Около десет месеца след провелия се в целия Европейски съюз протест „Свобода, а не страх“, какви неща все по-често ми правят лично на мен впечатление…
• Нямам достъп до повечето клипчета в Youtube, линкове към които ми пращат от други държави или си намирам сама в търсачката, защото не са available from your country. Същият проблем имат и останалите българи, разбира се.
• Информацията на всеки Интернет потребител в България вече законно се задържа и съхранява за целите на МВР и единствената последна преграда пред безпрепятствения достъп на службите – разрешението от съдия – е оспорвано тези дни от Цветан Цветанов от ГЕРБ, защото съдиите се бавели с месеци и това пречело на следствието. И вероятно предстоят още по-утежняващи положението изменения в закона.
• Подлезът на Ректората (откъдето минавам ежедневно) пък, който се ремонтира от месеци заради строежа на нова метроспирка, вече е към фаза привършване. Не само, че вътре е изпълнен с камери, ами и на самия тротоар отгоре първото, което човек вижда, е много як и много висок стълб с камери на него.
• На няколко места четох за изтриването на хиляди копия от „1984“ и „Фермата“ на Оруел от Amazon и не мога да не се замислям по същия начин като Мишел.
• Задължителните лични карти с биометрични данни чукат на вратата. Като гледам, в скоро време нищо чудно същото да заважи и за електронните карти за градски транспорт – пак чувам намеци, че на хартиените билети им изчита времето.
Днес бях до Перник и навръщане GSM апаратът ми се развали. Пак. Купих го преди около година, все още го изплащам и е в гаранционен срок още месеци напред. Развали ми се през май, беше на поправка четири седмици, през които ми бяха дали един ужасен апарат, май Samsung, прастар и отвратителен. След като най-сетне ми го върнаха, поработи няма и два месеца и днес отново същата работа. Докато се прибирах от гарата си помислих дали да не потърся монетен телефон, защото отчаяно се нуждаех да се обадя спешно. Разбира се, бързо се сетих, че такива не съществуват откакто бях дете. Търсих и часовник, защото нямах представа колко часа е. Вече няма абсолютно никакви часовници никъде. За какво са, като всеки си ги носи в джоба? А аз трябва да ходя на „Кукуш“ № 1, което е на майната си (без извинение за израза) и докъдето няма транспорт, за да се възмутят, че отново ги безпокоят със същия апарат, да не искат да ми дадат нов такъв същия модел и кой знае колко време да ми го оправят…. Усещам се, че съм прекалено свикнала да имам в себе си GSM и че просто не мога без него, при положение, че от всеки от нас се очаква да е непрекъснато на разположение за контакт. Чудя се тази технологизация, която доброволно приемаме заради редицата улеснения, няма ли да ни изиграе лоша шега в свят, в който все по-стабилно се слага ръка на всички комуникации.
И не. Не крия нищо. Нямам какво да крия. И да искам да имам тайни от държавата, няма какви да са. Единственият ми проблем с нея е, че не съм доволна от управлението й, но това си мнение не го крия, а напротив, чудя се как да й го натрапя. Ходя по протести без маски и качулки, подписвам петиции с трите си имена и т.н. И все пак, въпреки че нищо не крия, не мога и не мога да приема идеята да бъда постоянно наблюдавана. Самият факт да бъда постоянно наблюдавана ме отблъсква.
Кътчето на Селин 
Прекрасна статия!
http://vbox7.com/play:b3495556
http://vbox7.com/play:4c09dff0
Навлизането на технологиите в живота ни си има и плюсовете, и минусите. Същото се отнася и за увеличената свобода, и за нарастващите възможности (за комуникация, придвижване, въздействие върху други хора и т.н.), и за падането на редица бариери от морално-етичен характер. Същото е било и при всички досегашни сериозни стъпки напред в развитието на човека – откриването на огъня, барута, телефона, автомобила, ядрения синтез, възникването на религиите, на държавата като институция, на концепцията за правата на индивида и т.н.
Въпросът е да направим така, че плюсовете да бъдат винаги повече от минусите. Тоест, да ограничим възможните вредни ефекти и същевременно да използаме плюсовете на максимум.
Камерите по улиците и документите с биометрично съдържание не само че са неизбежни, а и според мен ще имат „живот“ само няколко десетилетия. След което ще бъдат заместени от спътниково наблюдение в целия диапазон от дължини на вълната (радио, видими, инфрачервени и т.н.), от ирисова и ДНК-идентификация, информационни импланти (най-малкото с медицинска информация) и т.н. Така че да се противопоставяме на тяхното навлизане е консерватизъм, събирането на данни по тези начини само по себе си не е проблем.
Проблемът е другаде: КАК И В ЧИЙ ИНТЕРЕС ЩЕ СЕ ИЗПОЛЗВАТ те.
Решението на този проблем е едно: ТОТАЛЕН И НЕПРЕКЪСНАТ КОНТРОЛ върху онези, които използват тези данни. При това средствата и механизмите за такъв контрол трябва да бъдат налични и действащи още ПРЕДИ да се позволи събирането на тези данни. НЕ ВПОСЛЕДСТВИЕ.
Иначе казано, „1984“ трябва да бъде обърната наопъки: Биг Брадър трябва да бъде обществото, а обектът на наблюдение трябва да бъде властта – на която обществото е поверило събирането и използването на тези данни в негов интерес.
Тогава никакъв технологичен напредък няма да бъде опасен. Примерно, аз не бих имал нищо против всички мои телефонни и Интернет комуникации да минават през един „шлюз“, до който властта има достъп – стига да имам ясна гаранция, че използването им ще бъде възможно само след разрешение от действително независима и отговорна съдебна инстанция, и то само ако има ясни доказателства, че съм извършил престъпление.
Но подготовката за този „обратен Биг Брадър“ трябва да я започваме още отсега. Даже сме позакъсняли, и имаме да наваксваме. И противодействието на внедряването на средства за масово следене днес е оправдано именно на това основание – защото все още обществото НЯМА НЕОБХОДИМИЯ КОНТРОЛ върху властта, а властта не може да даде необходимите гаранции за това, че данните ще се ползват само в интерес на обществото.
Изходът зависи и от обществото, и от властта. Докато не се разберем, противодействие ще има. А от това противодействие и двете страни ще губят; ще печели само третата страна – престъпността.
GSM 😉
Иначе, права си … Скоро и автоматите, от които можеш да говориш с карта с чип, ще изчезнат, вероятно. Всеки си има мобилен телефон – според мен, в един момент дори наземните линии на телефонните компании ще изчезнат, всичко ще се пренася безжично…
Кой знае какво бъдеще ни чака. Ако стигнем обаче до малки чипчета, вградени в главите ни… ще се радвам да не съм доживял това време! 🙂
Аз ще си чета и на хартия, ще се случва и да не съм онлайн, да не си нося мобилния телефон в джоба, и да прекарвам поне по малко време далеч от технологиите, които уж ни помагат, но понякога… пречат. 🙂
Зелен Бетон, ти може да виждаш някаква полза и необходимост от едно такова бройлерско съществуване на индивида под непрекъснат контрол и наблюдение, но аз съм сериозно притеснен от подобна бъдеща действителност.
И с какъв технологически напредък си тръгнал да се аргументираш, при положение, че десетилетия вече не се предлагат лекарства против спина и рака, а перпетуум-мобилето все още не е открито. Къде го този технологически напредък, че нещо не го виждам? Ясно къде – фокусиран в средствата, чрез които индивидът лесно може да бъде превърнат в белязана овца и вкаран в едно манипулирано и наблюдавано стадо. Къде е действителната полза за обикновения човек? Няма такава! И да си изсмучеш пръстите, не можеш да намериш такава. Само не казвай престъпността/тероризма…
Колкото и да не съм съгласен, мога да разбера хората, които искат да въведат тази контролирана действителност, но не мога да разбера хората, които смятат това за нещо нормално и необходимо! Ей това е голямата беда в цялата работа. Дано успеем някак да събудим тези хора, защото иначе ни чака доста нерадостно бъдеще…
Както и да е… Чудя се как още не са въвели пръстови отпечатъци при всяко логване в Интернет. Но спокойно, и това ще стане…Нека първо направим модерен и особено страшен виртуалния тероризъм. След това всичко ще си стане от само себе си – добитъкът сам ще пожелае да му сложат ярема…
@ www:
Ще кажа само едно: „добитъкът“ не бива да забравя, че има рога. Или че може да хвърля къчове – която метафора предпочетеш. Докато помни, че може да прави тези неща, и докато е готов да ги използва при необходимост (което на политически език се нарича „демокрация“), яремите могат лесно да станат на трески, ако някой понечи да ги стяга твърде много.
А за да се изоре една нива, ярем трябва. Не за поробване, а за да осигури еднопосочност на усилията. Този ярем е законовата уредба.
Ако този ярем го няма, нивата няма да бъде изорана, а само изпотъпкана. И както „добитъкът“, така и орачът ще пукнат гладни, защото такава нива няма как да роди нищо.
[…] има. Манията за следене не е преминала, напротив. Усеща се и у нас. Призивът на българските организатори и списък с […]
Има толкова много задължителни неща, че ако погледнем реално, то много малко то тях се спазват.Имаме си закони, правила и норми, но уви кои от нас следват всички тези правила.Колко от нас почистват през апартамента си или разчитат на съседа си.Колко от нас изхвърлят дъвките си в кофата а не на земята където им падне?Много неприятно е че телефонът ви се е счупил точно в този момент.