Заслужаваме ли цветя за 8 март?

Осми март е. В офиса ни посрещат с цветя. Става ми радостно от милия жест.
Майка ми винаги се е мръщила на този празник – изглежда й кух, лишен от съдържание. Само един ден в годината ли жената е уважавана, останалите дни – какво, пита тя. Мъжете пък мърморят, че те си нямат свой ден в годината. И всъщност наистина е странно – че един ден в годината трябва да се чувстваме суперспециални по причина, че… ами, че сме част от половината човечество.
Всъщност 8 март е друго. Нещо, което покрай букетите и картичките сме забравили. 8 март е денят на хората, които преди поколения са се борили да имаме ние живота, който имаме сега. Приемаме този живот за даденост просто защото е логично и справедливо да е устроен по този начин. Но светът не е справедлив поначало. А с времето се подобрява малко по малко заради хората, отдадени на това.
Всички хубави неща, които приемаме сега за даденост, съществуват, защото други хора преди нас са се борили да ни ги извоюват. Премахването на робството в световен план, утвърждаването на свободата на личността, на независимостта на държавата ни, въвеждането на всички видове човешки права, на равноправието – в това число и на половете. Колко помним за тези хора?
8 март е още нещо – ден на хората, които продължават да се борят за равноправие и справедливост днес. Защото дори сега, в ХХІ век, дори тук, в Европа, равноправието не е универсално. Тези, които живеем цял живот в комфорта на извоюваното още много преди раждането ни, не осъзнаваме, че около нас продължават да съществуват много несправедливости.
Преди малко бях на премиерата на „Нейната изповед“ – филм за една истински велика личност, и то наша съвременничка. За човек, за когото не чуваме по новините и когото не обсъждаме. Българка, отишла да работи като чистачка в Гърция, за да може да спаси от смърт с помощта на гръцкото здравеопазване своя малък син.
И решила да помогне на още хора – ако трябва, с цената на собствения си живот.
Чистачка, която воюва с години срещу тоталното безправие на чистачките – работата по 18 часа на денонощие при заплащане на 6 е само част от страшната картина. За награда е залята от работодателите си с киселина. Но вместо да бъде оставена да умре безименна и неизвестна, тя е издигната в символ на свободата. Лекувана е с даренията на стотици хиляди гърци. А после с вота на същите тези хора е избрана за депутат в Европарламента.
8 март е денят на един такъв човек – жертвал живота и здравето си за правата на онеправданите.
8 март е празник на всички – независимо жени или мъже, – които са се борили и се борят за равноправие за онеправданите. Днес, когато несправедливостта вече обхваща доста по-малко хора, но (за съжаление) често е съвсем извън полезрението на незасегнатите.
Така че не, ние не сме суперспециални на 8 март. Суперспециалните хора обикновено не получават цветя.
Дали ние заслужаваме да получаваме цветя?
Да, разбира се. Защото е мил, човешки жест, носещ радост и на човека, който го прави, и на човека, за когото е. Защото сплотява и стопля, носи усмивка на колежката, на приятелката.
Но не защото е 8 март.

Read Full Post »

Честита Нова година! Пролетно и новоблогърско:))

Честита нова 2010-та година! Да е здрава, мирна и щастлива! Поздравявам ви с любимата си новогодишна песен и нека всички пожелания в нея се сбъднат! 🙂

Е, реалността не е особено снежна…

Отвънка ухае на люляк,
отвънка е синьо небе.
Приятелю, птиците чу ли?
Отвънка е пролет! Здравей!

Само люлякът липсва. :Р Буди ме ярката слънчева светлина, която нахлува направо през дебелите пердета. Небето е изумително синьо. Пеят птици. Една муха едва не се напъхва, когато отварям прозореца.
Още съм с размътена глава от вчера. Разсънвайки се, отварям Блогосферата на Дневник. Не, че очаквам да прочета огромно количество постове, писани през новогодишната нощ. Разбира се, противно на очакваното намирам интересни неща. Едно от тях е нов пост на Енея, препратка към новосъздаден на 1-ви януари блог, в който участват различни хора, които знам от различни места. Вече са писали самата Енея, Дения, която май не познавам, Mebbeth, с която се знам от инициативата в СУ против орязването на стипендиите и парите за образование. Има още една авторка, Юлия, която още не се е обадила. В блогрола на този съвсем нов блог намирам Бу, Нервната акула, Лидия Стайкова, чийто Полет на костенурката обичам да чета (макар че това с публичния блог и „истинския“ блог още не мога да го схвана), Епистемик, чийто Бай Далай следя още по-редовно. Включена е и писателката Милена Фучеджиева и още хора.
Какво е събрало толкова много и различни блогъри на едно място? Отговорът може да ви изненада.
Феминизмът.
При тази дума си представяте тълпа от грозни раздърпани истерички, скандиращи несвързани глупости и обиди и избиващи комплекси на гърба на мъжете, които са имали нещастието да свържат живота си с тях? Но никоя от авторките не се вписва в тази представа. Противно на това, което повечето хора са си помислили, прочитайки заглавието на блога, в тазсутрешните постове няма дори помен от перчене и комплекси. Точно напротив.
Приятно изненадана, първата ми работа по блога ми за 2010-та година е да добавя нова връзка в блогрола си. 🙂

Read Full Post »

Весела Коледа!

Весела Коледа на всички!
Честит да ни е най-светлият празник за годината! Пожелавам ви щастие! 🙂 Нека всички се опитаме да бъдем по-добри, по-грижовни и по-обичащи – не само днес, ами и занапред. Нали това е смисълът на празника. 🙂

п.п. Ако ви се гледат коледни филми, пък се чудите кои, кликвайте върху долните картинки, докато си намерите филм за вас и за семейството. 🙂

Read Full Post »

Честит празник на …

Какво е общото между…

Аристотел, Нютон, Нийлс Бор, Никола Тесла, Александър Велики, римските императори Тиберий и Цезар, Карл Велики, Наполеон Бонапарт, Ото фон Бисмарк, Чърчил…
… Моцарт, Мерилин Монро, Леонардо да Винчи и Микаланджело, Чарли Чаплин, Мики Рурк, Силвестър Сталоун, Брус Уилис, Анджелина Джоли, Брад Пит, Никол Кидман, Джулия Робъртс, Деми Мур, Том Круз, Робърт де Ниро, Уди Алън, Ким Бейсънжър, Джим Кери, Киану Рийвс…
… Диего Марадона, Джон Макенроу, Мартина Навратилова, Моника Селеш, Рубенс, Моцарт, Бетовен, Шуман, Паганини, Морис Равел, Сергей Прокофиев, Пол Макартни, Ринго Стар, Кърт Кобейн, Фреди Меркюри, Боб Дилан, Стинг, Рики Мартин, Селин Дион, Пинк, Еминем, Бил Клинтън, Фидел Кастро, Барак Обама, Айнщайн, Елизабет II, принц Чарлз и принц Уилям?

Всички те са левичари.
Днес от Facebook профила на Християн Даскалов разбрах, че имам и аз празник – Деня на левичаря.
Ха честит да ми е. Имало е време, когато за работене повече с лява, отколкото с дясна ръка, са горели на клада – а сега не само, че няма такива дивотии, ами и празник си имаме. (((:
Честито на всички левичари^^
И на Християн Даскалов, специално, ако не беше той и тая година щях да изтърва. 😛
Друг левичар е Фидел Кастро, който днес навършва 83 години. Да си пожелаем всички такова дълголетие, че и отгоре! (:

Read Full Post »

Честит празник!

Днес е Цветница. Честит празник на всички! Честит имен ден на именниците (специално Невена и Ками) – продължавайте да правите живота ни красив^^

Освен това, днес е Международният ден на авиацията и космонавтиката. На тази дата през 1961 г. Юрий Гагарин е излетял и направил с кораба „Восток“ една обиколка около Земята, превръщайки се в първия човек, пътувал в Космоса.
Поздравявам всички и по двата повода с тази прекрасна песен! 🙂

Read Full Post »

Merry Crisis and Happy New Fear!

За много години на всички^^
Знаете ли, искаше ми се да започна годината с един хубав оптимистичен пост. Със снежни снимки от 2-ри, с хубави благопожелания и празнично настроение.
Ама малко го изтървах времето за този празничен пост. А сега ми е студено – и отвън, и отвътре. Когато четох лозунга „Merry Crisis and Happy New Fear“ из блоговете покрай гръцките истории, ми се стори доста пресилен, прекален. Но сега си мисля, че си е съвсем на място. Освен прословутата световна финансова криза, чиято тежест тепърва ще осъзнаваме и чиито последствия тепърва ще теглим, новогодишно ни се стовари и газова криза – причинена от игрите на Русия, но и от собствените ни некадърни управници, които не се засилиха особено да ни осигурят ирански газ през Турция, обрекоха ни на дупедавски договори с руснаците, позволяващи прозволно посочени цени на газта от тях и още какви ли не знайни и незнайни безобразия. Последствията от дупедавщината ни спрямо Русия не са само газови и тепърва ще си ги теглим, но сега, докато мръзнем, сме на газова вълна, нали?
Лошото е, че за да осъзнаем фактите, трябва хубавичко да ни поразтърсят лично. Някой да убие наш познат или роднина, за да осъзнаем колко незащитени сме от престъпници, да ни рекетират здраво лекари, когато близък е тежкоболен (да не дава Господ!!), да не ни изплатят заплатите заради нечия кражба, да ни спрат парното и евентуално и тока. За съжаление, повечето хора не си падат по абстрактни опасности от типа на това, че някога щяла да стане екокатастрофа, ако си замърсяваме водите и изсичаме горите, че управниците подписвали някакви си заробващи договори с Русия, че се увеличавала някаква си корупция. Докато лично не ни настъпи кризата – било то финансова, газова, корупционна, мафиотска, екологична и/или морална – все ще си затваряме очите за реалността.
И така, за тези, които вече са си отворили очите – а аз знам, че това са повечето хора и то от отдавна – и за тези, които са решили, че е време за действие – малцинство, но все по-нарастващо:

Read Full Post »

Коледни работи и какво е Коледа за вас?

Коледните празници са хубаво нещо. Обичам Коледа и всяка година я очаквам с нетърпение. Най-хубавото време в годината, което ме изпълва с щастие и енергия за месеци напред. Времето, в което се събираме семейно и празнуваме край елхата, времето, в което виждам приятелите си ваканционно, в което просто си пускам коледна музика, лягам на килима в хола, гледам елхата и си мисля за хубави неща. Просто тъй.
Празникът още не е дошъл, а празничните неща вече започнаха. На първо място, изкарах си повече от отлично изпита по народопсихология, за който продупчих ушите на всички. Освен това, се запознах с нови готини хора. Вчера пък бях на коледния коктейл на издателство „Егмонт България” – беше в Гранд Хотел София и наистина беше грандиозно – даже ме изтеглиха в коледната томбола!:) Днес пък ще се виждам с колежките на предколедна пица и ще пазарувам още подаръци. 🙂
В Бай Далай днес прочетох интересен пост относно Коледа или по-конкретно срещу търговските подбуди на празника и опитите за извличане на икомонически ползи от него. И тук в главата ми идва, разбира се, вечният въпрос: какво е главното, основното, най-важното в Коледа? За едни е преклонението пред християнския Спасител, за други е близостта със семейството и приятелите, за трети са подаръците (продажбата, закупуването, подаряването или получаването им), за четвърти просто няколкото последователни дни почивка, а за пети – досадата и отричането на празника.
Какво е Коледа за вас?

п.п. Коледен поздрав 2009 ^^

Read Full Post »

Честит празник, колеги!

Пожелавам на всички студенти незабравим 8-ми декември! Да ни е честит празника, пожелавам светло академично бъдеще и весело изкарване в по-близък план^^ 😀

Иначе, аз позачезнах покрай един изпит, но не съм зарязала блога. 😉

Read Full Post »

Честит празник на Вси Светии!

Честит празник на всички с тази песничка^^

Днес всички знаем празника на Вси Светии или още Халоуийн (от All Hallows Eve) като онзи ден, в който хората се маскират на всякакви страшни създания – вещици, демони, вампири, върколаци, призраци, зомбита, а и на не толкова страшни – булки, магьосници с жезли, ангелчета, арабски шейхове, животинки или въобще нещо, което не са. Една вечер за забава. У нас все още не е особено разпространена практиката „Trick or treat“ или казано иначе, маскирани деца да обикалят квартала и да събират бонбони (не, че вече не се случва), затова пък хора на видима възраст 10-30 г. обикалят вечерта улиците, черпят с бонбони и се снимат, обикалят заведенията, „плашат“ цивилните и пада голям смях. Тази година баш в такова събитие ще се включа^^
Но откъде идва празникът на Вси Светии? Противно на това, което много хора мислят, той не е американски. Първосъздателите му са келтите. Това е тяхната Нова Година, носеща името Самхейн. Те вярвали, че

Read Full Post »

За националистите или как се извращава една идея

Както вече писах, днес е протестът, организиран от организацията за цифрови права „Електронна граница” с Богомил Шопов начело срещу обсебването на интернет. Официално своята подкрепа обявиха още предварително две партии – Зелените и ЕНП (тез ги чувам за първи път). Когато отидохме там, очакваме тъкмо това – блогъри, еколози, някакви от това ЕНП и приятелите на Бого. И евентуално още хора интернет потребители, все пак то почти не остана сайт без банерче. Заварих пет човека от Зелените (после дойдоха още няколко), двайсетина анархиста и трийсетина от останалите. Казах си – е, как може такова нещо, месеци наред се говори за това, накрая пак сме малко. Бях чула, че от Зелените са потвърдили поне 60 човека, но ето – няма ги, малко сме.

Фото: Силвина

Няма и оркестър, няма и погребално шествие, само факли, но пък бяха много красиви, което компенсираше. 😛 Имаше камери, журналисти – това даваше някаква плътност на тълпата.
И тогава чухме маршируване и дивашко скандиране. От „Александър Невски” дойдоха петдесет мутри с двайсет български знамена със знака на рода Дуло (две хубави неща, но изкривени от Боян Расате до националистически символ). И, о, самият Расате. Веднага започнахме да ги увещаваме да си махнат знамената, но без ефект. Били гражданско движение, а не партия, можели на граждански протест, освен това ние пък сме били хомосексуалисти и цигани. Единственият нетехен мегафон беше с паднали батерии след протеста във вторник, та не можехме да надвикаме техните няколко мощни мегафона. Но и то простак не се надвиква. Вееха се знамена, викаше се „Не на подслушването в Интернет” (знаете колко против това подслушване съм, но даже на мен ми се доповръща от привиза, изречен от тях по този начин и със сбъркано произношение на думата „Интернет“).
Та, както и да е, тръгнахме. И се усещам аз как изоставам от мойте хора, гледам от едната си страна знаменосец на БНС, от другата – Расате. Позабързах се и ме досмеша. Както сигурно знаете, Расате за мен е изчистен пример и образец за всичко, което един българин не бива да бъде. Та ето ми среща на живо с моя „кумир“.

Фото: Силвина

Стигнахме до сградата на Европейската комисия. Донесоха батерии за мегафона, Крис отново се опита да кара националистите да махнат знамената, този път дори не си направиха труда да ни обиждат. И щом Бого си каза думите, те успяха да обсебят всичко. Тръгнах си.
В общи линии, опитаха се да окепазят хубавата идея. В Берлин се събрали 75 000 души днес, при нас 60-70 души и 50 националиста. Вероятно Крис е права и това е нечия поръчка. Най-лошото е, че с тези си действия биха могли да настроят настроят общественото мнение ЗА подслушването (което вероятно е и целта). Хората да си кажат – щом има такива индивиди, нека има подслушване. Само че без малкия нюанс, че такива индивиди са един доста малък процент от интернет и телефонните потребители. И че целият български народ не заслужава това заради няколко такива.
Никакви националисти, нацисти и други подобни нямат право на участие в подобен протест. Защо? Защото това е протест в защита на човешките права. Никой, който погазва човешките права (на малцинствата например), няма право да си вее знамето (в буквалния смисъл както се видя), че ги защитава. Това е лицемерно и нагло.

Още за протеста при:
Асоциация на свободното слово „Анна Политковская“
Богомил
Делян Делчев
Йовко
Ему
Eнея
Комитата
Нели Огнянова
онлайн в-к „Писна ни“
Пламен Даракчиев
Радо
Северин
Силвина; галерия със снимки
Ясен
ghibli
gotha
Kaladan
oggin
silvercoin + много добро обяснение на проблема
(Ако и вие сте писали по темата и имате желание, пускайте линкове, ще допълвам)

Read Full Post »