Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘Празници’ Category

Осми март е. В офиса ни посрещат с цветя. Става ми радостно от милия жест.
cvetiaМайка ми винаги се е мръщила на този празник – изглежда й кух, лишен от съдържание. Само един ден в годината ли жената е уважавана, останалите дни – какво, пита тя. Мъжете пък мърморят, че те си нямат свой ден в годината. И всъщност наистина е странно – че един ден в годината трябва да се чувстваме суперспециални по причина, че… ами, че сме част от половината човечество.
Всъщност 8 март е друго. Нещо, което покрай букетите и картичките сме забравили. 8 март е денят на хората, които преди поколения са се борили да имаме ние живота, който имаме сега. Приемаме този живот за даденост просто защото е логично и справедливо да е устроен по този начин. Но светът не е справедлив поначало. А с времето се подобрява малко по малко заради хората, отдадени на това.
Всички хубави неща, които приемаме сега за даденост, съществуват, защото други хора преди нас са се борили да ни ги извоюват. Премахването на робството в световен план, утвърждаването на свободата на личността, на независимостта на държавата ни, въвеждането на всички видове човешки права, на равноправието – в това число и на половете. Колко помним за тези хора?
8 март е още нещо – ден на хората, които продължават да се борят за равноправие и справедливост днес. Защото дори сега, в ХХІ век, дори тук, в Европа, равноправието не е универсално. Тези, които живеем цял живот в комфорта на извоюваното още много преди раждането ни, не осъзнаваме, че около нас продължават да съществуват много несправедливости.
Преди малко бях на премиерата на „Нейната изповед“ – филм за една истински велика личност, и то наша съвременничка. За човек, за когото не чуваме по новините и когото не обсъждаме. Българка, отишла да работи като чистачка в Гърция, за да може да спаси от смърт с помощта на гръцкото здравеопазване своя малък син.
И решила да помогне на още хора – ако трябва, с цената на собствения си живот.
kostadinka_kunevaЧистачка, която воюва с години срещу тоталното безправие на чистачките – работата по 18 часа на денонощие при заплащане на 6 е само част от страшната картина. За награда е залята от работодателите си с киселина. Но вместо да бъде оставена да умре безименна и неизвестна, тя е издигната в символ на свободата. Лекувана е с даренията на стотици хиляди гърци. А после с вота на същите тези хора е избрана за депутат в Европарламента.
8 март е денят на един такъв човек – жертвал живота и здравето си за правата на онеправданите.
8 март е празник на всички – независимо жени или мъже, – които са се борили и се борят за равноправие за онеправданите. Днес, когато несправедливостта вече обхваща доста по-малко хора, но (за съжаление) често е съвсем извън полезрението на незасегнатите.
Така че не, ние не сме суперспециални на 8 март. Суперспециалните хора обикновено не получават цветя.
Дали ние заслужаваме да получаваме цветя?
Да, разбира се. Защото е мил, човешки жест, носещ радост и на човека, който го прави, и на човека, за когото е. Защото сплотява и стопля, носи усмивка на колежката, на приятелката.
Но не защото е 8 март.

Advertisements

Read Full Post »

Честита нова 2010-та година! Да е здрава, мирна и щастлива! Поздравявам ви с любимата си новогодишна песен и нека всички пожелания в нея се сбъднат! 🙂

Е, реалността не е особено снежна…

Отвънка ухае на люляк,
отвънка е синьо небе.
Приятелю, птиците чу ли?
Отвънка е пролет! Здравей!

Само люлякът липсва. :Р Буди ме ярката слънчева светлина, която нахлува направо през дебелите пердета. Небето е изумително синьо. Пеят птици. Една муха едва не се напъхва, когато отварям прозореца.
Още съм с размътена глава от вчера. Разсънвайки се, отварям Блогосферата на Дневник. Не, че очаквам да прочета огромно количество постове, писани през новогодишната нощ. Разбира се, противно на очакваното намирам интересни неща. Едно от тях е нов пост на Енея, препратка към новосъздаден на 1-ви януари блог, в който участват различни хора, които знам от различни места. Вече са писали самата Енея, Дения, която май не познавам, Mebbeth, с която се знам от инициативата в СУ против орязването на стипендиите и парите за образование. Има още една авторка, Юлия, която още не се е обадила. В блогрола на този съвсем нов блог намирам Бу, Нервната акула, Лидия Стайкова, чийто Полет на костенурката обичам да чета (макар че това с публичния блог и „истинския“ блог още не мога да го схвана), Епистемик, чийто Бай Далай следя още по-редовно. Включена е и писателката Милена Фучеджиева и още хора.
Какво е събрало толкова много и различни блогъри на едно място? Отговорът може да ви изненада.
Феминизмът.
При тази дума си представяте тълпа от грозни раздърпани истерички, скандиращи несвързани глупости и обиди и избиващи комплекси на гърба на мъжете, които са имали нещастието да свържат живота си с тях? Но никоя от авторките не се вписва в тази представа. Противно на това, което повечето хора са си помислили, прочитайки заглавието на блога, в тазсутрешните постове няма дори помен от перчене и комплекси. Точно напротив.
Приятно изненадана, първата ми работа по блога ми за 2010-та година е да добавя нова връзка в блогрола си. 🙂

Read Full Post »

Весела Коледа на всички!
Честит да ни е най-светлият празник за годината! Пожелавам ви щастие! 🙂 Нека всички се опитаме да бъдем по-добри, по-грижовни и по-обичащи – не само днес, ами и занапред. Нали това е смисълът на празника. 🙂

п.п. Ако ви се гледат коледни филми, пък се чудите кои, кликвайте върху долните картинки, докато си намерите филм за вас и за семейството. 🙂




Read Full Post »

Какво е общото между…

Аристотел, Нютон, Нийлс Бор, Никола Тесла, Александър Велики, римските императори Тиберий и Цезар, Карл Велики, Наполеон Бонапарт, Ото фон Бисмарк, Чърчил…
… Моцарт, Мерилин Монро, Леонардо да Винчи и Микаланджело, Чарли Чаплин, Мики Рурк, Силвестър Сталоун, Брус Уилис, Анджелина Джоли, Брад Пит, Никол Кидман, Джулия Робъртс, Деми Мур, Том Круз, Робърт де Ниро, Уди Алън, Ким Бейсънжър, Джим Кери, Киану Рийвс…
… Диего Марадона, Джон Макенроу, Мартина Навратилова, Моника Селеш, Рубенс, Моцарт, Бетовен, Шуман, Паганини, Морис Равел, Сергей Прокофиев, Пол Макартни, Ринго Стар, Кърт Кобейн, Фреди Меркюри, Боб Дилан, Стинг, Рики Мартин, Селин Дион, Пинк, Еминем, Бил Клинтън, Фидел Кастро, Барак Обама, Айнщайн, Елизабет II, принц Чарлз и принц Уилям?

Всички те са левичари.
Днес от Facebook профила на Християн Даскалов разбрах, че имам и аз празник – Деня на левичаря.
Ха честит да ми е. Имало е време, когато за работене повече с лява, отколкото с дясна ръка, са горели на клада – а сега не само, че няма такива дивотии, ами и празник си имаме. (((:
Честито на всички левичари^^
И на Християн Даскалов, специално, ако не беше той и тая година щях да изтърва. 😛
Друг левичар е Фидел Кастро, който днес навършва 83 години. Да си пожелаем всички такова дълголетие, че и отгоре! (:

Read Full Post »

Днес е Цветница. Честит празник на всички! Честит имен ден на именниците (специално Невена и Ками) – продължавайте да правите живота ни красив^^


Освен това, днес е Международният ден на авиацията и космонавтиката. На тази дата през 1961 г. Юрий Гагарин е излетял и направил с кораба „Восток“ една обиколка около Земята, превръщайки се в първия човек, пътувал в Космоса.
Поздравявам всички и по двата повода с тази прекрасна песен! 🙂

Read Full Post »

За много години на всички^^
Знаете ли, искаше ми се да започна годината с един хубав оптимистичен пост. Със снежни снимки от 2-ри, с хубави благопожелания и празнично настроение.
Ама малко го изтървах времето за този празничен пост. А сега ми е студено – и отвън, и отвътре. Когато четох лозунга „Merry Crisis and Happy New Fear“ из блоговете покрай гръцките истории, ми се стори доста пресилен, прекален. Но сега си мисля, че си е съвсем на място. Освен прословутата световна финансова криза, чиято тежест тепърва ще осъзнаваме и чиито последствия тепърва ще теглим, новогодишно ни се стовари и газова криза – причинена от игрите на Русия, но и от собствените ни некадърни управници, които не се засилиха особено да ни осигурят ирански газ през Турция, обрекоха ни на дупедавски договори с руснаците, позволяващи прозволно посочени цени на газта от тях и още какви ли не знайни и незнайни безобразия. Последствията от дупедавщината ни спрямо Русия не са само газови и тепърва ще си ги теглим, но сега, докато мръзнем, сме на газова вълна, нали?
Лошото е, че за да осъзнаем фактите, трябва хубавичко да ни поразтърсят лично. Някой да убие наш познат или роднина, за да осъзнаем колко незащитени сме от престъпници, да ни рекетират здраво лекари, когато близък е тежкоболен (да не дава Господ!!), да не ни изплатят заплатите заради нечия кражба, да ни спрат парното и евентуално и тока. За съжаление, повечето хора не си падат по абстрактни опасности от типа на това, че някога щяла да стане екокатастрофа, ако си замърсяваме водите и изсичаме горите, че управниците подписвали някакви си заробващи договори с Русия, че се увеличавала някаква си корупция. Докато лично не ни настъпи кризата – било то финансова, газова, корупционна, мафиотска, екологична и/или морална – все ще си затваряме очите за реалността.
И така, за тези, които вече са си отворили очите – а аз знам, че това са повечето хора и то от отдавна – и за тези, които са решили, че е време за действие – малцинство, но все по-нарастващо:

Read Full Post »

Коледните празници са хубаво нещо. Обичам Коледа и всяка година я очаквам с нетърпение. Най-хубавото време в годината, което ме изпълва с щастие и енергия за месеци напред. Времето, в което се събираме семейно и празнуваме край елхата, времето, в което виждам приятелите си ваканционно, в което просто си пускам коледна музика, лягам на килима в хола, гледам елхата и си мисля за хубави неща. Просто тъй.
Празникът още не е дошъл, а празничните неща вече започнаха. На първо място, изкарах си повече от отлично изпита по народопсихология, за който продупчих ушите на всички. Освен това, се запознах с нови готини хора. Вчера пък бях на коледния коктейл на издателство „Егмонт България” – беше в Гранд Хотел София и наистина беше грандиозно – даже ме изтеглиха в коледната томбола!:) Днес пък ще се виждам с колежките на предколедна пица и ще пазарувам още подаръци. 🙂
В Бай Далай днес прочетох интересен пост относно Коледа или по-конкретно срещу търговските подбуди на празника и опитите за извличане на икомонически ползи от него. И тук в главата ми идва, разбира се, вечният въпрос: какво е главното, основното, най-важното в Коледа? За едни е преклонението пред християнския Спасител, за други е близостта със семейството и приятелите, за трети са подаръците (продажбата, закупуването, подаряването или получаването им), за четвърти просто няколкото последователни дни почивка, а за пети – досадата и отричането на празника.
Какво е Коледа за вас?

п.п. Коледен поздрав 2009 ^^

Read Full Post »

Older Posts »