Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘Гърция’

Не мислех да коментирам гръцката криза и гръцкия референдум, защото нямам нито времето, нито енергията за безплодни дискусии. Само че когато днес чета реакциите и коментарите на гръцкото НЕ… не мога да не изкоментирам поне тях.

Силата на четвъртата власт

Тези реакции са ясно и недвусмислено доказателство за мощта на четвъртата власт – медиите. Като възпитаничка на ФЖМК сигурно би трябвало да съм доволна. Но срамът е много по-силен. От години си говорим как медиите отразяват избирателно – а в последните месеци напълно едностранчиво – протестите в Гърция, новите политически движения, конфликтите й с кредиторите. Реално тезата „мързелите, дето са яли, яли и сега не щат да плащат“ е единствената в публичното ни пространство. Дори човек без никакъв поглед върху медиите и международната политика би трябвало да се замисли, че в никой спор едната страна не е изцяло грешна – и да се зачуди защо от толкова дълго време гледаме едни и същи новини.
Това, разбира се, не се случва. Ние помним от учебниците по история, че „византийците“ са „хитреците“ и не ни трябват факти, за да си потвърдим, че отново е така.

Псевдоисториците

Във всеки един от нас дреме по един псевдоисторик – всички сме учили едни и същи уроци по история в училище и като че ли някои от нас са склонни да си ги осъвременяват на бърза ръка. Може би като компенсация за липсващите в публичното ни пространство факти за случващото се тук и сега. Учили сме, че съседите ни са лошите византийци, с които постоянно сме се били за всеки къс земя, които са ослепили воините ни по времето на Самуил и са извършили какви ли още не мерзости спрямо нас. Учили сме, че по времето на великите си царе сме разширявали територията си до степен да имаме излаз на три морета. Оттук нататък в главите на част от нас голяма част от територията на съвременна Гърция е… изконно българска. В много от коментарите на резултатите от референдума в съседната ни държава чета, че Гърция скоро ще се разпадне и е време ЕС да ни даде полагащото ни се. Че ако ЕС ни даде земите до Бяло море, ще си има на Балканите „сигурен съюзник срещу лудите гърци, лудите сърби и лудите турци“.
Главозамайването ни е толкова силно, че следвайки от години поговорката „преклонената главица остра сабя не сече“, явно се надяваме когато някой друг не я последва, да намажем от това.

Умението да казваш НЕ

Коя е най-голямата разлика между нас и гърците? Може би именно че като общност не умеем и не знаем кога трябва да казваме НЕ. Имаме ли с работа с някоя световна сила, сме самата възхитена кротост.
Сигурно наследство от тоталитаризма? Веднага ми изниква в главата далечната (за мен) 1968 г., когато в други държави, подчинени на СССР изригнали младежки бунтове… докато в същото време в България весело се провеждал фестивал на социалистическата младеж. И това е само един пример от хилядите – взет напосоки.
Ние винаги сме най-прилежните, най-подчиняващите се, най-прехласващите се по някоя световна сила – независимо дали Русия, Германия или друга. И естествено не можем да приемем никакви аргументи защо някой би казал НЕ.

Шокът от неподчинението

На 5 юли 2015 г. гърците заедно казаха едно голямо НЕ на предложеното им споразумение за погасяване на дълговете. Това за нас е шок. Всеки, който е ял и пил, после си плаща, повтарят ни медиите ни, а гърците са яли и пили доста – и сега искат да е на аванта. Това, че реално не се опитват да НЕ си платят дълга, а само да договорят по-добри условия как това да се случи, така че икономиката им да не се срине съвсем, не се споменава много-много. Набляга се на изгодата, шмекерлъка, окарикатуряването. Не говорим за демократична държава с народ с право на избор дали да поиска предоговаряне на тези условия – говорим за византийски съседи, за инатящи се пред възрастните деца, които си искат безплатния обяд.

Докато правителство след правителство ни повтаря, че трябва отново да затегнем коланите, само за още няколко години, а после към нас ще потекат реки от мед и масло, за нас продължава да е непонятно защо някой друг би се опълчил на тази прекрасна и единствена разумна перспектива. Завиждаме на гърците за по-високите доходи и по-добрия стандарт на живот и отказваме и за миг да си помислим защо при цялото ни старание продължаваме да сме държавата с най-нисък жизнен стандарт в ЕС и оглавяваме всички негативни европейски класации. Обвиняваме старите правителства и тоталитарния режим и удобно пропускаме, че освен тях има още един виновник – самите ние и безкритичността ни. Защото никой няма да ни оправи държавата и икономиката даром.
Тоталитарният режим ни е вкарал в много икономически дупки, но май ни е причинил и едно много по-голямо зло – направил ни е безкритични към силните на деня и чакащи спасение отгоре. За да има такова обаче, трябва да умеем освен да казваме ДА, понякога да казваме и НЕ. И по възможност – да не допускаме да задлъжнеем като Гърция. Защото престъпния политически елит си го имаме и ние. Но не му казваме НЕ, докато тегли заемите. Само чат-пат сменяме едните с другите и обратното.
Затова рискът следващата задлъжняла държава да сме ние е много голям – и ако това се случи, даже няма да се опитаме да кажем OXI и да преговаряме за по-добри условия по изплащането.
Тъй че не гледайте гърците от високо, а мислете ние какви ги вършим – и какво пропускаме да сторим.

Advertisements

Read Full Post »

Вчера Бойко Борисов опроверга информацията, която възмути един куп интернет потребители, че гръцкият премиер Папандреу плаши народа си със ситуацията у нас и обижда България. От кабинета на Папандреу са заявили, че цитатът не е истински и Папандреу не е казвал тези неща.
Изглежда текстът е съставен от българи, които искат да ни кажат нещо. Нещо, което ние си знаем, но за което си затваряме очите и от желание да се оневиним за собствената си апатия плюем гърците и ги наричаме с всякакви обидни епитети.
Премиерите се разбраха. А аз ще публикувам тук мнимите думи на Папандреу с цел размисъл. Болдвам особено ценните според мен моменти…

Фото: Красимир Юскеселиев, в-к Дневник

“Нима вие искате да получавате български заплати, където въобще не са чували за великденски и коледни премии, а какво остава за 14-та заплата? Нима вие искате да получавате пенсии от по 50-100 евро вместо сегашните 6-700 ? Нима искате да си плащате изцяло цената на лекарствата, а не както досега само 25%? Нима искате да живеете като в лунно бунище защото точно на това прилича България с нейните дупки и боклуци, разхвърляни навсякъде от претендиращите за по-висока интелигентност българи? Нима искате децата ви да пушат, пият и вземат наркотици под зоркия поглед на полицията? Това ли искате?
Аз знам, че ние винаги сме били по-цивилизована нация от нашите северни съседи и винаги сме успявали да се обединим в трудни моменти. Затова и сега съм убеден, че в този труден момент ще застанем един до друг, ще прежалим трийсетте процента от допълнителните възнаграждения, които получаваме и след няколко години, ще можем отново да се наредим сред страните с най-добър жизнен стандарт, докато българите ще си останат на положението в което са и сега.
Защото нашата нация е изградена на основите на православната вяра и християнските добродетели, а българите са учени атеисти, сменящи на всеки четири години политическото си верую. Но намират ли там спасение?
Нека да се стегнем и да не позволим нашата младеж да напусне страната, така както българите напускат своята? И ще видите, че след 50 години, ние все още ще сме тук, а за българите ще се носят само легенди. Аз много се смях, когато разбрах, че управляващите в България плашат народа си, че щели да стигнат до нашето положение ако не вземат мерки! Та те нашето ниво могат само да го сънуват!
Жалко за българите, че се оставят така лесно да ги манипулират, за да могат да ги грабят безпрепятствено! Но това си е техен проблем. Нека ние да решим нашите, пък те да се утешават, че не са ни стигнали.
Кое е по-страшно: Гръцката криза или Българската стабилност?”

~
А докато гърците се готвят да прежалят трийсетте процента от допълнителните си възнаграждения, за да си възвърнат стабилността, българските им колеги, които имат щастието да не останат без работа, не само се разделят с допълнителни възнаграждения и премии (малцината, които изобщо са имали такива), ами и получават все по-нерегулярно все по-малки части от съвсем редовните си български заплати. И разбира се никой не го интересуват ничии проблеми, освен неговите собствени. Собственият му неплащащ шеф, собственият му недоимък. Проблемите са си лични, те не са част от една обща повредена среда, всеки се бори сам за себе си, а самотните пръчки се чупят лесно за разлика от снопа. Затова докато гърците се лишават от трийсетте процента към допълнителните си възнаграждения и продължават да плащат една четвърт от стойността на лекарствата си, тук хората губят неопределени проценти от единствените си заплати и търсят от град на град незаплашена от затваряне болница, където да получат преглед за по-малко от сто кожи.
~
Да живее българската стабилност!

Read Full Post »

Онзи ден към 11 и нещо вечерта пристигнах в София от почивката на остров Корфу. Въпреки че организацията на цялата екскурзия беше изпъстрена с всякакви неуредици и доста фриволното отношение към съня ни, беше хубаво.Остров Корфу или още Керкера е уникално място. Най-зеленият от Йонийските острови – наистина изумително зелен. Изпълнен с кипариси, маслинови горички и всякакви други растения. Много хора го посещават, след като са прочели книгата на Джералд Даръл „Моето семейство и други животни“ и тя ги е вдъхновила. При мен се получи обратното – отидох и започнах да я чета на място. 🙂 Спомените от някакво предишно недовършено четене бяха достатъчно избледнели, за да се изкефя на историята и на невероятните описания на острова.
За съжаление, не си оставихме достатъчно време да разгледаме Корфу самички, защото решихме поради слабото владеене на езици да се включим в организираните от „Тансу“ екскурзии до Палеокастрица, Ахилион, Керкера-град и Сидари. Което донякъде наистина беше добра идея, но си имаше и своите недостатъци. Екскурзоводката Веска Съева през пътуването на отиване ни направи впечатление на симпатична, услужлива и изключително ерудирана жена. С две думи – много ни хареса. Може би трябваше да обърнем по-голямо внимание на факта, че от самото тръгване ни пусна по тонколонките, намиращи се над главата на всеки пътник мощно гръцка музика с думите „Отиваме в Гърция все пак“, но сиртакитата бяха приятни, а ние – вдъхновени от заминаването. Също трябваше да ни направи впечатление, че когато най-сетне бяхме заспали и автобусът щеше да пристигне в Игуменица чак в девет без нещо, тя ни събуди още в 6:30 и ни държа будни с обяснения като извадени от учебник по география: „Минаваме покрай еди-кой-си-град, с еди-колко-си души население и еди-каква-си промишленост“, което принципно е хубаво по време на екскурзия, но не и когато преминаваш покрай абсолютно неинтересуващи те обекти в 6:30 сутринта, докато са те държали с гръцка музика в будно състояние до доста късно. Такива обаждания с географски описания съществуваха и посред нощ, но всички дружно ги проспивахме, раздразнени, че ни будят с мощен глас над главите ни, при положение, че същият път ще го минем навръщане през деня, когато ще пукаме от скука и ще сме доста по-любознателно настроени.
Както и да е, вдъхновени от това, че сме в Гърция, че сме пътували чудесно на ферибот до Корфу (пътуването с ферибот трябва да го включат към атракциите в рекламата на екскурзията, изумително приятно е), ние се записахме на екскурзиите. Казахме си – до Корфу сме стигнали, остава и да не го разгледаме.
След като проспахме първия ден, на втория отидохме до Палеокастрица (в превод – „древната крепостчица“).
Разглеждането заедно с още няколко групи туристи преливащия от хора манастир. После няколко души направихме обиколка с лодка на заливите. Беше невероятно красиво. Имаше и плаж, и разходки и когато се качихме в автобуса бяхме повече от щастливи, докато Веска не наду отново гръцка музика, този път някаква съвременна, много подобна на нашата чалга, но с певци с много по-отвратително стегнати и виещи гласове, от които ни се обръщаха вътрешностите, донякъде и с помощта на невероятно стръмните завои, по които тръгнахме нагоре в планината. Оказа се, че не се прибираме, а отиваме на Бела Виста – любимата гледка на Императрица Сиси. И нищо чудно – гледката беше изумителна. Но достигането й ни коства около час безумно стръмно пътуване, придружено с музикални воища, а когато стигнахме там, заседнахме в заведение, изпълнено с оси. Въпреки тези трудности успяхме да си намерим местенце край парапета, за да се насладим на пейзажа. Сиси е имала безпогрешен вкус. 🙂
После отново попаднахме в търбуха на автобуса за още час-два, докато най-сетне се довлачим до хотела.
Вече наистина ми беше лошо и бях на ръба да не ида на следващия ден, но как да пропусна двореца на Сиси? За щастие, събрах сила и отново спазих строгото нареждане „ТОЧНО В ОСЕМ И ПОЛОВИНА ДА СИ ВЗЕМЕТЕ ПАКЕТИТЕ ОТ РЕЦЕПЦИЯТА, ТРЪГВАМЕ В ТОЧНО ДЕВЕТ БЕЗ ПЕТНАЙСЕТ“, изнервена, че ни стягат с такъв тон през отпуската ни, което и накара по-изнервените от нас да започнат да се мотаят съзнателно и съвсем да влошат положението.
Дворецът на Сиси е… уоу. Вълшебен. Невероятен. Макар и пренаселен от туристи. Историята й – ужасно тъжна. Красива, умна и свободомислеща жена, с една умряла и една полудяла сестра, ненавиждащи я свекъри, отнели й децата, умрял любим син и накрая сама избрала следващата жена на съпруга си. Живяла съвсем сама сред разкоша на един прекрасен дворец, кръстен Ахилион на любимия й герой Ахил, чиято статуя и до днес го краси, заедно с лика на Сиси, който ни посрещаше навсякъде – от статуи и картини. Имаше невероятна градина с изумителна гледка, бюстове на музи, философи и писатели, всякакви видове дървета, на които се заплесвах и периодично едва не губех в тълпата забързаната си екскурзоводка. Самият дворец беше прекрасен, с личния параклис на Сиси, гардеробите и мебелите й, портретите й и невероятната архитектура.
Успяхме да разгледаме двореца въпреки ужасната тъпканица от туристи и това, че през цялото време бяхме на минути и на препускане през глава и бързане по заповед на Веска. Вече не ни пукаше за подтичкването, завоите и гръцката музика, просто защото мястото беше вълшебно.


Когато стигнахме до Керкера (столицата на едноименния остров) ни дадоха два часа свободно време. Веска с глас на армейски генерал ни нареди да бъдем ТОЧНО В 4 БЕЗ 15 ПРИ АВТОБУСА. Обясни ни, че е хубаво да сме и по-рано, че ще чака точно две минути и ще приеме, че сами сме се прибрали в Нисаки (селището, където бе хотела ни). Но да знаем, че последният автобус за Нисаки е в 2:30 и ще трябва да се прибираме с такси.

Съответно след едно хаотично притичване из града и без да смогнем да влезем в Старата крепост или в Музея на азиатското изкуство, още в 3:30 всички бяхме там, където трябваше да ни вземе автобуса.
В 4:05 една блажено усмихната и незаинтересована от нас Веска ни взе с думите „Ами другите от групата взеха по-късно корабче и нямаше смисъл да идвам да ви взимам в 4 без 15“. Тогава се роди гениалното ни решение (този път – казано без ирония) да спрем да се мъкнем по Веска и да разгледаме сами острова. Разбира се, оказа се, че до Никаси има автобуси (освен в 2:30) и в 4:30 и 6:30 и следващия път, когато ходихме, взехме по-късен. Разгледахме старата част на града, уличките, магазинчетата, старите сгради. Без да бързаме посетихме Музея на азиатското изкуство, в който се помещаваха експонати от Индия, Китай, Индонезия, Япония. Няколко помещения от него бяха превърнати в етнографски музей – сградата е бившата резиденция на английския губернатор и там можехме да видим какво е представлявала по негово време. За съжаление, снимането не беше разрешено.
Най-пленителното в Корфу е изгревът. По време на изгрев целият остров се облива нв оранжево-розова светлина, небето се изпълва с различни цветове от лилаво до жълто, а морето отразява всичките. То пък през целия ни престой беше гладко като огледало. Заоблачеше ли се, облаците се виждаха и в морето. Минеше ли наблизо по-голям кораб, виждахме отражението му.

Където и да идете на Корфу, ви съпътстват кипарисите, маслиновите горички, планините и ширналото се докъдето стига поглед море. Интересен факт е, че Корфу е единственото място, където маслиновите дръвчета не се подрязват на височина, за да растат на ширина, както е в цяла Гърция, а се оставят да растат, защото са твърде нагъсто насадени. А маслините се събират с мрежи, тоест сами си падат. 🙂 Маслиновите дръвчета пък са безкрайно много – наистина! Кипарисите също не са малко. Има една местна традиция, според която когато се роди момиче, се садят кипариси. Когато тя се ожени, се отсичат и от тях се прави спалнята на новото семейство. Местните хора се шегуват, че явно имат доста стари моми, защото островът е просто пълен с кипариси. 😛 Освен това, доскоро в Корфу коледните дръвчета са били не елхи, а кипарити – нещо, което е правело жителите му странни в очите на другите гърци. Още нещо уникално за мястото е плодът кумкуат – изключително рядък плод. Корфу е единственото място, където се произвежда ликьор от него. И не само ликьор, а какво ли не още. Цитрусов, малко прилича на портокал или на мандарина на вкус. Съвсем мъничък, уникален. Почерпиха ни в един магазин и беше много вкусно, съответно си купихме оттам сладко от кумклат.
Впечатлението ми от цялата екскурзия е, че Корфу е остров на просторните секващи дъха гледки, идеален за почивка от сивия град – с единственото условие, за да бъдете наистина спокойни и отпочиващи – да си организирате туризма сами. Има какво да се види, а ако се оправяте поне долу-горе с английския език, винаги можете с питане да стигнете до двореца на Сиси Ахелион, до Палеокастрица и до музеите и крепостите в столичния град – винаги ще се намери кой да ви упъти. А морето – то се вижда почти отвсякъде. 🙂
Успех! 🙂

Read Full Post »

Ъпдейт: Постоянно актуализирана подробна информация за случващото се в Гърция: http://baidalai.blogspot.com/

Следя с интерес случващото се в южната ни съседка. Убийството на 15-годишно момче, позволило си да се пери на двама полицаи, провокира страхотни безредици, всенародни бунтове и хаос. Сигурно вече сте чели на няколко стотин места поне 2-3 версии за случилото се – като се започне от това дали покойният Александрос Григорополус е имал със себе си още пет или трийсет момчета, дали са нападнали полицаите, навлезли в (още…)

Read Full Post »

Знаете ли, то било хубаво човек да ходи на море в Гърция. Пътят не е много по-дълъг (всъщност май даже излиза по-къс, не съм сигурна), хотелиери, стюардеси и т.н. са мили и усмихнати, всичко е като на рекламните снимки или дори по-хубаво, парите са същите като в БГ и то като си скромен в БГ (е, ако си all inclusive със Зора Турс, май нацелихме ако не най-изгодната то една от най-изгодните почивки), а изживяването е неповторимо.
Но да карам по ред. Тръгнахме ранна сутрин от стадион „Васил Левски“ с доста хубав автобус, чист, новичък, с климатик, въобще бижу. Преминахме границата след около 3 часа – бързо и безпроблемно. Минаха митничари да ни сравнят със снимките на личните ни карти и това беше. И навлезнахме в Гърция. Първият признак, че не сме в България беше, че радиостанцията се смени и ни заговориха на гръчка реч. Вторият беше, че магистралата с по едно платно в посока се превърна в огромна лъскава магистрала, по която се пътува и задминава безпроблемно. Земята придоби доста по-гледан вид – местата с опасност от свлачище бяха покрити с мрежи, наоколо се виждаха ниви, горички. Но колкото повече навлизахме навътре, толкова по-суха ставаше земята. Планините ставаха все по-ниски и голи, дърветата – все по-малко. С изключение на прилежно поддържаните маслинови горички.
Другото нещо, което ми направи силно впечатление, бяха параклисчетата. Навсякъде около пътя – параклиси. Някои – двуетажни, с нормални размери. Но и един куп миниатюрни техни копия, навсякъде около нас. Бързо се отказах да броя, защото бяха безбройни. Малко по-нататък видяхме магазини, чиито дворове бяха изпълнени с параклиси фабрично производство – еднакви като капки вода, във всякакви размери. Купиш си параклис и си го бучнеш в двора – чиста работа. 😛
След като минахме покрай Солун и попътувахме още известно време, навлязохме в Халкидичския полуостров. Ние поехме към първия ръкав, Касандра и докато преминавахме през канала, свързващ го със сушата, за първи път в живота си видях море от изток и запад едновременно. 😛 Скоро се оказахме в чудесно градче. Доста по-зелено от курортите в Южното Черноморие, в които съм била (Бургас, Царево, Ахтопол, Варвара, Китен) и това не е, защото климатът е по-влажен, напротив, а защото постоянно се полива, засажда, обгрижва. Преобладаваща растителност са палмите, сред тях има и широколистни и иглолистни дървета и цветни храсти. Освен това сградите са по 2-3 етажа, много рядко 4. На разстояние една от друга. Има зелени площи. Има свободни площи, въздух! А не хотел до хотел и кофите за боклук пред централния вход.
Нашият хотел се оказа четириетажен, покрит с увивни растения. Чист, красив, с басейн и шезлонги, стаи с работещи климатици, завеси тънки и дебели, щори, затварящи се врати, некапещи кранчета на чешмите, работещи казанчета на тоалетните, несчупени шкафове, достатъчно столове. И всичко това накуп. Храната беше малко еднообразна, но вкусна. А сред персонала имаше ужасно много българи, така че почти не се наложи да се опитваме да говорим на английски. Така де, аз един път си проведох разговор на английски с един келнер, докато той не го приключи на български и не ме остави в шаш, но това – подробности. 😆
Все пак успяхме да намерим недостатък и на тамошния плаж – пясъкът никой не го чисти. Целият е във фасове и какво ли още не, даже оси са се завъдили. Компенсира обаче морето. По-бистро море не съм виждала даже на Варвара преди години, когато там беше съвсем чисто и ходехме съвсем малко хора. Не стига, че бистро, ами и пълно с риби. Всякакви цветове и размери, каквито си пожелаеш. Преобладаваха малките, мама видя и змиорки. И всичко това – най-спокойно плуващо си в краката ти. Е, змиорките май не, но по-добре. 😛
Имаше хора от всякакви националности – руснаци, словаци, българи, сърби, хървати, гърци (летовници, дам) и още, и още. Плажът беше пълен с усмихнати китайци, предлагащи масаж и още по-усмихнати негри, май идващи направо от Африка, продаващи сувенири, чанти и какво ли още не. В града индийци раздаваха рекламки за ресторанта си, а една вечер (точно тази, в която не си взехме фотоапарата на вечерната разходка) се появиха и двама индианци, които изнесоха атрактивен концерт в амфитеатъра (не, не е изостанал от едно време, новопостроен, малък, но побиращ достатъчно хора, на централния площад).
Освен това, малкото курортно градче си имаше хубава голяма книжарница. За сравнение – в Китен се намираха книги на две будки, които продаваха още куп неща, а продавачките не знаеха какви заглавия продават. Другото нещо, което ме накара зда завиждам – гърците си имат един куп комикси на роден език. И от Marvel, и от Darkhorse. „Ultimate X-men“, „Ultimate X-men and the Fantastic Four“, „Astonishing X-men“, „Ultimate Spider-man“ и така нататък, и така нататък. И то не по 2-3 броя както става при нас с Глоб Трейд. Хубавото е, че се намираха комикси и на английски, та си накупих. 🙂
Седем дни релакс на 100%. Никакви проблеми. Никакви багери и бормашини на главата ти. Никаква чалга. Всъщност, никаква шумна музика в самия хотел. Затова пък – предостатъчно в центъра на града. Чудесно място. Ужасно съм доволна от прекараното време там и май догодина пак ще искаме да ходим там. 😛 Бас ловя, че догодина няма да има нови 10 хотела, нов нацупен екип в хотела или изтичания на мазут и кой знае още какво в морето. Едно е сигурно – край на Китен с ужасно силната музика (обикновено чалга), тъпканицата, мръсното море, бормашините и умопомрачителното количество комари.
Ех, колко хубаво би било и в БГ да има такъв курорт. 😦 Но, уви, инвеститорите полагат доволно големи усилия това никога да не се случи. 🙂

Ето тук ще намерите прекрасен пост на друг човек, летувал тази година на същото място, дори в същия хотел. Приятно четене! 🙂

Read Full Post »