Българи срещу гърци – „преклонената главица…“

Не мислех да коментирам гръцката криза и гръцкия референдум, защото нямам нито времето, нито енергията за безплодни дискусии. Само че когато днес чета реакциите и коментарите на гръцкото НЕ… не мога да не изкоментирам поне тях.

Силата на четвъртата власт

Тези реакции са ясно и недвусмислено доказателство за мощта на четвъртата власт – медиите. Като възпитаничка на ФЖМК сигурно би трябвало да съм доволна. Но срамът е много по-силен. От години си говорим как медиите отразяват избирателно – а в последните месеци напълно едностранчиво – протестите в Гърция, новите политически движения, конфликтите й с кредиторите. Реално тезата „мързелите, дето са яли, яли и сега не щат да плащат“ е единствената в публичното ни пространство. Дори човек без никакъв поглед върху медиите и международната политика би трябвало да се замисли, че в никой спор едната страна не е изцяло грешна – и да се зачуди защо от толкова дълго време гледаме едни и същи новини.
Това, разбира се, не се случва. Ние помним от учебниците по история, че „византийците“ са „хитреците“ и не ни трябват факти, за да си потвърдим, че отново е така.

Псевдоисториците

Във всеки един от нас дреме по един псевдоисторик – всички сме учили едни и същи уроци по история в училище и като че ли някои от нас са склонни да си ги осъвременяват на бърза ръка. Може би като компенсация за липсващите в публичното ни пространство факти за случващото се тук и сега. Учили сме, че съседите ни са лошите византийци, с които постоянно сме се били за всеки къс земя, които са ослепили воините ни по времето на Самуил и са извършили какви ли още не мерзости спрямо нас. Учили сме, че по времето на великите си царе сме разширявали територията си до степен да имаме излаз на три морета. Оттук нататък в главите на част от нас голяма част от територията на съвременна Гърция е… изконно българска. В много от коментарите на резултатите от референдума в съседната ни държава чета, че Гърция скоро ще се разпадне и е време ЕС да ни даде полагащото ни се. Че ако ЕС ни даде земите до Бяло море, ще си има на Балканите „сигурен съюзник срещу лудите гърци, лудите сърби и лудите турци“.
Главозамайването ни е толкова силно, че следвайки от години поговорката „преклонената главица остра сабя не сече“, явно се надяваме когато някой друг не я последва, да намажем от това.

Умението да казваш НЕ

Из: το Ποντίκι

Коя е най-голямата разлика между нас и гърците? Може би именно че като общност не умеем и не знаем кога трябва да казваме НЕ. Имаме ли с работа с някоя световна сила, сме самата възхитена кротост.
Сигурно наследство от тоталитаризма? Веднага ми изниква в главата далечната (за мен) 1968 г., когато в други държави, подчинени на СССР изригнали младежки бунтове… докато в същото време в България весело се провеждал фестивал на социалистическата младеж. И това е само един пример от хилядите – взет напосоки.
Ние винаги сме най-прилежните, най-подчиняващите се, най-прехласващите се по някоя световна сила – независимо дали Русия, Германия или друга. И естествено не можем да приемем никакви аргументи защо някой би казал НЕ.

Шокът от неподчинението

Photograph: Fotis Plegas G./EPA

На 5 юли 2015 г. гърците заедно казаха едно голямо НЕ на предложеното им споразумение за погасяване на дълговете. Това за нас е шок. Всеки, който е ял и пил, после си плаща, повтарят ни медиите ни, а гърците са яли и пили доста – и сега искат да е на аванта. Това, че реално не се опитват да НЕ си платят дълга, а само да договорят по-добри условия как това да се случи, така че икономиката им да не се срине съвсем, не се споменава много-много. Набляга се на изгодата, шмекерлъка, окарикатуряването. Не говорим за демократична държава с народ с право на избор дали да поиска предоговаряне на тези условия – говорим за византийски съседи, за инатящи се пред възрастните деца, които си искат безплатния обяд.

Докато правителство след правителство ни повтаря, че трябва отново да затегнем коланите, само за още няколко години, а после към нас ще потекат реки от мед и масло, за нас продължава да е непонятно защо някой друг би се опълчил на тази прекрасна и единствена разумна перспектива. Завиждаме на гърците за по-високите доходи и по-добрия стандарт на живот и отказваме и за миг да си помислим защо при цялото ни старание продължаваме да сме държавата с най-нисък жизнен стандарт в ЕС и оглавяваме всички негативни европейски класации. Обвиняваме старите правителства и тоталитарния режим и удобно пропускаме, че освен тях има още един виновник – самите ние и безкритичността ни. Защото никой няма да ни оправи държавата и икономиката даром.
Тоталитарният режим ни е вкарал в много икономически дупки, но май ни е причинил и едно много по-голямо зло – направил ни е безкритични към силните на деня и чакащи спасение отгоре. За да има такова обаче, трябва да умеем освен да казваме ДА, понякога да казваме и НЕ. И по възможност – да не допускаме да задлъжнеем като Гърция. Защото престъпния политически елит си го имаме и ние. Но не му казваме НЕ, докато тегли заемите. Само чат-пат сменяме едните с другите и обратното.
Затова рискът следващата задлъжняла държава да сме ние е много голям – и ако това се случи, даже няма да се опитаме да кажем OXI и да преговаряме за по-добри условия по изплащането.
Тъй че не гледайте гърците от високо, а мислете ние какви ги вършим – и какво пропускаме да сторим.

Read Full Post »

Защо ще подкрепя ПП „Зелените“ на предстоящите избори

Най-сетне и аз имам партия, за която да гласувам не само на принципа „най-малкото зло“. Сигурно сте забязали щандовете, които периодично изникват на „Патриарх Евтимий“ и до езеро Ариана. В тези щандове се събират подписи за допускане на „Зелените“ до избори.
Кои са „Зелените“? Те са качествено нова партия, създадена от граждани, загрижени за състоянието на страната ни, натрупали опит в борбата с беззаконието в различни неправителствени организации и кампании за защита на природата и на човешките права. Учредени миналата година някъде по това време, те успяха да събират над 6 000 члена и да се регистрират като партия, както и да съберат от 16 март насам около 15 000 подписа, изискани от закона, за да се явят на избори. Проблем имат само с парите – създаден в последния момент с гласуваните тия дни промени в изборното законодателство – а именно депозитът за евроизбори да скочи от 15 000 на 50 000 лева, а за национални избори – от 20 000 на 50 000 лева – безпрецедентно високи суми за целия Европейски съюз. Изненада – никоя от познатите ни с управлението си партии няма проблем с парите. Имат го „Зелените“, които си нямат мутри зад гърба и сега събират сумите от членски внос и дарения от членовете си.
Та, да си дойда на думата.
Защо ще гласувам за „Зелените“?
На първо място, защото възгледите им съвпадат с моите. Те поставят на първо място като проблем защитата на природата и на човешките и гражданските права, както и реално демократизиране на държавата. И наистина го искат, а не го ползват за предизборен лозунг – действията на членовете на „Зелените“ досега го доказват. Както казах по-горе, много (повечето) от тях са активисти на различни неправителствени организации – „Зелени Балкани“, „За земята“, „Да спасим Иракли“, „Електронна граница“, UNECO и мн. др. Те са активисти от екопротестите, също са сред организаторите на петициите за защита на природата ни от посегателствата на мутрите. Освен това, бяха първата политическа партия, която с официална декларация подкрепи кампанията за дигитални човешки права „Свобода, а не страх“. Мъничката част от многото дейности на тези хора, до която аз съм се допряла. Откакто ги познавам, не са спрели да полагат усилия да направят България едно по-добро място за живот с всички средства, с които разполагат.
Мнозина посочват като основни техни недостатъци, че са идеалисти и че са неопитни в политиката. Според мен идеализмът е плюс. Видяхме с политици неидеалисти докъде я докарахме, време е да опитаме с идеалисти. С хора, които имат реална морална система, а не само на думи. С хора, които се интересуват от околните, а не само от собствения си келепир. Относно неопитността в политиката – да, това е недостатък и ще затрудни работата им, може да се превърне и в причина за грешки. Но това, което е плюс на тази неопитност е, че не са се омърсили, че не са част от никакви олигархични схеми, в каквито сега са впримчени всичките ни властници и че още не са пострадали от ефекта на Стълбата (дано идеализмът им ги предпази поне до някаква степен от това). С две думи, знам, че липсата на политически опит ще поражда проблеми, но ще са по-малки и по-решими от проблемите, породени от липса на всякакъв морал. Освен това, макар и да не са престояли в Парламента, членовете на тази партия са млади, енергични и  образовани хора, което според мен е предимство.
Още нещо много важно – „Зелените“ са партия на гражданите. Тя не е спусната отгоре. Тя е създадена от хора като вас и мен, открили в себе си вътрешната сила да се противопоставят на олигархията. Те разчитат само и единствено на подкрепата на гражданите, а не на мутрите и силните на деня. Те са отворени към гражданите за постоянен диалог, по-комуникативни са от всяка друга бългаска партия. Не случайно една от основните им кампании се казва „Да върнем държавата на гражданите“.
В България представителната демокрация не работи, защото народните представители представляват само себе си и мутрите, които и закрилят. Депутатът, логично, представлява този, с чиято подкрепа се ползва. В момента нашите управляващи се ползват от подкрепата на мутрите. „Зелените“ – само с подкрепата на гражданите. Затова от  биха излезли представители именно на тях, а не на поредната престъпна сила и затова смятам, че заслужават моя глас. Та, затова ще ги подкрепя. : )

Read Full Post »