Студентска дискусия за видеонаблюдението в СУ -> утре

Както сигурно знаете, започна инсталация на видеокамери в Софийския университет след решение на Ректора за повишаване на сигурността в Алма Матер. Разбира се, никой не попита студентите какво мислят за идеята да бъдат поставени под постоянно видеонаблюдение, въпреки че аргументът е тяхната сигурност. След като Богомил Шопов и студентите от „Призив“ бяха допуснати до среща с Ректора и той много се учуди от това, че трябвало да има дискусия, но пак не направи такава, самите студенти си я организираха.
Тя ще се проведе утре, 28-ми октомври, в зала 21-А* на Историческия факултет в централната сграда на СУ от 19:00 ч. Всеки, който се интересува от проблема, е добре дошъл. 🙂

Пейо е написал много интересен пост за проблема с видеонаблюдението на Университета и защо според него това не е редно и нарушава свободата на студентите и на Университета като такъв. Постът е озаглавен „Субектът се контролира от камери“ и можете да прочетете тук.

______________________________________
*Както ми обясниха, тази зала се намира като влезе човек във вътрешния двор през тунела и оттам във вътрешния вход на сградата, завие наляво, после пак наляво през ректорската администрация и се стига до Историческия факултет. Там пак наляво и втората врата е зала 21-А.

Read Full Post »

Свобода, а не страх 2009 – една история с продължение

Приятели, най-сетне намирам няколко свободни минути, в които да отправя своя призив към вас. А именно – да подкрепите международния протест „Свобода, а не страх“. Ще се проведе тази събота, 12-ти септември. Ще започне в 11 ч. от градинката между Софийски университет и Народното събрание, ще премине по булевард „Цар Освободител“, булевард „Г. С Раковски“, улица „Гурко“ и улица „6 септември“ до градинката пред МВР (тази с църквата „Свети Седмочисленици“.
„Свобода, а не страх“, както и преди съм писала, е общоевропейска инициатива, възникнала като отговор на постоянното увеличение на следенето на гражданите в ЕС. Следене, нарастващо всеки ден чрез въвеждане на нови и нови мерки – следене и подслушване на Интернет и всичките ни комуникации чрез задържане на данните как и с кого ги използваме, биометрични данни в паспортите (специални лицеви снимки и отпечатъци, каквито сте гледали по филмите да се взимат от затворниците) и всякакви други видове наблюдение. В България този проблем също го има, благодарение на вдъхновени бивши кадри на ДС, искащи да си припомнят младините. Миналата година протестът премина под надслов спирането на тогава актуалния нов телеком пакет в Европарламента, въвеждащ чудовищни мерки, сред които задължително инсталиране на програма „Евротроянец“, сканираща постоянно съдържанието на всеки компютър. Много от тези неща бяха спрени (включително и Троянеца). Победи бяха извоювани и в България, макар и по-малки (задържането на данните как всеки от нас ползва всичките си средства за комуникация е факт, но се извоюва достъпът до тази информация да е само със съдебна заповед).
Уви, тази година нужда от протеста отново има. Манията за следене не е преминала, напротив. Усеща се и у нас.
Призивът на българските организатори и списък с исканията на протеста можете да видите в официалния сайт за България, тук.
Рамо дадоха и природозащитниците от коалицията от неправителствени организации „За да остане природа в България“ , Студентите от „Призив“ също ще се присъединят, след като излязоха с декларация срещу налагането на видеонаблюдение и картов режим в Софийския университет, смущаващо посегателство върху законната автономия на Алма Матер. Подкрепа оказва и Инициативата на обединени блогъри „България е наша“. Очаква се и други неправителствени организации, както и блогъри и отделни будни граждани да се включат в протеста. Това ще направят и „Зелените“, които още миналата година бяха първата партия, която го стори с тази декларация и лично присъствие . Тази година отново първа излезе с декларация, защитаваща каузата.
Ако все пак се чудите има ли смисъл от всичко това, вижте призива на Богомил Шопов.

И не казвайте „Няма смисъл“. Смисъл винаги има. Има, когато сме заедно. Помните ли приказката за синовете и пръчките, които една по една лесно се скършват, но заедно – не? Това е денят, в който Европа казва „НЕ“ на безконтролното обигбрадъряване на живота ни. Нека го кажем и ние!

Read Full Post »

Около десет месеца след общоевропейския протест „Свобода, а не страх“…

Около десет месеца след провелия се в целия Европейски съюз протест „Свобода, а не страх“, какви неща все по-често ми правят лично на мен впечатление…
• Нямам достъп до повечето клипчета в Youtube, линкове към които ми пращат от други държави или си намирам сама в търсачката, защото не са available from your country. Същият проблем имат и останалите българи, разбира се.
• Информацията на всеки Интернет потребител в България вече законно се задържа и съхранява за целите на МВР и единствената последна преграда пред безпрепятствения достъп на службите – разрешението от съдия – е оспорвано тези дни от Цветан Цветанов от ГЕРБ, защото съдиите се бавели с месеци и това пречело на следствието. И вероятно предстоят още по-утежняващи положението изменения в закона.
• Подлезът на Ректората (откъдето минавам ежедневно) пък, който се ремонтира от месеци заради строежа на нова метроспирка, вече е към фаза привършване. Не само, че вътре е изпълнен с камери, ами и на самия тротоар отгоре първото, което човек вижда, е много як и много висок стълб с камери на него.
• На няколко места четох за изтриването на хиляди копия от „1984“ и „Фермата“ на Оруел от Amazon и не мога да не се замислям по същия начин като Мишел.
• Задължителните лични карти с биометрични данни чукат на вратата. Като гледам, в скоро време нищо чудно същото да заважи и за електронните карти за градски транспорт – пак чувам намеци, че на хартиените билети им изчита времето.

Днес бях до Перник и навръщане GSM апаратът ми се развали. Пак. Купих го преди около година, все още го изплащам и е в гаранционен срок още месеци напред. Развали ми се през май, беше на поправка четири седмици, през които ми бяха дали един ужасен апарат, май Samsung, прастар и отвратителен. След като най-сетне ми го върнаха, поработи няма и два месеца и днес отново същата работа. Докато се прибирах от гарата си помислих дали да не потърся монетен телефон, защото отчаяно се нуждаех да се обадя спешно. Разбира се, бързо се сетих, че такива не съществуват откакто бях дете. Търсих и часовник, защото нямах представа колко часа е. Вече няма абсолютно никакви часовници никъде. За какво са, като всеки си ги носи в джоба? А аз трябва да ходя на „Кукуш“ № 1, което е на майната си (без извинение за израза) и докъдето няма транспорт, за да се възмутят, че отново ги безпокоят със същия апарат, да не искат да ми дадат нов такъв същия модел и кой знае колко време да ми го оправят…. Усещам се, че съм прекалено свикнала да имам в себе си GSM и че просто не мога без него, при положение, че от всеки от нас се очаква да е непрекъснато на разположение за контакт. Чудя се тази технологизация, която доброволно приемаме заради редицата улеснения, няма ли да ни изиграе лоша шега в свят, в който все по-стабилно се слага ръка на всички комуникации.
И не. Не крия нищо. Нямам какво да крия. И да искам да имам тайни от държавата, няма какви да са. Единственият ми проблем с нея е, че не съм доволна от управлението й, но това си мнение не го крия, а напротив, чудя се как да й го натрапя. Ходя по протести без маски и качулки, подписвам петиции с трите си имена и т.н. И все пак, въпреки че нищо не крия, не мога и не мога да приема идеята да бъда постоянно наблюдавана. Самият факт да бъда постоянно наблюдавана ме отблъсква.

Read Full Post »