Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘Ядове’ Category

В българските медии напоследък много често природозащитниците са наричани екоекстремисти, екотерористи и други неща в този дух. Това се случва обикновено при цитирането на прессъобщенията на „Юлен“ и „Витоша Ски“. Последната причина за етикета е скандалът, който стана в Пирин – „Юлен“ организират вътре в защитената територия концерт на Bob Sinclar, който е забранен със заповед от националния парк. Въпреки изричната забрана, концертът ще се проведе, гарниран със солидна кампания срещу „екоекстремистите“.
Чудя се дали и мен ме броят за екоекстремистка. Вчерашното ми бурно възмущение към една конкретна обява за луксозен имот ме кара да си мисля, че да.
Става въпрос за два парцела на първа линия… на плажа на Варвара. На този плаж съм прекарала не едно и две лета. Той е единственият за това селище, на него ходят както местните хора, така и курортистите. varvaraСкалите над него са уникално място. По тях се спускаш (има стълбички), за да стигнеш до самия плаж, а когато си горе, въртиш глава и навсякъде море! Сега тези скали са приватизирани (не знам по каква схема) и ще се превърнат в собственост на един или двама души (обявата дава вариант за два отделни парцела или закупуването им заедно за 600 000 евро), слагайки край на това останалите хора да ходят там и да се радват на дивата природа.
Та, в задачката се пита, аз екоекстремистка ли съм, задето това ме възмущава. Задето съм несъгласна и го смятам за неправилно. Задето мисля, че такива кътчета (доколкото изобщо все още съществуват в България) трябва да са на всички хора. В Гърция примерно е точно така – вместо да ги заграбват, ги превръщат в забележителности и водят чуждите (включително и българските) туристи по подобни места… о, пардон, гърците са лошите, по-добре изобщо да не ги давам за пример за нещо положително, нали?
Та, явно у нас да си за спазването на някакви елементарни неща като зачитане на защитените територии и елементарно уважение към природата, те прави екстремист.
Прекрасна държава.
И прекрасна мафия.
Влиятелна.

Read Full Post »

Хора, какво става с пожара на Витоша?
Доброволци масово разказват, че ги мотаят, че няма никаква кординация на гасене на пожарите, че им дават респиратори за пред камерите и им ги взимат после, че горе е пълен хаос.  По-рано днес се каза, че единствено специални хеликоптери за гасене на пожари (с каквито България не разполага) или дъжд могат да спрат пожара. Преди малко по bTV и Нова телевизия съобщиха, че България е отказала предложението на Израел да ни изпрати два такива хеликоптера.
Преди този отказ си мислех, че това с лошата кординация на гасене и хората с бели ризки, които не знаят какво да правят, а трябва да ръководят, става от обикновена некадърност. Сега си мисля, че е съзнателен акт, съзнателно желание на властващите да не се загаси този пожар и резерватът да гори.
Дори и около самата поява на пожара има доста въпросителни. Описват го като много непристъпно място, от което не минават туристи, които да подпалят огън. Със северно изложение, т.е.  влажно, все още не достатъчно изсъхнало, че да се самозапали (би могло да стане през септември при МНОГО сухи юни, юли и август). Нямало е и бури тези дни, че паднала мълния да предизвика пламъците. Освен това е имало планове да се гради микроязовир за изкуствен сняг точно до резервата Бистришко бранище.
Но дори да оставим настрана самата поява на пожара, да забравим за това и да мислим само за гасенето му, информацията, която идва от доброволците, е плашеща! Само два линка:
Потресаващ разказ на един разочарован доброволец от Витоша
Как беше “овладяван” пожарът на Витоша вчера
Какво е вашето мнение за случващото се?

Ъпдейт, 4 юли:
Снимки от началото на пожара има качени в БУЛФОТО.
Македонците също ни предлагат два хеликоптера за гасене на пожари. Интересно дали ще приемем най-сетне жизненонеобходимата ни помощ!
Едва ли. В Дневник продължава да излиза информация (днешна) как доброволци не се допускат да помогнат. Някой по големите етажи на властта много иска този пожар да не бъде загасен, такова чувство имам.

Следете Фейсбуук страницата ЗаВитоша за новини и свидетелства на доброволци.

Read Full Post »

Човек ще си рече, че няма нищо по-нормално отличните студенти да получават стипендии за успех. Едва ли ще се изненадате, ако ви кажа, че държавните стипендии с всяка година намаляват размера си. „Криза е“.
Затова пък има лъч надежда – в лицето на паралелен европейски проект за втора, т. нар. евростипендия за най-отличните от отличните.
Проектът „Евростипендии и награди“ стартира през учебната 2008-2009 г. Състои се в евростипендии за успех (90 лв. на месец) и еднократни награди за студентски научни проекти (200 лв. еднократна). След още два семестъра (на учебната 2009-2010 г.) първият етап на проекта приключи с хубавата информация, че е одобрена неговата втора фаза – отново с продължителност две академични години, но с увеличен бюджет от 39 милиона на 46 милиона лева.
И тогава се започна Голямото чакане. Досега конкурсът за евростипендиите се провеждаше паралелно с този за държавните стипендии, но през зимния семестър на 2010 г. това не се случи.
Комисията по европейските стипендии и награди на СУ „Св. Климент Охридски“ обяви, че вероятно този семестър проектът няма да заработи, защото МОМН са си удължили срока за приключване на документацията по първи етап чак до 03.11.2010 г.
В края на октомври в „Сеизмограф“ по bTV и „Свободна зона“ по TV+ министър Игнатов обеща, че евростипендии ще има, но за тях ще се кандидатства с две молби през летния семестър – една за зимния и друга за летния. Защото има административно забавяне, иначе отличниците ще си получат всичките стипендии, просто половин година по-късно.
През февруари на официалния сайт на проекта излезе една добра новина – че не само ще има евростипендии и за двата семестъра, но и месечната им сума се покачва от 90 на 120 лева.
Каква беше изненадата обаче (не чак толкова голяма, ако трябва да бъдем честни), когато през пролетта кампания така и не се проведе. Започнаха едни слухове – ще започне през април, може би през май. Изписахме куп писма, иззвъняхме куп телефони. Основно към дирекция „Висше образование“ на МОМН. Оказа се, че готовият втори етап на проекта „Евростипендии и награди“ чака с месеци да мине през оценителска комисия, явно някъде в дирекция „Структурни фондове и международни образователни програми“ и чиновниците продължават да се бавят, както само те си знаят.
А месеците изтичат.
На въпроса дали студентите последен курс ще загубят правото на евростипендиите си, ако докато проектът се натутка завършат семестриално, отговор не се появи. Освен ако не считате за такъв препращането от отдел на отдел и сумтенето, че не се знае нищо до решението на оценителската комисия.
Подобно бездействие и подобно отношение е безотговорно и дори подигравателно към студентите. То показва точното отношение на чиновниците към тези, за които ЕС е заделил 46 милиона лева с идеята макар и с неголеми суми на човек да се подпомогне обучението на най-ученолюбивите и амбициозните студенти. Очевидно това, което се цени в ЕС не означава нищо за родния чиновник. Кога въпросните оценители ще се натуткат?
През колко комисии и през колко чекмеджета трябва да мине този проект и ще стигне ли някога до студентите?

Това се питам…

п.п. Каня ви във Фейсбуук групата Евростипендии и награди 2010/2011г. Защо бавят старта на проекта?

Read Full Post »

Снощи гледах материал по PRO BG за проблемите със стипендиите в държавните ВУЗ-ове. Парите за отличниците са съкратени навсякъде.

Софийския университет не е споменат, защото при нас крайни решения още няма. Но положението хич не е добро. След като миналата година вече ни орязаха стипендиите от 120 на 90 лева и ни казаха чак след последния момент (заповедите за кандидатстване бяха вече разлепени и сумата от 120 лева беше забелена с коректор), тази година решиха да ни информират за проблемите отрано. Похвално. 🙂 Не че това прави положението по-розово.
За съжаление, идеите за „оптимизиране“ на стипендиите не са приятни. Социалните стипендии (за кръгли сираци, инвалиди, майки с малки деца) да се съкратят от 120 на 90 лева (те досега винаги са били по-големи от нашите), хората с коефициент 1,1 при определяне на бала (с един жив родител) да се отделят в отделна класация (какъв е смисълът, как това намалява бройките, съответно разходите!?), както и постъпателно да намалява сумата на стипендията в класацията по успех, за да има повече бройки. Това последното вече звучи разумно, макар че те местата ще са толкова орязани, че стипендиантите ще сме с успех 5,90~6,00 и ще е много смешно непълните отличници за една петичка да взимат десет или двайсет лева по-малко от голямата сума от 90 лева.
Вина за това положение в случая Университета няма (тази година не можем да го обвиним в бавене на информацията), а правителството, което е орязало цялостно бюджета му по всички пера, вкл. и за стипендиите. Орязването за 2010 година по думи на Ректора дотук е четири пъти по 10%, а половината от първоначалната сума е раздадена през летния семестър.
Още по-забавно е обаче положението с евростипендиите. Проектът за тях беше до миналия семестър включително, но се взе решение да бъде продължен още четири семестъра (или две години). Досега стипендиите са били по 90 лева на месец и ние си отдъхнахме – поне оттам ще си допълним.
Ако очаквате, че ще напиша, че са ги орязали на по 60 лева, грешите.
Евростипендии просто няма да има и то изцяло поради некадърността на Министерството на образованието, което разтегли максимално във времето доизплащането на евростипендиите и наградите от предходните семестри и си удължи срока за приключване до 03.11.2010 г. По информация на главния секретар на Студентски съвет на СУ Христо Севов, преди да се поднови проекта и да дойдат новите стипендии Министерството тепърва трябва да изпраща отчети в Управляващия орган. Това очевидно няма да се задвижи преди 03.11.
Пренебрегването на образованието се превърна в държавна политика в последната година Орязването на бюджета на държавните ВУЗ-ове, включително и на най-стария и елитен сред тях – Софийския университет – е показателно. Предвиденият за догодина бюджет е същото дередже. Очевидно нито висшето образование като цяло, нито подпомагането на най-добрите студенти на България в частност, са сред приоритетите на ГЕРБ, които само обясняват колко е важно образованието.
А това с евростипендиите е просто капакът. Дори когато пари има, те не достигат до хората, за които са предназначени поради чиновническа некадърност. Усвояване на еврофондове му се вика.
И като си помисля, че стипендиите дори не са най-значимият проблем на студентите на Софийския университет. В сравнение с факта, че от седмици няма топла вода в блоковете ни в Студентски град, защото държавата ни е орязала и парите за Топлофикация, стипендиите са просто незначителен детайл. А топла вода няма да има още поне месец.

Read Full Post »

Вчера Бойко Борисов опроверга информацията, която възмути един куп интернет потребители, че гръцкият премиер Папандреу плаши народа си със ситуацията у нас и обижда България. От кабинета на Папандреу са заявили, че цитатът не е истински и Папандреу не е казвал тези неща.
Изглежда текстът е съставен от българи, които искат да ни кажат нещо. Нещо, което ние си знаем, но за което си затваряме очите и от желание да се оневиним за собствената си апатия плюем гърците и ги наричаме с всякакви обидни епитети.
Премиерите се разбраха. А аз ще публикувам тук мнимите думи на Папандреу с цел размисъл. Болдвам особено ценните според мен моменти…

Фото: Красимир Юскеселиев, в-к Дневник

“Нима вие искате да получавате български заплати, където въобще не са чували за великденски и коледни премии, а какво остава за 14-та заплата? Нима вие искате да получавате пенсии от по 50-100 евро вместо сегашните 6-700 ? Нима искате да си плащате изцяло цената на лекарствата, а не както досега само 25%? Нима искате да живеете като в лунно бунище защото точно на това прилича България с нейните дупки и боклуци, разхвърляни навсякъде от претендиращите за по-висока интелигентност българи? Нима искате децата ви да пушат, пият и вземат наркотици под зоркия поглед на полицията? Това ли искате?
Аз знам, че ние винаги сме били по-цивилизована нация от нашите северни съседи и винаги сме успявали да се обединим в трудни моменти. Затова и сега съм убеден, че в този труден момент ще застанем един до друг, ще прежалим трийсетте процента от допълнителните възнаграждения, които получаваме и след няколко години, ще можем отново да се наредим сред страните с най-добър жизнен стандарт, докато българите ще си останат на положението в което са и сега.
Защото нашата нация е изградена на основите на православната вяра и християнските добродетели, а българите са учени атеисти, сменящи на всеки четири години политическото си верую. Но намират ли там спасение?
Нека да се стегнем и да не позволим нашата младеж да напусне страната, така както българите напускат своята? И ще видите, че след 50 години, ние все още ще сме тук, а за българите ще се носят само легенди. Аз много се смях, когато разбрах, че управляващите в България плашат народа си, че щели да стигнат до нашето положение ако не вземат мерки! Та те нашето ниво могат само да го сънуват!
Жалко за българите, че се оставят така лесно да ги манипулират, за да могат да ги грабят безпрепятствено! Но това си е техен проблем. Нека ние да решим нашите, пък те да се утешават, че не са ни стигнали.
Кое е по-страшно: Гръцката криза или Българската стабилност?”

~
А докато гърците се готвят да прежалят трийсетте процента от допълнителните си възнаграждения, за да си възвърнат стабилността, българските им колеги, които имат щастието да не останат без работа, не само се разделят с допълнителни възнаграждения и премии (малцината, които изобщо са имали такива), ами и получават все по-нерегулярно все по-малки части от съвсем редовните си български заплати. И разбира се никой не го интересуват ничии проблеми, освен неговите собствени. Собственият му неплащащ шеф, собственият му недоимък. Проблемите са си лични, те не са част от една обща повредена среда, всеки се бори сам за себе си, а самотните пръчки се чупят лесно за разлика от снопа. Затова докато гърците се лишават от трийсетте процента към допълнителните си възнаграждения и продължават да плащат една четвърт от стойността на лекарствата си, тук хората губят неопределени проценти от единствените си заплати и търсят от град на град незаплашена от затваряне болница, където да получат преглед за по-малко от сто кожи.
~
Да живее българската стабилност!

Read Full Post »

За много години на всички^^
Знаете ли, искаше ми се да започна годината с един хубав оптимистичен пост. Със снежни снимки от 2-ри, с хубави благопожелания и празнично настроение.
Ама малко го изтървах времето за този празничен пост. А сега ми е студено – и отвън, и отвътре. Когато четох лозунга „Merry Crisis and Happy New Fear“ из блоговете покрай гръцките истории, ми се стори доста пресилен, прекален. Но сега си мисля, че си е съвсем на място. Освен прословутата световна финансова криза, чиято тежест тепърва ще осъзнаваме и чиито последствия тепърва ще теглим, новогодишно ни се стовари и газова криза – причинена от игрите на Русия, но и от собствените ни некадърни управници, които не се засилиха особено да ни осигурят ирански газ през Турция, обрекоха ни на дупедавски договори с руснаците, позволяващи прозволно посочени цени на газта от тях и още какви ли не знайни и незнайни безобразия. Последствията от дупедавщината ни спрямо Русия не са само газови и тепърва ще си ги теглим, но сега, докато мръзнем, сме на газова вълна, нали?
Лошото е, че за да осъзнаем фактите, трябва хубавичко да ни поразтърсят лично. Някой да убие наш познат или роднина, за да осъзнаем колко незащитени сме от престъпници, да ни рекетират здраво лекари, когато близък е тежкоболен (да не дава Господ!!), да не ни изплатят заплатите заради нечия кражба, да ни спрат парното и евентуално и тока. За съжаление, повечето хора не си падат по абстрактни опасности от типа на това, че някога щяла да стане екокатастрофа, ако си замърсяваме водите и изсичаме горите, че управниците подписвали някакви си заробващи договори с Русия, че се увеличавала някаква си корупция. Докато лично не ни настъпи кризата – било то финансова, газова, корупционна, мафиотска, екологична и/или морална – все ще си затваряме очите за реалността.
И така, за тези, които вече са си отворили очите – а аз знам, че това са повечето хора и то от отдавна – и за тези, които са решили, че е време за действие – малцинство, но все по-нарастващо:

Read Full Post »