Сбъркано мислене

Чудя се аз, дали нямам нещо сбъркано в мисленето. Или, както се изрази преди време един познат за друг познат, дали мнението ми отива на „млад човек с модерна визия“. А именно, мнението, че основната функция на здравеопазването и образованието трябва да бъде лечение и обучение и чак след това печалба.
Тези дни ми се случи рядко събитие – няколко вечери по ред да гледам новини по телевизията. Онзи ден във вечерната емисия на Нова телевизия имаше обект, в който съобщиха, че Здравна каса спира лекарствата на болните от множествена склероза с инвалидност над 65%. Имаше интервю с чиновничка, която със съвсем спокоен глас, все едно обсъждаше времето навън, съобщи, че са спрени лекарствата за тези хора поради несъответствие в нормативните документи. След това съобщи, че поради високата степен на инвалидност лечението им е нерентабилно (справка в речника: рентабилен
– доходен, доходоносен, приходоносен, лихвоносен). После журналистите интервюираха и една от нерентабилните пациентки, която работи и си плаща данъците и осигуровките и която няма 1200 лева месечно за лекарството и съответно ще се влоши и вече няма да може да работи и да води живот поне приблизително близък до нормалния. Попитаха чиновничката много ли пари ще се спестят от това и тя спокойно каза: „А, не, те са малко тези хора, някъде хиляда“ и с лека ръка затри хиляда живота, даже без да си направи труда да се оправдае с финансовата криза или нещо от сорта.
В същите дни пък пак по телевизията течаха новини за закриване на 150 (от общо 250 май) болници – пак поради нерентабилност, – което ще остави доста селища без медицински услуги (нарочно не пиша медицинска помощ, защото очевидно да гледаш на лечението като на помощ, а не като на услуга е твърде старомодно). Щяло да има линейка във всеки район. Сега си представете на двама човека от една община (защото цели общини остават без болница) да им стане лошо в една и съща нощ. Представете си сега и сняг.
Светла Енчева тези дни се чудеше защо не се е получила бурна обществена реакция на филма за бежанците в Шоуто на Слави. Аз също се чудех. Сега продължавам да се чудя. И за бежанците, и за болните от множествена склероза, и за хората, които трябва да пътуват до далечни градове за лекар. И се питам, аз ли съм сбъркана, че не мога да разбера колко нормално е човешкият живот да е стока и нищо повече от това, или другите са  сбъркани, че приемат това като даденост и в реда на нещата. Тия неща текат всеки ден по новините (предимно по Нова телевизия, БиТиВи са по-заети да правят 20-минутни обекти за Румяна Желева и за ниските температури), хората най-много да цъкнат с език и толкоз.
Някакси разбирам (не се съгласявам, просто разбирам) незаинтересоваността на хората за бежанците – възприемат ги като чужди, казват си – и без тях си имаме куп проблеми. Разбирам незаинтересоваността от унищожаването на природата – много хора просто не го осъзнават като свой проблем. Разбирам незаинтересоваността от подслушавнето в Интернет – толкова много хора въобще не ползват Интернет и толкова много от ползващите не виждат проблем – вяра в институциите, увереност в себе си и т.н. Дори разбирам незаинтересоваността от недаекватните реформи в образованието – това ОТНОВО е нещо, което обхваща само тесен кръг хора. Но това, което се случва в здравеопазването засяга буквално всеки един човек и аз не мога, колкото и да се опитвам, да проумея самото отношение към човешкия живот като към стока, която може да бъде рентабилна или нерентабилна и в зависимост от това да се положи грижа за нея.
Наречете ме немодерна!
Май след всичко това въобще не ми се пише за образование. Горното ми стига…