Малко зелен екстремизъм и от мен

В българските медии напоследък много често природозащитниците са наричани екоекстремисти, екотерористи и други неща в този дух. Това се случва обикновено при цитирането на прессъобщенията на „Юлен“ и „Витоша Ски“. Последната причина за етикета е скандалът, който стана в Пирин – „Юлен“ организират вътре в защитената територия концерт на Bob Sinclar, който е забранен със заповед от националния парк. Въпреки изричната забрана, концертът ще се проведе, гарниран със солидна кампания срещу „екоекстремистите“.
Чудя се дали и мен ме броят за екоекстремистка. Вчерашното ми бурно възмущение към една конкретна обява за луксозен имот ме кара да си мисля, че да.
Става въпрос за два парцела на първа линия… на плажа на Варвара. На този плаж съм прекарала не едно и две лета. Той е единственият за това селище, на него ходят както местните хора, така и курортистите. Скалите над него са уникално място. По тях се спускаш (има стълбички), за да стигнеш до самия плаж, а когато си горе, въртиш глава и навсякъде море! Сега тези скали са приватизирани (не знам по каква схема) и ще се превърнат в собственост на един или двама души (обявата дава вариант за два отделни парцела или закупуването им заедно за 600 000 евро), слагайки край на това останалите хора да ходят там и да се радват на дивата природа.
Та, в задачката се пита, аз екоекстремистка ли съм, задето това ме възмущава. Задето съм несъгласна и го смятам за неправилно. Задето мисля, че такива кътчета (доколкото изобщо все още съществуват в България) трябва да са на всички хора. В Гърция примерно е точно така – вместо да ги заграбват, ги превръщат в забележителности и водят чуждите (включително и българските) туристи по подобни места… о, пардон, гърците са лошите, по-добре изобщо да не ги давам за пример за нещо положително, нали?
Та, явно у нас да си за спазването на някакви елементарни неща като зачитане на защитените територии и елементарно уважение към природата, те прави екстремист.
Прекрасна държава.
И прекрасна мафия.
Влиятелна.

Read Full Post »

Трети ден на протест

Снощи за трети път се събрахме на протест срещу лобистския Закон за горите – няколко хиляди души, отново на езерото Ариана. За първи път направихме шествие до Президентството, за да поискаме вето на място. После шествието (макар и разделено на две от полицията) се върна на Орлов мост, за да направи трета поредна блокада там. Част от хората първоначално бяха чули, че протест няма да има и затова се присъединиха по-късно, затова и с времето бройката ни се увеличаваше все повече, вместо да намалява.
Видео от БГНЕС:

И малко снимки от мен:







Преговорите с управляващите вече започнаха. Дано да приближаваме към четвъртия етап:

Read Full Post »

Протестът, който проби медийното затъмнение

Снимах кадрите, които пускам по-долу със съзнанието, че през последните месеци протестите срещу издействаните от Цеко Минев и компания промени в Закона за горите се радват на плътно медийно затъмнение (с чат-пат някое изключение от БГНЕС, Дневник и e-vestnik).
За моя щастлива изненада, протестът този път си беше добре отразен в медиите, включително и по три от четирите национални телевизии. Замълча единствено bTV, която може би в това време е била заета да си брани авторските права и не й е било до нас.

Но как се случи всичко?
Управниците ни все пак приеха на второ четене закона във вид, осигуряващ лесно и евтино разграбване и унищожаване на горите ни. Природозащитници направиха Фейсбуук събитие със заглавие „ДА ОТНЕМЕМ ПОДАРЪКА НА БОЙКО! БЛОКАДА НА ОРЛОВ МОСТ ПО СЛУЧАЙ ГЛАСУВАНИЯ ЗАКОН ЗА ГОРИТЕ!“ и за четири часа организираха няколко хиляди души (!!!), които в уречения час дойдоха на езерото Ариана, готови да блокират Орлов мост.

Когато отидох на мястото на срещата, отначало не успях да разбера колко много са наистина протестиращите. Чак когато шествието тръгна, видях, че явно освен около езерото, е имало и много хора по околните алеи.
Очаквах, че ще блокираме Орлов мост за десетина минути и ще се разотидем, но веднъж събрали се, май нямахме желание да си тръгнем. С лекота изпълнихме Евлоги Георгиев и Цариградско шосе, а няколко вида полицаи (жандармеристи, мотористи, в сини и черни униформи) изчакаха петнайсетина минути преди да ни наредят да освободим платното и после да започнат да ни разгонват от него.

Протестът вместо половин час продължи над час и половина. Въпреки усилията на полицията, през почти цялото време поне част от кръстовището (а често и цялото) беше блокирано.  Полицията арестува 12 протестиращи, но това едва ли ще ни откаже да защитим последното, което остана неразграбено – природата на България.

Read Full Post »