна. Не знам на миналото или на бъдещето принадлежим / ще принадлежим после, но сега сме тук и наистина трябва да знаем, че НИЕ правим тази промяна. Нека ния я насочим, а не тя да насочи нас. И нека не се предаваме, свивайки се в удобното се местенце. Независимо по какъв начин, нещата ще се променят. Да бъдем част от това по един или друг начин. Било то с протести, било то с гласуване, с писане или по всякакъв друг начин. Естествено всеки предпочита различен начин, но е важното да избере един, а не да чака да изберат вместо него и ( каквато е практиката) след това да се жалва, да протестира, да проклина правителството и т.н. и т.н.
Едно правителство не може да определи държавата, държавата трябва да определи правителството и може би трябва да го научим. Не съм сигурна за това, което казваш за привидната демокрация, фалшификациите и т.н. може би не съм толкова навътре в нещата за да си извадя мнения.Но:
Проблеми има това е факт.
Решения трябва да намериМ това също е факт.
Какво не му харесва на Висцки, а покрай него и на мен: