Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘гмо’

Какво е Монсанто? Кои са тези хора? Освен, че са тези, които искат да прокарат ГМО в България. Някои от коментиращите по-предните постове в блога ми бяха на мнение, че въпросните не биха имали полза от това да продават вредни храни – нали така сами ще си изгубят клиентите. Както ще видите от историята им, не им е за първи път да произвеждат продукция със съмнително въздействие върху човешкото здраве и върху околната среда. Дали това са хората, на които ще поверите да ви изхранват оттук насетне – оставям на вас да решите.
Текстът е отново превод на Георги Медаров и е взет
оттук.

Компанията Монсанто е създадена през 1901 г. Първият продукт на компанията е изкуственият подсладител захарин. През 20-те години на ХХ век Монсанто се разраства и започва да произвежда основни индустриални химикали. По време на Втората световна война Монсанто подпомага научни изследвания върху урана за Проект Манхатън, които допринасят за създаването на атомната бомба. Монсанто продължава да разработва ядрена апаратура за американското правителство до края на 80-те години. Още през 40-те Монсанто става водещ производител на синтетични влакна и пластмаси, включително и полистирен – който е на пето място в списъка на американската Агенция за опазване на околната среда (АООС) на химикали, чието производство води до изцяло опасни отпадъци. От 40-те насам Монсанто е една от десетте най-големи американски компании в химическата промишленост.
След Втората световна война Монсанто става първенец в използването на химически пестициди в селското стопанство. Нейните по-важни агрохимически продукти включват хербицидите 2, 4, 5-T, DDT, Lasso и Agent Orange, който е широко използван като дефолиант от американското правителство по време на Виетнамската война и за който по-късно е доказано, че е

силно канцерогенен

 Agent Orange, произвеждан от Монсанто има нива на диоксини много по-високи от тези на произвеждания от компанията Dow Chemicals – другият основен снабдител на Agent Orange за Виетнам. Това прави Монсанто основен защитник на хербицида в съдебното дело от ветераните от Виетнамската война в САЩ, които били изправени пред огромен брой симптоми на инвалидност поради излагане на Agent Orange. Вътрешните записи на Монсанто показват, че от Монсанто са знаели за проблемите, до които води заразяването с диоксини от Agent Orange, когато са го продавали на американското правителство за използването му във Виетнам.
Agent Orange заразява повече от 3 милиона цивилни и военни и около 500 000 виетнамски деца са били родени с деформации, породени от използването на Agent Orange. Това води до исканията Монсанто да се се подведе под отговорност за военни престъпления. Не са изплатени никакви компенсации на цивилните виетнамци, въпреки че са изплатени някакви обезщетения на американските ветерани. Според Уилиям Санджур, ръководител на отдела за токсични отпадъци към АООС, „на хиляди ветерани са отказани помощи“, защото „изследвания в Монсанто показват, че диоксинът (този, намерен в Agent Orange) не е канцерогенен за хората“. Колеги от АООС откриват, че от Монсанто са фалшифицирали данните от своите изследвания. Санджур казва: „Ако изследванията бяха проведени правилно, те щяха да стигнат до точно обратния резултат“.
Успехът на хербицидите Lasso обръща борбата на Монсанто и селскостопанския отдел и докато Аgent Orange е забранен в САЩ и Lasso отнася толкова много критики, Монсанто усъвършенства своя хербицид „Раундъп“ (с активна съставка глифосат) като заместител. Производството му започва през 1976 г. и спомага за превръщането на Монсанто в най-големият производител на хербициди.
Успехът на Раундъп съвпада с признанието на изпълнителните директори на компанията, че има нужда от радикална трансформация на компанията, която вече е изправена пред все по-голяма заплаха. Според скорошен доклад от Доминик Глоувър, „От Монсанто са си спечелили много незавидна репутация като основен производител на диоксини и полихлорни бифениди (PCB) – и двете са замърсители на околната среда и представляват сериозен риск за нея и за човешкото здраве. Съдебните дела и компенсациите за щетите върху околната среда започват да пречат на крайната цел на Монсанто, още повече има реален страх, че една сериозна грешка може да доведе до фалита на компанията“.
Този страх е бил на място. През 80-те години Монсанто е била нападната чрез поредица съдебни дела. Била е една от компаниите, включени в споразумението за 180 млн. долара от 1985 г. с ветераните от войната във Виетнам, изложени на Agent Orange. През 1991г. Монсанто е глобена 1,2 млн. долара  за  опит да прикрие изпускането на заразени отпадъчни води. През 1995 г. е наредено на Монсанто да плати 41.1 млн. долара на компания за управление на отпадъци в Тексас, поради притеснения за изпускането на опасни отпадъци. През същата година Монсанто е на пето място измежду американските корпорации в списъка на АООС за токсични отпадъци, защото изпуска

168 млн. кг. токсични химикали във въздуха, земята, водата и почвите

 През 1997 г. сиатълският вестник „Таймс“ съобщава, че Монсанто са продали 6 000 тона замърсени отпадъци на компании за тор в Айдахо, които са съдържали канцерогенния тежък метал кадмий.
Тогава през 2002 г. вестник „Уошингтън Поуст“ публикува статия, озаглавена „Монсанто крили десетилетия замърсяване, PCB наводняват град в Алабама, но никой не разбира“. Монсанто започва производството на PCB в САЩ през 1929г. PCB са смятани за индустриални химикали-чудо – масло, което не гори, което не се разлага и което има безброй приложения. Днес PCB са известни като една от най-опасните химически заплахи на планетата.
Монсанто произвежда PCB повече от 50 години и те фактически присъстват навсякъде в кръвта и тъканите на хората и на дивите животни по целия свят. В наши дни производството на PCB е забранено и някои експерти твърдят, че не трябва да има никакви допустими стойности на PCB, позволени в околната среда. АООС твърдят, че „е доказано, че PCB причиняват рак, както и множество други нежелани ефекти върху имунната система, репродуктивната система, нервната система и ендокринната система“. Но има доказателства за широко разпространено замъряване от PCB и подобни химикали още от 1965 г. и вътрешни доклади на компанията показват, че от Монсанто са знаели за опасността от PCB от много отдавна. Например, тестовете за токсичността на ефектите на два PCB през 1953 г. показват, че

всички плъхове, подложени на влиянието им, са увредени, а повече от 50% умират

Експерти в компанията са били убедени, че полихлорните бифениди (PCB) на Монсанто са отговорни за замърсяването и затова през 1953 г. тя създава комитет, който да прецени какви са възможностите. В доклад показан само на 12 човека, но появил се в съдебно дело през 2002 г., Монсанто признават, че „доказателствата, които показват постоянството на тези съединения и тяхното присъствие като остатъчни в околната среда, е несъмнено. Общественият и правен натиск да се унищожат PCB, за да се предотврати глобално заразяване, е неизбежен“. Доклади на Монсанто видяни от вестник „Гардиан“ показват почти паника. Получателят на един от докладите пише: „Решаването на този въпрос е крайно необходимо. Какво трябва да направим? Алтернативите: да излезем от бизнеса и да продаваме PCB, докогато можем; да се опитаме да останем в бизнеса и да произвеждаме алтернативни продукти“.
Проблемът е изключително сериозен в град Анистън, Алабама, където са изпускани огромни количества PCB от местната фабрика на Монсанто, а това означава, че жителите на града са приели количества хиляди пъти над нормата. „Уошингтън Поуст“ съобщава, че „повече от 40 години, докато Монсанто произвежда забранените индустриални охладители познати като PCB в местната фабрика, компанията рутинно изпуска токсични отпадъци в малка река на запад от град Анистън и изхвърля милиони килограми PCB в отходните ями. Хиляди страници с документи от Монсанто – повечето от които с предупреждения като „КОНФИДЕНЦИАЛНО: Прочети и унищожи“ – показват, че в продължение на десетилетия, корпоративният гигант е прикривал това, което е вършил и което е знаел“.
Кен Куук от Работна група за опазване на околната среда твърди, че ако се позовем на публично оповестени документи на Монсанто, компанията „е знаела истината от самото начало. Те са лъгали. Те са криели истината от своите съседи.“ Записка от Монсанто обяснява тяхното оправдание: „Не можем да си позволим да изгубим нито долар от бизнеса.“ Накрая компанията е обявена за виновна за деяние „толкова скандално в своята природа и толкова екстремно, че да премине всички граници на благоприличие и да бъде считано за

отвратително и напълно нетърпимо в едно цивилизовано общество

Но докато делото за замърсяване в Анистън влезе в съда, Монсанто вече са успели да прехвърлят старото ядро на бизнеса си в нова компания, наречена Solutia. Въпреки че Монсанто и Solutia в крайна сметка се съгласяват да платят 600 млн. долара, за да уредят исканията на повече от 20 000 жители на град Анистън, компанията Монсанто вече е преобразила себе си като компания за селскостопански биотехнологии.
Solutia е създадена като прикритие на Монсанто, за да може Монсанто да й преотстъпи милиардите долари, дължими като компенсации за щетите нанесени върху околната среда и други задължения за предишните им действия – задължения, които по-късно принуждават Solutia да обяви фалит. Според говорител на Solutia, „(Монсанто) по някакъв начин подбра само най-печелившите елементи и остави като подарък за сбогом 1 милиард долара дълг и разходи за околната среда и съдебни дела“. Някои акционери пред фалита твърдят, че Solutia е създадена чрез измама и винаги е била обречена да понесе финансовата тежест на задълженията на Монсанто.
Ключът към преобразяването на Монсанто в компания за биотехнологии е успехът на хербицида Раундъп. За няколко години от представянето на продукта през 1976 г., той е бил предлаган в 115 страни. Според Глоувър „Продажбите скочили с 20% през 1981 г. и докато компанията увеличавала производството Раундъп се превърнал в най-печелившия продукт (Монсанто 1981, 1983) … Скоро той става единственият най-важен продукт в селскостопанския отдел на Монсанто, който допринася за около 20% от продажбите и за около 45% от оперативните приходи на компанията всяка година в края на 80-те години и началото на 90-те. Днес глифосатът остава най-продавания хербицид“.
До 1990 г. с помощта на Раундъп, селскостопанският отдел на Монсанто значително превъзхожда химическия като оперативни приходи и несъответствието се увеличава. Но както отбелязва Глоувър, докато такива блокбъстър продукти отприщват фонтани от приходи, те също така създават и неудобна зависимост от търговските успехи на само един продукт. Ръководството на Монсанто е знаело, че последният патент, защитаващ Раундъп в САЩ – неговия най-голям пазар – ще бъде валиден само до 2000 г. и така ще се освободи място за евентуални конкуренти. Компанията спешно се нуждаела от стратегия, чрез която да преговаря за преодоляването на това препятствие и да удължи ползотворния живот на тази златна мина.
На биотехнологията започва да се гледа не само като на ценно допълнение към химическата технология на Монсанто, но и като на начин, по който да позволят разрастването й в селското стопанство и подсигуряване на златната мина. Това води до продажбата на бизнеса с пластмаси от Монсанто на Байер през 1996 г. и до продажбата на нейните фабрики за фенилаланин на Great Lakes Chemical Corporation (GLC) през 1999 г. Много от останалите химически отдели са прехвърлени към Solutia през 1997 г., както вече отбелязахме. Това помага на Монсанто

да разграничи себе си до някаква степен не само от пряката финансова отговорност за историческото ядро на бизнеса си, но и от противоречивото производство и замърсяването

През 2000 г. тогавашното Монсанто изплува от множество транзакции, включително и от временното сливане на компанията с Pharmacia, юридически различна корпорация от Монсанто, която съществувала от 1991 г. до 2000 г. Това се случва въпреки факта, че и двете компании Монсанто споделят не само едно и също име, но и един и същи централен офис близо до Сейнт Луис, Мисури, както и много от изпълнителните директори и други служители, без да споменаваме, че споделят и голяма част от задълженията от техните предишни дейности.
Когато Монсанто се превръща в компания за биотехнологии, нейните изпълнителни директори имат възможността да й създадат ново описание. Те започват да разработват генното инженерство като новаторска технология, която може да допринесе за изхранването на гладуващия свят. За изпълнителния директор на Монсанто, Роб Фрейли, който е шеф на изследователския екип за молекулярна биология, се говори че е увеличил потенциала на генномодифицираните култури в компанията като уникална възможност за Монсанто да доминира в една изцяло нова индустрия. По този начин може да се опита да пожъне монополни успехи, подобни на Майкрософт. Но, според Глоувър, „по-земната цел на изпълнителните директори относно генното инженерство е, че то предлага най-добрата перспектива за опазване на търговския живот на най-важния продукт на Монсанто, а именно Раундъп, поставен пред предизвикателствата, които Монсанто ще срещне, когато патентът за него изтече“.
Монсанто по-късно постига това чрез въвеждането в културите на гени, които са резистентни към глифосат (активната съставка в Раундъп). Това означава, че фермерите могат да пръскат Раундъп по своите култури като пестицид, дори по време на вегетационния период, без да увреждат растенията. Това позволява на Монсанто „значително да разшири своя пазар за Раундъп и, по-важното, да си помогне в преговорите за срока на своите патенти за глифосат, от които зависи голяма част от приходите на компанията“. Със своите генномодифицирани култури толерантни към глифосат Монсанто успява да запази своя дял от пазара на глифосат. Използва маркетингова стратегия, която свързва патентованите „Раундъп Реди“ семена с продължаващите продажби на Раундъп.
Въпреки че първите биотехнологични продукти на Монсанто не са генномодифицирани култури, а противоречиви генномодифицирани лекарства за крави, хормон за растеж за едрия рогат добитък, наречен rBGH или rBST, корпоративната стратегия на Монсанто я води до това за първи път да придобива компании за семена. През 90-те години Монсанто харчи 10 млрд. долара, за да изкупува компании за семена по целия свят – този натиск продължава и до днес. От Монсанто купуват например Holden’s Foundations Seeds, Seminis – най-голямата компания за семена в света, непроизвеждаща соя или царевица, холандската компания за семена De Ruiter Seeds, както и голямата компания за семена за памук Delta and Pine. Като резултат,

Монсанто в момента е най-голямата компания за семена в света, отговаряща за почти една четвърт от световния частен пазар на семена

Биотехнологичните семена и елементи на Монсанто (включително и лицензираните от други компании) отговарят за почти 90% от земята, отдадена за генномодифицирани семена през 2007 г. Днес повече от 80% от земята отдадена за ГМ култури притежава поне един генетичен елемент на толерантност към хербициди. Хербицидите са една трета от световния пазар за пестициди. Семената на Монсанто, резистентни към глифосат (Раундъп Реди) са на върха на биотехнологичната сцена от повече от десетилетие – създавайки почти монопол за Раундъп хербицида на компанията – който в момента е без патент. Раундъп е най-продаваният пестицид в света и е спомогнал за превръщането на Монсанто в петата в света агрохимическа компания.
Концентрираната корпоративна власт вдига цените за фермерите и потребителите. Цената на дребно за Раундъп се е повишила от само 32 долара за галон през декември 2006 г. до 45 долара за галон само година по-късно и до 75 долара за галон през юни 2008 г. – скок от 134% за по-малко от две години. Понеже генните технологии могат да бъдат патентовани, те

още повече усилват корпоративната сила

– до 2000 г. пет компании за пестициди, включително и Монсанто, контролират 70% от всички патенти за селскостопанска биотехнология. И тази концентрация също повишава цените. Според Кийт Мъд от американска организация за конкурентни пазари (ОКП) „Липсата на конкурентност и иновации на пазара смалява избора на фермерите и позволява на Монсанто да вдига цените“.
На среща през юли 2008 г. от Монсанто обявяват, че планират да вдигнат средните цени за някои от видовете генномодифицирана царевица на компанията с 35%. Фред Стоукс от ОКП описва последствията за фермерите: „Увеличаване на цената със 100 долара е огромно пресушаване на селските райони в Америка. Да кажем, че фермер от Айова, който обработва 1000 акра от скъпите видове царевица през следващата година. Крайната повишена цена е повече от 40 000 долара. И въпреки това няма научна основа, която да оправдае този скок в цените. Как може да позволяваме на компаниите да им се размине за това?“ Това, което се прави с царевицата, се прави и с други генномодифицирани култури. Средната цена на соята, най-продаваната генномодифицирана култура в САЩ, се е покачила с повече от 50% само за две години – от 2006 г. до 2008 г. – от 32.30 долара до 49.23 долара за един акър.

Патентоването възпрепятства обществените изследвания и не зачита правата на фермерите да запазват и разменят семена

Монсанто отделя годишен бюджет от 10 милиона долара, за да тормози, заплашва, съди и в някои случаи да докарва до фалит американски фермери, набедени за неправилно използване на патентованите семена.
Скорошните повишения в цените заемат място в контекста на глобалната хранителна криза, маркирана от рязка инфлация в цените на храните, което изостря крайните бедност и глад и нарастващото социално напрежение. Световната банка приписва 75% от вината за инфлацията на цената на храните на „биогоривата“, а Монсанто е в центъра на лобито за „биогорива“, и по-точно лобито за царевичен етанол.

Монсанто е обвинена в принос към и в облага от хранителната криза

докато едновременно с това я използва като рекламна платформа за промотиране на ГМ културите като решение на кризата.
През 2008 г. президентът на общото събрание на ООН осъди корпоративните спекулации:
„Основната цел на храната, която е да изхранва хората, е била подчинена на икономически цели на няколко мултинационални корпорации, които монополизират всички аспекти на производството на храна, от семената до дистрибуторските вериги, и те са били основните облагодетелствани от световната криза. Един поглед върху фигурите от 2007 г., когато започна хранителната криза, показва че корпорации като Монсанто и Каргил, които контролират пазара на зърнените култури, имат увеличение в приходите от съответно 45% и 60%.“

Read Full Post »

Препубликувам без редакции материал от Daily Mail с автор Андрю Малоун и преводач Георги Медаров. Оригиналната публикация можете да намерите тук.
Преди да бъда обвинена във фанатизъм, трябва да кажа, че статията е от 2008-ма година и се отнася за друга страна с други условия. Пускам я не за да предизвикам масова психоза, а за да подчертая, че не всичко, което се казва за ГМО и се обещава като качества на семената и безопасност  трябва моментално да се приема като 100% чиста монета. А също и за да напомня, че когато се отнася до земята ни, несъмнено най-голямото богатство на България, е правилно да си спомним хубавата поговорка: “Сто пъти мери, един път режи”. Ние не вярваме в магии (надявам се), не и през ХХІ век. Също не вярваме и на лъскави реклами и на продажни политици. Ние по нашите земи сме минали през какво ли не. Обикновено продължаваме да се борим и по един или друг начин изплуваме. Но необходимо ли е преди това да изгубим качествата на земята си?

Когато принц Чарлз твърдеше, че индийските фермери се самоубиват след употребата на ГМ култури, той бе заклеймен като истерик. Всъщност, както този страховит репортаж разкрива, нещата са даже по-ЗЛЕ от това, което той е истерик.

Децата не могат да бъдат утешени. Безмълвни от шока, те му отвръщат със сълзи. Сгушват се в майка си, докато приятели и съседи подготвят тялото на баща им за кремация в пламъците, горящи върху напуканата безплодна земя близо до дома им. Пламъците обгръщат тялото, a Ганджанан на 12 и Калпана на 14 се изправят пред тежкото си бъдеще. Шанкара Мандаукар се е надявал, че синът и дъщеря му ще имат по-добър живот по време на икономическия бум в Индия, но сега те ще са принудени да робуват за по няколко жълти стотинки дневно. Безимотни и бездомни, те ще са най-бедните от най-бедните.

Шанкара, уважаван фермер, любящ съпруг и баща се самоуби. Преди по-малко от 24 часа, когато загуби земята си заради дългове, той изпи чаша инсектицид. Неспособен да плати еквивалента на двугодишните си приходи, той изпаднал в тежко отчаяние. Не виждал друг изход.
Все още имаше следи в праха, където се е гърчил в предсмъртната си агония. Другите селяни гледали отстрани, знаейки че всеки опит да го спасят ще е излишен. Можели само да наблюдават как тялото му се свива, докато той крещи и повръща. Викайки от болка, той изпълзял до една пейка пред скромния си дом, намиращ се на сто мили от Нагпур в Централна Индия. След час спрял да издава какъвто и да било звук. А после спрял и да диша. В неделя в пет следобед животът на Шанкара Мандукаукар свършил.
Съседите се бяха събрали за молитва пред семейната къща. Нирмала Мандаукар на 50 г. разказа как се втурнала обратно от полето, за да види съпруга си мъртъв. “Той беше любящ и загрижен човек” каза тя, докато плачеше тихо, “но просто не можа да го понесе. Страданието бе прекалено тежко. Загубихме всичко”.
Реколтата на Шанкара пропадна – два пъти. Разбира се, гладът и нищетата са част от древната история на Индия. Но смъртта на един уважаван фермер се обяснява по друг, доста по-модерен и зловещ начин: генетично модифицирани култури.
На Шанкара, както и на милиони други индийски фермери, му е било обещано, че ще пожъне нечувана реколта и печалба, стига да премине от традиционни към ГМ семена. Подлъган с обещани бъдещи богатства, той взима заем за да купи ГМ семена. Но когато реколтата се проваля, е въвлечен в спираловидни дългове – без доходи.
И така Шанкара става един от 125 000 земеделци, които се самоубиват в резултат на безскрупулната употреба на Индия като тестов район за генно модифицираните култури.
Кризата, наречена от активистите “ГМ геноцид” скоро бе посочена от принц Чарлз. Той каза, че ГМО се превръщат в “глобален морален проблем” – и че е дошло времето да се прекрати безспирното им нашествие.
Във видео конференция със столицата на Индия – Делхи, той разгневи биотехнологичните лидери и някои политици като заклейми “отвращаващия брой самоубийства на дребни фермери в Индия, който идва от …. провала на много от ГМ културите.”
Срещу принца се изправиха мощни ГМ лобисти и водещи парламентаристи, твърдящи че генетично модифицираните култури са преобразили индийското земеделие, предоставяйки безпрецедентно високи добиви. Те твърдят, че и останалата част от света трябва да приеме настъпването на “бъдещето” и да следва същия път.
Кой казва истината? За да разбера, отидох в “самоубийствения кръг” в щата Махаращра.
Това, което последва, бе дълбоко покъртително и има изключително важни последствия за страните, включително и Великобритания, в които се води дебат относно това дали да се допусне навлизането на семена, манипулирани от заобикалящи природните закони учени.
Според официалните данни на Индийското министерство на земеделието наистина има дълбока хуманитарна криза. Повече от 1000 фермери се самоубиват всеки месец. Обикновените селски хора сега са подложени на бавна смърт. Повечето пият инсектициди, скъпата субстанция, която са им казали, че няма да им се налага да ползват, ако приемат да садят скъпите ГМ семена. Изглежда много от тях са задлъжнели към местни лихвари – фермерите са взели заеми, които не могат да върнат. Про-ГМО експертите казват, че истинската причина се крие в селската бедност, алкохолизма, сушата и “фермерския стрес”. Но по време на четиридневния ми престой в епицентъра на бедствието аз открих, че това не е цялата история.

В едно малко село, което посетих, се бяха самоубили 18 фермери, заради неспособността си да изплатят ГМ дългове. Имаше и случаи, в които съпругите поемаха фермите от починалите им съпрузи – само за да се самоубият и те самите.
Лата Рамеш на 38 г. се отравя с инсектицид, след като реколтата й пропада – две години след като съпругът й изчезва, когато се оплита в ГМ дългове. Тя оставя десетгодишното си дете – Рашан – на близките си. “Той плаче, когато мисли за майка си”, казва лелята на починалата жена, седейки в сянката близо до полето.
Село след село, семействата разказваха как са били обвързани с дългове, след като са били склонили да купят ГМ вместо традиционните семена памук. Цената е внушителна: 10 британски лири за 100 грама ГМ семена, в сравнение с по малко от 10 лири за 1000 пъти повече традиционни. Но продавачите на ГМ и правителствата обещали на земеделците, че това са “магически семена”, даващи по-високи реколти, по които не виреят паразити и насекоми. А в борбата да се промотират ГМ семена, традиционните видове били премахнати от няколко правителствени резерва.
Властите имали интерес да промотират тази нова биотехнология. В опитите си да избяга от отчайващата бедност след Независимостта, индийското правителство се съгласява да позволи на новите биотехнологични гиганти като американския пазарен лидер Монсанто да продават произведените от тях семена.
През 80-те и 90-те Международният валутен фонд отпуска заеми на Индия в знак на благодарност за това, че тя допуска западни компании. Индия е втората по брой на населението страна в света – повече от един милиард души. Тези заеми спомагат за началото на една икономическа революция. Но въпреки че в градове като Мумбай и Делхи има икономически бум, животът на земеделците значително се влошава и се връща обратно в тъмните векове. Земите, върху които се засяват ГМ семена са се удвоили за две години – до повече от 17 млн. акра. Но много земеделци е трябвало да платят жестока цена. Не само, че не са “магически семена”, ами и “устойчивите на вредители породи” се оказват опустошавани от паразити.
Никой не предупреждава земеделците, че тези семена ще изискват два пъти повече вода. А това се оказва границата между живота и смъртта. Поради спада на дъждовете от последните две години много от ГМ културите просто изсъхват и умират, оставяйки фермерите заробени в дългове без възможност да ги изплатят.
Земеделците вземат заеми от традиционни лихвари на невъобразимо висока цена. Стотици хиляди малки фермери са пред риск да загубят земята си заради това, че скъпите семена се провалят. А тези, които продължават да се борят, са изправени пред нова криза. В миналото, когато реколтата е била лоша, фермерите все пак са успявали да запазят семената и да засадят пак през следващата година. Но не можеш да направиш това при ГМО. Защото ГМ семената съдържат така наречената “технология терминатор”, което означава, че те са модифицирани по такъв начин, че да дават ялови семена. Като резултат фермерите трябва да купуват нови и нови семена всяка година на същите страшно високи цени. За някои това наисина се оказва границата между живота и смъртта.
Например, случаят на Суреш Бхаласа, друг фермер, който беше кремиран тази седмица и остави жена и две деца.
Нощта се спуска след церемонията, а съседите се събират отвън, докато свещените крави се прибират от полето. Семейството му не се съмнява, че проблемите им започват от момента, в който са били посъветвани да купят BT Cotton, генно модифицирано растение, създадено от Монсанто.
“Сега сме разорени”, казва 38 годишната съпруга на починалия. “Купихме 100 грама BT Cotton. Реколтата ни пропадна два пъти. Съпругът ми се депресира. Той отиде на полето, легна в памука и погълна инсектицида.” Селяните го натоварили на рикшата и се отправили към болницата по черния път. “Той викаше, че е пил инсектицид и че съжалява”, каза тя, докато семейството й и съседите се тълпяха около дома й, за да покажат почитта си. “Когато стигнаха до болницата, той вече беше мъртъв”.
На въпроса дали мъртвецът е бил “пияница” и дали е страдал от други “социални проблеми”, както твърдят про-ГМО експертите, кротките, достойни хора избухнаха гневно. “Не! Не!”, възкликна един от братята на починалия човек. “Суреш беше добър човек. Той си пращаше децата на училище и си плащаше данъците.”
“Той бе удушен от тези магически семена. Те ни продават семената, твърдейки, че няма да ни трябват скъпи пестициди, но това не е така. Трябва да купуваме същите семена от същата фирма всяка година. Това ни убива. Моля ви кажете на света какво се случва тук.”
Монсанто признава, че повишаването на дълга е “фактор в тази трагедия”. Но посочват, че производството на памук е скочило двойно през последните седем години. Говорител на компанията добави, че има други причини за тази скорошна криза, като например “закъснял дъжд” или суша, както и че самоубийствата винаги са били част от селския живот в Индия. Те също показват и проучванията, според които индийските фермери искат ГМ семена. Не е учудващо, предвид агресивната маркетингова стратегия на компанията.
По време на разследванията ми в Махарастра попаднах на трима “независими” изследователи, търсещи в селата информацията за самоубийствата. Те настояваха, че ГМ семената са само с петдесет процента по-скъпи, но по-късно признаха, че разликата е 1000%.
(А след това говорителят на Монсанто твърди, че цената на техните семена е само “двойно по-висока” от цената на официалните не-ГМО семена, но призна че разликата може да бъде по-голяма, ако са продавани по-евтини традиционни семена от “безскрупулни” търговци, които често продават “фалшиви” ГМ семена, предразположени към заболяване.)
Поради слуховете, че правителството може да компенсира за починалите хора, много земеделци казаха, че са отчаяни и се нуждаят от всякаква форма на помощ. “Просто искаме да се отървем от проблема си” казва един. “Искаме само помощ, за да не умираме повече така”.
Принц Чарлз е ужасен от окаяното положение на фермерите и техните самоубийства, затова създаде благотворителна фондация (Bhumi Vardaan Foundation), за да помогне на засегнатите да промотират органични индийски сортове, а не генномодифицирани.
Индийските фермери вече започват да се борят. Организират масови демонстрации, протести против разпространителите на семена, а правителството на един от щатите даде Монсанто под съд, заради непоносимите цени на ГМ семената.
Но това се случи твърде късно за Шанкара Мандаукер, който дължеше 80,000 рупии (около 1000 английски лири), когато отне живота си. “Казах му, че ще оцелеем” казва вдовицата му, докато мракът се спуска, а децата й все още стоят край нея. “Казах му, че ще намерим начин. Той каза, че е по-добре да умре.”
Но дългът не умира със съпруга й: ако не намери начин да го върне, тя няма да има как да праща децата си на училище. Те ще загубят земята си и ще се присъединят към хилядите, които се тълпят да просят край пътищата на тази гигантска и хаотична страна.
Жестоко е, че децата страдат най-много от този “ГМ Геноцид” – самото поколение, което уж щеше да се бъде освободено от бедността и мизерията чрез “магическите семена”. Тук, в самоубийствения кръг в Индия, цената на генетично модифицираното бъдеще е смъртоносно висока.

Read Full Post »

Бях днес на концерта „България чиста от ГМО“. Беше чудесен и като музика, и като послание, че и като разяснителна кампания под формата на информационни листовки. По едно време разказаха един виц.

Отишъл един турчин в дома на един българин и му рекъл:
– Гледай сега какво, ти си роб. Рая. И затова ще правиш каквото аз ти кажа.
– Да! – съгласил се веднага българинът.
– Сега ще заколиш кокошка, ще сипеш вино и хубаво ще ме нагостиш.
– Каква кокошка, аз агне имам! – припнал българинът.
– Давай агнето тогава!
Нагостил го българинът.
– А сега – една жълтица зъбен данък ще ми платиш! – заповядал турчинът.
– Ми аз три жълтици имам!
– Дай ги и трите! – рекъл турчинът и додал – Хубава жена имаш, я я дай насам!
– Отивай, жено, не карай човека да чака!
Накрая като оправил жената и допил виното, турчинът рекъл:
– Ама и ти не си за изхвърляне. Я ела.
Българинът веднага започнал да разпасва пояса. И от него изпаднал… револвер.
Облещил се турчинът и го попитал:
– Той… тоз револвер какво прави при тебе? За какво си го взел?
– Ами, за да са пазим с него – отвърнал българинът – Ако нещо лошо ни сполети…

Доста лоши неща ни сполитат и се питам – кога ще го извадим и употребим тоя револвер. Хубавото е, че вече не сме роби, имаме си република, в която по закон сме свободни граждани. Затова не ни трябват истински заредени револвери, с които да стреляме по „лошото“, стигат ни гласовете ни и волята ни. Изсичат гори, затварят болници, спират животоподдържащи лекарства, крадат под всякаква форма и ние плащаме от данъците си за техните кражби на Европа, вдигат таксите в университетите, приемат шпионски закони, узаконяват ГМО, което ще ни прецака всичките хранителни пазари и ще ни натрови съвсем пряко… и т.н. и т.н. А ние го крием тоя револвер в пояса, недоволстваме, оплакваме се помежду си, ама пръста си не мръдваме да променим нещо. Защото знаем – няма смисъл. Защо да ритаме срещу ръжена, чия капа ще накривим?
И затова си правят с нас каквото си искат. Собстевните ни политици пиявици, а вече и световните пиявици в лицето на Монсанто. Защото кротък и покорен народ се управлява лесно.

Read Full Post »