В българските медии напоследък много често природозащитниците са наричани екоекстремисти, екотерористи и други неща в този дух. Това се случва обикновено при цитирането на прессъобщенията на „Юлен“ и „Витоша Ски“. Последната причина за етикета е скандалът, който стана в Пирин – „Юлен“ организират вътре в защитената територия концерт на Bob Sinclar, който е забранен със заповед от националния парк. Въпреки изричната забрана, концертът ще се проведе, гарниран със солидна кампания срещу „екоекстремистите“.
Чудя се дали и мен ме броят за екоекстремистка. Вчерашното ми бурно възмущение към една конкретна обява за луксозен имот ме кара да си мисля, че да.
Става въпрос за два парцела на първа линия… на плажа на Варвара. На този плаж съм прекарала не едно и две лета. Той е единственият за това селище, на него ходят както местните хора, така и курортистите. Скалите над него са уникално място. По тях се спускаш (има стълбички), за да стигнеш до самия плаж, а когато си горе, въртиш глава и навсякъде море! Сега тези скали са приватизирани (не знам по каква схема) и ще се превърнат в собственост на един или двама души (обявата дава вариант за два отделни парцела или закупуването им заедно за 600 000 евро), слагайки край на това останалите хора да ходят там и да се радват на дивата природа.
Та, в задачката се пита, аз екоекстремистка ли съм, задето това ме възмущава. Задето съм несъгласна и го смятам за неправилно. Задето мисля, че такива кътчета (доколкото изобщо все още съществуват в България) трябва да са на всички хора. В Гърция примерно е точно така – вместо да ги заграбват, ги превръщат в забележителности и водят чуждите (включително и българските) туристи по подобни места… о, пардон, гърците са лошите, по-добре изобщо да не ги давам за пример за нещо положително, нали?
Та, явно у нас да си за спазването на някакви елементарни неща като зачитане на защитените територии и елементарно уважение към природата, те прави екстремист.
Прекрасна държава.
И прекрасна мафия.
Влиятелна.
Малко зелен екстремизъм и от мен
март 30, 2013 от Selene
Не си никакъв екстремист, но си малцинство (както и аз), така че Мафията ще продължи да си прави каквото си иска в тази държава… (доколкото имаме държава все още) 😦
Оле човек, точно от теб не очаквах такъв песимистичен коментар. 😦
По принцип, думата „екстремист“ означава някой, който е краен или има крайни виждания. Това само по себе си не е лошо нещо. Въпреки че по медиите се хвърлят с лека ръка квалификации от рода на „ектремист“ или „терорист“, които по презумпция са нещо зло. Парадоксалното е, че това става във време, когато тези, които гонят „терористите“, са всъщност най-големите терористи.
Тъй че в тоя контекст особено да си обвинен в „екстремизъм“ е по-скоро добро нещо. Значение има не толкова квалификацията, колкото съдържанието, което я е провокирало. Дали човек е в добрата крайност.
Животът е пълен с крайности: горещо и студено, тъмно и светло, виждане и слепота, добро и зло, истина и лъжа. Ако „златната среда“ наистина е „доброто“ и желателно нещо, то излиза, че най-ценени трябва да са качества като хладкост, полусляпост/недовиждане, „доброзло“ и „лъжеистина“! Което е абсурдно. Здравият разум свиделства обратното: че точно в крайността потенциално е истинското нещо. Разбира се, имаме я и другата крайност…
По темата: по принцип аз съм ЗА това човек да разполага както сметне за правилно със своя собствен имот, пък бил той и край плажа. Все пак живеем в република и гражданинът е суверен. Тук не говоря за неправомерно или с измама придобит имот. Но ако дадената продажба или употреба ще отсече достъпа до плажа на едно цяло селище и ще породи конфликти, и мнозинството би било ощетено, това не е правилното нещо. Но ако човек иска да бъде справедлив стопанин на един имот, той може да го направи. Не е нужно имотът да е държавна или общинска собственост. Щото тука отиваме към комунизъм (или никой, нищо да няма собствено) и колективизъм, според който благото и интересът на индивида са жертвани в името на другите. Което реално означава, че се дава възможност на някой „висш орган“ да се разпорежда с чужд имот и да каже примерно, „Взимаме ви чифлика и нивите, понеже в тях има неща, които са твърде ценни за обществото.“ И се въвеждат една камара ограничения за това човек какво може и не може да прави в „своя“ имот, уж под претекст да се спре или предотврати злоупотреба, но всъщност страдат обикновените хора, чиято свобода е отнемана, а не престъпниците, които тъй или иначе или не спазват закона, или имат чадър, който ги пази от него.
Просто централизирането на много власт в ръцете на малко хора е доказано лоша практика, независимо от намеренията. Колкото по-голяма е властта и силата в ръцете на едно правителство или една корпорация, толкова повече се увеличава възможността за злоупотреба. Ако се върне властта на хората да се самоуправляват на местно ниво, много от проблемите (като този), с които се сблъскваме, няма да съществуват.