Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for 19.01.2012

Роднините ми дълги години бяха сини гласоподаватели. Всъщност и аз на първите си избори (още преди появата на Зелените) дадох първия си глас за господин Иван Костов. Не споделям консервативни политически възгледи или нещо подобно – нали знаете приказката за най-малкото зло, за неразбрания политик и т.н. Ами, повярвах й.

Из: Фейсбуук на И. К.

Когато вчера Костов изрази бурна подкрепа на хидравличния удар и на проучванията и добива на шистов газ в България, макар че отдавна не съм му избирателка и не съм му от симпатизантите, ми стана доста болно. Защото казусът с шистовия газ не е някаква геополитическа битка между САЩ и Русия, в която ние, българите, трябва да вземем страна. Казусът с шистовия газ не е част от Студената война. И не само защото руската РОСГЕОКОМ е с отделено за добив на шистов газ районче в Добруджа рамо до рамо с Шеврон.
А защото тук става дума за нашата собствена, не американска или руска, а българска питейна вода. За нашата собствена, не американска или руска, а българска земеделска земя, която от години носи приходи на скъпите господа икономисти със земеделската си продукция. А на нас, обикновените хора, носи хляб.
Когато се говори за национална независимост и национална сигурност – за национални ресурси, които да правят България по-малко зависима от други държави – трябва да се отговори на един прост въпрос.
Кой от следните ресурси е от по-първа необходимост на българския (и на всеки) народ: ГАЗЪТ или ВОДАТА?
Кое от тези две неща съставлява над 80% от човешкото тяло – ГАЗЪТ или ВОДАТА?
Без кое от тези две неща никой не може да живее – без ГАЗ или без ВОДА?
Кой от тези два ресурса е задължителен за земеделието – за отглеждането житото и другите култури, които от години ни хранят? Газът или чистата, незаразена с отровни за човека химикали вода?
Вчера Иван Костов заяви, че хидравличен удар се ползва от много години в България.
Независимо дали грешката му е допусната умишлено или от незнание, е безумие да се изцепи така зверски от т.нар. народна трибуна.
Днес, след забраната на Народното събрание, срещу която гласува само той с още петима свои съпартийци, Костов тепърва се сети да поиска експертиза от Минно-геоложкия университет за проучването и добива на шистов газ на територията на страната ни.
Очевидно, въпреки уверените си думи вчера, досега не се е поинтересувал от мненията на инженери и хидрогеолози, а те вече са ги изказвали. Налично е и Становище на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН относно риска при проучване и добив на шистов газ, което заключва, че рискът за околната среда НЕ може да бъде оценен като пренебрежим или допустим.
Дори няма да коментирам, че американска компания да добива газ не е гаранция, че тя ще реши да подбие кой знае колко цената на руснаците – ако икономистът Иван Костов не знае, освен геополитика съществува и такова нещо като пазарно ценообразуване. А парите нямат националност.
Подобна политика на безотговорност не може да доведе до нищо добро. Продаването на ресурс, с който България разполага, на частна компания, която, добивайки го по доказано опасна технология (и ако филми като Газленд за вас са пропаганда, прочетете становището на американската EPA за хидравличния удар, съдебните решения на Еквадор и Бразилия спрямо Шеврон, германските изследвания за вече наличните замърсявания и болни хора там) ще унищожи други български ресурси (вода за пиене и напояване, плодородна земеделска земя) няма как да доведе до по-голяма национална независимост. От всичко това ние и особено сънародниците ни от от Североизточна България ще страдаме много повече, отколкото руснаците, дори и няколко години да не пазаруваме газ от тях.
Ако Иван Костов го беше грижа за националната независимост, щеше да настоява за изчакване, докто науката се развие достатъчно, че да изнамери по-безопасна технология за добива на шистов газ. Защото тези находища (ако наистина има такива) няма да изчезнат от самосебе си. Щеше да настоява за защита на земеделските земи и на единствения водоизточник, с който Добружда разполага – подземното езеро, пряко застрашено от проектите на Шеврон, РОСГЕОКОМ и компания. И нямаше да се цепи, преди най-малкото да проучи за какво става въпрос – от независими от Шеврон източници.
Това, обаче, не се случи.
А какво ни остава на нас?
Да продължим натиска. Вчера се прие забрана за проучването и добив на шистов газ по технологията на хидравличен удар, но тази забрана няма статут на закон и лесно може да бъде отменена. За да се прокара закон, първо трябва да бъдат допълнени законите за околната среда и за подземните богатства. А за това трябва политическа воля.
Така че, нека не се отпускаме и не спираме да следим внимателно случващото се в държавните институции. Окончателното разрешение на проблема тепърва предстои!

Read Full Post »