Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘Малоумщини’ Category

В българските медии напоследък много често природозащитниците са наричани екоекстремисти, екотерористи и други неща в този дух. Това се случва обикновено при цитирането на прессъобщенията на „Юлен“ и „Витоша Ски“. Последната причина за етикета е скандалът, който стана в Пирин – „Юлен“ организират вътре в защитената територия концерт на Bob Sinclar, който е забранен със заповед от националния парк. Въпреки изричната забрана, концертът ще се проведе, гарниран със солидна кампания срещу „екоекстремистите“.
Чудя се дали и мен ме броят за екоекстремистка. Вчерашното ми бурно възмущение към една конкретна обява за луксозен имот ме кара да си мисля, че да.
Става въпрос за два парцела на първа линия… на плажа на Варвара. На този плаж съм прекарала не едно и две лета. Той е единственият за това селище, на него ходят както местните хора, така и курортистите. varvaraСкалите над него са уникално място. По тях се спускаш (има стълбички), за да стигнеш до самия плаж, а когато си горе, въртиш глава и навсякъде море! Сега тези скали са приватизирани (не знам по каква схема) и ще се превърнат в собственост на един или двама души (обявата дава вариант за два отделни парцела или закупуването им заедно за 600 000 евро), слагайки край на това останалите хора да ходят там и да се радват на дивата природа.
Та, в задачката се пита, аз екоекстремистка ли съм, задето това ме възмущава. Задето съм несъгласна и го смятам за неправилно. Задето мисля, че такива кътчета (доколкото изобщо все още съществуват в България) трябва да са на всички хора. В Гърция примерно е точно така – вместо да ги заграбват, ги превръщат в забележителности и водят чуждите (включително и българските) туристи по подобни места… о, пардон, гърците са лошите, по-добре изобщо да не ги давам за пример за нещо положително, нали?
Та, явно у нас да си за спазването на някакви елементарни неща като зачитане на защитените територии и елементарно уважение към природата, те прави екстремист.
Прекрасна държава.
И прекрасна мафия.
Влиятелна.

Read Full Post »

– това е основният рефрен на един от летните хитове в момента – той е на Криско и е тотален хит (или поне звучи отвсякъде). Мелодийката е зарибяваща, текстът – порядъчно плосък. Но пък става за тананикане в жегите.
Новоизгрелият рапър явно бърза да си напълни джобовете час по-скоро и е открил върл враг в това си начинание – а именно собствените му фенове, които слушат песните му безплатно в Интернет, че си ги и теглят. Вместо да се радва, че така набира по-бързо по-голяма популярност, което означава повече участия, повече продадени билети, повече рекламодатели, а защо не и повече продадени албуми (вече има достатъчно западни изследвания, посочващи така нареченото Интернет пиратство като вдигащо продажбите на любимите произведения), той явно рони крокодилски сълзи срещу лошите пирати.
Не се е поучил и от резила на Асен Блатечки – колко бъзика станаха с неговата реклама, не е истина просто. Колажи с тлъст Блатечки и надпис „Спрете да теглите филмите му, вижте какво му причинихте на човека!“, снимка на детенце, катерещо се по рафтовете на хладилник и надпис „От малък го влече!“ и снимки на секси звезди с коментари „Бързам да му/й тегля филмите!!“ са само част от примерите.
Но не, нашият герой не се е поучил и си има вече свой собствен бисер в борбата с пиратите (разбирайте – с феновете му) –

На рапър му отива да се прави на тарикат, задигащ коли, но… момент, не трябваше ли мацката да е криминалното лице в случая?
Има някаква абсурдност в тези реклами, нещо, което кара хората да се смеят, когато ги гледат, а не да попиват със съгласие вложеното послание. Чудя се дали това идва от некадърността на създателите им или от самото послание?
Начинът на предлагане на посланието със сигурност е важен фактор, но едва ли е лесна задачата да се опитваш да убедиш хората, че ползването на свободен достъп до информация е престъпление, сравнимо с кражби и убийства. Нито пък е лесно да внушиш на света, че е нормално наказанието за това да е по-голямо от наказанието за изнасилване и убийство по непредпазливост.
Но нали „с пълни джобове е най-добре“ – парите на правоносителите са най-важни. 🙂

Read Full Post »

Хора, какво става с пожара на Витоша?
Доброволци масово разказват, че ги мотаят, че няма никаква кординация на гасене на пожарите, че им дават респиратори за пред камерите и им ги взимат после, че горе е пълен хаос.  По-рано днес се каза, че единствено специални хеликоптери за гасене на пожари (с каквито България не разполага) или дъжд могат да спрат пожара. Преди малко по bTV и Нова телевизия съобщиха, че България е отказала предложението на Израел да ни изпрати два такива хеликоптера.
Преди този отказ си мислех, че това с лошата кординация на гасене и хората с бели ризки, които не знаят какво да правят, а трябва да ръководят, става от обикновена некадърност. Сега си мисля, че е съзнателен акт, съзнателно желание на властващите да не се загаси този пожар и резерватът да гори.
Дори и около самата поява на пожара има доста въпросителни. Описват го като много непристъпно място, от което не минават туристи, които да подпалят огън. Със северно изложение, т.е.  влажно, все още не достатъчно изсъхнало, че да се самозапали (би могло да стане през септември при МНОГО сухи юни, юли и август). Нямало е и бури тези дни, че паднала мълния да предизвика пламъците. Освен това е имало планове да се гради микроязовир за изкуствен сняг точно до резервата Бистришко бранище.
Но дори да оставим настрана самата поява на пожара, да забравим за това и да мислим само за гасенето му, информацията, която идва от доброволците, е плашеща! Само два линка:
Потресаващ разказ на един разочарован доброволец от Витоша
Как беше “овладяван” пожарът на Витоша вчера
Какво е вашето мнение за случващото се?

Ъпдейт, 4 юли:
Снимки от началото на пожара има качени в БУЛФОТО.
Македонците също ни предлагат два хеликоптера за гасене на пожари. Интересно дали ще приемем най-сетне жизненонеобходимата ни помощ!
Едва ли. В Дневник продължава да излиза информация (днешна) как доброволци не се допускат да помогнат. Някой по големите етажи на властта много иска този пожар да не бъде загасен, такова чувство имам.

Следете Фейсбуук страницата ЗаВитоша за новини и свидетелства на доброволци.

Read Full Post »

Роднините ми дълги години бяха сини гласоподаватели. Всъщност и аз на първите си избори (още преди появата на Зелените) дадох първия си глас за господин Иван Костов. Не споделям консервативни политически възгледи или нещо подобно – нали знаете приказката за най-малкото зло, за неразбрания политик и т.н. Ами, повярвах й.

Из: Фейсбуук на И. К.

Когато вчера Костов изрази бурна подкрепа на хидравличния удар и на проучванията и добива на шистов газ в България, макар че отдавна не съм му избирателка и не съм му от симпатизантите, ми стана доста болно. Защото казусът с шистовия газ не е някаква геополитическа битка между САЩ и Русия, в която ние, българите, трябва да вземем страна. Казусът с шистовия газ не е част от Студената война. И не само защото руската РОСГЕОКОМ е с отделено за добив на шистов газ районче в Добруджа рамо до рамо с Шеврон.
А защото тук става дума за нашата собствена, не американска или руска, а българска питейна вода. За нашата собствена, не американска или руска, а българска земеделска земя, която от години носи приходи на скъпите господа икономисти със земеделската си продукция. А на нас, обикновените хора, носи хляб.
Когато се говори за национална независимост и национална сигурност – за национални ресурси, които да правят България по-малко зависима от други държави – трябва да се отговори на един прост въпрос.
Кой от следните ресурси е от по-първа необходимост на българския (и на всеки) народ: ГАЗЪТ или ВОДАТА?
Кое от тези две неща съставлява над 80% от човешкото тяло – ГАЗЪТ или ВОДАТА?
Без кое от тези две неща никой не може да живее – без ГАЗ или без ВОДА?
Кой от тези два ресурса е задължителен за земеделието – за отглеждането житото и другите култури, които от години ни хранят? Газът или чистата, незаразена с отровни за човека химикали вода?
Вчера Иван Костов заяви, че хидравличен удар се ползва от много години в България.
Независимо дали грешката му е допусната умишлено или от незнание, е безумие да се изцепи така зверски от т.нар. народна трибуна.
Днес, след забраната на Народното събрание, срещу която гласува само той с още петима свои съпартийци, Костов тепърва се сети да поиска експертиза от Минно-геоложкия университет за проучването и добива на шистов газ на територията на страната ни.
Очевидно, въпреки уверените си думи вчера, досега не се е поинтересувал от мненията на инженери и хидрогеолози, а те вече са ги изказвали. Налично е и Становище на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН относно риска при проучване и добив на шистов газ, което заключва, че рискът за околната среда НЕ може да бъде оценен като пренебрежим или допустим.
Дори няма да коментирам, че американска компания да добива газ не е гаранция, че тя ще реши да подбие кой знае колко цената на руснаците – ако икономистът Иван Костов не знае, освен геополитика съществува и такова нещо като пазарно ценообразуване. А парите нямат националност.
Подобна политика на безотговорност не може да доведе до нищо добро. Продаването на ресурс, с който България разполага, на частна компания, която, добивайки го по доказано опасна технология (и ако филми като Газленд за вас са пропаганда, прочетете становището на американската EPA за хидравличния удар, съдебните решения на Еквадор и Бразилия спрямо Шеврон, германските изследвания за вече наличните замърсявания и болни хора там) ще унищожи други български ресурси (вода за пиене и напояване, плодородна земеделска земя) няма как да доведе до по-голяма национална независимост. От всичко това ние и особено сънародниците ни от от Североизточна България ще страдаме много повече, отколкото руснаците, дори и няколко години да не пазаруваме газ от тях.
Ако Иван Костов го беше грижа за националната независимост, щеше да настоява за изчакване, докто науката се развие достатъчно, че да изнамери по-безопасна технология за добива на шистов газ. Защото тези находища (ако наистина има такива) няма да изчезнат от самосебе си. Щеше да настоява за защита на земеделските земи и на единствения водоизточник, с който Добружда разполага – подземното езеро, пряко застрашено от проектите на Шеврон, РОСГЕОКОМ и компания. И нямаше да се цепи, преди най-малкото да проучи за какво става въпрос – от независими от Шеврон източници.
Това, обаче, не се случи.
А какво ни остава на нас?
Да продължим натиска. Вчера се прие забрана за проучването и добив на шистов газ по технологията на хидравличен удар, но тази забрана няма статут на закон и лесно може да бъде отменена. За да се прокара закон, първо трябва да бъдат допълнени законите за околната среда и за подземните богатства. А за това трябва политическа воля.
Така че, нека не се отпускаме и не спираме да следим внимателно случващото се в държавните институции. Окончателното разрешение на проблема тепърва предстои!

Read Full Post »

Човек ще си рече, че няма нищо по-нормално отличните студенти да получават стипендии за успех. Едва ли ще се изненадате, ако ви кажа, че държавните стипендии с всяка година намаляват размера си. „Криза е“.
Затова пък има лъч надежда – в лицето на паралелен европейски проект за втора, т. нар. евростипендия за най-отличните от отличните.
Проектът „Евростипендии и награди“ стартира през учебната 2008-2009 г. Състои се в евростипендии за успех (90 лв. на месец) и еднократни награди за студентски научни проекти (200 лв. еднократна). След още два семестъра (на учебната 2009-2010 г.) първият етап на проекта приключи с хубавата информация, че е одобрена неговата втора фаза – отново с продължителност две академични години, но с увеличен бюджет от 39 милиона на 46 милиона лева.
И тогава се започна Голямото чакане. Досега конкурсът за евростипендиите се провеждаше паралелно с този за държавните стипендии, но през зимния семестър на 2010 г. това не се случи.
Комисията по европейските стипендии и награди на СУ „Св. Климент Охридски“ обяви, че вероятно този семестър проектът няма да заработи, защото МОМН са си удължили срока за приключване на документацията по първи етап чак до 03.11.2010 г.
В края на октомври в „Сеизмограф“ по bTV и „Свободна зона“ по TV+ министър Игнатов обеща, че евростипендии ще има, но за тях ще се кандидатства с две молби през летния семестър – една за зимния и друга за летния. Защото има административно забавяне, иначе отличниците ще си получат всичките стипендии, просто половин година по-късно.
През февруари на официалния сайт на проекта излезе една добра новина – че не само ще има евростипендии и за двата семестъра, но и месечната им сума се покачва от 90 на 120 лева.
Каква беше изненадата обаче (не чак толкова голяма, ако трябва да бъдем честни), когато през пролетта кампания така и не се проведе. Започнаха едни слухове – ще започне през април, може би през май. Изписахме куп писма, иззвъняхме куп телефони. Основно към дирекция „Висше образование“ на МОМН. Оказа се, че готовият втори етап на проекта „Евростипендии и награди“ чака с месеци да мине през оценителска комисия, явно някъде в дирекция „Структурни фондове и международни образователни програми“ и чиновниците продължават да се бавят, както само те си знаят.
А месеците изтичат.
На въпроса дали студентите последен курс ще загубят правото на евростипендиите си, ако докато проектът се натутка завършат семестриално, отговор не се появи. Освен ако не считате за такъв препращането от отдел на отдел и сумтенето, че не се знае нищо до решението на оценителската комисия.
Подобно бездействие и подобно отношение е безотговорно и дори подигравателно към студентите. То показва точното отношение на чиновниците към тези, за които ЕС е заделил 46 милиона лева с идеята макар и с неголеми суми на човек да се подпомогне обучението на най-ученолюбивите и амбициозните студенти. Очевидно това, което се цени в ЕС не означава нищо за родния чиновник. Кога въпросните оценители ще се натуткат?
През колко комисии и през колко чекмеджета трябва да мине този проект и ще стигне ли някога до студентите?

Това се питам…

п.п. Каня ви във Фейсбуук групата Евростипендии и награди 2010/2011г. Защо бавят старта на проекта?

Read Full Post »

Онзи ден, бързайки за лекции, минах зад Ректората да си разпечатам едни неща. Ей това прекрасно нещо цъфна пред мен:

Искра Баева преподава Най-нова история на колегите от специалност Връзки с обществеността в моя факулет и съм чувала много хубави неща за нея както от тях, така и от колеги от други факултети. Какъв добър преподавател е, колко много знае и колко много научават от нея. Интересно ми е дали това горното не е някакъв нов начин да отмъстиш на преподавател, който те е скъсал на изпит. :Р Ако е така, скоро стените на Ректората и на Университетската библиотека в съвсем академичен дух ще се покрият изцяло с такива надписи. Засега по тях току разцъфват емблеми и лозунги на различни националистически и анархистки организации (предимно откъм булевард „Васил Левски“), сега явно са решили да го дават още по-наедро.
След сравнение с други красиви надписи от онзи ден, hipatiaxxi е стигнала до извода, че става дума за вдъхновени от „Атака“ футболни хулигани с крайно националистически плам. И вероятно е точно така. Виждала съм такива хорица и сред студентите.
Много има да пати този университет и тази държава…

Read Full Post »

Снощи гледах материал по PRO BG за проблемите със стипендиите в държавните ВУЗ-ове. Парите за отличниците са съкратени навсякъде.

Софийския университет не е споменат, защото при нас крайни решения още няма. Но положението хич не е добро. След като миналата година вече ни орязаха стипендиите от 120 на 90 лева и ни казаха чак след последния момент (заповедите за кандидатстване бяха вече разлепени и сумата от 120 лева беше забелена с коректор), тази година решиха да ни информират за проблемите отрано. Похвално. 🙂 Не че това прави положението по-розово.
За съжаление, идеите за „оптимизиране“ на стипендиите не са приятни. Социалните стипендии (за кръгли сираци, инвалиди, майки с малки деца) да се съкратят от 120 на 90 лева (те досега винаги са били по-големи от нашите), хората с коефициент 1,1 при определяне на бала (с един жив родител) да се отделят в отделна класация (какъв е смисълът, как това намалява бройките, съответно разходите!?), както и постъпателно да намалява сумата на стипендията в класацията по успех, за да има повече бройки. Това последното вече звучи разумно, макар че те местата ще са толкова орязани, че стипендиантите ще сме с успех 5,90~6,00 и ще е много смешно непълните отличници за една петичка да взимат десет или двайсет лева по-малко от голямата сума от 90 лева.
Вина за това положение в случая Университета няма (тази година не можем да го обвиним в бавене на информацията), а правителството, което е орязало цялостно бюджета му по всички пера, вкл. и за стипендиите. Орязването за 2010 година по думи на Ректора дотук е четири пъти по 10%, а половината от първоначалната сума е раздадена през летния семестър.
Още по-забавно е обаче положението с евростипендиите. Проектът за тях беше до миналия семестър включително, но се взе решение да бъде продължен още четири семестъра (или две години). Досега стипендиите са били по 90 лева на месец и ние си отдъхнахме – поне оттам ще си допълним.
Ако очаквате, че ще напиша, че са ги орязали на по 60 лева, грешите.
Евростипендии просто няма да има и то изцяло поради некадърността на Министерството на образованието, което разтегли максимално във времето доизплащането на евростипендиите и наградите от предходните семестри и си удължи срока за приключване до 03.11.2010 г. По информация на главния секретар на Студентски съвет на СУ Христо Севов, преди да се поднови проекта и да дойдат новите стипендии Министерството тепърва трябва да изпраща отчети в Управляващия орган. Това очевидно няма да се задвижи преди 03.11.
Пренебрегването на образованието се превърна в държавна политика в последната година Орязването на бюджета на държавните ВУЗ-ове, включително и на най-стария и елитен сред тях – Софийския университет – е показателно. Предвиденият за догодина бюджет е същото дередже. Очевидно нито висшето образование като цяло, нито подпомагането на най-добрите студенти на България в частност, са сред приоритетите на ГЕРБ, които само обясняват колко е важно образованието.
А това с евростипендиите е просто капакът. Дори когато пари има, те не достигат до хората, за които са предназначени поради чиновническа некадърност. Усвояване на еврофондове му се вика.
И като си помисля, че стипендиите дори не са най-значимият проблем на студентите на Софийския университет. В сравнение с факта, че от седмици няма топла вода в блоковете ни в Студентски град, защото държавата ни е орязала и парите за Топлофикация, стипендиите са просто незначителен детайл. А топла вода няма да има още поне месец.

Read Full Post »

„Всеки роб, който стъпи на българска земя, става свободен“
– пише в Търновската конституция.
А дали днес не е точно обратното?

На 6-ти юни, неделя, ще се проведе митинг в защита на човешките права на чужденците в България.
Вярвам, че хората са хора независимо името на коя държава е написано на картончетата, които в нашия прекрасен свят значат повече от човешките права, обусловени с Хартата на правата на човека и Конституцията на Република България.
Вярвам, че през ХХІ век не може хора да бъдат държани без вина в затвори, защото така е решил някой чиновник.
Вярвам, че случващото се в Бусманци е безобразие което трябва да бъде моментално прекратено.

ДО
Г-ЖА ЙОРДАНКА ФАНДЪКОВА
КМЕТ НА СОФИЙСКА ОБЩИНА

УВЕДОМЛЕНИЕ

от Инициативен комитет в състав:
Иван Кулеков, Виктор Лилов, Яна Бюрер Тавание, Светла Енчева

 

Уважаема госпожо Фандъкова,

Инициативен комитет от граждани планираме да проведем митинг пред СДВНЧ – Бусманци на 06.06.2010 г. от 11 до 13 часа.

Целите на митинга са следните:

1. Изразяване на несъгласие с практиките на незаконно и произволно задържане на чужденци в „дома“ – задържане на чужденци в процедура по предоставяне на статут, чужденци, които не представляват обществена опасност и няма данни, че ще се укрият, чужденци в тежко здравословно състояние, бременни жени, майки с деца.

2. Призив за приемане на добавка в Закона за чужденците в България, с която да се регулира статутът на нелегалните имигранти у нас, така че те да имат достъп до образование, здравеопазване, възможност за легален труд и защита на правото на личен и семеен живот.

3. Призив за изменения в Закона за чужденците в Република България, в съответствие с европейското законодателство, за въвеждане на:
а) правни гаранции срещу произволната свръхупотреба на административното задържане на чужденци в България и
б) ефективни средства за защита срещу продължителността на това задържане.

4. Призив за уважение на човешкото достойнство на задържаните в „дома“ в Бусманци – гарантиране на правото им на информация относно причините и периода на задържане, възможностите за защита, здравословното им състояние, подобряване на санитарните и битовите условия в „дома“, редовен достъп на доброволци, които да оказват медицинска помощ, психологическа подкрепа, образователни и юридически услуги, осигуряване на достъп до интернет.

5. Призив за съобразяване на Закона за народната просвета с Конституцията на Р. България посредством предоставяне на достъп до безплатно средно образование на чуждите граждани, независимо от вида статут, страната на произход и възрастта им.

6. Призив за гарантиране на правото на всички легално работещи чужденци у нас на социално и здравно осигуряване и достъп на всички деца на чужденци до здравеопазване, равен на този на българските деца.

София,

23.05.2010 г.

С уважение,

Иван Кулеков

Виктор Лилов

Яна Бюрер Тавание

Светла Енчева

Информацията е взета от блога на Светла Енчева.

Read Full Post »

Както ми е лошо и седнах уж само за 10 минути, ми пратиха едно линкче към в-к Труд и ми стана още по-лошо.
Откога се опасяаваме, че като ни поскъпва ежегодно висшето скоро ще подхванат и средното образование. Ама кой да обърне внимание! Цитирам статия на вестник Труд с автор Анета Петкова. Линк

Образованието след 16 години ще се плаща. Или от 9-и до 12-и клас учениците ще внасят такси, за да ходят на училище. Това е записано в проектозакона за училищното образование, представен вчера от министър Сергей Игнатов. Сега образованието от 1-ви до 12-и клас в държавните и общинските училища у нас е безплатно.
“Не е възможно, това е някаква грешка”, каза Игнатов на въпрос на “Труд” защо се въвежда платено обучение. След което добави, че всъщност е “изпуснат” текст, който “регламентирал правото на граждани на третия свят”, които да учат без пари у нас”.
В документа обаче пише нещо съвсем различно и няма дори и намек за “безплатното учене” на хора от третия свят. В параграф 9, т. 1 на законопроекта пише “обучението до 16-годишна възраст е безплатно”. В т. 4 е записано “…може да се обучават граждани над 16-годишна възраст срещу заплащане на такси”, одобрени по тарифи на Министерския съвет”. В същото време член 53 от конституцията регламентира “безплатно основно и средно образование”. В същия параграф 9 има още един “пропуск” – предвижда се частното обучение да е безплатно.
В проектозакона има промени в издаването на учебниците. С тази задача ще се занимава специален център. Тепърва ще се реши точно колко учебника ще има по един предмет .“В момента обсъждаме дали да има само един учебник по предмет, или да няма ограничения”, каза Игнатов. А на въпрос каква е личната му позиция той отговори: “Аз съм от по-старото поколение, което е учило по един учебник.” Но уточни, че ще чуе всички позиции.
Също вчера стана ясно, че целодневното обучение за първолаците няма да е задължително, а по избор на родителите.

Да обобщим. Не стига, че правят предучилищната подготовка от 5-годишна възраст ЗАДЪЛЖИТЕЛНА – тоест да започнат да ти промиват мозъка още в т.нар. „първи седем години“, та да станеш идеалната овца като пораснеш, не стига че направиха висшето платено, макар че Конституцията предвижда друго, ами вече и гимназистите ще трябва да си плащат, за да завършат и да получат диплома за средно. А да ги видя какво ще правят без тази диплома! Сега ще ги започнат с мънички такси, както в СУ навремето и лека-полека ще ги вдигат, както правят при нас, докато все повече и повече хора изпопадат от образованието и се преквълифицират в строителни работници и продавачки.
Просто не мога да изкоментирам и другите безумия в този закон. Едно от малкото ценни неща в досегашните реформи – наличието на учебници, между които да избираш – се предвижда да се премахне. Или поне всичките да тоидат в едни ръце. Явно искат конкретни хора да се ояждат от сладкия пай.
Малките деца в предучилищна възраст задължително, а не по избор и възможности на родителите, трябва да започват обучение. Егати социализирането, защо направо от родилното не ги дадат в съответните образователни институции. Вижте на сираците колко им е добре като са по домове от малки, съвсем социализирани са си! Чудя се прост о как са отхлабили хватката около първолаците, направо не е за вярване…
А пък това безумие за частно безплатно образование ме прати в оркестъра. Какво ще рече това? Началните и основните частни училища ще се изхранват от държавни пари. И после много ясно, че държавата няма да може да поема бюджет на държавните училища и вузове – частният сектор ще изяжда държавните пари на държавния. КАКВО е това, къде се е чуло и видяло ДЪРЖАВАТА да ИЗДЪРЖА частни образователни институции и да прави своите ПЛАТЕНИ? Тези хора са абсолютно умопобъркани, просто не мога да си го обясня по друг начин. о.О
Това, което става е отвратително и ще ни закопае още по-зле. ОТНОВО ще си траем, нали???

Read Full Post »

Какво е Монсанто? Кои са тези хора? Освен, че са тези, които искат да прокарат ГМО в България. Някои от коментиращите по-предните постове в блога ми бяха на мнение, че въпросните не биха имали полза от това да продават вредни храни – нали така сами ще си изгубят клиентите. Както ще видите от историята им, не им е за първи път да произвеждат продукция със съмнително въздействие върху човешкото здраве и върху околната среда. Дали това са хората, на които ще поверите да ви изхранват оттук насетне – оставям на вас да решите.
Текстът е отново превод на Георги Медаров и е взет
оттук.

Компанията Монсанто е създадена през 1901 г. Първият продукт на компанията е изкуственият подсладител захарин. През 20-те години на ХХ век Монсанто се разраства и започва да произвежда основни индустриални химикали. По време на Втората световна война Монсанто подпомага научни изследвания върху урана за Проект Манхатън, които допринасят за създаването на атомната бомба. Монсанто продължава да разработва ядрена апаратура за американското правителство до края на 80-те години. Още през 40-те Монсанто става водещ производител на синтетични влакна и пластмаси, включително и полистирен – който е на пето място в списъка на американската Агенция за опазване на околната среда (АООС) на химикали, чието производство води до изцяло опасни отпадъци. От 40-те насам Монсанто е една от десетте най-големи американски компании в химическата промишленост.
След Втората световна война Монсанто става първенец в използването на химически пестициди в селското стопанство. Нейните по-важни агрохимически продукти включват хербицидите 2, 4, 5-T, DDT, Lasso и Agent Orange, който е широко използван като дефолиант от американското правителство по време на Виетнамската война и за който по-късно е доказано, че е

силно канцерогенен

 Agent Orange, произвеждан от Монсанто има нива на диоксини много по-високи от тези на произвеждания от компанията Dow Chemicals – другият основен снабдител на Agent Orange за Виетнам. Това прави Монсанто основен защитник на хербицида в съдебното дело от ветераните от Виетнамската война в САЩ, които били изправени пред огромен брой симптоми на инвалидност поради излагане на Agent Orange. Вътрешните записи на Монсанто показват, че от Монсанто са знаели за проблемите, до които води заразяването с диоксини от Agent Orange, когато са го продавали на американското правителство за използването му във Виетнам.
Agent Orange заразява повече от 3 милиона цивилни и военни и около 500 000 виетнамски деца са били родени с деформации, породени от използването на Agent Orange. Това води до исканията Монсанто да се се подведе под отговорност за военни престъпления. Не са изплатени никакви компенсации на цивилните виетнамци, въпреки че са изплатени някакви обезщетения на американските ветерани. Според Уилиям Санджур, ръководител на отдела за токсични отпадъци към АООС, „на хиляди ветерани са отказани помощи“, защото „изследвания в Монсанто показват, че диоксинът (този, намерен в Agent Orange) не е канцерогенен за хората“. Колеги от АООС откриват, че от Монсанто са фалшифицирали данните от своите изследвания. Санджур казва: „Ако изследванията бяха проведени правилно, те щяха да стигнат до точно обратния резултат“.
Успехът на хербицидите Lasso обръща борбата на Монсанто и селскостопанския отдел и докато Аgent Orange е забранен в САЩ и Lasso отнася толкова много критики, Монсанто усъвършенства своя хербицид „Раундъп“ (с активна съставка глифосат) като заместител. Производството му започва през 1976 г. и спомага за превръщането на Монсанто в най-големият производител на хербициди.
Успехът на Раундъп съвпада с признанието на изпълнителните директори на компанията, че има нужда от радикална трансформация на компанията, която вече е изправена пред все по-голяма заплаха. Според скорошен доклад от Доминик Глоувър, „От Монсанто са си спечелили много незавидна репутация като основен производител на диоксини и полихлорни бифениди (PCB) – и двете са замърсители на околната среда и представляват сериозен риск за нея и за човешкото здраве. Съдебните дела и компенсациите за щетите върху околната среда започват да пречат на крайната цел на Монсанто, още повече има реален страх, че една сериозна грешка може да доведе до фалита на компанията“.
Този страх е бил на място. През 80-те години Монсанто е била нападната чрез поредица съдебни дела. Била е една от компаниите, включени в споразумението за 180 млн. долара от 1985 г. с ветераните от войната във Виетнам, изложени на Agent Orange. През 1991г. Монсанто е глобена 1,2 млн. долара  за  опит да прикрие изпускането на заразени отпадъчни води. През 1995 г. е наредено на Монсанто да плати 41.1 млн. долара на компания за управление на отпадъци в Тексас, поради притеснения за изпускането на опасни отпадъци. През същата година Монсанто е на пето място измежду американските корпорации в списъка на АООС за токсични отпадъци, защото изпуска

168 млн. кг. токсични химикали във въздуха, земята, водата и почвите

 През 1997 г. сиатълският вестник „Таймс“ съобщава, че Монсанто са продали 6 000 тона замърсени отпадъци на компании за тор в Айдахо, които са съдържали канцерогенния тежък метал кадмий.
Тогава през 2002 г. вестник „Уошингтън Поуст“ публикува статия, озаглавена „Монсанто крили десетилетия замърсяване, PCB наводняват град в Алабама, но никой не разбира“. Монсанто започва производството на PCB в САЩ през 1929г. PCB са смятани за индустриални химикали-чудо – масло, което не гори, което не се разлага и което има безброй приложения. Днес PCB са известни като една от най-опасните химически заплахи на планетата.
Монсанто произвежда PCB повече от 50 години и те фактически присъстват навсякъде в кръвта и тъканите на хората и на дивите животни по целия свят. В наши дни производството на PCB е забранено и някои експерти твърдят, че не трябва да има никакви допустими стойности на PCB, позволени в околната среда. АООС твърдят, че „е доказано, че PCB причиняват рак, както и множество други нежелани ефекти върху имунната система, репродуктивната система, нервната система и ендокринната система“. Но има доказателства за широко разпространено замъряване от PCB и подобни химикали още от 1965 г. и вътрешни доклади на компанията показват, че от Монсанто са знаели за опасността от PCB от много отдавна. Например, тестовете за токсичността на ефектите на два PCB през 1953 г. показват, че

всички плъхове, подложени на влиянието им, са увредени, а повече от 50% умират

Експерти в компанията са били убедени, че полихлорните бифениди (PCB) на Монсанто са отговорни за замърсяването и затова през 1953 г. тя създава комитет, който да прецени какви са възможностите. В доклад показан само на 12 човека, но появил се в съдебно дело през 2002 г., Монсанто признават, че „доказателствата, които показват постоянството на тези съединения и тяхното присъствие като остатъчни в околната среда, е несъмнено. Общественият и правен натиск да се унищожат PCB, за да се предотврати глобално заразяване, е неизбежен“. Доклади на Монсанто видяни от вестник „Гардиан“ показват почти паника. Получателят на един от докладите пише: „Решаването на този въпрос е крайно необходимо. Какво трябва да направим? Алтернативите: да излезем от бизнеса и да продаваме PCB, докогато можем; да се опитаме да останем в бизнеса и да произвеждаме алтернативни продукти“.
Проблемът е изключително сериозен в град Анистън, Алабама, където са изпускани огромни количества PCB от местната фабрика на Монсанто, а това означава, че жителите на града са приели количества хиляди пъти над нормата. „Уошингтън Поуст“ съобщава, че „повече от 40 години, докато Монсанто произвежда забранените индустриални охладители познати като PCB в местната фабрика, компанията рутинно изпуска токсични отпадъци в малка река на запад от град Анистън и изхвърля милиони килограми PCB в отходните ями. Хиляди страници с документи от Монсанто – повечето от които с предупреждения като „КОНФИДЕНЦИАЛНО: Прочети и унищожи“ – показват, че в продължение на десетилетия, корпоративният гигант е прикривал това, което е вършил и което е знаел“.
Кен Куук от Работна група за опазване на околната среда твърди, че ако се позовем на публично оповестени документи на Монсанто, компанията „е знаела истината от самото начало. Те са лъгали. Те са криели истината от своите съседи.“ Записка от Монсанто обяснява тяхното оправдание: „Не можем да си позволим да изгубим нито долар от бизнеса.“ Накрая компанията е обявена за виновна за деяние „толкова скандално в своята природа и толкова екстремно, че да премине всички граници на благоприличие и да бъде считано за

отвратително и напълно нетърпимо в едно цивилизовано общество

Но докато делото за замърсяване в Анистън влезе в съда, Монсанто вече са успели да прехвърлят старото ядро на бизнеса си в нова компания, наречена Solutia. Въпреки че Монсанто и Solutia в крайна сметка се съгласяват да платят 600 млн. долара, за да уредят исканията на повече от 20 000 жители на град Анистън, компанията Монсанто вече е преобразила себе си като компания за селскостопански биотехнологии.
Solutia е създадена като прикритие на Монсанто, за да може Монсанто да й преотстъпи милиардите долари, дължими като компенсации за щетите нанесени върху околната среда и други задължения за предишните им действия – задължения, които по-късно принуждават Solutia да обяви фалит. Според говорител на Solutia, „(Монсанто) по някакъв начин подбра само най-печелившите елементи и остави като подарък за сбогом 1 милиард долара дълг и разходи за околната среда и съдебни дела“. Някои акционери пред фалита твърдят, че Solutia е създадена чрез измама и винаги е била обречена да понесе финансовата тежест на задълженията на Монсанто.
Ключът към преобразяването на Монсанто в компания за биотехнологии е успехът на хербицида Раундъп. За няколко години от представянето на продукта през 1976 г., той е бил предлаган в 115 страни. Според Глоувър „Продажбите скочили с 20% през 1981 г. и докато компанията увеличавала производството Раундъп се превърнал в най-печелившия продукт (Монсанто 1981, 1983) … Скоро той става единственият най-важен продукт в селскостопанския отдел на Монсанто, който допринася за около 20% от продажбите и за около 45% от оперативните приходи на компанията всяка година в края на 80-те години и началото на 90-те. Днес глифосатът остава най-продавания хербицид“.
До 1990 г. с помощта на Раундъп, селскостопанският отдел на Монсанто значително превъзхожда химическия като оперативни приходи и несъответствието се увеличава. Но както отбелязва Глоувър, докато такива блокбъстър продукти отприщват фонтани от приходи, те също така създават и неудобна зависимост от търговските успехи на само един продукт. Ръководството на Монсанто е знаело, че последният патент, защитаващ Раундъп в САЩ – неговия най-голям пазар – ще бъде валиден само до 2000 г. и така ще се освободи място за евентуални конкуренти. Компанията спешно се нуждаела от стратегия, чрез която да преговаря за преодоляването на това препятствие и да удължи ползотворния живот на тази златна мина.
На биотехнологията започва да се гледа не само като на ценно допълнение към химическата технология на Монсанто, но и като на начин, по който да позволят разрастването й в селското стопанство и подсигуряване на златната мина. Това води до продажбата на бизнеса с пластмаси от Монсанто на Байер през 1996 г. и до продажбата на нейните фабрики за фенилаланин на Great Lakes Chemical Corporation (GLC) през 1999 г. Много от останалите химически отдели са прехвърлени към Solutia през 1997 г., както вече отбелязахме. Това помага на Монсанто

да разграничи себе си до някаква степен не само от пряката финансова отговорност за историческото ядро на бизнеса си, но и от противоречивото производство и замърсяването

През 2000 г. тогавашното Монсанто изплува от множество транзакции, включително и от временното сливане на компанията с Pharmacia, юридически различна корпорация от Монсанто, която съществувала от 1991 г. до 2000 г. Това се случва въпреки факта, че и двете компании Монсанто споделят не само едно и също име, но и един и същи централен офис близо до Сейнт Луис, Мисури, както и много от изпълнителните директори и други служители, без да споменаваме, че споделят и голяма част от задълженията от техните предишни дейности.
Когато Монсанто се превръща в компания за биотехнологии, нейните изпълнителни директори имат възможността да й създадат ново описание. Те започват да разработват генното инженерство като новаторска технология, която може да допринесе за изхранването на гладуващия свят. За изпълнителния директор на Монсанто, Роб Фрейли, който е шеф на изследователския екип за молекулярна биология, се говори че е увеличил потенциала на генномодифицираните култури в компанията като уникална възможност за Монсанто да доминира в една изцяло нова индустрия. По този начин може да се опита да пожъне монополни успехи, подобни на Майкрософт. Но, според Глоувър, „по-земната цел на изпълнителните директори относно генното инженерство е, че то предлага най-добрата перспектива за опазване на търговския живот на най-важния продукт на Монсанто, а именно Раундъп, поставен пред предизвикателствата, които Монсанто ще срещне, когато патентът за него изтече“.
Монсанто по-късно постига това чрез въвеждането в културите на гени, които са резистентни към глифосат (активната съставка в Раундъп). Това означава, че фермерите могат да пръскат Раундъп по своите култури като пестицид, дори по време на вегетационния период, без да увреждат растенията. Това позволява на Монсанто „значително да разшири своя пазар за Раундъп и, по-важното, да си помогне в преговорите за срока на своите патенти за глифосат, от които зависи голяма част от приходите на компанията“. Със своите генномодифицирани култури толерантни към глифосат Монсанто успява да запази своя дял от пазара на глифосат. Използва маркетингова стратегия, която свързва патентованите „Раундъп Реди“ семена с продължаващите продажби на Раундъп.
Въпреки че първите биотехнологични продукти на Монсанто не са генномодифицирани култури, а противоречиви генномодифицирани лекарства за крави, хормон за растеж за едрия рогат добитък, наречен rBGH или rBST, корпоративната стратегия на Монсанто я води до това за първи път да придобива компании за семена. През 90-те години Монсанто харчи 10 млрд. долара, за да изкупува компании за семена по целия свят – този натиск продължава и до днес. От Монсанто купуват например Holden’s Foundations Seeds, Seminis – най-голямата компания за семена в света, непроизвеждаща соя или царевица, холандската компания за семена De Ruiter Seeds, както и голямата компания за семена за памук Delta and Pine. Като резултат,

Монсанто в момента е най-голямата компания за семена в света, отговаряща за почти една четвърт от световния частен пазар на семена

Биотехнологичните семена и елементи на Монсанто (включително и лицензираните от други компании) отговарят за почти 90% от земята, отдадена за генномодифицирани семена през 2007 г. Днес повече от 80% от земята отдадена за ГМ култури притежава поне един генетичен елемент на толерантност към хербициди. Хербицидите са една трета от световния пазар за пестициди. Семената на Монсанто, резистентни към глифосат (Раундъп Реди) са на върха на биотехнологичната сцена от повече от десетилетие – създавайки почти монопол за Раундъп хербицида на компанията – който в момента е без патент. Раундъп е най-продаваният пестицид в света и е спомогнал за превръщането на Монсанто в петата в света агрохимическа компания.
Концентрираната корпоративна власт вдига цените за фермерите и потребителите. Цената на дребно за Раундъп се е повишила от само 32 долара за галон през декември 2006 г. до 45 долара за галон само година по-късно и до 75 долара за галон през юни 2008 г. – скок от 134% за по-малко от две години. Понеже генните технологии могат да бъдат патентовани, те

още повече усилват корпоративната сила

– до 2000 г. пет компании за пестициди, включително и Монсанто, контролират 70% от всички патенти за селскостопанска биотехнология. И тази концентрация също повишава цените. Според Кийт Мъд от американска организация за конкурентни пазари (ОКП) „Липсата на конкурентност и иновации на пазара смалява избора на фермерите и позволява на Монсанто да вдига цените“.
На среща през юли 2008 г. от Монсанто обявяват, че планират да вдигнат средните цени за някои от видовете генномодифицирана царевица на компанията с 35%. Фред Стоукс от ОКП описва последствията за фермерите: „Увеличаване на цената със 100 долара е огромно пресушаване на селските райони в Америка. Да кажем, че фермер от Айова, който обработва 1000 акра от скъпите видове царевица през следващата година. Крайната повишена цена е повече от 40 000 долара. И въпреки това няма научна основа, която да оправдае този скок в цените. Как може да позволяваме на компаниите да им се размине за това?“ Това, което се прави с царевицата, се прави и с други генномодифицирани култури. Средната цена на соята, най-продаваната генномодифицирана култура в САЩ, се е покачила с повече от 50% само за две години – от 2006 г. до 2008 г. – от 32.30 долара до 49.23 долара за един акър.

Патентоването възпрепятства обществените изследвания и не зачита правата на фермерите да запазват и разменят семена

Монсанто отделя годишен бюджет от 10 милиона долара, за да тормози, заплашва, съди и в някои случаи да докарва до фалит американски фермери, набедени за неправилно използване на патентованите семена.
Скорошните повишения в цените заемат място в контекста на глобалната хранителна криза, маркирана от рязка инфлация в цените на храните, което изостря крайните бедност и глад и нарастващото социално напрежение. Световната банка приписва 75% от вината за инфлацията на цената на храните на „биогоривата“, а Монсанто е в центъра на лобито за „биогорива“, и по-точно лобито за царевичен етанол.

Монсанто е обвинена в принос към и в облага от хранителната криза

докато едновременно с това я използва като рекламна платформа за промотиране на ГМ културите като решение на кризата.
През 2008 г. президентът на общото събрание на ООН осъди корпоративните спекулации:
„Основната цел на храната, която е да изхранва хората, е била подчинена на икономически цели на няколко мултинационални корпорации, които монополизират всички аспекти на производството на храна, от семената до дистрибуторските вериги, и те са били основните облагодетелствани от световната криза. Един поглед върху фигурите от 2007 г., когато започна хранителната криза, показва че корпорации като Монсанто и Каргил, които контролират пазара на зърнените култури, имат увеличение в приходите от съответно 45% и 60%.“

Read Full Post »

Older Posts »