Българи срещу гърци – „преклонената главица…“

Не мислех да коментирам гръцката криза и гръцкия референдум, защото нямам нито времето, нито енергията за безплодни дискусии. Само че когато днес чета реакциите и коментарите на гръцкото НЕ… не мога да не изкоментирам поне тях.

Силата на четвъртата власт

Тези реакции са ясно и недвусмислено доказателство за мощта на четвъртата власт – медиите. Като възпитаничка на ФЖМК сигурно би трябвало да съм доволна. Но срамът е много по-силен. От години си говорим как медиите отразяват избирателно – а в последните месеци напълно едностранчиво – протестите в Гърция, новите политически движения, конфликтите й с кредиторите. Реално тезата „мързелите, дето са яли, яли и сега не щат да плащат“ е единствената в публичното ни пространство. Дори човек без никакъв поглед върху медиите и международната политика би трябвало да се замисли, че в никой спор едната страна не е изцяло грешна – и да се зачуди защо от толкова дълго време гледаме едни и същи новини.
Това, разбира се, не се случва. Ние помним от учебниците по история, че „византийците“ са „хитреците“ и не ни трябват факти, за да си потвърдим, че отново е така.

Псевдоисториците

Във всеки един от нас дреме по един псевдоисторик – всички сме учили едни и същи уроци по история в училище и като че ли някои от нас са склонни да си ги осъвременяват на бърза ръка. Може би като компенсация за липсващите в публичното ни пространство факти за случващото се тук и сега. Учили сме, че съседите ни са лошите византийци, с които постоянно сме се били за всеки къс земя, които са ослепили воините ни по времето на Самуил и са извършили какви ли още не мерзости спрямо нас. Учили сме, че по времето на великите си царе сме разширявали територията си до степен да имаме излаз на три морета. Оттук нататък в главите на част от нас голяма част от територията на съвременна Гърция е… изконно българска. В много от коментарите на резултатите от референдума в съседната ни държава чета, че Гърция скоро ще се разпадне и е време ЕС да ни даде полагащото ни се. Че ако ЕС ни даде земите до Бяло море, ще си има на Балканите „сигурен съюзник срещу лудите гърци, лудите сърби и лудите турци“.
Главозамайването ни е толкова силно, че следвайки от години поговорката „преклонената главица остра сабя не сече“, явно се надяваме когато някой друг не я последва, да намажем от това.

Умението да казваш НЕ

Из: το Ποντίκι

Коя е най-голямата разлика между нас и гърците? Може би именно че като общност не умеем и не знаем кога трябва да казваме НЕ. Имаме ли с работа с някоя световна сила, сме самата възхитена кротост.
Сигурно наследство от тоталитаризма? Веднага ми изниква в главата далечната (за мен) 1968 г., когато в други държави, подчинени на СССР изригнали младежки бунтове… докато в същото време в България весело се провеждал фестивал на социалистическата младеж. И това е само един пример от хилядите – взет напосоки.
Ние винаги сме най-прилежните, най-подчиняващите се, най-прехласващите се по някоя световна сила – независимо дали Русия, Германия или друга. И естествено не можем да приемем никакви аргументи защо някой би казал НЕ.

Шокът от неподчинението

Photograph: Fotis Plegas G./EPA

На 5 юли 2015 г. гърците заедно казаха едно голямо НЕ на предложеното им споразумение за погасяване на дълговете. Това за нас е шок. Всеки, който е ял и пил, после си плаща, повтарят ни медиите ни, а гърците са яли и пили доста – и сега искат да е на аванта. Това, че реално не се опитват да НЕ си платят дълга, а само да договорят по-добри условия как това да се случи, така че икономиката им да не се срине съвсем, не се споменава много-много. Набляга се на изгодата, шмекерлъка, окарикатуряването. Не говорим за демократична държава с народ с право на избор дали да поиска предоговаряне на тези условия – говорим за византийски съседи, за инатящи се пред възрастните деца, които си искат безплатния обяд.

Докато правителство след правителство ни повтаря, че трябва отново да затегнем коланите, само за още няколко години, а после към нас ще потекат реки от мед и масло, за нас продължава да е непонятно защо някой друг би се опълчил на тази прекрасна и единствена разумна перспектива. Завиждаме на гърците за по-високите доходи и по-добрия стандарт на живот и отказваме и за миг да си помислим защо при цялото ни старание продължаваме да сме държавата с най-нисък жизнен стандарт в ЕС и оглавяваме всички негативни европейски класации. Обвиняваме старите правителства и тоталитарния режим и удобно пропускаме, че освен тях има още един виновник – самите ние и безкритичността ни. Защото никой няма да ни оправи държавата и икономиката даром.
Тоталитарният режим ни е вкарал в много икономически дупки, но май ни е причинил и едно много по-голямо зло – направил ни е безкритични към силните на деня и чакащи спасение отгоре. За да има такова обаче, трябва да умеем освен да казваме ДА, понякога да казваме и НЕ. И по възможност – да не допускаме да задлъжнеем като Гърция. Защото престъпния политически елит си го имаме и ние. Но не му казваме НЕ, докато тегли заемите. Само чат-пат сменяме едните с другите и обратното.
Затова рискът следващата задлъжняла държава да сме ние е много голям – и ако това се случи, даже няма да се опитаме да кажем OXI и да преговаряме за по-добри условия по изплащането.
Тъй че не гледайте гърците от високо, а мислете ние какви ги вършим – и какво пропускаме да сторим.

Read Full Post »

Здрави пенсионери!? АНАТЕМА!!!

Току-що попаднах на тази прелестна новина във Vesti.bg – „Европейците можели да работят до 74 годишна възраст“. Как се е стигнало до този извод:

Европейците могат да работят доста след сегашната възраст за пенсиониране.
Това сочи проучване на Европейския съюз, според което средно мъжете и жените в ЕС се очаква да живеят без сериозни здравословни проблеми до около 74 години.
Статистическата служба на ЕС оповести днес изчисления за 2010 г. за това колко години се очаква да живеят без сериозни заболявания хората на 65 години.
Тези години са определени като „броя на годините, които човек на определена възраст се очаква да живее без сериозни или умерени здравословни проблеми, което означава, че човекът може да запази обичайната си активност.“
Цифрата за жените общо в ЕС е 8,8 години, а за мъжете – 8,7 години.

Иии нататък започват по държави, като за България според прессъобщението на ЕВРОСТАТ показателят при жените след 65 години е 9,9 години, а при мъжете – 8,8 години.
Внушението на цялата статистика и на новия „показател“ години след пенсия без сериозни заболявания е ясно – възрастните хора, които са се пенсионирали и не са влезли директно в болница са престъпници. За тях се дава пари, без да правят нищо. Много мои връстници периодично скачат и се възмущават как те плащат данъци и осигуровки, с които „хранят“ пенсионерите. По медиите се тръбят статистики колко застарява населението, как скоро работещите ще са толкова по-малко от неработещите (които – о, ужас! – още са деца или пък вече са се пенсионирали), че няма да могат да ги издържат. О, кошмар, хората работят, за да издържат други хора, голяма част от които, научаваме сега, нямат сериозни заболявания, а си позволяват здрави да живеят на наша издръжка!
Излизат разни политици, икономисти и други експерти и ни обясняват как това не може да продължава, как икономиката не издържа и т.н. и т.н. и т.н. А защо и би трябвало да го прави, справедливо ли е едни да не работят, а други да работят и за тяхната прехрана?
Тези пишман експерти и егоистичната им публика забравят няколко неща. Първо, демонизираните пенсионери из Европа и у нас  също са работили. И докато са го правили, от всяка тяхна заплата са им взимали удръжки за пенсия. Това, че са имали късмета да се пенсионират в период на финансова криза, не е тяхна вина. Не те са прецакали борсата.
Второ, врещящите срещу пенсионирането и пенсиите е хубаво да си спомнят, че хората, за които става въпрос, са (сега или в обозримо бъдеще) техните собствени родители и родителите на техните родители. Хората, които са ги отгледали от бебета. Които са правили всякакви комбинации и са се лишавали от какво ли не, за да могат да ги изхранят и изучат, докато те сами започнат да се издържат. Това не са някакви смучещи държавния бюджет демони, а собствените ни семейства.
Трето, врещящите срещу пенсионирането и пенсиите е хубаво да си спомнят, че един ден, живот и здраве, и те ще остареят. Един ден и на тях ще им се прииска да могат да си починат… без да се чувстват като престъпници, задето още не са грохнали от старост. И моля ви, не започвайте в момента да ми се репчите „аз съм велик, аз ще си пестя пари сам, аз няма да тежа на бюджета, аз не-знам-какво-си“. Истината е, че никой от вас не може да каже със сигурност какъв ще бъде той и какъв ще бъде животът му след 40 години. Или дори след доста по-малко. Нереално е.
Колкото и безумно странно да ви звучи, хората не са добичета и съществуването им на света не е с цел да бъдат изцедени до последната капка. Фактът, че са се пенсионирали преди да започнат да боледуват тежко, не бива и не може да се възприема и изтъква като престъпление. Много е лесно да се делим – на млади и стари, на пенсионери и работещи и по още хиляди показатели. Какъв е смисълът на парламента ни да стои надписът „Съединението прави силата“, след като никой не му обръща внимание и позволява политиците – все едно европейски или български – да му внушават, че другите хора – пенсионери, турци, студенти и каквито още ви хрумне – са му виновни за трудностите. Какъв по-лесен начин никой да не посочи истинските виновници за финансовата криза по света и у нас. Кризата, в която България е изпаднала много преди САЩ и останалата част от Европа заради некадърно и крадливо управление…

Read Full Post »

На кръстопът – България и шистовия газ

Написах този текст като своя курсова работа по дисциплината Журналистически източници в Интернет. Именно затова съм се опитала да пиша възможно най-неутрално за проблема, използвайки и линквайки различни източници. Мисля, че темата е интересна и важна.
Приятно четене! 🙂

Всяка държава се стреми към енергийна независимост. За България в особена степен това означава енергийна независимост от Русия – желание, което нараства с годините, но е трудно за изпълнение, защото държавата ни е бедна на енергийни източници.
Именно затова всяка информация за алтернатива още с появата си предизвиква интерес и привлича бързо вниманието на обществото.

Шистовият газ – нова възможност, нов риск?

В световен мащаб шистовият газ е поредното търсене на алтернатива на сегашните енергийни източници. Сам по себе си, той не се различава от природния газ – разликата е, че се намира по-дълбоко и е по-труден за извличане. Шистовият газ не е концентриран в общ резервоар, а е разпръснат в скалите. За да бъде извлечен, скалите трябва да бъдат размекнати с взривове, а газът – изтласкан нагоре чрез вода, пясък и определени химикали, инжектирани под високо налягане.

Като всяко нововъведение, добивът на шистов газ предизвиква и положителни, и отрицателни реакции както по света, така и у нас.
В Полша са дадени повече от 90 разрешения за проучвания и това е възприето добре от населението, като вариант за по-зелено производство на енергия от досегашното й извличане от въглищата, разказва заместник-държавният секретар в Министерство на околната среда Йоанна Пандера. Тя отрича технологията за добив на шистов газ да е по-опасна от АЕЦ или ВЕЦ и смята, че замърсяването на водата не е проблем, защото тя ще бъде пречиствана след добива.
В САЩ шистов газ се добива от години и е допринесъл много за енергийната независимост на страната. Превърнал я е от основен вносител на газ в потенциален износител. Въпреки този успех, налице е силно недоволство сред населението в районите на добив. Режисьорът Джош Фокс, живеещ в местност с неразработени залежи на шистов газ, прави свое лично проучване под формата на документален филм – „Газленд“. Той показва ужасяващи последици за околната среда – отравяне на обработваеми земи и питейна вода, системно натравяне на жителите до разболяването им от рак и други ужасни болести. Този филм се използва като основен аргумент от противниците на добива на шистов газ по света и може да бъде гледан и с български субтитри в Youtube.
В България добивът на шистов газ има и своите привърженици. Алекс Алексиев от Центъра за изследване на Балканите и Черноморския регион може би визира именно този филм, когато заявява в радио „Хоризонт“, че българите се страхуват от шистовия газ, защото им се подава пропаганда, напомняща на комунистическата. Той е сигурен, че няма нито един доказан случай, в който сондиране за шистов газ да е повлияло на водата и това са приказки на хора, защитаващи интересите на руския монополист.
Но доказани случаи има, включително и в САЩ. През декември 2011 г. излезе информация от официален държавен доклад, в който се признава, че хидравличното разбиване замърсява подводните води. Държавната агенция по опазване на околната среда (EPA) открива десет съставки, използвани при фракинг, във водните запаси на Павилиън, Уайоминг. Това показва директно смесване на течностите от хидравличното разбиване с подземната вода в района на Павилиън и здравните власти са посъветвали жителите да не използват от досега годната за пиене вода. Фракингът се е извършил под водоносния хоризонт и близо до кладенците с питейна вода. Това далеч не е единичен случай, но именно той изнесе още по-твърдо дебата в САЩ на ниво държавните институции.
Освен замърсяване на водата, тази технология носи и риск от земетресения. Властите в Охайо стартираха новата година със забрана на добива на шистов газ в щата именно заради нетипична за района земетръсна активност – същият проблем е факт и в Ланкашир, Великобритания, с признание от страна на причинителите.

Заслужава ли доверие „Шеврон“?

Освен на съмненията около самата технология, трябва да се обърне внимание и на компанията, с която българското правителство преговаря най-активно за проучвания и добив на шистов газ у нас – „Шеврон“. В момента Бразилия я съди за 10,6 милиарда долара обезщетение за разлив на 16 500 литра петрол. Наложена е тримесечна забрана на всички сондажи на “Шеврон” и подизпълнителя й “Трансоушън” в Бразилия, като прокуратурата настоява те да бъдат прекратени за постоянно. Еквадорският съд пък вече наложи на „Шеврон“ глоба от 18 милиарда долара за разлив на милиарди галони токсични отпадъци в тропическите гори на Амазония до град Лаго Агрио, в богатата на петролни залежи провинция Сукумбиос. Първоначално глобата е двойно по-малка, но тъй като компанията отказва да се извини публично, окончателното решение на съда от 5-и януари 2012 г. е за двойната сума. Филмът „Суровата истина за Шеврон“ разказва за т.нар. „Амазонски Чернобил“ и историята на 30 хиляди жители на амазонската джунгла в Еквадор, които обвиняват Шеврон за престъпления срещу тяхната земя, свобода и живот.
Филми срещу технологията на добиване на шистов газ има и в Стария континент – заснетият от немската телевизия „3 SAT“ „Треска за газ“ запознава зрителите с технологията на проучване и добив и набляга на огромния риск за населението и за природата. Екипът открива редица проблеми, пропуски и закононарушения на американската компания „Ексон Мобайл“, започнала проучвания в района Нидерзаксен – земята на вятърните електроцентрали и житницата на Германия. Журналистическо разследване на телевизия ARD пък ни запознава с аварии на сонди в Долна Саксония, при които в почвата и водите са изпуснати бензол, живак, толуол – в един от случаите във водата са установени количества на бензол 6 пъти над нормата.

Шистовият газ в България

Противоречивата информация за шистовия газ причини силно недоволство срещу решението за проучванията и добива му в България. На 15.06.2011 г. Министерският съвет даде на „Шеврон“ 5-годишно разрешение да извършват проучване и добив на нефт и природен газ в Нови Пазар. Това доведе до началото на екопротести, които започнаха вяло с пресичане на кръстовища от няколко десетки протестиращи, но с времето недоволството се засили.
Американският посланик в България Джеймс Уолрик изрази мнение, че протестите са подранили, защото все още се говори само за проучване. Той призна, че и в САЩ има притеснения от разработването на находища на шистов газ и опазването на природата и че тече проучване по темата. Но според него е важно за българите да разберат дали изобщо има залежи на шистов газ у нас, като въздействието върху околната среда при проучващите сондажи е незначително. Едва при наличие на шистов газ може да се реши дали България изобщо ще го разработва и чак тогава трябва да се разгледат всички въпроси, свързани с околната среда.
Но природозащитниците са категорични отсега, защото всъщност и за проучване, и за добив на шистов газ се използва една и съща технология – хидравличен удар – и рисковете за замърсяване на водата и земята са еднакво високи.

Диалогът

Диалогът между протестиращи и управляващи през цялото време е крехък. На 18 септември 2011 г. протест в Добрич ядоса премиера Бойко Борисов, който им каза, че нищо няма да се случи, ако не го дразнят, но ако продължат, ще подпише договора на инат (видео).
Междупартиен диалог за шистовия газ също е налице. На 24 ноември БСП внесе законопроект за забраната на проучването и добива на шистов газ в отговор на призива на премиера Бойко Борисов, който по време на парламентарния контрол една седмица по-рано призовава депутатите, които са против, да внесат искане за забрана и да носят отговорността за това решение. Може би именно партийната принадлежност наля вода в мелницата на онези, които твърдят, че съпротивата е проруска пропаганда.
Доколко е задвижен законопроектът не е ясно, но уверенията на заместник-министъра на икономиката и енергетиката Делян Добрев, че „Шеврон“ няма да сондира за шистов газ преди 2015 г. не успокояват еколозите от Института за зелена политика, които атакуват решението на правителството за сътрудничество с „Шеврон“ и във Върховния административен съд.
На 21-ви декември министърът на околната среда и водите Нона Караджова съобщи, че за проучването и търсенето на шистов газ ще се изисква вече и оценка за въздействието върху околната среда и съгласуване с общо четири закона.
Различните форми на протест продължиха и в дните между Коледа и Нова година. На 27-ми декември общинските съветници от Синята коалиция в Разград подариха на колегите си за Коледа по бутилка все още чиста вода, а на 28-ми шофьори в Добрич проведоха демонстрация с надуване на клаксони.
В първия ден на 2012 година най-популярната фейсбуук група срещу проучванията и добива на шистов газ в България „Ние сме против Българският Чернобил – добива на шистов газ“ наброи 35 617 членове, които до 15-ти януари нарастнаха на 51 974 души. Те постоянно обменят линкове по темата, пишат гневни коментари и обсъждат нови протести. Движението си има и сайт на име „Чиста България“, който се подновява постоянно.
Особено интересен е сайтът „Шистов газ в България – дай глас на околната среда!“, представляващ виртуална разходка из находище на шистов газ, през която потребителят копае, сондира, взривява, рафинира газ и чете бележките за всички рискове от тази дейност.
От няколко седмици в цяла България се събира подписка срещу проучването и добива на шистов газ в България. Сайтът „Чиста България“ предоставя подробна информация къде и кога може да се подпише всеки желаещ.
На 13 януари министърът на околната среда и водите Нона Караджова заяви, че не се интересува какво мислят протестиращите, защото нямат никакви сериозни аргументи и са между пет и петнайсет души.
На следващия ден се проведе общонационален протест срещу добива на шистов газ, който обхвана 12 града, сред които София, Пловдив, Варна, Добрич, Шумен, Бургас, Русе, Благоевград. Протестираха и български емигранти в чужбина – в Лондон, Париж и Копенхаген.
Именно на 14 януари излезе информация за рязка промяна в позицията на управляващите – заместник-председателят на парламентарната им група Валентин Николов заяви, че в понеделник (16-ти януари) ГЕРБ ще одобри налагане на временна забрана на проучванията за шистов газ.

На кръстопът

Нормално е енергийната независимост да е приоритет на всяка държава и още по-нормално е държави, бедни на конвенционални източници на енергия, да се обръщат първи към новите технологии. Въпросът пред България, е дали ще постави на първо място енергийната си сигурност или сигурността на околната си среда – на питейната вода и почвата на гъсто населените и определени за проучвания райони на Добруджа.
Дали ще бързаме да сключим договор сега, когато е проявен интерес към държавата ни или ще изчакаме изясняване на световно равнище на точните ефекти от противоречивата технология върху околната среда. Общественият натиск нараства, политиците ни дават противоречиви сигнали и какво решение ще вземат накрая тепърва предстои да се види…

Read Full Post »

Протест срещу шистовия газ и замърсяването на България

Днес се събрахме на протест срещу проучването и добиването на шистов газ в България.

Никой нормален човек не може сам да предположи, че одобрена от закона дейност ще отрови водата му до степен да не може не само да я пие, но и да пере и да готви с нея. Че голяма корпорация, допусната на терен от правителството на демократичната му държава, ще направи чешмяната му вода годна само за шантави експерименти – от типа на това да подпалиш течащата струя с огънче от запалка.

Уви, точно това вече се е случило в САЩ. Не на едно и две семейства, а на хиляди. В България си преставяме Америка като съвършеното място, най-високо развитата демокрация, от която трябва да взимаме пример и да се учим във всичко. Възхищаваме се на много неща, защото „така е в Америка“. Питаме се „как ще ги стигнем“. И наистина, Щатите са доста по-развити от нас в много отношения. Но това все още не означава, че са идеални.

Технологията на хидравличния удар, с която се проверява за шистов газ и при наличието му пак с нея се добива, е довела до безвъзвратното отравяне на земята и водите на много места. Вкарването под земя на тонове вода, примесена с всякакви токсини, голяма част от които – канцерогенни, причинява както разпръскването на тези токсини навсякъде, така и смесването на местните води с газ. Резултатът – замърсени и нерециклируеми води, причиняващи смъртта не само на всички животни в района, но и на хора. Или в по-„добрия“ случай – до заболявания като астма, рак на кожата, мозъчни увреждания.

И още, САЩ е държава богата на води. А България не. В това сме предпоследни в Европа, и сега питейната ни вода е малко, но все още достатъчна за нуждите ни. В САЩ местата за добив на шистов газ обикновено са слабо населени – 1-2ма човека на квадратен километър, че и по-нарядко. В Добруджа гъстотата на населението е 60 човека на квадратен километър. Дейността на „Шеврон“ ще остави след себе си пустиня и ще остави „житницата на България“ без плодородна земя и без жито. И с нерициклируемо замърсена вода. Целият този експеримент е толкова абсурден, че на човек му е трудно да осъзнае от раз точно колко абсурден е.

На нормално мислещия човек не може да му хрумне, че някой напълно съзнателно ще предизвика – или ще подпише разрешение да се предизвика – подобна катастрофа. Уви, този акт е възможен благодарение на един фактор, който не е за подценяване – парите. В съвременното общество е напълно нормално да се намерят хора, които да поставят газа над питейната вода, въпреки че тя е от първа необходимост, защото газът носи повече (доста повече) пари. А за властимащите парите са по-важни от хората.

Колкото повече хора осъзнават точно колко страшно е това, което министър Трайков и правителството ни ни готвят с подписването на договор с „Шеврон“, толкова повече съпротива ще има. Защото никой не може да живее без вода. Защото никой не може да приеме спокойно съзнателното отравяне на родината си. Това правителствено решение е в пъти по-страшно за природата ни и за всеки един от нас самите от всички незаконни сечи, застроявания на Черноморието, незаконни лифтове и прочее деяния, от които основателно сме се възмущавали и срещу които сме протестирали. Това е апокалипсис за земята ни, изхранила поколенията преди нас, земята, която може да изхрани и поколенията след нас – ако я съхраним за тях.

Read Full Post »

Малко творчество и много истина за България и Гърция

Вчера Бойко Борисов опроверга информацията, която възмути един куп интернет потребители, че гръцкият премиер Папандреу плаши народа си със ситуацията у нас и обижда България. От кабинета на Папандреу са заявили, че цитатът не е истински и Папандреу не е казвал тези неща.
Изглежда текстът е съставен от българи, които искат да ни кажат нещо. Нещо, което ние си знаем, но за което си затваряме очите и от желание да се оневиним за собствената си апатия плюем гърците и ги наричаме с всякакви обидни епитети.
Премиерите се разбраха. А аз ще публикувам тук мнимите думи на Папандреу с цел размисъл. Болдвам особено ценните според мен моменти…

Фото: Красимир Юскеселиев, в-к Дневник

“Нима вие искате да получавате български заплати, където въобще не са чували за великденски и коледни премии, а какво остава за 14-та заплата? Нима вие искате да получавате пенсии от по 50-100 евро вместо сегашните 6-700 ? Нима искате да си плащате изцяло цената на лекарствата, а не както досега само 25%? Нима искате да живеете като в лунно бунище защото точно на това прилича България с нейните дупки и боклуци, разхвърляни навсякъде от претендиращите за по-висока интелигентност българи? Нима искате децата ви да пушат, пият и вземат наркотици под зоркия поглед на полицията? Това ли искате?
Аз знам, че ние винаги сме били по-цивилизована нация от нашите северни съседи и винаги сме успявали да се обединим в трудни моменти. Затова и сега съм убеден, че в този труден момент ще застанем един до друг, ще прежалим трийсетте процента от допълнителните възнаграждения, които получаваме и след няколко години, ще можем отново да се наредим сред страните с най-добър жизнен стандарт, докато българите ще си останат на положението в което са и сега.
Защото нашата нация е изградена на основите на православната вяра и християнските добродетели, а българите са учени атеисти, сменящи на всеки четири години политическото си верую. Но намират ли там спасение?
Нека да се стегнем и да не позволим нашата младеж да напусне страната, така както българите напускат своята? И ще видите, че след 50 години, ние все още ще сме тук, а за българите ще се носят само легенди. Аз много се смях, когато разбрах, че управляващите в България плашат народа си, че щели да стигнат до нашето положение ако не вземат мерки! Та те нашето ниво могат само да го сънуват!
Жалко за българите, че се оставят така лесно да ги манипулират, за да могат да ги грабят безпрепятствено! Но това си е техен проблем. Нека ние да решим нашите, пък те да се утешават, че не са ни стигнали.
Кое е по-страшно: Гръцката криза или Българската стабилност?”
~
А докато гърците се готвят да прежалят трийсетте процента от допълнителните си възнаграждения, за да си възвърнат стабилността, българските им колеги, които имат щастието да не останат без работа, не само се разделят с допълнителни възнаграждения и премии (малцината, които изобщо са имали такива), ами и получават все по-нерегулярно все по-малки части от съвсем редовните си български заплати. И разбира се никой не го интересуват ничии проблеми, освен неговите собствени. Собственият му неплащащ шеф, собственият му недоимък. Проблемите са си лични, те не са част от една обща повредена среда, всеки се бори сам за себе си, а самотните пръчки се чупят лесно за разлика от снопа. Затова докато гърците се лишават от трийсетте процента към допълнителните си възнаграждения и продължават да плащат една четвърт от стойността на лекарствата си, тук хората губят неопределени проценти от единствените си заплати и търсят от град на град незаплашена от затваряне болница, където да получат преглед за по-малко от сто кожи.
~
Да живее българската стабилност!

Read Full Post »