Бродещите тръни…

Има дни, в които не ми се пише. Но искам да споделя нещо.
И то e една песен.
Поздравявам ви с нея…
~

Far across the Mississippi and out on the Open plains
In an Oklahoma cow town where the sky begins to rain
In a dusty run-down honky tonk sits a drifting tumbleweed
Thumbing through some magazine that he can’t even read
~
Now tumbleweed remembers how the West was won and lost
The Homestead act and the dust bowl, everybody paid the cost
And the Great White Father promised to treat his children all the same
Back when Indian territory was Oklahoma’s name
~
Oh, tumbleweed keep rollin’, he just roams from town to town
It ain’t easy for a half-breed kid to try and settle down
Tumbleweed keep rollin’, he can’t find no place to rest
Yeah the desert wind blows tumbleweed like some Spirit of the West
~
Well his boot heals tap in time to an old flat top guitar
And he’s a guitar local hero and he sings straight from the heart
And his tip jar just a jungle of worn old dollar bills
He makes his rent and grocery in some local bar and grill
~
When he starts to picking that old guitar
you know the people turn and stare
When he starts to sing the songs he wrote
well, there’s magic in the air !
Cause his song can heal your wounded heart,
he can set you spirit free.
He can raise you hopes to be the very best that you can be…
~
Oh, Tumbleweed keep rollin’, he just roams from town to town
It ain’t easy for a half-breed kid to try and settle down
Tumbleweed keep rollin’, he can’t find no place to rest
Yeah the desert wind blows Tumbleweed like some Spirit of the West
~
So if you cross the Mississippi, you head out on the Open plain
And you pass through Oklahoma and the sky begins to rain
And you feeling kind of rootless, you can’t find no place to rest
Just remember Tumbleweed, he’s The Spirit of the West
~
Yeah, the desert wind blows Old Tumbleweed like some Spirit of the West…

Read Full Post »

Eden Is Burning

Where is the conscience of the world?
We are the keepers of it’s flame.
Why we just don’t see what it happening?
Cause we will be the ones who have to pay…
Man against another man I see –
Whole creation fighting endlessly!
When will we learn to give?
And learn to live?
Cause we are the conscience of the world

What if we’d turn around?
Eden is burning!
There is no time to play –
Eden is burning!
Is there another way?
Cause Eden is burning…
The price is too hard to pay –
Cause Eden is burning!

Поздравявам всички с тази песен. Ето я и тук с фенски клип.
Снимката е взета оттук.

Read Full Post »

Майкъл Джексън в Москва

Майкъл Джексън в Москва, 1993 г.

Самвел Гаспаров е руски кинорежисьор и продуцент, чиято мечта е била да отвори руския шоубизнес към големите имена на съвременната поп музика. Той е причината за концерта на Майкъл Джексън в Москва през 1993 година. Ето неговия разказ за случилото се, разказ, който разкрива много както за руския шоубизнес, така и за личността на Майкъл Джексън.
Пускам го, защото историята е чудесна и показателна за човека Майкъл Джексън. Нека кажем една добра дума и за човека, освен за изпълнителя.

„…През 1993 година реших да организирам първия концерт на Майкъл Джексън в Москва. Какво ли не написаха тогава за мен! Всичките така наречени дейци на шоубизнеса се изправиха на главите си, когато разбраха, че никому неизвестен в техните среди режисьор и продуцент е успял да уговори звездата да дойде в Москва.
А всичко се получи съвсем случайно, когато през 1992-ра работих в Румъния, се запознах с продуцента на певеца Марсел Авраам.
Не вярвах, че нещо ще се получи, но всичко се завъртя на бесни обороти – тогава още не предполагах как заради Майкъл Джексън ще загубя огромна сума и ще си завъдя врагове сред бандюгите на родния шоу бизнес. Започна масирана атака в пресата. Обвиняваха ме в седемте смъртни гряха – ту бях царя на нелегалния алкохол, който организира всичко, за да продава водка на стадиона; ту че в Москва ще дойде не Майкъл Джексън, а негов двойник. Около касите стояха „верни” хора и обясняваха, че всички билети са продадени. А когато певецът най-накрая пристигна в Русия „доброжелатели” съобщиха в милицията, че свитата му пренася наркотици. Претърсиха ги – нямаше нищо. След това още едно позвъняване – анонимен сигнал за бомба. И докато Джексън чакаше зад кулисите, на входовете се появиха хора с мегафони и започнаха да крещят „концертът се отменя!”. Като за капак заваля проливен дъжд. Тук вече Майкъл излезе от кожата си и заяви:
„На такъв дъжд няма да пея!”…
Разбирах, че губя всичко, но парите вече не ме вълнуваха – исках да направя този концерт, да победя! И тогава в най-голямата суматоха към мен се приближи някаква жена и ми подаде огромен портрет на Джексън, доста зле нарисуван:
„Моята дъщеря го направи. Тя не вижда почти нищо, но има мечта – да има автограф. Можете ли да ми помогнете?”
Едва не заплаках – взех рисунката и се приближих до Майкъл Джексън. В началото той даже не разбра какво искам от него, а след това едва не се лиши от дар слово:
„Вие сте луд!. Концертът ви се проваля, а ми идвате с някаква си рисунка!”
Тогава на мен нервите ми не издържаха:
„Пука ми за вашия концерт! Пука ми за целия свят! Може пък утре да стане чудо и от щастие, че неговия кумир се е разписал върху рисунката, детето прогледне?!”
В този момент него сякаш го подмениха.
Тогава „доброжелателите” пратиха и тежката артилерия. Дойде „пророчицата” Джуна да го предупреди, че този ден, 15 септември, е „денят на неговия дявол” и ако излезне на сцената ще си счупи гръбнака…
„Днес аз ще пея! Само кажете на чистачите да попиват постоянно водата върху сцената, защото иначе няма да мога да направя лунната походка” – каза той. Единственото, което продължи го притесняваше, бе полупразния стадион – бяха продадени много малко билети. Тогава отворихме вратите и казахме всички фенове да влизат. Когато видя как тълпата нахлу, Джексън стана и тръгна към сцената. В началото крачеше бавно като на каданс, но когато включиха високоговорителите и той запя, това беше най-щастливия миг в живота ми. От една страна разбирах, че съм разорен, но от друга – бях победил.
Майкъл Джексън изпълни цялата си програма, но аз не останах на концерта – нервите ми бяха опънати до скъсване. Някой ми подаде бутилка водка, пих направо от нея и се качих на колата. Когато разказах на жена си, че съм изгубил един милион долара, тя само ми каза: „Парите не са най-главното. Ти си свърши работата, а това струва по-скъпо!”

Read Full Post »

In Memoriam – Майкъл Джексън (1958-2009)

Read Full Post »

Концертът на Таря Турунен в София

„Не вярвах, че ще доживея… ангел да ми пее“ – каза вчера човекът до мен минути преди началото на концерта на Таря Турунен в зала Фестивална. И не сгреши…

Снимка: Бофи Стефанов

Отиваме два часа по-рано пред залата и вече има огромна тълпа. Когато ни пускат към 19:30, се озоваваме в едно гигантско хале. Казвам – това никога няма да се напълни. Успяваме да се наредим близо до сцената (е, имаше един триметров човек пред нас, но някакси се поразместихме настрани по-късно) и… зачакваме. Преградено е с два гигантски бели чаршафа (поне плат, ужасно приличащ на такива). Публиката е разнообразна – има 15-16 годишни тийнейджъри, диви метъли, дори възрастни хора над 40. Залата се пълни с пушек. Става 20:00. Скандираме „Таря”. 20:15. 20:25. Ама хайде, нали уж финландците били точни?
В един момент светлините загасват и пердетата биват осветени от светлина откъм сцената. И се очертава стройна женска фигура в готическа рокля с характерните разширяващи се ръкави. Таря запява „Boy and the Ghost“. Публиката изпада в екстаз. Пердетата падат. Виждаме Таря Турунен! На съвсем малко разстояние от нас. Божественият й глас изпълва сцената. Светлите й почти прозрачни очи озаряват бялото й лице, пълни са с енергия, подканящи, присветващи. Тя е ангел и демон. Готическа принцеса? Не. Готическа кралица. Лед и огън. Страст.
Музиката ни разтърсва. Пушекът, изпълнил залата, изигрява ролята си – многоцветните прожектори създават прорязващи лъчи. Таря изчезва. Барабанистът започва невероятно шоу. Бие барабаните, жонглирайки с палките едновременно с това. Метълите до нас още имат глас да викат?! Ние вече нямаме. Или поне така си мислим до изпълнението на “Sing For Me” и знаменитата “I Walk Alone”. Таря непрекъснато е различна. Червено палто. Черна рокля. Златна рокля. Лилава рокля. Бяла мантия с качулка. Между песните ни говори. Няколко изречения и на български. Тълпата полудява. Пеейки “Ciaran’s Well” прави някакви невъзможни неща с гласа си, които ни оставят без дъх.
Време е за балада. Притъмнява. Декорът зад музикантите се изпълва с просветващи звезди. Таря пее, ние с нея. На следваща песен пее, свирейки на пиано. На друга разтърсва коси и скача по сцената. Или ни призовава да се присъединим към нея. Ние друго и не чакаме. После застава пред нас и ни казва, че за нея е било голяма мечта да пее тук. Пред тази толкова шумна и страстна публика. Че е време да ни изпее песен за сбогуване, но това сбогуване ще е кратко, защото тя ще дойде в София отново – съвсем скоро…
След баладичното сбогуване Таря и музикантите й се прегръщат в редичка и ни се покланят няколко пъти. Мятат към нас палките на барабаниста. Момчето до мен улавя едната, уви счупена напряко – другата й половинка така и не намерихме, но нека още някой се радва. От публиката успяват да подаде към сцената българското знаме. Тя го поема с благодарност, притиска го към сърцето си и го намята през раменете си. Всички крещим “We love you!” и “We want more!!!”. Бисът не закъснява и е една много, много любима песен, невключена в предвидените за концерта – “Over The Hills And Far Away”! Отново пеем с нея.
Тръгвайки си осъзнаваме, че е 22:30. Че кога са минали два часа?! Толкова дълго е пяла, толкова неусетно^^ Толкова красиво, божествено и демонично едновременно. Магията не си отива с излизането от зала Фестивална, разговорите ни са накъсани, пълни с възклицания. Лек сблъсък с реалността – невероятната мръсотия отпред – пликчета, празни бутилки от минерална вода и бира и какво ли още не. Но не може без нещо такова, нали…
Поздрав за феновете. (:

Снимка: Боби Стефанов

Още за концерта при:
Майк Райм, Joruel, Svuio, Григор, Неандарталеца, avtora.com, Mono.bg

Допълнение от 2009: Ако искате билет за тазгодишния концерта на Таря: >клик<

Read Full Post »

Поздрав

Поздравявам всички с тази песен. 🙂 После нека говорят, че само песни на английски език стават за нещо. Измишльотини. Ако искате ме наречете старомодна и несхватлива, но най-истински достигат до мен текстовете на родния ми език, колкото и „немодерен“ да е в поп музиката. А този текст е наистина красив. 🙂

Read Full Post »

Сесийно

Хъх, от един месец сме в сесия и ни чакат още два изпита. Единият е доста труден, с много термини, сложен език, сложна материя, допълнителни материали за четене и т.н. – прословутата теория на литературата. Другият изпит като че ли се води за по-лесен, но когато имаш само два дни за него, ходил си три пъти на лекция и учиш от конспектирани материали спира да изглежда особено лесно. Ама тук аз съм си виновна… И най-гадното кое е? Че е утре.
Поне мога да се похваля, че ужасно трудната история на книгата мина, което си е глътка въздух. 🙂
Седя си на компа в кратката почивка от учене и слушам музика. Знаете ли, харесвах почти всички финалисти от Music Idol, но сега, когато концертите свършиха и медиите замлъкнаха за „Талантите“, ми останаха в съзнанието като ясен спомен Тома, Ана, Нора, Деница и Шанел. Особено Нора. Страхотна певица.

Read Full Post »

Era – Reborn (2008)

Спомняте ли си Era? Обзалагам се, че няма човек, който да не е слушал песента „Ameno“. Основоположникът на бандата французинът Ерик Леви, освен с Era, е известен със саундтраците си към много филми. И така, време е за голямата новина – Era се завърнаха! След хитовете си от 90-те, които промениха музиката и породиха множество подражатели (като Gregorian например), Era решиха да се проявят и през новото хилядолетие с албум, който определено си заслужава слушането. Новото им творение е широко определяне като „уникална стилова алхимия – сплав от ориенталски елементи и мистика“. И в същността си наистина съчетава различни стилове и ритми, в една омагьосваща смес. Дори и да не сте слушали Era досега, препоръчвам горещо. 😉
За да не бъда голословна, ето ви новото видео на „преродените“ Era:

Едит техен стар хит, който много обичам:

Поздрав с хубавата музика^^

п.п. Ако клиповете не се показват, кликнете тук и тук. Приятно слушане^^ 

Read Full Post »