Ако библиотеките нямаха многовековна традиция, а бяха създадени днес…
… щяха да бъдат преследвани от закона. Заради нарушаване на авторски права. Разпространяване на копия от произведения без изричното съгласие на авторите и най-вече – на издателите. Заради четенето на едни и същи текстове от много хора, без те да си платят за това. Ако библиотеките бяха създадени днес, а не преди дълги години, щяха да бъдат преследвани от антимафиотите като организирана престъпност, като посегателски акт върху интелектуалната собственост.
Това е единственият извод, който мога да си направя след героичната акция, на която станахме свидетели:
E, от видеото от пресцентъра на МВР виждаме елегантен мъж с приятна фигура и фешън слънчеви очила да маха един компютър от един покрив като този компютър не е свързан с никакви кабели към нищо и не е особено защитен от… гръмотевици например, ала се води, че е главният сървър на Читанка.инфо. Но не за това ми е мисълта.
Читанка.инфо бе затворена поради пиратстване и организирана престъпност и шестима души, поддържащи сайта, бяха арестувани и наречени ПРЕСТЪПНИЦИ заради сканирането и качването на книги с некомерсиална цел и даването на абсолютно безплатен достъп на всеки Интернет потребител до тях, без дори да си позволят да сложат рекламни банери или нещо друго, носещо приходи.
Законът за авторско право казва:
Чл. 24. (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2002 г.) (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:
9. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2005 г.) възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели;
10. възпроизвеждането на вече разгласени произведения посредством Брайлов шрифт или друг аналогичен метод, ако това не се извършва с цел печалба;
11. предоставянето на достъп на физически лица до произведения, намиращи се в колекциите на организации по смисъла на т. 9, при условие че се извършва за научни цели и няма търговски характер
Единственият правно издържан аргумент на Асоциация „Българска книга“ е, че в т. 9 не са посочени изрично онлайн библиотеките. До традиционните библиотеки достъпът е по-труден, трябва да си вадиш карта, да висиш по читални, ако случайно дават книги за вкъщи да ги четеш в определен срок и да ги пазиш да не се нащърбят, закъсат, нацапат и т.н. В днешно време особено в големите градове хората предпочитат да ползват свои екземпляри на книгите пред това да ходят до библиотеките.
Но онлайн библиотеката спестява тези неудобства (стига да ти се виси да четеш пред екрана, аз много рядко се навивам да се подложа на това, но повечето хора са по-скоро склонни и го правят) и е по-привлекателна за младия читател. И понеже явно все още не е докрай правно уредена, е удобна мишена.
За съжаление, книгоиздателите от Асоциация „Българска книга“ виждат четенето онлайн като свалящо продажбите им, а не обратното. В Софийския университет то често се изучава по-скоро като безплатна реклама на книгите – и има защо. Много малко хора са склонни да си купят книга без предварително да я зачетат. Цените са високи и няма как да бъде иначе, понеже в България тиражите не са космически, а консумативите са си на европейски цени, така че едни по-ниски цени правят невъзможно издържането на издателствата. Затова пък безплатният достъп до книгите често води до повишаване на доверието в авторите и в заглавията и закупуването им. Много автори са си вдигнали тиражите с предварително публикуване на книгите им в Интернет – като Стивън Кинг и Дмитрий Глуховски.
Ако четенето задължително беше купуване, то аз също бих била пират, давайки книга, която съм прочела, назаем на приятелка, за да я прочете тя – често срещана практика, откакто съществуват книги. Ако е така, ако съм пират, то вероятно наистина вървим към този модел на книгочетене и книгоразпространение и както Читанка.инфо, така и хартиените библиотеки се превръщат във врагове на интелектуалната собственост, а Закона за депозита – в отживелица.
Ако е така, ако оттук насетне четене = притежаване на книгата, то Законът за авторското право следва да бъде променен не с допълване на онлайн библиотеките, а с пълното изключване на горецитираните му членове въобще и премахване на всички видове библиотеки; същото би следвало и премахването на съответната точка от Хартата на правата на човека. Явно е дошло времето да решим дали да заживеем в една различна, нова епоха, епоха на собственост и монопол върху информацията и знанието, а не на свободен достъп, както е проповядвано векове на ред до днес.
Но нека хората, които движат света в тази посока, към тази „цивилизация“ както се изрази заместник-председателката на Асоциация „Българска книга“ по Нова телевизия тази сутрин, да не се слагат на една нога с Ботев. Промените в статута на книгата, към които съзнателно или несъзнателно се стремят, определено са революционни, но в обратната на Ботев посока. Той е от предишната епоха, епохата на просветителите и възрожденците. Епохата, в която Гутенберг, оплюван от преписвачите на книги, задлъжнява страхотно, за да създаде първата печатна преса и първият печатен тираж – на 42-редовата Библия – за да не успее дори да си върне дълговете, но пък за сметка на това да промени света. Епохата, в която векове по-късно Найден Геров от студент събира думи „из устата на народа“ цифром и словом 50 години, за да издаде своя „Речник на българския език“ с идеята не да държи монопол над съдържанието му, а да го разпространи максимално сред народа и да запази възможно най-много от езика ни. Епохата, в която библиотеките и читалищата, независимо от формалната си регистрация, са били все на почит.
Защото между едните и другите просто няма място за сравнение.
За завършек, искам да ви дам линк към статия по повод атаката над Читанка.инфо, написана от специалист – доцент Милена Цветкова. Тя е завършила Библиотекознание и научна информация и е от дълги години в Катедра Книгоиздаване в Софийския университет, като преподава три от основните дисциплини на специалността. Нейната статия се казва ГОЛЕМИЯТ СТРАХ ОТ ЧИТАТЕЛИТЕ и в нея тя пише:
„Когато стане дума за авторско право върху обекти за четене – имам безапелационна позиция. Аз съм ЗА безплатните книги и безплатното четене. Аз съм ЗА тотално елиминиране на бариерите пред читателя. Били те пазарни, езикови или психологически. Аз съм против юридическия монополизъм на носителите на „права“ и меркантилните занаятчии. Аз съм против пазарната цензура върху четенето.
Твърде шизофренично е да се блокира достъпът до текстове за четене във време, когато се ронят сълзи по „изчезващото“ четене. Най-важното е да се чете. Пък било и играейки си с охранителите на четива или заобикаляйки системата…“
– и още –
„… Читателят е неизброим! Читателят е Легион! Читателят е този, който влива живот в книгата. Няма ли очи, които да я прочетат, книгата е ТУХЛА. Абсолютно всички звена в цикъла на производство на книгата съществуват само заради читателя! Без него и автори, и редактори, и преводачи, и издатели, и търговци, и библиотекари са МУМИИ.“
Ако и вие смятате, че епохата на библиотеките и на свободния достъп до книги не е отминала и не бива да отминава, можете да подпишете Гражданската петиция срещу свалянето на законната електронна библиотека chitanka.info и да се присъедините към Facebook групите Да спасим www.chitanka.info и дори Искам да затворят ГДБОП и да отворят Читанка.инфо!. Самата Читанка продължава да циркулира като торент из Интернет, включително и на адрес http://chitanka.gdbop.com/. Отговорът на самия екип на библиотеката можете да намерите тук: http://chitanka.info/operation-mindcrime.html.
В един по-справедлив свят хората, качвали безвъзмездно книги за свободно ползване, биха получили вместо арест звание „Рицари на книгата“. В нашия свят, обаче, това звание получава „антимафиотът“ Явор Колев, за да направи два месеца по-късно Акция „Читателите“ по поръчка на същите хора, които са го наградили. Нямам какво повече да кажа по темата. 😦
Ако обаче вие искате да прочетете още, ето къде можете да го направите на собствена отговорност:
Четене и други престъпления ~ Енея
451 по Фаренхайт ~ Григор Гачев
Читанка дайджест – извънредно издание ~ Майк Рам
Когато неграмотните управляват ~ Иван Бедров
“Героичната” акция на ГДБОП срещу chitanka.info ~ Дани
Хайде и акция „Блогърите“ да видим ~ Руслан Трад
„престъпната“ Читанка ~ Николай Теллалов
Акция „Книжарите“ ~ Hellman
Читанка и ГДБОП ~ Дзвер
За рицарите и книгите… ~ Мишел Бозгунов
– и още много.
Абе, и ти си една мръсница, на всека манджа меродия!!!
Любопитно е, че на мястото на сайт си написал „Синята коалиция“. 🙂
Дими, аз чета от съвсем малка. От три години пък следвам Книгоиздаване. Това пряко ме засяга.
Но всъщност не там е работата. А по-скоро във въпроса откога да имаш мнение и да го изразяваш свободно в публичното пространство те прави мръсник?
Да ги затворят! Те са престъпна групировка! Терористи над авторското право!
На мен ми е интересно докога МВР и ГДБОП ще стоят със скръстени ръце! Крайно време е да се вземат мерки срещу стотиците малолетни и непълнолетни престъпници, които ПРЕСНЕМАТ УЧЕБНИЦИТЕ СИ НА КСЕРОКС! Дръжавата, издателствата и авторите губят МИЛИОНИ от това!!!!!!
Рийпи, кефиш ме:))))))
Между другото, трябва да се вземат мерки и срещу преподавателите, даващи свои учебници за преснемане на ксерокс. Представи си колко ощетяват издателите така!! Нищо, че нямат тираж и често самите издателства вече не съществуват, важен е ПРИНЦИПЪТ! 😛
Ухааа! Ти се изказа 🙂
Подкрепям! Добре казано, Селин 😉
Уникално е, наистина.
Сега пък смениха плочата и обясняват как библиотеките плащали авторските права. А държавата спонсорира библиотеките, за да могат те да плащат. (Тук и навсякъде по света)
Интересно ми е, защо просто държавата не припознае онлайн библиотеката и да се приключи проблема?
Ако е припознае 🙂 ще имат право да търсят субсидиране 🙂 А и как да признаят, че тяхна институция е в издънка? Иначе е най – добрия вариант. За да го направят обаче ще трябва да си променят закона за обществените библиотеки или да създадат нов специално за виртуалните…
Статията иначе е прекрасна. Браво !
Не мога да разбера защо е цялата суматоха. Книжнината – ОК, но в интернет трябва да има някакви ограничения. И на мен няма да ми е приятно да не мога да си тегля каквото си искам, но смисъла не е на мен да ми е приятно.
Кажи ми с какво да прочетеш без пари книга в читалнята на Народната библиотека или да си я вземеш от Столичната библиотека е по-неощетяващо от това да я прочееш на сайта на Читанка.инфо? Книгата е същата. Не говорим за филми и музика, които не можеш да гледаш/слушаш по телевизията/радиото, когато си решиш, защото телевизията и радиото плащат пари права за всяко излъчване, а за КНИГИ. За които библиотеките не само не плащат права, ами и по закон издателите пращат на Народната бройки от всяко свое издание…
Не можеш да сравняваш национална или градска библиотека с онлайн-библиотека. Когато ти изтеглиш книга не връщаш файл-а на сайта, нали? А и има такова нещо като авторско право – по този начин труда на всеки един писател/историк/преводач/художник става безплатен. Аз също се възползвам от това – от всевъзможни сайтове (че даже и торент-тракери) и си тегля книги на руски, български и английски, но авторите на тези книги ще са в правото си ако поискат сайта да ги махне. Сега, има разни правни проблеми, особено като стане дума за торенти, но това е въпроса е принципен. Според мен в този случай много хора се опитват правно да оправдаят нещо, което иначе е принципно грешно. Страшно става когато човек си зададе въпроса „ако плащах за всеки филм, албум, игра, софтуер и книга, които тегля, колко пари трябваше да съм похарчил“? Аз съм се пробвал да смятам и ориентировъчно получих между 50,000 – 100,000 долара. 🙂
А можеш и да подходиш по друг начин – ти казваш каква е принципната разлика в ощетяването? Виж числовата разлика. Живеем в България и както знаем актьорите, писателите, музикантите (истинските, не разни перхидролки), художниците не са сред най-богатите. И докато читалня в библиотека реално не ги ощетява осезаемо, то пиратски книги, филми и песни ги ощетяват. Остави закона, не знам тънкостите и как се извърта, но мисли за държавата си – добре е да помогнем на тези хора с колкото и каквото можем. Аз не бих платил за да гледам американски филм, бих си го дръпнал. Но за „Мисия Лондон“ дадох пари да го гледам на кино защото е български. Не бих купил за нищо на света албум на Пърпъл, нищо че са ми любима група. Но за Иво Папазов съм давал пари. И без това културната сфера в България е в криза, поне за това да си плащаме. Иначе чуждестранни книги кой ги купува или тегли – не ме интересува грам. Аз също си тегля български книги на стари автори от преди век, но на съвременни автори – не. Даже наскоро си купих на един съвременен автор.
Тук въпросът е принципен: имаме ли право да четем книга без да плащаме за прочита й или нямаме право да го правим. Ако решим, че имаме право да го правим – значи дали ще я четем в Интернет или в Столична библиотека, или вкъщи от екземпляр от съседа няма значение. Ако нямаме право да четем книга без я закупим преди това, то в такъв случай библиотеките трябва да ъдат криминализирани, особено тези, които дават екземпляри за вкъщи.
Разбира се, че числовата разлика е проблемът. Просто защото сме Интернет поколение и по-голям % от нас ще предпочетат по-често да четат на екрана вкъщи, отколкото да се занимават да си вадят карта, да търсят в регистри, да си приказват с библиотекарки, да взимат екземпляр, който да трябва да изчетат в определен срок и да върнат в определен срок, и през цялото време да го пазят да не го омацат, закъсат и т.н. Но преди 100 години издателите не са се тревожели, че библиотеките и читалищата – тогава МНОГО по-широко ползвани отсега – им свалят печалбите, напротив. И преди 50 години също не са се тревожели (в чужбина, преди 50 години у нас издатели извън държавните структури е нямало). Сега обаче се тревожат. Хората, които сега четат в Читанката при едно не-Интернет общество щяха да четат в най-близката библиотека или читалище. Само че срещу тях издателствата не могат да роптаят заради традицията. Само че за онлайн библиотеки традиция няма.
Между другото, авторските права в България са мизерни. За една книга писателят получава или твърда сума, която е няколкостотин лева или процент от продажбите, който е много нисък, пък и няма механизъм, по който да се провери дали издателят казва реалните продажби. Писателите не губят от онлайн библиотеките, напротив, печелят – популярност. Затова и има много, които сами си пращат произведенията.
В по-дългосрочен план и издателите печелят от онлайн библиотеките, макар че не го разбират. Без бариерата покупка на книгата, за да може да се прочете, навикът четене остава жив. Когато не можеш да прочетеш книгата, без да я купиш, повечето хора се пренасочват към други забавления – телевизия, мачове, сериали, игри и т.н. или в най-добрия случай препрочитане на стари книги. Когато можеш да я прочетеш – от приятел, съсед или библиотека – традиционна или електронна – ти не си губиш навика да отделяш свободното си време именно за четене на книги, а не за някоя от многото други алтернативи. И в един момент книгите си ги и купуваш – не всичките, които четеш, но някои от тях. Защото си запазил нуждата от книги. Четенето до голяма степен е и навик. Затова доцент Цветкова казва, че е шизофренично да се ограничава достъпа до четене във време, в което ревем как хората четат все по-малко. Така издателите си вкарват грандиозен автогол – кой после ще им купува книгите?
[…] Ако библиотеките бяха създадени днес… (via Кътчето на Селин) Ако библиотеките нямаха многовековна традиция, а бяха създадени днес… … щяха да бъдат преследвани от закона. Заради нарушаване на авторски права. Разпространяване на копия от произведения без изричното съгласие на авторите и най-вече – на издателите. Заради четенето на едни и същи текстове от много хора, без те да си платят за това. Ако библиотеките бяха създадени днес, а не преди дълги години, щяха да бъдат преследвани от антимафиотите като … Read More […]
[…] @ 17:30: Още при Крокодила, Селин, dzver, […]
Не съм съгласен, Селин – ако аз искам да прочета нещо и не мога да си го дръпна ще си го купя. В твоя сценарий има нещо вярно, има и нещо пропуснато. Вярно е, че ако много хора ще прочетат дадена книга само ако я дръпнат, но е също вярно, че ако това стане още по-масово то изобщо няма да има български автори и ти изобщо няма да знаеш какво пишат те. Махни правото и закона, гледай крайния ефект – все по-малко и по-малко български автори и музиканти намират какво да правят. Защото всичко намира мястото си в интернет. Една библиотека има по един-два екземпляра на книга, в интернет няма ограничения. Правилно би било да се спре достъпа на нови български книги в интернет, а държавата да премахне всякакви данъци над авторите.
Не е така. Ако прочета нещо и ми хареса ще си го купя.
Иначе ме чакат ток, вода, телефон, детска градина, дрехи, храна, гориво за колата и етц. Няма да дам пари за нещо което незнам дали ще ми хареса.
Според мен онлайн библиотеките просто пресяват книжния пазар защото ще са продаваеми само наистина добри книги, които ти се иска да четеш и след като си им се насладил оналайн. И това плаши издателствата. Какво да правят с „ненгелеша“, които пускат ? Един добър автор иска и повече пари за права, а малките пълнежите до появата на такъв ще носят загуби. Ако ги няма онлайн може и някой да се излъже да ги купи, но как да дадеш пари за книга която неможеш да прочетеш повече от 10 страници защото е супер скучна? С появата на оналайн библиотеките ще се наложи да се променят и начините на издателствата .
Има книга за всеки. Различни хора – различни вкусове. Стига правилната книга да достигне до правилния читател. Нещо, за което според мен онлайн библиотеките само помагат. 🙂
Вида, учудвам се, че точно ти, която учиш книгоиздаване, разсъждаваш по този начин. Да, доц. д-р Милена Цветкова ни е учила за безплатната книга, но нека не забравяме, че сме учили и авторско право.
тук въпросът е принципен, но не се отнася до това дали имаме право да четем безплатни книги, а до това дали не можем да покажем малко уважение към авторите/преводачите/издателите и дори редакторите и коректорите, работили по книгите, които четем.
радвам се, че се случи това с Читанка, не толкова защото ми пречеха, а защото ме дразнеха. поведението и коментарите им бяха ароганти и нагали. Не са нито първите, нито последните пирати у нас, тъй че със или без тях – все едно почти. Но начинът, по който действаха, беше долен.
не знам дали си разглеждала форума им. но аз съм и трябва да ти кажа, че се отвратих от тях. колко писма с молби от издатели да свалят текстовете, над които притежават права за България, бях публикувани и оплюто отдолу. разбираш ли, това е пълна подигравка с професията, която учим и дай боже, ще практикуваме.
веднага ще се намери някой, който да обвини издателите-хищници, но те са в правото си. дали са прави или не – няма значение, защото не те нарушават закона.
и не смятам, че е редно да се сравняват библиотеките с Читанка.инфо, защото двете нямат нищо общо. първата и най-очевидна разлика в тях е, че библиотеките са законни, а Читанката – не. нека някой направи легална електронна библиотека, за която да се плаща символична сума (като в истинските), чиито файло след определен приод да се самобъгват и т.н. И пак се съмнявам, че книгите няма да се търсят от странични и нелегални сайтове. защото проблемът е, че у нас всеки иска всичко да му е безплатно, ама не става така и когато някой покаже, че не става така – се започва едно мрънкане.
и ще видиш, че когато до 1-2 години електронните книги (закупените и легалните) влязат у нас, пак ще има мрънкане. този път, защото ще трябва да се заплаща някаква сума за тях. това е, българинът иска безплатно, а издателският бизнес, знаеш, не е толкова развит, че да си го позволи. а и защо да го прави, след като е в реда на нещата един продукт да се заплаща.
и пак ще повторя – поведението на онези арогантни крадци е обидно, не толкова това, което правят. би трябвало да е обидно за всеки, занимаващ се с книги.
Н.
@Н. от курса: Дали да се обиждаме на реалността или не е въпрос на личен избор. Големият проблем е, че наличието на норми, които почти никой не спазва и не могат да бъдат наложени на практика, подкопава самата същност на правната система. Илюзия е, че обществените отношения се определят от правните норми, причинната връзка е точно обратната.
„Веселин Тодоров, управител на АБК:
– Няма спор според мен какво казва законът – тоест параграф 22 няма, ако го прилагаме спрямо закона.
А според закона за авторското право има 2 вида свободно ползване – едното се заплаща от вносителите на възпроизвеждаща техника, когато например сканирате книга вкъщи. А другото е свободното ползване от публични библиотеки и заведения.“
Ами аз съм си купил законно скенера (имам фактура), тоест магазинът е изплатил (предполага се) авторското право (или както се нарича) и смятам да се възползвам от така заплатените (удържани без моето съгласие) левчета до размера на издръжливостта (живота) на скенера. А, повярвайте, той може много.
Още малко гледни точки … и за разликата между виртуалната и реална библиотека. http://desi.nedelcheva.mxc.in/?p=505
@Н. аз се занимавам с книги и много, ама много пъти са ме крали (снимки, текстове, разкази, преводи) и въпреки това отношението ми по темата е абсолютно същото като на Селин.
Не знам на каква база формираш мнението си, че ако имаш книгите безплатно, не би си ги купил. Аз мога да цитирам поне 60 заглавия за последната книга, които съм закупила, след като съм ги прочела преди това онлайн безплатно (да, признавам, много от заглавията са на английски, но това е по простата причина, че бг издателите просто НЕ ПРЕДЛАГАТ виртуални книги, съответно губят пари по простата причина, че ме игнорират като читател).
Мога да цитирам поне десет примера на книги, които първо са публикувани безплатно онлайн, а после са публикувани и на хартия (и са продавани в големи количества).
Мога да цитирам куп примери още, да не говорим, че до този момент нито едно издателство не е излязло с информация и статистики как и с колко ги е ощетила онлайн библиотеката (да не говорим, че би им било адски трудно да го докажат, защото като гледам нивото, да не могат да се ориентират 5 години в сайт на български език и да намерят контакти и форума, това се иска специален вид интелект).
Спомена, че учиш книгоиздаване, но логическите грешки, които правиш са толкова абсурдни, че направо не мога да повярвам.
Да го обясня с прости думи – 1. законът не казва изрично, че виртуалната библиотека нарушава авторското право, в най-добрия случай е казус, който трябва да бъде решен. 2. Няма предоставени доказателства за щети за издателствата. 3. Самите издателства изобщо не разработват пазарната ниша, а твърде много хора очевидно проявяват интерес към нея. 4. Това, че някой може да намери информация онлайн не означава, че не би платил за нея (мога да изброя сигурно десетки сайтове, блогъри, художници и автори, които се издържат от даренията през paypal на читателите/зрителите си, да всичко това е в чужбина, но очевидно е възможно).
Авторските права трябва да бъдат уважавани, адски съгласна съм, но книгоиздателите сами се поставят в ситуация, в която просто няма как да се получи, ако не започнат най-после да се развиват.
Никога, ама никога няма да бъде спряно виртуалното разпространение на книги.
Eneya, сори, но точно твоето мнение ще го пропусна, както правя през последните две години, когато го видя някъде 🙂
п.с. ти едва ли се занимаваш чак пък тоооолкова много с книги. може би ти така мислиш, но това е съвсем друго 🙂
п.с.2 знам, че учиш журналистика и медии, но пунктуационните, правописните и граматическите грешки, които по принцип допускаш са толкова абсурдни, че направо не мога да повярвам.
доживях Eneya да ми пише и да ме учи на книги.
Н.
Спас Колев, сега видях вашето мнение. приемам го и продължавам да мисля по въпроса за Читанка.
Истинско удоволствие е да се четат писанията Ви, за 10 години на Запад бях забравила, че има такива хора и някак ме изби носталгия. „доживях Eneya да ми пише и да ме учи на книги.“, демек „нито си ми на възрастта, нито си ми на положението“, страхотна непробиваема аргументация, откъдето и да я погледнеш. Първото което имам да кажа, че за разлика от българските текстопишковци, които сега са открили авторското право и тръбят с него сякаш ей сега ще вземе да ги направи милионери, повечето западни се усещат че да воюваш с интернет е като да спираш лавина с детска лопатка. Мнението на хора, които разправят че като прочетеш нещо в интернет, няма да купуваш книгите, показва че не разбират самият механизъм на четенето. Изследвания има в страните, където активно се чете, аз съм чела немски такива (препоръчвам библиотеката на Хумболт, ако искате да извършите това „престъпление“ разбира се). Четенето в интернет се използва главно за пресяване. Повечето четящи имат нужда да се връщат към прочетените книги, да ги заемат на приятели, да си ги гледат в библиотеката или просто да имат контакт с тях. Всъщност четейки в интернет ти просто си подбираш какво искаш да купиш. И развиваш апетит за автори, които иначе изобщо няма да попаднат в полезрението ти. Ако имаш възможност да купиш 2 книги на месец (средно толкова се купуват в страните с най-висок стандарт), ти пак ще купиш две книги на месец. Само че ако имаш и безплатна библиотека ще прочетеш 10. И ще се запалиш по още един автор, така че следващият месец ще се напънеш и ще купиш 3. Това може би не важи за българския пазар, където Дан Браун се смята за култура, но неизменно и той ще се развие така, ако разбира се хората не забравят съвсем да четат, притиснати от разни алчни „просветители“.
Читанка даваше безплатен достъп до книги на български. Дали е нарушила права – категорично да. Дали трябва да бъде третирана като криминална, затворена и разжалвана, категорично НЕ, поне ако писателите имат достатъчно сиви клетки да си знаят интереса. На Запад мога срещу нищожна годишна такса да прочета на личния си компютър или на хартия (има доставка вкъщи, ако ме мързи да изляза) абсолютно всички книги, публикувани последните 100 години. В България разни свини като „Труп“ искат да монополизират така пазара, че да трябва да им снасям по 50 стотинки за текст на Кралийчев. В чий интерес е това? На гражданите? На писателите, които взимат около 5 процента от цената на книгата? Я помислете пак?
Сега е въпросът дали ще стане чудо и държавата ще реагира адекватно (като никога), правейки план да запази Читанка, иницирайки писането на законова рамка за онлайн библиотеки, сваляйки отчасти съдържания, плащайки други и въвеждайки такса/срок на файловете. Тъй като вероятността за това е много малка, ще продължавам да ползвам новата ѝ страница, която е скрита някъде, където кухите глави не могат да я пипнат.
Браво, Селин! Достойна и добре аргументирана позиция, идваща от правилното място. Много се радвам, че именно човек от Книгоиздаване се застъпва толкова категорично за тази кауза! Много се радвам, че и анонимният ти колега се е изказал по темата, за да се види по-ясно контрастът между трезвата (човешка) преценка и промития мозък. Аз самият съм завършил подобна специалност и чистосърдечно мога да кажа, че икономическите отношения, с които ни пълнеха тиквите в университета, не могат да са оправдание за наглото посегателство върху правото на човека за свободен достъп до информация, знание и култура!
@НелиП – Енея ни е баш на възрастта, тук става дума за друго.
Аз имам много особено мнение по въпрса, и засега ще го запазя за себе си.
„нито си ми на възрастта, нито си ми на положението“ е стар лаф и не трябва да бъде разбиран буквално. Има се предвид, за неразбралите, че може би излагането на аргументация в един спор е малко по-смислено от изказвания в стил „Кой съм аз и защо съм велик“. „доживях Eneya да ми пише и да ме учи на книги.“ – съжалявам, смешно е. „Аз имам много особено мнение по въпрса, и засега ще го запазя за себе си.“ – също.
[…] коментирали темата: Вени, е-вестник, district 17, Селин, Литературен Свят (които изразиха абсолютна подкрепа), […]
Ами да, доживя, очакваме и България да заработи скоро в здравната си система.
Вярно е, правя пунктуационни и граматически грешки. Вместо обаче да ми се набираш като петгодишна, може да ми отговориш аргументирано на критиките (на мен и на останалите) и да ни покажеш къде толкова грешим (след като очевидно си хванала Господ за шлифера и ме гледаш от някаква висока позиция…. анонимке).
Ако не можеш да изтъкнеш аргументите, а просто смяташ, че chitanka не са прави, можеш да го кажеш, но така мнението ти губи достоверност и правдоподобност.
Интересното е, че това отношение за игнор не го прилагаше в няколкото пъти, в които сме се виждали, та ми стана интересно, лицемерна ли си или просто се правиш на интересна тук?
Детинско поведение, отвсякъде, но пък и то поведението и зрелостта не са вързани за ЕГН-то.
Eneya, и преди съм ти казвала, че менторският и нападателен тон, с който си служиш не ти правят услуга.
Нели, аз може и да съм смешна, но ти си просто поредният интернет трол. Мислиш ли, че мнението ти ме вълнува? Споделила съм с когото трябва мнението си и авторката на блога го знае. Това на нея би трябвало да й е достатъчно.
„Трол“ е този, който пише 50 реда аргументация и не напада никой персонално с нея, или този който пише: „Мислиш ли, че мнението ти ме вълнува?“,“Еneya, сори, но точно твоето мнение ще го пропусна, както правя през последните две години, когато го видя някъде“, „може би ти така мислиш, но това е съвсем друго :)“. Не ми отговаряй.
За буквално по-малко то час един ужасно сериозен въпрос и една смислена дискусия се превърна в селска седянка. И аз съм виновна, че се вързах на индивида Мила/Н. или каквото е там, от реакцията на останалите съдя че такъв риалити формат е нормалното протичане на общуването с нея. Хора, става въпрос за правото на българите на достъп до българска литература и литература на български. Независимо дали мненията са за или против, е важно обществото да оформи мнение по въпроса.
Мила, извинявай, но и ти и Н. учите във висше учебно заведение, да умееш да излагаш доводите си аргументирано и да говориш по темата и по същество е нещо, което се иска да започнеш да практикуваш от първи курс.
Аз съм задала въпроси и съм аргументирала собствената си позиция, очаквам останалите участници в дискусията да направят същото. Заяждане за пунктуацията и публикация посветена на това колко малко значи моето мнение за някого, вместо да се отговори на споменатите въпроси и да се защити дадената позиция не е никак конструктивно.
Аз не съм длъжна да търпя покровителствено, обидно и пренебрежително отношение, да не говорим, че моите думи са конкретно по темата и съм защитила тезата си. Н. и ти не го правите. Ако вие вече сте си казали мнението и нямате намерение да допринесете с нещо към темата, за какво изобщо си правите труда да пишете?
ами очевидно не съм се изразила хич ясно в пърив си коментар по темата – смятам, че Читанка не са прави, защото книгите, които качват на сайта си, са обект на вторско и друго право, и са качени там не без съгласието, А ПРОТИВ СЪГЛАСИЕТО на хората с правата.
ясно обясних, че не съм против да има книги в интернет, а съм против това да са там без позволение. ако някой от вас не го е разбрал, съжалявам – сега го пиша отново. и Читанка не е библиотека, в Читанка няма електронни книги – Читанка е сайт със сканирани книги без права. тези права се продават, заплашат и купуват.
и да, Мила съвсем точно нацели какво имам предвид – менторския тон е просто смешен.
и както написах в третия си коментар – продължавам да мисля по въпроса, т.е. мнението ми подлежи на промени, стига сама да се убедя в това, че греша.
Къде не съм се аргументирала? Към момента, в който съм писала коментар към статията, просто не съм желала да коментирам онлайн случая. И съм в пълното си право да откажа да го правя. Да се сърдите и да ми обяснявате, че съм смешна и не мога да се аргументирам, е нелепо. Все пак пиша за медия, която се занимава с книги и мисля, че там е мястото, където трябва да изразя мнението си. Освен това няколко пъти вече с теб, Енея, сме водили спорве в интернет пространството – ти винаги четеш това, което ти харесва да четеш. И не приемаш никакви други аргументи освен своите… Което кара много хора, подобно на Н. да не те четат. Толкова.
Нели, не става дума за достъп. Читанка Е пиратски сайт, там книгите са качени БЕЗ писменото съгласие на носителите на правата. В същото време, законът, който този сайт нарушава е некачествено направен, което води до случай като този на читанка. Не ми цитрайте онзи член от закона, който чета под път и над път, защото и вие, и аз знаем, че реално читанка НЕ може да се позове на него. Само че аз имам очи да го призная.
[…] Ако библиотеките бяха създадени днес… (Селин) […]
НелиП, Н., Енея и Мила, искам да ви помоля да намалите междуличностните дрязги. Относно тях ще кажа само две неща. Първото е, че НелиП написа чудесно аргументиран подробен коментар по темата, което няма как да я асоциира с трол. Второто е, че Н. и Мила не са един човек, познавам ги и двете и уча с тях. Това, че има хора, които не мислят като вас – като нас – не означава, че са един човек с много никове. Освен това, всеки има правото да не си изпише трите имена в полето за ник, Н. не е имала желание и не го е направила. Това не е причина да я нападате.
На темата, Мила, Н., кажете защо според вас цитираният член от Закона за авторско право е неупотребим в случая с Читанка, освен заради това, че не пише „онлайн“ пред библиотеки? Което го приемам като довод – законът е стар и има нужда от ъпдейтване.
И вторият ми въпрос към вас е, какво, освен настоящата законова уредба и липсата на хартиен носител на книгите, прави Читанка не-библиотека? Библиотеката е място за събиране, описване и пазене на книги и др. документи за обществено ползване. За първото се разбрахме, нещата наистина още не са уредени като формална база, но иначе? Александрийската библиотека не е ли била библиотека, понеже книгите й не са били в стандартната кодексова форма?
Сори, объркала съм се с никовете, не беше нарочно…
За законовото тълкуване аз се доверих на моя приятелка юрист:
http://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?f=28&t=274&p=2041#p2039
„(…) за мен единственото логично тълкуване е, че сайтът не нарушава закона“.
По-сериозен ми се струва проблемът с „щетите“, нанесени на авторите и издателите – има ли ги, няма ли ги? Дали пък безплатната е-книга не продава по-добре своята платена близначка?
За да решим _наистина_, трябва да разполагаме с достатъчно статистика и изследвания. Тук съм събрал едно-две, търся и още… Ако знаете за такива, моля споделяйте.
(Въпросът ме засяга съвсем пряко. Нали съм хем автор, хем преводач, хем издател, та даже читател. 😉 А личната ми позиция – по усет, като не стигат цифрите *смея се* – я има в горния линк.)
Вида, Читанката не беше библиотека, поне не и в смисъла, в който библиотеки са Столичната или Народната. Библиотеките работят по съвсем друг принцип. Библиотеките правят сбирка от книги, не сканират закупените за ЛИЧНО ползване такива. Не е същото като да дадеш на заем книга от собствения си рафт на приятел, познат или роднина. Законът е стар, това сме го говорили. Но дори частните библиотеки трябва да го спазват – а това Читанката не го правеше.
Калине, сам знаеш, че законът подлежи на тълкуване, и поради това – на заобикаляне. Разбирам да бяха качвани само произведения с разрешение – какъвто е случая с вашите книги, разбирам да беше потърсен диалог с издателите, но уви не беше така. При опитите за диалог от тяхна страна следваше заклеймяването им като „гадни капиталисти“. Съжалявам, но това не е начинът да се прави.
Не беше начинът и ГДБОП да влизат с ритнци. Както казах на Вида в личен разговор, уви, цялата система е безкрайно погрешна. Тук си играем на кой кого ще надцака, което е гадно и тъжно.
Мила, аз съм с двете ръце ЗА да се откажем от споменаването на закона въобще. Само – както призовах и при Христо Блажев в Книголандия – да следим внимателно кога ще дойде време за писането на нов закон и да участваме в това писане. Всички заедно – ние, народът на книгите. 🙂
За диалога с издателите – знаеш ли за случай, когато издател е пожелавал да му свалят текстовете от „Моята библиотека“, но не са му ги сваляли? На мен не ми е известен – но не съм следил нещата отблизо, затова слушам внимателно.
Останалото – заклеймяването, черните списъци, дрязгите – е страничен ефект от свободата на словото. 😉 Аз се старая да гледам фактите в такива случаи – давам превес на словото само в художествените текстове. *смея се*
И ми се струва, че вървим към решения, не към порочния кръг на надцакването. 🙂
извинявай, Вида, че това се започна в твоя блог. и впрочем аз не съм анонимна, защото мнението ми беше насочено към авторката на блога (затова има обръщение и то поименно), за която „Н. от курса“ е достатъчно ясно. изобщо не съм имала намерение да си пиша с други хора, камo ли с Eneya. писах на Вида, с която така или иначе щяхме да го обсъдим във вторник. пък и аз лично се съмнявам, че истинските ви имена са Eneya и НелиП.
мисля, че няма да коментирам повече темата. събирам си материал и мисля по въпроса.
Ако правилно си спомням от „Кръгозор“ бяха писали, но така и си останаха техните книги онлайн (в момента наистина не съм сигурна, ще трябва да проверя)
Ако откриеш „доказателствен материал“ – дай насам. 😉
„Кръгозор“ имаха списък, който не беше свален. Най-обиден беше диалогът с Лъчезар Минчев относно „Малкият принц“.
Виждал съм диалога с Лъчезар Минчев – основно него визирах със „заклеймяването, черните списъци, дрязгите – е страничен ефект от свободата на словото“. „Малкият принц“ беше свален, док. знам.
Ако Вида не възрази, за всички, които държаха да чуят моето мнение – http://www.azcheta.com/index.php?option=com_content&view=category&id=48:opinion&layout=blog&Itemid=70 🙂
[…] в България с тъга, или на кого пречеше chitanka.info Ако библиотеките бяха създадени днес… Главна Дирекция за Борба с Обществената Просвета […]
@militero –
Похвална грижа за авторите, а не само на държателите на издателски права, ама те май са на друго мнение:
http://www.gatchev.info/blog/?p=982#comment-313044
между другото самият г-н Гачев, от чийто блог е цитатът е също и писател
Ето блога на един от най-четените (и продавани) в момента автори на фантастика:
http://sharkannht.blogspot.com/
Там човекът доста е писал, да не цитирам всеки пост по отделно.
Според мен са малко писателите, които да не се радват на повече читатели..
Всъщност проблемът според мен е друг. Достъп до интернет и собствен компютър имат няколко хиляди души в България (имаше едно статистическо изследване колко точно са, но не успявам да го намеря, ако някой успее, мисля, че би било полезно да се цитира), съответно контролът какво да се публикува ще отиде в ръцете на твърде минимална група хора, което не е добра идея.
Но има резон в концепцията за публикуването на хартия само на добра литература и след реакция на читателите (Дан Браун НЕ влиза в тази сфера).
Става все по-любопитно, Калин от „Човешката библиотека“ също е разпратил въпроси до издателствата от АБК, до този момент има пет имейла от пет различни издателства, които твърдят, че не са знаели за акцията, не подкрепят действията на АБК, както и че поведението в случая е абсурдно.
Да повторим
– Ако има нарушение, съдът трябва да се изкаже, защото законът подлежи на тълкуване.
– Все още няма заведено съдебно дело.
– Действията на ГДБОП (понеже няма сто процентово извършване на престъпление, а казус) са най-малкото съмнителни, да не говорим колко ме изненада скоростта, с която действаха, много рядко са толкова бързи като става дума за действителна организирана престъпност, а не блогъри и читанки.
– Не всички издателства са знаели за акцията.
– Само част от АБК са били уведомени (което не е същото, да не говорим, че това означава, че в действителност АБК няма отношение, а само няколко издателства).
– Тази акция не е по сигнал на АБК, поне не и наистина.
– Издателства изразяват несъгласие с действията на АБК и смятат затварянето на читанката, рейда и последвалите за неправилни.
– Темата е нещо друго, а не авторски права и загуби.
– Някои от издателствата твърдят, че не смятат, че имат загуби заради Библиотеката.
Възможно е някои от тези издателства да заемат тази позиция просто защото не са напълно луди и виждат публичната реакция (но някак не ми се струва много възможно, думите им не звучат по такъв начин).
– Все още няма изнесени примери, доказателства и статистики за загубите.
– Все още няма публикувани позиции на адвокати, които представляват частта от АБК, които са причина за акцията.
Най-интересното е, че дори хората, които смятат, че читанката е извършвала престъпление не са съгласни с начина, по който се развиват действията и събитията. Мен обаче ме изненадва друго, нито един защитник на акцията досега не е излязъл с убедителни аргументи и доказателства. Защо? В спора се ражда истината, но тук няма дори дискусия (между двете гледни точки).
С две думи:
– по всички линии тази акция е съмнителна. Дори всичко да е било с най-добри намерения, поради най-добрите причини, спазването на законите на държавата, адекватността, представянето на ключова информация на обществеността СА изключително важни.
Част от критиката ми е и към медиите, много журналисти не си свършиха работата да представят информацията БЕЗПРИСТРАСТНО, ТОЧНО и ВЯРНО.
[…] 2) Ако библиотеките бяха създадени днес… Selene (Вида Делчева) (ІІІ курс) 24 юни 2010 https://nookofselene.wordpress.com/2010/06/24/ako-bibliotekite-biaha-ot-dnes/ […]
Леле, леле. Този видеоматериал досега не го бях гледал, някакси не го считах за нужно. Обаче сега просто… нямам думи. Такава смела акция, такива енергични действия, такъв размах от страна на този кадър на ГДБОП! Не мога само да си обясня защо не е с качулка-маска, както правят антимафиотите обикновено: та този доблестен човек не се ли бои, че организираната група от шестима престъпници могат евентуално да го запомнят и да се опитат да му отмъстят за пресечените пипала на октопода, източвал милиони (от българските книгоиздатели)? Това се казва самоотверженост! Това се казва да се смееш в лицето на опасността! Гордея се, че част от моите данъци отиват за заплатата на такива защитници на правата ми (и на милионите на издателствата). Разбира се, че книгите трябва да се намират единствено и само в книжен формат в библиотеки от дърво, пластмаса, метал, няма значение, само да не са от нули и единици, за д а м о г а т д а с е п и п н а т с р ъ к а! Това не е въпрос на осъвременяване на формати, не е въпрос на чисто физическа икономия на пространство, не е въпрос на ресурсите от целулоза от дървесина, нужна за производството на книгата, и химическите съставки за мастилата, нужни за отпечатването й. Това е въпрос на… Е, не успявам напълно да следвам мисълта на този велик поборник на организираната престъпност, но щом този герой на нашето време го казва, няма как да не е вярно! Погледнете само как смело издърпа нарушаващия закона сървър! Ами че само тази адска машина за източване на милиони (от книгоиздателите) сигурно струва десетки левове!!! Ще споменавам в молитвите си този човек, да не го погледнат с лошо око доновете, кръстниците и капотата ди тути капи сред организиранопрестъпната шесторка. Да живей! (© Иван Вазов, не бих искал да нарушавам закона за авторското право и по този начин да ощетявам българските книгоиздателства. Както и самия Иван Вазов, но това е тривиалност, предполагам, че въпросният Патриарх в момента е притежаван от някой от ощетените с милиони левове, така че той безспорно трябва да остане на заден план пред тяхната трагедия).
A по въпроса за (правно издържания) аргумент на Асоциация „Българска книга“ е, че в т. 9 не са посочени изрично онлайн библиотеките, аз не претендирам да съм експерт по право, но нямаше ли един такъв постулат, важащ по принцип, а не за конкретния случай, че, ако законът не го забранява изрично, е позволено? В Конституция или в класическо право или знам ли и аз къде – аз съм само простичък гражданин, нямам такива висши познания, затова и не мога да се обоснова с цитат на закон… а само с вътрешното си усещане за баланса между „искам“, „не бива“ и „имам право“ в контекста на обществените норми на поведение.
Естествено че трябва да се спазват законите ! Ако всеки си прави каквото иска, какво ще стане ?
[…] Ако библиотеките бяха създадени днес… […]…
…
ами те друга работа си нямат….