Малко зелен екстремизъм и от мен

В българските медии напоследък много често природозащитниците са наричани екоекстремисти, екотерористи и други неща в този дух. Това се случва обикновено при цитирането на прессъобщенията на „Юлен“ и „Витоша Ски“. Последната причина за етикета е скандалът, който стана в Пирин – „Юлен“ организират вътре в защитената територия концерт на Bob Sinclar, който е забранен със заповед от националния парк. Въпреки изричната забрана, концертът ще се проведе, гарниран със солидна кампания срещу „екоекстремистите“.
Чудя се дали и мен ме броят за екоекстремистка. Вчерашното ми бурно възмущение към една конкретна обява за луксозен имот ме кара да си мисля, че да.
Става въпрос за два парцела на първа линия… на плажа на Варвара. На този плаж съм прекарала не едно и две лета. Той е единственият за това селище, на него ходят както местните хора, така и курортистите. Скалите над него са уникално място. По тях се спускаш (има стълбички), за да стигнеш до самия плаж, а когато си горе, въртиш глава и навсякъде море! Сега тези скали са приватизирани (не знам по каква схема) и ще се превърнат в собственост на един или двама души (обявата дава вариант за два отделни парцела или закупуването им заедно за 600 000 евро), слагайки край на това останалите хора да ходят там и да се радват на дивата природа.
Та, в задачката се пита, аз екоекстремистка ли съм, задето това ме възмущава. Задето съм несъгласна и го смятам за неправилно. Задето мисля, че такива кътчета (доколкото изобщо все още съществуват в България) трябва да са на всички хора. В Гърция примерно е точно така – вместо да ги заграбват, ги превръщат в забележителности и водят чуждите (включително и българските) туристи по подобни места… о, пардон, гърците са лошите, по-добре изобщо да не ги давам за пример за нещо положително, нали?
Та, явно у нас да си за спазването на някакви елементарни неща като зачитане на защитените територии и елементарно уважение към природата, те прави екстремист.
Прекрасна държава.
И прекрасна мафия.
Влиятелна.

„С пълни джобове е най-добре“

– това е основният рефрен на един от летните хитове в момента – той е на Криско и е тотален хит (или поне звучи отвсякъде). Мелодийката е зарибяваща, текстът – порядъчно плосък. Но пък става за тананикане в жегите.
Новоизгрелият рапър явно бърза да си напълни джобовете час по-скоро и е открил върл враг в това си начинание – а именно собствените му фенове, които слушат песните му безплатно в Интернет, че си ги и теглят. Вместо да се радва, че така набира по-бързо по-голяма популярност, което означава повече участия, повече продадени билети, повече рекламодатели, а защо не и повече продадени албуми (вече има достатъчно западни изследвания, посочващи така нареченото Интернет пиратство като вдигащо продажбите на любимите произведения), той явно рони крокодилски сълзи срещу лошите пирати.
Не се е поучил и от резила на Асен Блатечки – колко бъзика станаха с неговата реклама, не е истина просто. Колажи с тлъст Блатечки и надпис „Спрете да теглите филмите му, вижте какво му причинихте на човека!“, снимка на детенце, катерещо се по рафтовете на хладилник и надпис „От малък го влече!“ и снимки на секси звезди с коментари „Бързам да му/й тегля филмите!!“ са само част от примерите.
Но не, нашият герой не се е поучил и си има вече свой собствен бисер в борбата с пиратите (разбирайте – с феновете му) –

На рапър му отива да се прави на тарикат, задигащ коли, но… момент, не трябваше ли мацката да е криминалното лице в случая?
Има някаква абсурдност в тези реклами, нещо, което кара хората да се смеят, когато ги гледат, а не да попиват със съгласие вложеното послание. Чудя се дали това идва от некадърността на създателите им или от самото послание?
Начинът на предлагане на посланието със сигурност е важен фактор, но едва ли е лесна задачата да се опитваш да убедиш хората, че ползването на свободен достъп до информация е престъпление, сравнимо с кражби и убийства. Нито пък е лесно да внушиш на света, че е нормално наказанието за това да е по-голямо от наказанието за изнасилване и убийство по непредпазливост.
Но нали „с пълни джобове е най-добре“ – парите на правоносителите са най-важни. 🙂

АСТА е мъртва, да живее АСТА?

Вчера хората, които излязохме през зимата да протестираме срещу АСТА, официално получихме това, което искаме – Европейският парламент отхвърли ратифицирането на така нареченото търговско споразумение за борба с фалшифицирането.
Това се случи след като стотици хиляди европейци изпълниха европейските площади и протестираха срещу АСТА и срещу така наречената „борба с пиратството“, в името на която се готвеше окупиране на Интернет – но не от движението „Окупирай Уолстрийт“, а от същите корпорации, които вече са окупирали почти всичко, намиращо се оффлайн и бързат да завземат и онлайн пространството.
Сред тези европейци бяхме и ние. На 11-ти февруари многохилядно шествие скандира „НЕ на ACTA“ по улиците на София и изпълни целия площад пред парламента, принуждавайки управляващите да обещаят, че ще „приемат споразумението с резерви“, а именно без частта за следенето на Интернет. Крайно недостатъчно, защото това споразумение или се приемаше цялото или не се приемаше цялото (да не говорим, че имаше ужасно гнили неща и сред незасягащите Интернет), но – забележете – поеха ангажимент да не осъществяват това следене на Интернет.
Сега, след като Европарламентът сложи край на цялото споразумение, би трябвало да си отдъхнем? Уви, не.
Защото проектът за нов Наказателен кодекс на България е предвидил нови драконовски мерки. Минимална предвидена присъда за т.нар. „пиратство“ е 1 година затвор или пробация, присъдата за масовия случай се вдига от 5 на 6 години, т.е. става тежко престъпление, щом е над 5 години затвор. Това означава, че „пиратстството“ се наказва в някои случаи по-строго от престъпления като изнасилване или от убийство по непредпазливост. Отпадат и административните наказания за „маловажни“ случаи – заменят се директно със затвор или пробация.
Ще цитирам конкретните членове от проекта за нов НК. Целият можете да прочетете тук.

Ползване на чужда интелектуална собственост
Чл. 195. (1) Който противозаконно записва или използва по какъвто и да е начин предмет по чл. 193 без съгласието на носителя на съответното право, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба.
(2) Който противозаконно държи носители на предмет по чл. 193 в големи размери или в голямо количество, или държи матрица за възпроизвеждане на такива носители, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години и с глоба не по-малко от две хиляди лева.
(3) Когато предметът по ал. 2 е в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от три хиляди до петнадесет хиляди лева, като съдът може да наложи и конфискация до една втора от имуществото на дееца.
(4) Когато с деянието по ал. 1 – 3 са причинени значителни вредни последици, наказанието е:
1. в случаите по ал. 1 или 2 – лишаване от свобода от една до шест години и глоба от три хиляди до десет хиляди лева;
2. в случаите по ал. 3 – лишаване от свобода от три до десет години, глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева и конфискация на част или на цялото имущество на дееца.
(5) Когато деянието по ал. 1 или 2 представлява маловажен случай, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация.
(6) Предметът на престъплението по ал. 2 и 3 се отнема в полза на държавата и се унищожава.

Извод 1 – ACTA официално е отхвърлена от цялата Европейска общност, но нашите управляващи са решили да си направят българска АCTA.
Извод 2 (нищо ново) – на думите на управляващите в България не може да се вярва.
Извод 3 – в името на интересите на малцина, се правят свръхнаказания и свръхмерки за ограничаване на свободата на информация и свободата в Интернет като цяло на всички останали. Защото както от опит знаем, борбата с пиратстото не се изчерпва само със защитаване на правата на (евентуално и хипотетично) ощетени творци. Обикновено тя бързо се изражда в перфектното оръжие срещу свободата на словото. И без този Наказателен кодекс все още да действа такива случаи вече има, просто без наказание за нещастния човек, който си е позволил да изкаже критика.
Извод 4 – ако искаме да спрем тази лудост, ще трябва отново да протестираме, отново за същото нещо. Имам чувството, че разчитат на нашата късопаметност, разсеяност и умора. Че очакват да ни писне, да вдигнем рамене и да кажем „Правете каквото искате, майната ви!!“. Само че аз не мисля, че това ще се случи.
А вие?

Защо има смисъл да се протестира (нагледен пример)

Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA) бе отхвърлено от Европейския парламент и следователно не може да се превърне в закон за Европейския съюз. Това е първият път, когато Парламентът упражнява правото си по Лисабонския договор за отхвърляне на международно търговско споразумение. 478 депутати гласуваха срещу ACTA, 39 в полза и 165 се въздържаха, съобщиха от пресслужбата на ЕП.
Ето тази новина се появи преди час в агенция „Фокус“ Това е доказателство, че фразата „нищо няма да промените, нищо няма смисъл“ е… лишена от смисъл. 🙂 Чухме я доста пъти през февруари, когато излязохме на протест срещу това търговско споразумение – не само ние, а още стотици хиляди хора от различни европейски държави.
Варненци също слушаха за липсата на смисъл, докато се бореха за Морската градина. Вчера като пореден акт на протест те направиха блокада пред общината си. Днес общинските съветници приеха окончателния вариант на Общ устройствен план на Варна, в който правят отстъпки за Морската градина.
Мисля, че няма смисъл да ви напомням как се появиха забраната за садене на ГМО в България или пък мораториума върху добива на шистовия газ в България.
Но нещата във Витоша все още висят на косъм, пожарът изглежда е умишлен, а организирането на гасенето му – скандално хаотично и неефикасно. Не бива да си вярваме прекалено и да мислим, че като викнем два пъти на площада и всичко ще се нарежда от самосебе си. Уви, срещу нас стоят олигарси от висок ранг, които хванат ли кокала, трудно го пускат. За да успеем да опазим Витоша от Цеко Минев и компания, трябва постоянство.
За всички хора, които се чувстват подготвени да се включат в гасенето на пожара в Бистришко бранище  – това е Фейсбуук група за кординиране. За тези, които нямат възможност да гасят пожара лично, утре има шествие в солидарност с огнеборците и в отстояване на позицията срещу желаните от Витоша Ски законови поправки, целящи застрояване на планината. То е обявено за „планинари, туристи, катерачи, скиори, бордисти, колоездачи, парапланеристи и ВСЯКАКВИ любители на планината и ГОРАТА“.
Според мен е хубаво да отправим и призив за адекватни действия на властта спрямо пожара, защото отказване на хеликоптери за гасене на пожари от Израел и засега липса на отговор на предложението от Македония, както и размотаване на доброволците, намиращи се в планината, не са адекватни действия.

А тези снимки и свидетелства поставят под въпрос и самия произход на пожара!

Ъпдейт:

Хора, какво става във Витоша!?

Хора, какво става с пожара на Витоша?
Доброволци масово разказват, че ги мотаят, че няма никаква кординация на гасене на пожарите, че им дават респиратори за пред камерите и им ги взимат после, че горе е пълен хаос.  По-рано днес се каза, че единствено специални хеликоптери за гасене на пожари (с каквито България не разполага) или дъжд могат да спрат пожара. Преди малко по bTV и Нова телевизия съобщиха, че България е отказала предложението на Израел да ни изпрати два такива хеликоптера.
Преди този отказ си мислех, че това с лошата кординация на гасене и хората с бели ризки, които не знаят какво да правят, а трябва да ръководят, става от обикновена некадърност. Сега си мисля, че е съзнателен акт, съзнателно желание на властващите да не се загаси този пожар и резерватът да гори.
Дори и около самата поява на пожара има доста въпросителни. Описват го като много непристъпно място, от което не минават туристи, които да подпалят огън. Със северно изложение, т.е.  влажно, все още не достатъчно изсъхнало, че да се самозапали (би могло да стане през септември при МНОГО сухи юни, юли и август). Нямало е и бури тези дни, че паднала мълния да предизвика пламъците. Освен това е имало планове да се гради микроязовир за изкуствен сняг точно до резервата Бистришко бранище.
Но дори да оставим настрана самата поява на пожара, да забравим за това и да мислим само за гасенето му, информацията, която идва от доброволците, е плашеща! Само два линка:
Потресаващ разказ на един разочарован доброволец от Витоша
Как беше “овладяван” пожарът на Витоша вчера
Какво е вашето мнение за случващото се?

Ъпдейт, 4 юли:
Снимки от началото на пожара има качени в БУЛФОТО.
Македонците също ни предлагат два хеликоптера за гасене на пожари. Интересно дали ще приемем най-сетне жизненонеобходимата ни помощ!
Едва ли. В Дневник продължава да излиза информация (днешна) как доброволци не се допускат да помогнат. Някой по големите етажи на властта много иска този пожар да не бъде загасен, такова чувство имам.

Следете Фейсбуук страницата ЗаВитоша за новини и свидетелства на доброволци.

Ето защо днес протестираме отново.

Снимка: Inews.bg

На пръв поглед нали успяхме? Нали президентът наложи вето? Защо днес отново ще излизаме на протест при това положение?
Президентът даде вето и Закона за горите е върнат в Парламента, но това решава наполовина проблема. Там депутатите ще го прегласуват член по член, но спокойно могат да гласуват същите неща, срещу които излязохме на протест. А по закон президентът няма право да налага второ вето.
Депутати и кметове от ГЕРБ организират контрапротести на местни хора от Банско и Разлог, обещавайки им работни места. Говори се и че купуват протестиращи. Вчера са блокирали международен път, днес пак ще го правят, а по телевизията вчера съобщиха, че във вторник ще дойдат и в София. ГЕРБ прави контрапротести явно с намерението да заглуши нашите. В обосновката си за ветото Плевнелиев пише, че е за развитие на регионите и за природа, т.е. остава им вратичка да наблегнат на „за регионите“.
Това, което Цеко Минев и компания готвят на горите, няма да развие особено регионите. Хората ще си намерят временна работа като строителни работници, а като излеят бетона, ще останат пак безработни, но и без гори.
Това, което ние трябва да направим, за да спрем унищожаването на българската гора, е да не спрем дотук, успокоени от ветото.
Заповядайте днес в 19:30 на Орлов мост, за да заявим отново заедно мнението си за олигарсите и желанието им да прилапат последното неограбено нещо в България – българската гора.

Поздрав с един любим цитат:

„Не мисля, че мерилото на цивилизацията е колко високи са нейните бетонни сгради, а по-скоро колко добре се отнасят нейните хора към околната среда и към околните хора“

~ източник~

Трети ден на протест

Снощи за трети път се събрахме на протест срещу лобистския Закон за горите – няколко хиляди души, отново на езерото Ариана. За първи път направихме шествие до Президентството, за да поискаме вето на място. После шествието (макар и разделено на две от полицията) се върна на Орлов мост, за да направи трета поредна блокада там. Част от хората първоначално бяха чули, че протест няма да има и затова се присъединиха по-късно, затова и с времето бройката ни се увеличаваше все повече, вместо да намалява.
Видео от БГНЕС:

И малко снимки от мен:







Преговорите с управляващите вече започнаха. Дано да приближаваме към четвъртия етап:

Протестът, който проби медийното затъмнение

Снимах кадрите, които пускам по-долу със съзнанието, че през последните месеци протестите срещу издействаните от Цеко Минев и компания промени в Закона за горите се радват на плътно медийно затъмнение (с чат-пат някое изключение от БГНЕС, Дневник и e-vestnik).
За моя щастлива изненада, протестът този път си беше добре отразен в медиите, включително и по три от четирите национални телевизии. Замълча единствено bTV, която може би в това време е била заета да си брани авторските права и не й е било до нас.

Но как се случи всичко?
Управниците ни все пак приеха на второ четене закона във вид, осигуряващ лесно и евтино разграбване и унищожаване на горите ни. Природозащитници направиха Фейсбуук събитие със заглавие „ДА ОТНЕМЕМ ПОДАРЪКА НА БОЙКО! БЛОКАДА НА ОРЛОВ МОСТ ПО СЛУЧАЙ ГЛАСУВАНИЯ ЗАКОН ЗА ГОРИТЕ!“ и за четири часа организираха няколко хиляди души (!!!), които в уречения час дойдоха на езерото Ариана, готови да блокират Орлов мост.

Когато отидох на мястото на срещата, отначало не успях да разбера колко много са наистина протестиращите. Чак когато шествието тръгна, видях, че явно освен около езерото, е имало и много хора по околните алеи.
Очаквах, че ще блокираме Орлов мост за десетина минути и ще се разотидем, но веднъж събрали се, май нямахме желание да си тръгнем. С лекота изпълнихме Евлоги Георгиев и Цариградско шосе, а няколко вида полицаи (жандармеристи, мотористи, в сини и черни униформи) изчакаха петнайсетина минути преди да ни наредят да освободим платното и после да започнат да ни разгонват от него.

Протестът вместо половин час продължи над час и половина. Въпреки усилията на полицията, през почти цялото време поне част от кръстовището (а често и цялото) беше блокирано.  Полицията арестува 12 протестиращи, но това едва ли ще ни откаже да защитим последното, което остана неразграбено – природата на България.

Авторското право като цензура – bTV style

(ъпдейтнат на 20-ти юни, виж най-долу)

Преди няколко часа попаднах в Youtube на трийсетминутно видео със заглавие „bTV и торенти: Ударна доза невежество“. В него един човек оборваше позициите на bTV срещу торентите. За съжаление, закъснявах за изпит – изслушах първите две минути, видях, че е интересно и си го оставих за после. Сега обаче видеото е премахнато. Вместо него ми излиза надпис „This video is no longer available due to a copyright claim by bTV Media Group.“

Каква ирония – изказването на лично мнение срещу bTV се оказа нарушение на авторските й права и причина това лично мнение да бъде премахнато от публичното пространство.
За щастие, видеото се появи във Vbox7 и все пак ще мога да го видя и да изслушам позицията на човека.  Позицията, изцензурирана под предлог „copyright claim by bTV Media Group“.
Този случай е поредното доказателство, че авторското право в настоящия си вид е неправилно и се използва за нарушаването на други човешки права. В случая – на правото на свободно изразяване на мнение.
Както професор Нели Огнянова наблегна на една от лекциите си миналата есен, в правото се търси  балансът: понякога различни права си пречат и тогава трябва да се намери баланс между тях. В съвременността ни балансът между авторското право и правото на достъп до информация е силно нарушен в полза на първото (тя, разбира се,  обясни всичко това доста по-добре от мен, но аз не съм професор Огнянова, така че ще ме извините). Според мен именно заради нарушения баланс по света има все повече обществени настроения в обратната посока, изразени с появата на пиратски партии, с широкото обществено одобрение на в момента незаконните торент тракери (последното съществува и у нас), с масови протести срещу мракобеснически споразумения като АКТА и т.н.
Конкретният случай с цензурираната критика към bTV обаче е пример за още нещо:  за съвсем съзнателно непочтената игра на една абсолютно корумпирана медия. По мое мнение една от най-вредните български медии. Но за съжаление и от най-рейтинговите…

Ъпдейт, 20-ти юни:
Критичното към bTV видео вече го няма във Vbox7, но ъплоудърът му в Youtube успя да се пребори за връщането му онлайн там.
Той успя да защити тезата, че аудиото не е притежание на bTV Media Group и че ползването на логото им като част от клипа съвпада с регламентираното в авторското право „fair use“ (на български език – „справедливо ползване“), защото става дума за критика/коментар.
Критичното видео е пак онлайн и свободата на словото възтържествува. 🙂
През тези десетина дни обаче, bTV успя да си навлече гнева на още повече хора заради целенасочената си кампания срещу екопротестите, под формата на манипулативно (или липсващо) новинарско отразяване и псевдоинтервюто на Диана Найденова с природозащитника Петко Цветков. Какво следва тепърва ще видим, но отсега е ясно едно – облаците над „медията на всичките гледни точки“ се сгъстяват все повече…

За недоверието… доверието… и достойните студенти от „Призив“

Тази седмица най-истинската и смислена (поне за мен) студентска организация в България – „Призив за образование“ – навършва пет години. Хората, които не спират да отстояват без колебание правото на студентите на достъп до образование, както и още много други студентски права, доказаха още едно рядко качество – постоянство.

Можете да се запознаете с тази организация с филма на колегите от специалност „Културология“ в СУ – „Призив на светло“:

По случай хубавата годишнина, реших да напиша един пост за своето запознанство с „Призив“, за своето първоначално недоверие и последващо уважение и възхищение. От призивци научих много и съм щастлива, че се случи така. 🙂 Пожелавам на „Призив“ още много постоянство, много нови попълнения (по-бързо спиращи да се колебаят от мен) и много успехи във всички каузи и на всички фронтове… които не са малко. 🙂
Бях първи курс, когато попаднах във факултета на първи брой на бюлетина на „Призив за образование“ – нова студентска организация, поставяща си за цел да се бори за безплатно образование и да защитава правата на учащите. Изпитвах силно недоверие към всякакви студентски организации и въпреки че успях да го преодолея за ФСС-то на ФЖМК (благодарение на журналиста и природозащитник Симион Патеев), не успях да сторя веднага същото за тези непознати хора от „Призив“. Въпреки че бюлетинът много ми хареса (особено стихотворенията на последната страница), така и забравих да се поинтересувам повече. Някакви хора се борят за студентските права. Или може би се борят за кариерите си, както всички по-известни студентски активисти?
Бях втори курс, когато с възмущение научих, че е започнато инсталиране на камери за видеонаблюдение в Софийския университет. Смятах (и още го мисля), че това е грубо нарушение на правата ни и че никой няма право да ни наблюдава все едно сме в затвор, а не в университет. Ректорът защитаваше камерите по доста безумен начин – ами, казва, ако някой луд влезе в университета с пистолет?! Как, питах аз, биха помогнали камерите тогава? Не получих отговор.
Започнах да участвам в люти спорове във форума на университета. Разделихме се на „ЗА“ и „ПРОТИВ“ камерите. В споровете се намесиха и колеги от „Призив“, а във форума тръгнаха всякакви слухове за тях – в най-добрия случай, че са „странни“. В един момент се намери някой, който да пренесе дискусията за камерите от онлайн пространството… в университетска аудитория в Ректората. Този някой бяха именно призивци.

Из бюлетина на „Призив“, посветен на видеонаблюдението

Отидох на дискусията на хората, които пишеха толкова хубаво и на които вече симпатизирах, но не смеех да се доверя напълно, защото още не можех да съм сигурна, че някой системно ще се занимава с нещо такова, ще издава бюлетин, ще го раздава на студентите… и ще прави всичко безкористно. Кой от нас не се е наслушал още отпреди да влезе в университет за корумпирани студентски съвети, за „млади и амбициозни“ кариеристи и всякакви платени активисти?
Но беше достатъчно да си пообщувам с призивци, за да разбера, че те не са нито кариеристи, нито интриганти, нито пък сектанти или терористи, за каквито ги обявиха с лека ръка във форума.
Защо пиша това? Защото знам, че има много хора, които не се присъединяват към никакви студентски движения именно заради същите съмнения, които изпитвах и аз навремето. Пиша го, за да ви кажа: има и хора, които наистина защитават каузи, не кариеристи и измамници. Малко са, но съществуват. Ако тръгнете да се занимавате с отстояване на каузи, не е задължително да останете излъгани от съмишлениците си. Има свестни хора, които наистина си струват доверието.
Но ще се върна към проблема с камерите. Към дискусиите в един момент се присъединиха и блогъри като Пейо. Интересното е, че почти никой от защитниците на камерите (освен представители на ръководството на Университета) не дойде да си изкаже на живо позицията. Все си бяхме едни и същи хора – призивци + няколко души, които се ядосвахме много на видеонаблюдението и искахме да си го кажем. Само един път дойде един колега от специалност Право, който се разговори с призивци, призна, че като ги вижда на живо, установява, че са супернормални… и после писа във форума, че замислят атентат!?
И така започнах да виждам как се раждат слуховете и мълвите. Хората подхождаха като мен – с недоверие, че някой може да се бори срещу таксите за обучение наистина заради таксите за обучение, че някой може да защитава студентските права заради самите студенти. А колегите с по-развинтено въображение (често подпомогнато от някой изнервен чиновник, изнервен, че е трябвало да си свърши работата заради някой призивец), пускаха безумните мълви за „тероризъм“. 😀 Но студентите от „Призив“ едва ли са първите и едва ли ще бъдат последните хора, борещи се за човешки права (като право на достъп до образование, право на лична неприкосновеност и др.), които са били окичвани с най-разнообразни епитети.
И така, след като разбрах какво не са призивци, дойде време да разбера какво са.

Из сайта на „Призив“

Бях трети курс, когато самата аз се захванах доста упорито със студентски активизъм. Намалиха ни стипендиите и чрез форума на СУ се събрахме хора от различни курсове и факултети, за да направим подписка сред колегите и да протестираме. Събрахме хиляди подписи, за дни  срещахме се с ректорското ръководство, говорихме пред медиите и в крайна сметка сформирахме Инициатива срещу орязване на парите за образование, в която се включиха и хора от „Призив“. Инициативата ни съществува малко повече от година и бе съорганизатор на студентските протести от 2010 г. срещу огромното орязване на университетските бюджети. Заедно, Софийския университет и академиите по изкуствата се изправихме срещу унищожителната политика на новото правителство, който неизбежно щеше да доведе до финансов крах на държавните университети.
Не беше Инициативата срещу орязване на парите за образование, не беше Призив, не бяха студентските съвети и другите студентски организации или ръководствата на протестиращите висши училища. Беше единството на всички студенти и преподаватели, което доведе протестите до успех. Всички заедно успяхме да извоюваме едно по-нормално отношение от държавата към образованието и продължихме учебната си година, без да затваряме поради липса на средства за отопление. Разбира се, не всичко се оправи и образованието ни продължава да е яко забатачено от проблеми, а опитите за вдигане на таксите продължават и днес, но заедно устояхме тогава и разбрахме, че можем да го направим и занапред.

17.11.2010 г. Снимка: Ивайло Атанасов

Студентската инициатива, за която ви споменах, лека-полека се разпадна. Повечето хора се оказаха… добре де, оказахме прекалено непостоянни. Не успяхме да се разберем и да заработим заедно с други студентски организации, а влязохме в дълги спорове кое как и защо трябва да се промени в българската образователна система, без да намерим общо решение откъде да започнем. Накрая на много от нас им писна, а други продължиха посвоему да се опитват да променят нещата към по-добро – а наистина има много работа за вършене.
Но в пълния хаос от очаквания, разнобой на мнения, спорове и какво ли не, „Призив“ успя да оцелее непокътнат и да продължи напред. Със същия устрем и същата непоколебимост. Без грам личен интерес, постоянно в защита на другите. Без губене на време за тъпи плювни и безсмислени спорове. Без страх от авторитети. С много спечелени битки, с много неспечелени, но и неизоставени. С твърдото убеждение, че образованието не е стока, университетът не пазар и не трябва да се превръща в такъв.
Затова аз имам надежда, че нещата ще се оправят – защото има хора, на които им пука, хора, които не се спират пред трудностите и НЕ поставят личния си интерес за своя единствена цел. Искам да благодаря на колегите за всичко направено, както и за приятелството и подкрепата  в собствените ми опити да направя Университета едно по-добро и справедливо място.
Благодаря и само напред! 🙂