Авторското право като цензура – bTV style

(ъпдейтнат на 20-ти юни, виж най-долу)

Преди няколко часа попаднах в Youtube на трийсетминутно видео със заглавие „bTV и торенти: Ударна доза невежество“. В него един човек оборваше позициите на bTV срещу торентите. За съжаление, закъснявах за изпит – изслушах първите две минути, видях, че е интересно и си го оставих за после. Сега обаче видеото е премахнато. Вместо него ми излиза надпис „This video is no longer available due to a copyright claim by bTV Media Group.“

Каква ирония – изказването на лично мнение срещу bTV се оказа нарушение на авторските й права и причина това лично мнение да бъде премахнато от публичното пространство.
За щастие, видеото се появи във Vbox7 и все пак ще мога да го видя и да изслушам позицията на човека.  Позицията, изцензурирана под предлог „copyright claim by bTV Media Group“.
Този случай е поредното доказателство, че авторското право в настоящия си вид е неправилно и се използва за нарушаването на други човешки права. В случая – на правото на свободно изразяване на мнение.
Както професор Нели Огнянова наблегна на една от лекциите си миналата есен, в правото се търси  балансът: понякога различни права си пречат и тогава трябва да се намери баланс между тях. В съвременността ни балансът между авторското право и правото на достъп до информация е силно нарушен в полза на първото (тя, разбира се,  обясни всичко това доста по-добре от мен, но аз не съм професор Огнянова, така че ще ме извините). Според мен именно заради нарушения баланс по света има все повече обществени настроения в обратната посока, изразени с появата на пиратски партии, с широкото обществено одобрение на в момента незаконните торент тракери (последното съществува и у нас), с масови протести срещу мракобеснически споразумения като АКТА и т.н.
Конкретният случай с цензурираната критика към bTV обаче е пример за още нещо:  за съвсем съзнателно непочтената игра на една абсолютно корумпирана медия. По мое мнение една от най-вредните български медии. Но за съжаление и от най-рейтинговите…

Ъпдейт, 20-ти юни:
Критичното към bTV видео вече го няма във Vbox7, но ъплоудърът му в Youtube успя да се пребори за връщането му онлайн там.
Той успя да защити тезата, че аудиото не е притежание на bTV Media Group и че ползването на логото им като част от клипа съвпада с регламентираното в авторското право „fair use“ (на български език – „справедливо ползване“), защото става дума за критика/коментар.
Критичното видео е пак онлайн и свободата на словото възтържествува. 🙂
През тези десетина дни обаче, bTV успя да си навлече гнева на още повече хора заради целенасочената си кампания срещу екопротестите, под формата на манипулативно (или липсващо) новинарско отразяване и псевдоинтервюто на Диана Найденова с природозащитника Петко Цветков. Какво следва тепърва ще видим, но отсега е ясно едно – облаците над „медията на всичките гледни точки“ се сгъстяват все повече…

Read Full Post »

Индианци от филмовите ленти

С орлови пера в косите и дрехи от еленова кожа, на гърба на волни мустанги и с лъкове и стрели, които никога не пропускат целта… Безстрашни воини и ловци на бизони и скалпове…
Точно така познаваме индианците… от филмите. Понякога те са благородните диваци, друг път назадничавите кръвожадни зверове или пък невинните деца на природата… според моментната мода в киното. Но какви са били и са индианците в действителност? Всички ли коренни народи на Америка са ловували бизони? Всички ли носят пера и яздят коне – без изключение? Къде свършва филмовата реалност и започва истинската?
Преди няколко дни попаднах във форума на Орловия кръг на интересен документален филм – Reel Injun. Превеждам си заглавието като Индианецът от филмовите ленти.
Reel Injun проследява образа на индианците във филмите за един век време – от нямото кино, та чак до днес. Еволюцията на образите, налаганите стереотипи, както и влиянието на холивудските продукции върху начина, по който светът възприема индианците и начина, по който те самите възприемат самите себе си.
Създателят на филма е Нийл Дайамонд от племето крии, който пътува из Америка и посещава ключови места, оказали влияние както върху историята на индианците, така и върху филмите за тях. Например, мястото на екранизираната стотици пъти битка при Литъл Бигхорн – първата, в която армията на САЩ е претърпяла загуба на бойното поле от когото и да е (в случая – от сиуксите).
Също и Пайн Ридж, резерватът на наследниците на Лудия кон – героят от Литъл Бигхорн; Сан Франциско, заради хипи вълната, пробудила нов интерес към културата и съдбата на индианците; Холивуд, който след като години наред преразказва индианската история, в един момент взима главна роля в нея, когато Марлон Брандо изпраща индианката Сашийн Литълфедър да откаже Оскара му за „Кръстникът“ заради отношението към индианците и настоящия им бунт в Ундид Ний.
В Reel Injun са включени кадри от ужасно много класически и по-нови филми, както и коментари на известни индиански и бели режисьори, сценаристи и актьори, сред които Клинт Истууд, Роби Робъртсън, Сашийн Литълфедър, Джон Трюдел, Ръсел Мийнс.
Тук можете да гледате първите десет минути от филма с български субтитри:

Ако ви хареса, можете да си го свалите (без превод) целият оттук:
Файл 1
Файл 2
Важно: за да тръгне, трябва първо и двата файла да се свалят, а после да се разархивират едновременно. Автоматично се получава avi-файлчето и е с чудесно качество (по-добро от откъса горе, който леко пострада от компютърните ми умения).
Приятно гледане! 🙂

Read Full Post »

„Отвъд бариерата“

„Талантът не е злато, неподатливо на корозия. По-често той е като пашкул, от който не знаеш кога ще изскочи пеперудата…“

„Често съм размишлявал за вътрешната природа на писателя. Несъмнено той има малко по-различно душевно устройство. Но какво го различава от другите хора? Талантът – биха ми отговорили в хор. Добре, но какво е талант? Ами какво – въображение, склонност към образно мислене, вродена способност да разказва увлекателно. Това ли е всичко? Не е всичко, разбира се, има още много неща. Но в основата аз слагам неговото особено светоусещане, което от своя страна определя характера, степента и величината на дарбата. При всички положения истинският писател е човек „по-особен“, ако щете, малко дефектен, но безусловно по-различен. Той чисто и просто се ражда такъв.“

„Не бива разумът да противоречи на емоционалната природа на човека и емоционалната природа да замъглява дотам разума, че той да не бъде разум. Това е неестествено състояние, но то съществува в една неестествена цивилизация, каквато е днешната. Днешната цивилизация прилича на една изстиваща планета – бавно изстива, но ще изстине непременно…
Практиката на разума, преобръщането на цялата цивилизация към техниката има и своята страна на прогрес, но има и своята страна на разруха на човешката личност. Днешната техническа цивилизация според мен е на път да погребе човешката душевност.“

Днес в 18:45 по БНТ 1 ще се излъчи за първи път новият документален филм за Павел Вежинов „Отвъд бариерата“.

Read Full Post »

Завръщане^^

Мислех да пиша пост за предстоящия концерт на Таря Турунен в България. После – за първата си публикация. После – за това, че да живееш или работиш в центъра на града и да имаш интернет и ток едновременно е рядко явление. После – за стажа. И още куп неща.
Но понеже бях ужасно заета и стигнах до блога си чак сега, тези неща май ще почакат. Някой път може да понапиша за стажа, ако на някой му е интересно, но днес, вместо добро утро, ще ви разкажа за един хубав филм, който гледах наскоро. (:
Гледах „Хелбой: Златната армия“ в буквално в последния момент преди да падне от екран. Въртяха го поне месец, докато се сетя. Историята се върти около демона Хелбой, отгледан от бебе от хора и понастоящем работещ в Бюрото за паранормални изследвания и защита към ФБР. Той, извънземният Ейбрахам Сапиен и самозапалващата се (буквално) Лиз се изправят пред ново изпитание – Златната армия. Могъща армия от древни роботи, буквално неразрушими и непобедими. И безбройни. Някога създадена от елфите, за да се защитят от хората, тя се управлява чрез корона, разделена от крал Балор – ужасен от собствените си „войници“ – на три части при мирния договор – две за елфите и една за хората.
Разбира се, няма начин да не се намери някоя откачалка, която да жадува да съедини частите, да поведе армията и да унищожи човешкия вид.
Филмът е забавен, на моменти са прекалили с уродливите създания (в две сцени в първата половина на филма), но не прекалено – колкото да ни се напомни, че филмът е по комикс на DarkHorse, а не примерно на Marvel. Режисурата на Гилермо Дел Торо, обаче, е класа, както винаги. Филмът на места напомня – макар и далечно – на другият му филм, който много харесвам – Блейд ІІ. Отново си имаме положителна героиня от друга раса с аристократична кръв, сестра на големия злодей. Отново сблъсък между расите. Злодеят отново е Люк Гос – но докато в „Блейд ІІ“ е уродливият вампир-мутант, от който ти се иска да се издрайфаш камо като го погледнеш, тук е красив, изящен, изкусен воин. Никаква прилика! Да не говорим, че Рон Пърлман (Хелбой) в онзи филм е един вампир, мязащ повече на мафиот (Рейнхарт). Отново коренно различен образ. Има и други прилики (по-малки), но няма да ви ги казвам, за да не ви спойлвам. И въпреки приликите, двата филма са коренно различни. Може би най-любимият ми момент във филма е изборът на Лиз. Няма да пояснявам за какво става въпрос, щом го гледате, веднага ще се сетите какво съм имала предвид.
Струва си времето за гледане, историята е симпатична, светът е по-разгърнат и по-интересен, отколкото в първа част, героите са по-интересни, а чувството за хумор е на ниво. Стига ви само да си представите Хелбой и Ейбрахам, легнали в залата с библиотеката, надигащи биричка и пеещи проглушително фалшиво „No, I Ca-a-ant Smile Witho-o-out Yo-u-u-“ …

Read Full Post »

Сериално – за „Шепот от отвъдното“ и „Hex“

И така, вчера догледах „Шепот от отвъдното“ и реших през малкото си свободно време от учене за последния изпит (ужасен!!) да ви позанимавам със сериали. (: Какво е общото между тези двата? Въртят се около свръхестествени събития. Май с това приликите се изчерпват.
Сигурно сте попадали на доста сериали със свръхестествени елементи – винаги се навързват един куп знаци, един куп загадки, водещи към нещо мистериозно и фатално. Е, ужасно често това нещо се оказва … нищо. Точно от този тип е „HEX“ – започна с мистична история за отдавна живяло богато семейство с две вещици, в чиято къща в днешно време има колеж. Главната героиня – ученичка в колежа. Оказва се, че също е вещица и май е наследница на онова семейство. За да стане още по-заплетено и мистично, има паднал ангел, който я съблазнява, с цел да има от нея син, който да освободи останалите паднали ангели от някакво място, където са затворени от Бог. Накрая какво стана – главната героиня роди и после умря, без да се доизясни историята с рода й. Синът й порастна и започна подготовка на .. Апокалипсиса? И, разбира се, всичко завърши доникъде. Половината неща мистериозно изчезнаха от главите на сценаристите, другата половина се изкривиха до немай къде. Да не говорим, че новата главна героиня дойде с абсолютно нова линия, а на всичко отгоре самата тя беше отблъскваща.
С какво „Шепот от отвъдното“ ми хареса повече? Ами, с доста неща. ((: На първо място, нямаше такива изцепки.

Read Full Post »