Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘Празници’ Category

И така – днес е Видовден. Един от позабравените български празници, които днес се помнят повече в Сърбия (и то на 28-ми, заради разликата в календарите), отколкото у нас. Но това не го прави небългарски, разбира се. (: Според народното поверие днес се тачи Вида, сестрата на двамата светци (наричани още „градушкари”) Вартоломей и Елисей. Според други поверия, тачи се Видьо или Видо, който е езическо божество и един от четиримата градушкари – Герман, Вартоломей, Лисе и, разбира се, Видьо. Смята се, че на Видовден слънцето се обръща към зимата. Затова в някои райони в България се става рано, за да се види изгрева – за здраве. Името Вида може да се тълкува не само като „виждане”, но и като производно на старата дума за светлина, „виделина”.
Също се вярва, че днес е подходящ ден за предпазване от градушки. Според народните вярвания градушката е наказание от Бог за сторени грехове. Именно затова Видовден е денят, в който грехът ще се разкрие. „Всяка коза на свой крак, но когато дойде Видовден, ще видим”. До ден днешен из цяла България се използва фразата „То ще дойде Видовден” – с леко заплашителен уклон. Не може да не се спомене и битката при Косово поле през 1398, на Видовден. За сърбите тази дата е останала толкова значима, че много и от съвременните събития при тях се случват именно тогава – Милошевич бива предаден в Хага
С „виждане” – в буквален или в преносен смисъл са свързани много от обичаите в България по Видовден. В областта Граово например, в навечерието на Видовден поставят китка трендафил в дъждовна вода, събрана от листата на растението вида лугачка, с която след това лекуват болни очи. Има сведения и за любовни гадания, правени от момите. Те се миели с „видовденска” вода, за да са буйни и хубави косите им и момците да ги „видят” хубави на този ден. Освен това срещу Видовден те прерязвали три стръка от растението шавар на еднаква височина и ги наричали на имената на момците, които харесвали. На сутринта който от стръковете е израснал най-високо, за този ерген до края на годината момата ще се омъжи.
В района на град Годеч Видовден е голям празник и до днес. Устройва се голям събор, на който се събира цялото население на района. Там, обаче, денят се отбелязва във всяка последна събота и неделя на юни.
Хубав празник. (: Отвсякъде погледнато. ((:

Read Full Post »

Здравейте!
Не съм писала от ужасно време, но това не означава, че съм забравила блога. (: Дори смятам да започна да пиша по-редовно. ((: Днес, обаче, ще се огранича само с една честитка – Честит ден на Земята! Сигурно много от вас са се включили в инициативите на природните организации по случая или пък са го прекарали сред природата. Или пък поне са се израдвали на изключително оригиналния банер на Google. 😛

Read Full Post »

Честита Баба Марта! 

Честита Баба Марта! Да сте бели и червени, весели, засмени! 🙂 Няма човек, който да не знае стихчето на Йордан Стубел (дори и в букварите го има), но ето ви го като поздравче по случай един от най-хубавите български празници. И да се окичите хубавичко! (:

Баба Марта бързала,
Мартенички вързала:
Морави, зелени,
Бели и червени:

Първом на гората –
Да листят листата.
И да дойдат всичките:
Щъркелите, птичките,
Първият певец,
Косец хубавец.

После на градините –
Да цъфтят гиргините
И латинки алени,
И божури шарени.
Ябълки да зреят,
Круши да жълтеят.

А пък на дечицата
Върза на ръчицата
Мартенички чудни
Със ресни червени,
Да са ранобудни,
Да растат засмени!

 

Като казах български, и това вече не ни признават. :/ Попаднах на доста интересна статия ето тук. Тя ни разкрива, че според сайтът www.youthweek.eu , който е проект на Европейската комисия, мартеницата е румънски обичай и разбира се и дума не се споменава за България. Лично аз съм чувала, че обичаят го има и в Молдова, освен в България и чисто географски е логично да съществува и в Румъния, но ми се струва доста нагло България да се изключва от картинката. Аз съм от онези старомодни хора, които вярват в легенди от типа на хан Крум и сокола с белия конец, обагрен с кръв и първите мартеници символ на пролетта. И наистина вярвам, че това е много древен български обичай. Хубаво е, че и други народи го имат, защото е чудесен, но… :/ Аман, писна ми да ни забравят. Знам, ще кажете, че това е дреболийка, но все пак…

Read Full Post »

« Newer Posts