– това е основният рефрен на един от летните хитове в момента – той е на Криско и е тотален хит (или поне звучи отвсякъде). Мелодийката е зарибяваща, текстът – порядъчно плосък. Но пък става за тананикане в жегите.
Новоизгрелият рапър явно бърза да си напълни джобовете час по-скоро и е открил върл враг в това си начинание – а именно собствените му фенове, които слушат песните му безплатно в Интернет, че си ги и теглят. Вместо да се радва, че така набира по-бързо по-голяма популярност, което означава повече участия, повече продадени билети, повече рекламодатели, а защо не и повече продадени албуми (вече има достатъчно западни изследвания, посочващи така нареченото Интернет пиратство като вдигащо продажбите на любимите произведения), той явно рони крокодилски сълзи срещу лошите пирати.
Не се е поучил и от резила на Асен Блатечки – колко бъзика станаха с неговата реклама, не е истина просто. Колажи с тлъст Блатечки и надпис „Спрете да теглите филмите му, вижте какво му причинихте на човека!“, снимка на детенце, катерещо се по рафтовете на хладилник и надпис „От малък го влече!“ и снимки на секси звезди с коментари „Бързам да му/й тегля филмите!!“ са само част от примерите.
Но не, нашият герой не се е поучил и си има вече свой собствен бисер в борбата с пиратите (разбирайте – с феновете му) –
На рапър му отива да се прави на тарикат, задигащ коли, но… момент, не трябваше ли мацката да е криминалното лице в случая?
Има някаква абсурдност в тези реклами, нещо, което кара хората да се смеят, когато ги гледат, а не да попиват със съгласие вложеното послание. Чудя се дали това идва от некадърността на създателите им или от самото послание?
Начинът на предлагане на посланието със сигурност е важен фактор, но едва ли е лесна задачата да се опитваш да убедиш хората, че ползването на свободен достъп до информация е престъпление, сравнимо с кражби и убийства. Нито пък е лесно да внушиш на света, че е нормално наказанието за това да е по-голямо от наказанието за изнасилване и убийство по непредпазливост.
Но нали „с пълни джобове е най-добре“ – парите на правоносителите са най-важни. 🙂
Posts Tagged ‘интернет’
„С пълни джобове е най-добре“
Posted in Малоумщини, свобода, свобода на словото, tagged bTV, Криско, бTV Media Group, достъп до информация, интернет, пиратство, резил, свобода, свобода в интернет, свобода на словото, тъпа реклама on август 6, 2012| 7 коментара »
Copying Is Not Theft – интернет творчество :)
Posted in Разни, tagged copyright, creative commons, авторско право, интернет, пиратство on септември 12, 2010| 3 коментара »
Попаднах на това клипче в YouTube. Много е забавно. 🙂 Показва чудесно най-разпространената гледна точка на интернет потребителя. Символите на финала ми напомниха за една лекция за разликата между Copyright, Copyleft и Creative Commons лицензите. Третият определено ми е любим за интернет съдържание. 🙂
Мелодията, текста и анимацията са дело на Нина Пейли, аранжиментът е на Ник Фелпс. Лицензът е Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0.
Приятно гледане! 🙂
Copying is not theft. Stealing a thing leaves one less left.
Copying it makes one thing more; that’s what copying’s for.
Copying is not theft. If I copy yours you have it too.
One for me and one for you That’s what copies can do
If I steal your bicycle you have to take the bus,
but if I just copy it there’s one for each of us!
Making more of a thing, that is what we call „copying“
Sharing ideas with everyone – that’s why copying is FUN!
За какво се използва подслушването!
Posted in Малоумщини, Протести, tagged Протести, Стара Загора, блогър, интернет, обгазяване, разпит, свобода, свобода в интернет, свобода на словото on януари 22, 2010| 12 коментара »
Често, когато заговоря за подслушването в Интернет, ми казват, че то няма как да засегне обикновените хора, защото ще бъдат следени само типовете от организираната престъпност. Разни наркотрафиканти, похитители на деца и други отрепки. Че информацията на обикновените хора изобщо няма да се пипа. Така че целият този шум против подслушването не е много необходим.
Преди няколко дни се проведе протест в Стара Загора против обгазяването на града. Както можете да видите от линка, протестиращи са мятали яйца по двама министри.
Полицията очевидно е решила да вземе мерки и да направи разследване за случилото се в Стара Загора.
Момент. Да не би да решихте, че са направили разследване на газовете, които тровят населението не от вчера?
Помните ли за разказа на Мишел Бозгунов от 13 юли 2007 г. „Странджа – да мълча или не?“. А именно за привикването му в полицията за това, че е писал в блога си за неразрешените екопротести.

То се знае кой, но защо...
Е, историята е с продължение. Блогърът Генади е имал неразумността да разпространява по форуми призиви за протеста в Стара Загора. Затова се оказва привикан в полицията, където както можете да прочетете в поста му е разпитван надълго и нашироко негова ли е идеята да се хвърлят яйца по министри, той хвърлял ли е яйца и познава ли някой от хвърлялите яйца. В негово присъствие полицаят отваря папка на име „Яйца“, съдържаща негови (на Генади) купонджийски снимки, нямащи нищо общо с цялото събитие.
Проблемът с обгазяването на Стара Загора очевидно не е достатъчно значителен, че да се вземат мерки и да се направи разследване. Но ужасният терористичен акт на мятане на яйца по министри моментално мобилизира полицията да бърка в информацията на всеки, за когото намери, че е писал за даден протест, участието му по форуми, сайтове, личните му снимки. И да го привиква. И това не е цитат от Оруел, нито теория на конспирацията, а прясна случка. И нашите управници приемат закони за все по-голямо следене, защото знаят – това следене няма да бъде ползвано, за да се ловят престъпниците, а за да се ловят тези, които си позволят да надигнат глас срещу престъпленията им. Тия дни новото правителство догласува и друг законопроект на Тройната коалиция – забраната за протестирането пред институциите. Весело изкарване в градинките, драги протестиращи!
И така, да пожелаем приятно обгазяване на замърсяващите Стара Загора, приятно подслушване на полицаите и приятно висене на недоволните по градинки и РПУ-та.
За тия, които толкова се чудеха за какво ще послужат новите правомощия на МВР – видя се за какво…
Според закона плагиатство < пиратство ??
Posted in Малоумщини, Размисли, Разни, свобода, tagged Швеция, авторско право, изпит, интернет, пиратство, плагиатство, свобода в интернет on юни 4, 2009| 13 коментара »
Приключиха ми лекциите по авторско право и като примерна студентка (да, бе) седнах да умувам над тях. И се сблъсках с едно интересно противоречие в законодателството ни, което не мога да не споделя.
Авторското право се дели на неимуществено и имуществено. Неимущественото е правото на автора да постави името под произведението си и да не се изменя произведението без негово съгласие. Неимущественото право е вечно, докато имущественото – до 70 години след смъртта на автора. То е правото да се възпроизвежда, разгласява, представя публично произведението, както и правото на автора да му се заплати всяко едно ползване на произведението.
Нарушаването на аторското право е три вида – плагиатство, пиратство (или още контрафакция) и псевдоавторство.
Пиратството нарушава имуществените права на автора – някой взима произведението и започва да го разпространява без разрешение на автора и без да му плаща – примерно на Замунда се пуска филм, теглиш го и ставаш сийдър (автоматично като сийдър и ти си пират).
Плагиатството е, когато не просто се вземе дадено произведение и започне да се разпространява, ами и човекът бъде така „любезен“ да си лепне името и да каже „мое е“. От колкото и страни да го гледам, това е по-голямо нарушение от пиратството, защото освен имуществените права, засяга и неимуществените права на автора, би трябвало да е двойно по-голяма нарушение, нали?? Псевдоавторството е горе-долу същото като плагиатството, само че този път нарушителят се възползва от служебното си положение, за да се прилепи като съавтор на произведение, в чието създаване няма пръст.
Законът, обаче, третира пиратството като по-голямо закононарушение, което трябва да се наказва по-строго, отколкото плагиатството и псевдоавторството. Ако за плагиатство и псевдоавторство се предвижда наказание до 2 години условна присъда или глоба между 100 и 300 лева, за пиратство наказанието е до 3 години ефективна присъда (като може да се издейства и условна) и (а не или) глоба от 1000 до 3000 лева.
Когато попитах защо в случая с по-малко нарушени права наказанието е по-тежко, се оказа, че това е така, защото големите филмови и музикални компании губят големи пари в България, която доскоро е била (или още е?) на първо или второ място в света по пиратство и от ЕС са ни натиснали да вземем мерки. Забележете, причината е голямата печалба на компанията, т.е. имуществените права на продуцентите, а не правата на самия автор, на човекът, изпод чиито ръце е излязло произведението. Тоест, ако аз реша да наруша нечие авторско право, по-разумно е да открадна на човека цялото произведение, да си напиша името отгоре, да се пофръцкам пред медиите колко гениално нещо съм сътворила, отколкото да го пусна безплатно в Интернет. Санкцията ще е по-малка!!
Този абсурд е показателен за стимулите на законотворците, които уж трябва да защитават правата на всички граждани.
Не е като да съм противник на авторското право – когато човек създаде нещо, трябва да получи и нещо срещу труда си. Най-малкото, признание, че е негов. Също и печалба от него. Но всичко си има граници. Едно е правото на авторски хонорар, друго е космическите печалби на Universal примерно да ни възпират от свободен достъп до филми, които вече си имат гигантските печалби от прожекциите по кината (не ми обяснявайте, че пиратството ще убие киното – ще го убие толкова, колкото видеотеките са го убили преди години) и от продажбите на копия (не ми обяснявайте, че пиратството ще убие и тях – невъзможно е, винаги има хора, които ще искат да си имат оригинално копие от нещо, включително и пирати) и да ни налагат подслушване на интернета и инсталиране на шпионски софтуер, който да ни следи какво има на компютрите, та да няма „пиратско съдържание“. При книгите пък случая е още по-смехотворен – онлайн библиотеките са препълнени с книги на всякакви езици, включително и български, но книжарниците продължават да си функционират пълноценно, нали?
Но явно наистина не само в България мисленето е такова. Съдейки по присъдите, които в Швеция са дали на четиримата админи на торент тракера ThePirateBay – $905,000 на всеки от четиримата и 1 година затвор – там положението е дори по-зле. Затова пък хората са си направили в отговор пиратска партия, която вече е трета по сила в страната им и се очаква да вземе доста места в Европарламента на изборите. Професор Манчев ни я даде за пример, но като начинание без очаквания за успех, защото за да променят драконовите мерки срещу пиратството в законодателството трябва да го променят на ниво ЕС, а това е непосилна задача. Не знам какво ще постигнат, но ако успеят да спрат превръщането на Интернет в един глобален Биг Брадър и всичките простотии с шпионските софтуери, постоянното подслушване и задържане на данни и прочее, пак ще е много и ще има за какво да сме им благодарни. Все пак основния аргумент за обигбрадъряването е именно борбата с пиратството, защо пък именно пирати да не успеят да спрат бляновете на Саркози и Миков. 🙂 Защото между имуществените права на продуцентите и правата на всички потребители на Интернет за неприкосновеност на данните ненавлизане в личното пространство май съм по-загрижена за вторите.
И като споменах Миков, вижте юнакът какви ги върши със ЗЕС – тоя път вкарва проекта си за безконтролен шпионаж през задната врата с гриф „СЕКРЕТНО“. Неговата аргументация обикновено не е свързана с пиратство, а с организирана престъпност, преди време дори имаше изказване как с подслушване на Скайп ще може да пипне организираната престъпност. Симпатичен е, нали. 🙂
Новини от Биг Брадър-България
Posted in Малоумщини, tagged Биг Брадър, ЗЕС, МВР, интернет, свобода, свобода в интернет on април 8, 2009| Leave a Comment »
Къщата на Биг Брадър продължава да е в процес на изграждане, но можем спокойно да кажем, че бележи напредък. Последните новини:
Първа новина. От 6-ти април влезе в действие член 215 на Закона за електронни съобщения, по директивата за задържане на данни на ЕС. А именно, всички Интернет доставчици бяха задължени да започнат съхраняването на данните за дейността на потребителите в Интернет. С кого и кога си пишем или говорим, какви средства за комуникация в Интернет използваме – имейли, чатове и т.н. и т.н. Цялата тази информация за онлайн комуникациите на всеки според настоящия вид на закона ще се пази в срок от една година.
Следваща новина. Понеже това изглежда не е достатъчно за Биг Брадър, утре в НС Законът за електронните съобщения ще бъде гласуван наново. Според сегашния му вид, за да се достигне до цялата съхранявана от Интернет доставчиците информация ще е необходима обективна причина (разследване на някакво престъпление, т.е. поне на теория ще бъдат проучвани от МВР само престъпниците или заподозрените в престъпления) и разрешение (от съдия или оторизирано от МВР лице). Новият вид, който се очаква закона да добие след утрешното гласуване, обаче, включва неизискване на мотив и постоянен безконтролен достъп на МВР до данните на всички потребители, увеличаване на дирекциите, имащи този достъп , включително и частни лица, посочени от министъра на вътрешните работи.
В крайна сметка, освен, че ще ни съхраняват данните за всичко, което правим, когато седнем и отворим Интернет, достъп до тези данни ще имат огромен брой чиновници в МВР, този достъп няма да бъде следен от никого и когато някой реши да си ровичка, няма да се нуждае от разрешение от никого, нито пък някой ще го пита защо го прави. Пълна свобода за службите, нулева свобода за гражданите… или е по-подходящо да кажа Съквартирантите?
Следваща новина. Най-накрая бе решено коя фирма ще направи новите паспорти. Те ще съдържат биометричните данни на гр… Съквартирантите, а именно – пръстови отпечатъци, специални снимки на лицето – абе, онези работи, дето гледаме по филмите как ги събират от затворниците. Разбира се, ние не сме затворници. Само ни следят комуникациите и ни събират всякакви видове данни най-често под предлог „антитероризъм“. Но и в Биг Брадър е така – Големия брат наблюдава всички. Само че там има състезание, елиминации, доброволно излизане и Голяма награда.
Не напирам за награда. Само че не само, че няма да има такава за никого, ами като гледам няма и опция за излизане от Къщата. А не може ли направо да не влизаме?
Интересни публикации, които четох и горещо препоръчвам:
Богомил Шопов: Защо е важно Интернет да остане неутрален?
Богомил Шопов: От днес е-пощата ви вече не е лична
Блогърска инициатива „България е наша” за ЗЕС и безкортнолния достъп до трафични данни
Делян Делчев: Поредният четвъртък, с поредният опит за гласуване на ЗЕС разрешаващ безконтролен достъп на МВР до трафичните данни
Делян Делчев: Криворазбраните граждански права пречат на криворазбраният Миков
Блогърска инициатива „България е наша” : Сагата ЗЕС: 8 април
За националистите или как се извращава една идея
Posted in Малоумщини, Празници, Протести, Разни, tagged Събития, Шок, интернет, свобода, свобода в интернет, свобода на словото on октомври 11, 2008| 19 коментара »
- Фото: Силвина
Няма и оркестър, няма и погребално шествие, само факли, но пък бяха много красиви, което компенсираше. 😛 Имаше камери, журналисти – това даваше някаква плътност на тълпата.
И тогава чухме маршируване и дивашко скандиране. От „Александър Невски” дойдоха петдесет мутри с двайсет български знамена със знака на рода Дуло (две хубави неща, но изкривени от Боян Расате до националистически символ). И, о, самият Расате. Веднага започнахме да ги увещаваме да си махнат знамената, но без ефект. Били гражданско движение, а не партия, можели на граждански протест, освен това ние пък сме били хомосексуалисти и цигани. Единственият нетехен мегафон беше с паднали батерии след протеста във вторник, та не можехме да надвикаме техните няколко мощни мегафона. Но и то простак не се надвиква. Вееха се знамена, викаше се „Не на подслушването в Интернет” (знаете колко против това подслушване съм, но даже на мен ми се доповръща от привиза, изречен от тях по този начин и със сбъркано произношение на думата „Интернет“).
Та, както и да е, тръгнахме. И се усещам аз как изоставам от мойте хора, гледам от едната си страна знаменосец на БНС, от другата – Расате. Позабързах се и ме досмеша. Както сигурно знаете, Расате за мен е изчистен пример и образец за всичко, което един българин не бива да бъде. Та ето ми среща на живо с моя „кумир“.

Фото: Силвина
Стигнахме до сградата на Европейската комисия. Донесоха батерии за мегафона, Крис отново се опита да кара националистите да махнат знамената, този път дори не си направиха труда да ни обиждат. И щом Бого си каза думите, те успяха да обсебят всичко. Тръгнах си.
В общи линии, опитаха се да окепазят хубавата идея. В Берлин се събрали 75 000 души днес, при нас 60-70 души и 50 националиста. Вероятно Крис е права и това е нечия поръчка. Най-лошото е, че с тези си действия биха могли да настроят настроят общественото мнение ЗА подслушването (което вероятно е и целта). Хората да си кажат – щом има такива индивиди, нека има подслушване. Само че без малкия нюанс, че такива индивиди са един доста малък процент от интернет и телефонните потребители. И че целият български народ не заслужава това заради няколко такива.
Никакви националисти, нацисти и други подобни нямат право на участие в подобен протест. Защо? Защото това е протест в защита на човешките права. Никой, който погазва човешките права (на малцинствата например), няма право да си вее знамето (в буквалния смисъл както се видя), че ги защитава. Това е лицемерно и нагло.
Още за протеста при:
Асоциация на свободното слово „Анна Политковская“
Богомил
Делян Делчев
Йовко
Ему
Eнея
Комитата
Нели Огнянова
онлайн в-к „Писна ни“
Пламен Даракчиев
Радо
Северин
Силвина; галерия със снимки
Ясен
ghibli
gotha
Kaladan
oggin
silvercoin + много добро обяснение на проблема
(Ако и вие сте писали по темата и имате желание, пускайте линкове, ще допълвам)
Свобода, а не страх, свобода в интернет, свобода извън интернет, свобода на словото, свобода…
Posted in свобода на словото, tagged интернет, свобода, свобода на словото, свобода на словото в интернет on септември 25, 2008| 11 коментара »
Ами… не ме бива много в писането. Затова и рядко тук има сериозни постове, а когато ги има май не са особено интересно написани, защото обикновено остават незабелязани. По-често коментирам в други блогове проблемите и по-рядко ги описвам тук. Но в крайна сметка не може все така, човек трябва да изявява позицията си, нали? Добре, че ги има Григор и Мишел и че има и други хора като тях, че иначе сигурно всички блогове щяха да приличат на моя – моренце, филмче, изпитче и толкоз.
Та, днес ще ви занимавам със… свободата. Ще започна със свободата в интернет. Повечето от вас сигурно знаят, че в началото на тази година се прие директива за мониторинг на интернет, даваща разрешение от месец март догодина на МВР и службите да събират информация от всеки потребител в Интернет – като това на кого е писал, какви контакти има, какви средства за мигновена комуникация има, кога ги е използвал, с кого и какво точно е правил с тях и т.н. Разбира се, това радикално действие предизвика ответна реакция и малко симпатично протестче, на което журналистите май бяха повече от нас, но понеже беше набързо организирано и в работно време, това си беше в реда на нещата. Организатор беше Богомил Шопов, който не се отказа и продължи.
Какво в крайна сметка може да прави МВР, можете да прочетете синтезирано тук. Нещо като интернет Биг Брадър (тук Ева би се вдъхновила, дам). Малко от EconBG по темата тук.
Само че нещата не спряха дотам. Европейският съюз продължи да ни готви интересни закони. А именно с цел увеличено наблюдение на гражданите – във и извън интернет. Някои примери – предложен е задължителен шпионски антисофтуер за всички ползватели на интернет. Тоест, край на нелегално свалените програмки, торентчета и т.н. и пълен преглед на съдържанието на компютъра на всеки. Защото пълният преглед на действията в интернет явно не е достатъчен.
В България ДАНС (или Държавна агенция за национална сигурност) вече официално се обявиха против анонимността в интернет. „ДАНС е готова да участва в обсъждане за премахването на анонимността на интернет-сайтовете на територията на България. Агенцията не е за установяването на цензура, а за това всеки да носи отговорност за посланията си в публичното пространство”
И сега ще ме попитате, добре, какво по дяволите, имат да крият потребителите, че не искат да се знае кои са?
Ами, нищо. Но живеем в България. В държавата, в която блогър бе привикан, защото говори за протести в защита на природата, интернет сайт бе затворен „поради наличието на класифицирана информация“. (информацията бе качена наново от Вени Гюрова) и, внимание, главният редактор на FrogNews Огнян Стефанов, писал в гореспоменития затворен сайт „Опасните новини“ и по-рано разпитван за него от ДАНС бе пребит с чукове (!!) почти до смърт.
Това може би веднага дава обяснение на въпроса ви защо трябва да има анонимност в интернет. Факт е, че за съжаление в държава с развита престъпност и сраснатост между нея и институциите, свободата на словото е застрашена. Хората мълчат, защото ги е страх от отмъщение. Затова и трябва да има анонимност. Да, тегленето на филми, програми, музика без пари или така нареченото пиратство бърка в доста джобове и си е вид кражба, колкото и толерантно да гледаме на нещата. Аз донякъде го оправдавам на моменти заради безумните цени и всичко останало, но все пак. Да, има педофили и извратеняци в интернет. Но има и мафия с престъпни тайни, които иска да пази. Мафия, която отмъщава.
Цялото това събиране на данни и следене поставя всеки интернет потребител – било то тийнейджър, прекарващ си времето в това да се оплаква, че списание BRAVO (не) пуска плакати на Tokio Hotel, мацка, която едвам се е научила да си проверява имейла, програмист, който виси по цял ден на компютъра, защото това му е работата или просто човек, който обича да си рови и да чете – в позицията на потенциален престъпник. В позицията на терорист и педофил, който само чака да му обърнат гръб и да се заеме със зловещата си дейност. Неговите данни – къде е влизал, по колко пъти на ден, с кого си е писал в Скайп или по имейла и т.н. – са достояние на МВР и службите във всеки един момент, в който те пожелаят. Независимо, че не прави нищо нередно. Да, сред многото хора, поставени в тази позиция ще има и някой престъпник… евентуално. А останалите? Данните от най-късно 15-ти март ще са на разположение на ужасно много лица от гореспоменатите служби. Като, разбира се, надали 100% от тях ще са некорумпирани.
Това напълно лишаване на всички от лично пространство ми се вижда малко плашещо, а оправданието, че е с цел спиране на „тероризма“ – шантаво. Та нали при поява на терорист/педофил/пират би трябвало да си имат щатни хакери, които да проследят конкретния индивид, а не абсолютно всички да бъдат записвани. Но така е по-лесно – няма да си играят на хакерство, а ще бръкват в архива и готово. И ще са свободни да бръкват там и без терористи, ест.
В интернет пространството се чуват приказки и за друг тип отнемане на свобода. Преди два дни в блога на Мишел един сладур ми обясняваше колко яко ще е да се съберат генетични данни от всички, за да се хващат престъпниците веднага чрез ДНК-анализ от местопрестъплението и колко яко ще е да има камери навсякъде, та майките да знаят винаги къде са децата им. Аз силно се надявам, че това с генетичните данни и камерите е по-скоро в сферата на развинтените фантазии, отколкото на реалността, защото не ми се живее особено във филми от типа „Гатака“ и „Специален доклад“. Но е ужасяващо, че има хора, които искат това. Или аз съм фундаментално сбъркана, или те – няма отговор по средата…
Но да оставим тези приказки настрана и да се върнем към фактите. Да, аз съм против събирането на данни в интернет. Да, аз съм против лишаването на потребители от възможност за анонимност в интернет, защото в държави като нашата това доста лесно може да се превърне в лишаване от свобода на словото. Против съм следенето на интернет трафика. Против съм да превръщаме онлайн пространството в Биг Брадър. Против съм и да си малтретираме журналистите, да си сплашваме блогърите и да си затваряме сайтовете. И ще продължа да съм против.
Призовавам всички, които не се чувстват готови да влязат в Къщата и не желаят да бъдат подлагани на постоянно наблюдение, нито пък да дават зелена светлина на посегателството над свободното слово в България, да се поинтересуват за какво иде реч от SvobodataORG, Електронна граница и блоговете, линкнати по-горе. В тях, разбира се, има още много информация и линкове. Там ще видите и как да изразите протест, при желание.