Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘кино’

Напоследък четем все повече книги и гледаме все повече филми в жанра антиутопия – откриваме нови и нови апокалиптични сценарии, в които планетата ни е замърсена, населението – намалено чрез изтребление и/или поробено, и то не от извънземни. Това, което силно ни привлича и което популярната култура ни предлага, е всъщност отражение на собствените ни страхове – страховете от война, от екологична катастрофа, от всякакви беди, породени от човешката алчност и от човешката склонност към неприемане на различните. Чрез книгите и филмите съзнателно или несъзнателно все по-често търсим отговор на въпроса: как може да се избегне това?
1
Вече сме гледали общо шест игрални филма за Х-Мен. Тяхната популярност е огромна, но това важи и за опасността от изхабяване на героите и стесняване на кръга от зрители само до най-запалените читатели на комиксите. Това обаче все още не се е случило.
Трилогия, развиваща се в началото на XXI век („Х-Мен“, „Х-Мен 2“, „Х-Мен 3: Последен сблъсък“), една предистория и една следистория на отделен герой („Х-Мен началото: Върколак“ и „Върколака“), както и една предистория на целия екип, развиваща се през 60-те на ХХ век („Х-мен: Първа вълна“) – какво повече може да се направи, ще се запитат по-незапознатите зрители?
Още много може да се направи, ще отговори всеки, който е по-запознат със света на Х-Мен и на супергеройските комикси като цяло.
Защото тези комикси не само ни дават страхотни герои с готини сили, но и истории, чието богатство не знае граници. И понякога само една-единствена история е достатъчна, за да задвижи отново колелото на филмовата поредица и да върне магията.
2.

„Х-Мен: Дни на отминалото бъдеще“ е сюжет от броеве 141-142 на „Uncanny X-Men“, публикувани през далечната 1981 г. Наистина далечна, защото антиутопичното бъдеще, което обрисува, се развива в тогава тънещата в мъглите на неизвестното бъдеще 2013 г. Стражите – гигантски роботи, създадени, за да подчиняват мутантите – затварят всеки с Х-гени в трудови лагери. В комикса малкото свободни Х-Мен изпращат ума на възрастната Кити Прайд в по-младото й Аз. Кити от настоящето води Х-Мен към предотвратяването на фатален момент в историята, който ще подбуди антимутантската истерия – убийството на сенатор Кели, извършено от Мистик.
През 1993 г. историята е претворена в двоен епизод на анимационния сериал „Х-Мен“. Вместо Кити в настоящето (през 90-те) от бъдещето идва мутантът Бишоп, който атакува член на Х-Мен заради все още несъстоялото се убийство на сенатор Кели.
Историята несъмнено е любима за феновете, защото през 2001 г. те поставят този комикс на 25-то място в топ 100 на най-добрите комикси на „Marvel“ за всички времена.

И ето я магията за филмовата поредица за Х-Мен – двете времеви линии в сюжета правят възможно той да бъде продължение едновременно на успешната трилогия и на също така любимата предистория „Х-Мен: Първа вълна“. Така можем да видим всичките си любими герои накуп (че дори и с няколко допълнения) и те да обединят сили срещу настъпилия/настъпващия апокалипсис.
3Назад във времето се връща Върколака – понастоящем най-популярният герой, при това единственият от Х-Мен със самостоятелни екранизации. Кити отново има своята роля – силите й са се разширили и развили и именно тя го изпраща в миналото.
Всичко това звучи много обещаващо и много амбициозно, но дали резултатът е на ниво?
Още в първите секунди на филма усещам, че отговорът ще бъде да – чувам думите на Професора, виждам картини на страшното бъдеще. Чудя се – как нещата са се объркали така и защо?
И ето ги добре познатите герои от трилогията – Кити, Колоса, Върколака, възрастните Професора и Магнито – както и новопоявилите се Блинк, Бишоп, Сънспот, Уорпат. А враговете им… о, враговете им са нещо, което не сме виждали нито в комикса, нито в анимацията, нито дори във фенфикшъните с най-развинтена фантазия, вложена в тях.
Стражите са по-ужасни от всичките си образи досега, защото имат способността да се променят.
5Също както в комикса, причината на бъдещия апокалипсис е Мистик. Но не само заради убийство, с чието извършване тя без да иска отприщва антимутантските настроения и бъдещата война, а и заради уникалните й гени, които са направили Стражите наистина непобедими.
В повечето филми за Х-Мен имаме конкретен мутант, който се оказва двигател на действието заради уникалните си сили. В първия филм това е дарбата на Плевел да изсмуква и прихваща чуждите способности, във втория – регенерацията на Върколака, а в третия малкият Лийч, умеещ да блокира способностите на околните, е превърнат в източник за тъй наречено „лекарство“ срещу мутиралите гени, което предизвиква нов разрив в обществото.
Също както и предишните филми за Х-Мен, и в „Дни на отминалото бъдеще“ е поставен въпросът за приемането на различните. И то отново от двете гледни точки – различните мутанти-изроди в очите обикновените хора заплашват самото им съществуване, а различните недоразвити човеци от гледна точка на Магнито могат да бъдат единствено военен враг.
Най-съдбоносният избор в „Дни на отминалото бъдеще“ е в ръцете на Мистик. Тя ни е позната от трилогията като бездушна убийца и от предисторията като добро момиче, тръгващо по лош път заради обикновеното желание да си намери място под слънцето – и именно сега трябва да разберем как тези две толкова различни по характер героини са всъщност един и същи човек.
„Не искам вашето бъдеще. Не искам вашето страдание!“ – роптае младият Чарлз Екзевиър. Непроменимо ли е бъдещето? Обречена ли е Мистик да се превърне в злодей? Обречено ли е човечеството на война, робство и смърт, или има начин крахът да бъде избегнат?
„Дни на отминалото бъдеще“ отговаря на този и на много други въпроси по фантастичен начин. 6Показва ни всичките ни любими герои на едно място, но най-важното – и трансформацията на основните персонажи. Виждаме младият учен Ханк Маккой, който все още не е приел напълно Звяра в себе си, както и Магнито, който с бодри крачки се е устремил към злодея, когото познаваме. Виждаме, че пътят на младия Чарлз Екзевиър към Професор Х далеч не така безпроблемен, както сме си мислели. Виждаме съдбовната важност на човешкия избор. Защото именно в избора е отговорът – в него е бъдещето и от него зависи какво ще е то.
„Дни на отминалото бъдеще“ ни предлага това, както и други послания, а също и много екшън, страхотен, заради фантастичните сили на героите. Типичното за „Х-Мен“ чувство за хумор също не е пропуснато, а Живака надминава всичките ми очаквания към екранизирането на този герой – сериозно, мислиш си, че вече няма как да те изненадат с поредния як мутант и се оказва, че не е съвсем така. 🙂
Едно е ясно – Х-Мен са много далеч от изчерпване на големия екран и отсега нямам търпение за следващия, осми филм от поредицата – „Х-Мен: Апокалипс“, 2016 г. Кой е Апокалипс ли? Един много, ама наистина много обещаващ злодей…

7

Advertisements

Read Full Post »

Завръщане^^

Мислех да пиша пост за предстоящия концерт на Таря Турунен в България. После – за първата си публикация. После – за това, че да живееш или работиш в центъра на града и да имаш интернет и ток едновременно е рядко явление. После – за стажа. И още куп неща.
Но понеже бях ужасно заета и стигнах до блога си чак сега, тези неща май ще почакат. Някой път може да понапиша за стажа, ако на някой му е интересно, но днес, вместо добро утро, ще ви разкажа за един хубав филм, който гледах наскоро. (:
Гледах „Хелбой: Златната армия“ в буквално в последния момент преди да падне от екран. Въртяха го поне месец, докато се сетя. Историята се върти около демона Хелбой, отгледан от бебе от хора и понастоящем работещ в Бюрото за паранормални изследвания и защита към ФБР. Той, извънземният Ейбрахам Сапиен и самозапалващата се (буквално) Лиз се изправят пред ново изпитание – Златната армия. Могъща армия от древни роботи, буквално неразрушими и непобедими. И безбройни. Някога създадена от елфите, за да се защитят от хората, тя се управлява чрез корона, разделена от крал Балор – ужасен от собствените си „войници“ – на три части при мирния договор – две за елфите и една за хората.
Разбира се, няма начин да не се намери някоя откачалка, която да жадува да съедини частите, да поведе армията и да унищожи човешкия вид.
Филмът е забавен, на моменти са прекалили с уродливите създания (в две сцени в първата половина на филма), но не прекалено – колкото да ни се напомни, че филмът е по комикс на DarkHorse, а не примерно на Marvel. Режисурата на Гилермо Дел Торо, обаче, е класа, както винаги. Филмът на места напомня – макар и далечно – на другият му филм, който много харесвам – Блейд ІІ. Отново си имаме положителна героиня от друга раса с аристократична кръв, сестра на големия злодей. Отново сблъсък между расите. Злодеят отново е Люк Гос – но докато в „Блейд ІІ“ е уродливият вампир-мутант, от който ти се иска да се издрайфаш камо като го погледнеш, тук е красив, изящен, изкусен воин. Никаква прилика! Да не говорим, че Рон Пърлман (Хелбой) в онзи филм е един вампир, мязащ повече на мафиот (Рейнхарт). Отново коренно различен образ. Има и други прилики (по-малки), но няма да ви ги казвам, за да не ви спойлвам. И въпреки приликите, двата филма са коренно различни. Може би най-любимият ми момент във филма е изборът на Лиз. Няма да пояснявам за какво става въпрос, щом го гледате, веднага ще се сетите какво съм имала предвид.
Струва си времето за гледане, историята е симпатична, светът е по-разгърнат и по-интересен, отколкото в първа част, героите са по-интересни, а чувството за хумор е на ниво. Стига ви само да си представите Хелбой и Ейбрахам, легнали в залата с библиотеката, надигащи биричка и пеещи проглушително фалшиво „No, I Ca-a-ant Smile Witho-o-out Yo-u-u-“ …

Read Full Post »