Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘Зелените’

Всъщност, направо на тях се гледа с насмешка. В случая говоря за „Зелените“. И не изборните резултати са повод за този ми пост, а отношението към партията, което често срещам. Ще дам два примера.
На 15-ти излезе новина по bTV, че единствено партия „Зелените“ не са купували гласове на изборите. Как обаче се представя тази чудесна новина, с която би трябвало да се гордеем:

„Зелените“ със сигурност не са купували гласове. Може би защото са нямали пари горките, може би, защото са още млади хора, идеалисти. Може би защото не са се извратили достатъчно, но що е време, все напред е“, каза Теодор Дечев, зам.председател на ССИ.

Извод -> Политиците са лайна, Зелените са още малки, но ще порастнат, ще съберат пари и също ще станат лайна. Мерси, Дечев, мерси! Точно този начин на мислене ни докара до това дередже.

По-рано пък, на 6-ти юли, един от най-уважаваните (включително и от мен) български блогъри Комитата дръпна един следизборен пост, в който от на всички партии отдели най-много място на „Зелените“.

Зелените, о Зелените. Зелените взеха няколко много важни решения през 2009-та година. Първо, да не излизат като партия организатор на протестите през януари, а да ги оставят „неполитически“. Защо взеха това решение е загадка за мен и до ден днешен. Вероятно да са по-масови и да привлекат протестиращи и от други партии. В резултат на това решение, както и от непрекъснатия страх да не бъдат „яхнати“, „прилапани“ и „употребени“, както и от отказа да привлекат съюзници още на протестите, протестите угаснаха безславно, но за щастие не безследно.

Оттук разбираме, че това, че Зелените уважиха желанието на хората за непартиен протест ОБЕДИНЯВАЩ недоволните, а не разделянето им на ПАРТИИ е голяма, голяма грешка. Естествено, тези протести биха могли да бъдат употребени за чудесен медиен трамплин, но глупавите малки идеалисти предпочетоха да поставят народните искания пред кариерата си. Много, много глупаво, нали?

Второто решение, което Зелените взеха — да не се коалират с никого за изборите, за да останат чисти и неопетнени, ги остави в политическа и медийна изолация, която им струваше два депозита за участие в изборите плюс доста енергия на членове и симпатизанти плюс още четири години извън парламента. Дали това е успех или загуба, те тепърва трябва да решат, както и каква да е стратегията им до следващите избори, в които ще участват.

Колко лошо, че Зелените не приеха предлаганото членство в Синята коалиция. Добро утро, Сините разочароваха доста хора, сега ли го разбрахте? Може би някои хора са си позволили лукса да им писне да гласуват постоянно за най-малкото зло, а? Иначе нямаше да седнат да си правят партия, а щяха да си гласуват за кой когото намери за най-малко престъпник според разбиранията си. Странно, но факт – начинанието създаване на Зелените не е начинание за заграбване на депутатски места, а начинание за прокарване на дадени идеи в политиката. Опит на група граждани да вкарат в нея хора, които не са се омърсили всячески, хора, на които да имат някакво доверие. Сините, малките глупави идеалисти май са предпочели непредаването на идеите си, коалирайки се с хора, чиято политика многократно ги е разочаровала, пред депутатските места, може би и вие ще им кажете „ще се извратите, що е време напред е“?

Далеч не прости остават и отношенията им с гражданската коалиция „За да остане природа“, която също е поставена пред много тежка дилема — да продължи гражданската си дейност в цялото обществено пространство, взаимодействайки и с други партии, или да бъде инструмент в ръката на Зелените. Това не са никак лесни решения, но аз им желая успех в предизвикателствата

Разбира се, в светът, в който партиите не купуват гласове само когато нямат финансовата възможност да го сторят и само ако са прекалено млади, но като понатрупат опит веднага почват, няма място за партия, която не ползва гражданите за свой инструмент, а сама превръща себе си в инструмент на гражданите. Това е нещо твърде утопично и някакси не по нашенски.
Така че фактът, че Зелените са инструмент на коалиция „За да остане природа“, а не обратното, че са създадени със същата мисия, с каквато и въпросните НПО-та – а именно природозащица – а не с някакви партийно-олигархични цели, включително и употребяване на различни организации, ги прави неразбираеми за мнозина.

Тъжно е, че в България дълбоко е залегнало мнението, че политиката може да бъде единствено нещо много, много мръсно, свързано с купуване на гласове, употребяване на хората и идеите им, удобни коалиции и лъжи във всякакъв вид. Че безпринципността е единственият разумен път и всичко друго е обречено на провал.
Нормално е мнението на хората да е такова. Защото само това виждаме да правят политиците. Обяснимо, но неправилно е да смятаме за невъзможно това да се промени.
Идеалистите са крайно забавни и смешни на мнозина. На 90% от хората, всъщност. Смятани са за малоумници с розови очила, хора, губещи си времето с глупости, мечтатели, нямащи връзка с реалността, хорица, над които е идеално да се надсмееш.
Само че без доза идеализъм политиката от разпределяне на ресурси се превръща от заграбване на ресурси от овластените. Без доза идеализъм единственото, което има значение е личното добруване и никога съдбата на управлявания народ, на природата, на нищо.
Може би греша.
Може би това не е правилният път.
Но, господа, моля ви, не плюйте по надеждите на хората и им дайте шанса поне да опитат да променят нещо и да го направят по законния и моралния начин, без да им се подигравате за недосетливостта да използват множеството лостове за лично облагодетелстване и за желанието да останат верни на себе си!

Докато некупуването на гласове, т.е. спазването на закона и отстояването на принципи се смятат за детинска недосетливост, оплакването от състоянието на родната политика е не на място.

Read Full Post »

Най-сетне и аз имам партия, за която да гласувам не само на принципа „най-малкото зло“. Сигурно сте забязали щандовете, които периодично изникват на Патриарх Евтимий“ и до езеро Ариана. В тези щандове се събират подписи за допускане на „Зелените“ до избори.
Кои са „Зелените“? Те са качествено нова партия, създадена от граждани, загрижени за състоянието на страната ни, натрупали опит в борбата с беззаконието в различни неправителствени организации и кампании за защита на природата и на човешките права. Учредени миналата година някъде по това време, те успяха да събират над 6 000 члена и да се регистрират като партия, както и да съберат от 16 март насам около 15 000 подписа, изискани от закона, за да се явят на избори. Проблем имат само с парите – създаден в последния момент с гласуваните тия дни промени в изборното законодателство – а именно депозитът за евроизбори да скочи от 15 000 на 50 000 лева, а за национални избори – от 20 000 на 50 000 лева – безпрецедентно високи суми за целия Европейски съюз. Изненада – никоя от познатите ни с управлението си партии няма проблем с парите. Имат го „Зелените“, които си нямат мутри зад гърба и сега събират сумите от членски внос и дарения от членовете си.
Та, да си дойда на думата.
Защо ще гласувам за „Зелените“?
На първо място, защото възгледите им съвпадат с моите. Те поставят на първо място като проблем защитата на природата и на човешките и гражданските права, както и реално демократизиране на държавата. И наистина го искат, а не го ползват за предизборен лозунг – действията на членовете на „Зелените“ досега го доказват. Както казах по-горе, много (повечето) от тях са активисти на различни неправителствени организации – „Зелени Балкани“, „За земята“, „Да спасим Иракли“, „Електронна граница“, UNECO и мн. др. Те са активисти от екопротестите, също са сред организаторите на петициите за защита на природата ни от посегателствата на мутрите. Освен това, бяха първата политическа партия, която с официална декларация подкрепи кампанията за дигитални човешки права „Свобода, а не страх“. Мъничката част от многото дейности на тези хора, до която аз съм се допряла. Откакто ги познавам, не са спрели да полагат усилия да направят България едно по-добро място за живот с всички средства, с които разполагат.
Мнозина посочват като основни техни недостатъци, че са идеалисти и че са неопитни в политиката. Според мен идеализмът е плюс. Видяхме с политици неидеалисти докъде я докарахме, време е да опитаме с идеалисти. С хора, които имат реална морална система, а не само на думи. С хора, които се интересуват от околните, а не само от собствения си келепир. Относно неопитността в политиката – да, това е недостатък и ще затрудни работата им, може да се превърне и в причина за грешки. Но това, което е плюс на тази неопитност е, че не са се омърсили, че не са част от никакви олигархични схеми, в каквито сега са впримчени всичките ни властници и че още не са пострадали от ефекта на Стълбата (дано идеализмът им ги предпази поне до някаква степен от това). С две думи, знам, че липсата на политически опит ще поражда проблеми, но ще са по-малки и по-решими от проблемите, породени от липса на всякакъв морал. Освен това, макар и да не са престояли в Парламента, членовете на тази партия са млади, енергични и  образовани хора, което според мен е предимство.
Още нещо много важно – „Зелените“ са партия на гражданите. Тя не е спусната отгоре. Тя е създадена от хора като вас и мен, открили в себе си вътрешната сила да се противопоставят на олигархията. Те разчитат само и единствено на подкрепата на гражданите, а не на мутрите и силните на деня. Те са отворени към гражданите за постоянен диалог, по-комуникативни са от всяка друга бългаска партия. Не случайно една от основните им кампании се казва „Да върнем държавата на гражданите“.
В България представителната демокрация не работи, защото народните представители представляват само себе си и мутрите, които и закрилят. Депутатът, логично, представлява този, с чиято подкрепа се ползва. В момента нашите управляващи се ползват от подкрепата на мутрите. „Зелените“ – само с подкрепата на гражданите. Затова от  биха излезли представители именно на тях, а не на поредната престъпна сила и затова смятам, че заслужават моя глас. Та, затова ще ги подкрепя. : )

Read Full Post »