Платен активизъм

Както повечето хора, влизали в този блог знаят, последните година-две се занимавах доста с проблемите на студентите, орязаните бюджети и прочее, включително участвах в организирането на протести и дискусии. Често се сблъсквах с въпроса „абе, на вас колко ви плащат, че да се занимавате!?“. Много хора, отчаяни напълно от ситуацията в България, не се захващат с подобни дейности именно защото смятат, че няма смисъл човек да се занимава, че каузата е обречена и т.н. Оттам идва и мнението, че за да се захване някой, трябва да му плащат – трябва време на човек, за да осъзнае, че може би представете си има хора, които наистина вярват, че има надежда нещо да се промени и затова се прави цялата тая работа.
Винаги, когато се е говорело за пари и плащане, съм си го представяла така: противен тип със съмнителен вид се забутва в някое кьоше с група продажни лица и, оглеждайки се на всички страни, им бута по пачка на всеки. После се прокашля тайнствено и подшушва: „Нали се разбрахме какво трябва да направите??“, а от небрежно паркиралата кола костюмиран политик съвсем случайно поглежда в същата посока, за да се увери, че всичко е минало по план. Като в лош филм, нали? :))
Но днес попаднах на мейлинг до третокурсниците от моя факултет, който ги уведомява за стипендия, отпускана от фондация – по 200 лева на месец. Макар че съм надраснала възрастта, се зачетох от любопитство.
Към изискванията за стипендия освен курса, добрия успех, знаенето на западни езици и нуждата от материална помощ, са прибавени още и студентите да са дясно ориентирани и да посещават образователните им изяви и да помагат при нужда в организирането на тези изяви.
Ето на това се вика елегантно заплащане за активизъм.
Чудя се дали е изолиран случай?