„Нацизмът не е мнение, а престъпление“

Първо те дойдоха за комунистите
и аз не се застъпих за тях, защото не съм комунист.
После дойдоха за синдикалистите
и аз не се застъпих за тях, защото не съм синдикалист.
После дойдоха за евреите
и аз не се застъпих за тях, защо не съм евреин.
После дойдоха за мен,
но не беше останал никой, който да се застъпва.
– пастор Мартин Нимюлер

~

Вчера на кръстовището на „Васил Левски“ и „Граф Игнатиев“ се проведе първи по рода си флаш моб. Първи, не защото не е имало и други флаш мобове, включително и на същото място. Но този флаш моб беше не в защита на природата – достойна кауза, която винаги е била и моя кауза, – а за един проблем, за който досега се мълчеше.
Насилието, породено от неонацизъм.

© Георги Иванов

Трудно е за човек да предположи, че в ХХІ век в България може да стане свидетел на насилие, вдъхновено от идеи от началото на ХХ век. От идеи, довели до световна война, до геноцид, концлагери, жестокости и смърт в огромни мащаби. Нормалният човек ще си рече, че нацизмът е преболедувана болест. Болест, взела огромни жертви и причинила достатъчно щети, за да остави дълбок отпечатък в паметта на човечеството – като болест, към която не трябва за нищо на света да се връщаме.
За съжаление, и в ХХІ век продължават да се намират нейни носители. Случва се патриотизмът и любовта към родината – прекрасни и достойни качества – да се израждат в нещо вредно и уродливо – омраза към другите, различните по някакъв приднак. И тази омраза води не само до плюене на масата, а до организиране на крайно десни групи от … радикални насилници.
Които търсят вдъхновение в Хитлер. В Третия райх. В Бранник.
Не е тайна за никого, че държавата ни не е в добро състояние. Шири се бедност, беззаконие, здравеопазването и образованието стават все по-недостъпни за средностатистическия български гражданин с всяка следваща „антикризисна“ мярка. За съжаление много от хората търсят конкретен, ясно различим виновник. Политиците са твърде недосегаеми, върху тях не можеш да излееш яда си, не можеш да ги накажеш. Затова идват на ред ясно различимите малцинствени групи – ромите (много от които дават куп основания да бъдат обвинявани, нарушавайки законите), турците, хомосексуалистите. Хора, които могат да бъдат посочени с пръст. Удобни жертви. А подобен начин на мислене дава поле на действие на радикалните групи.

„Биячите в затвора! Виновните в затвора!“

На 6-ти юни се състоя протест пред затвора, пардон, пред „дома за временно настаняване на чужденци“ в Бусманци. Протест за освобождаването на 230 човека, които не са набили никого. Всъщност не са извършили никакви престъпления и по никакъв начин не е установено да са престъпници. Хора, много от които са живели вече в страната ни, знаят езика и просто не са успели да си платят на администрацията. 230 човека, сред които бременни жени и деца. Само че – точно така, не чистокръвни българи, следователно врагове на неонацистите.
Към същия протест беше тръгнала група хора, определени от нападателите като „леви“. Т.е. друга ясно разпознаваема група, мразена от неонацистите. През януари един от тези хора на име Борис Боев беше пребит във входа си, откаран с опасност за живота в болница и лекуван от тежко сътресение на мозъка. Същият човек бе сред най-пострадалите при побоя, нанесен в трамвай номер 20 на път към протеста в Бусманци. Ново сътресение на мозъка. Още четирима пребити, едниният от които, на 17 години, с изпочупена на няколко места ръка, претърпяла операция в последствие.
Лесно разпознаваеми врагове, невъоръжени хора пребити с тръби и палки, при числено превъзходство над тях.

„Стига ксенофобия! Стига расизъм!“

Но неонацистите не нападат само по политически убеждения. Също и по външен вид. Наскоро заловиха виновниците за убийство на студент по медицина, разхождащ се в Борисовата градина… убит задето приличал на гей. Борисовата явно не е безопасно място за разходка, там биха и еколози преди екопротест, защото едното момче с тях било циганин.
Време е да започнем да наричаме нещата с истинските им имена. Време е всички да се противопоставим на насилието, защото докато гледаме как нападат другите „групи“ – етнически, религиозни, политически, сексуални – и сме сигурни, че това няма да се случи на нас, защото не принадлежим към тези малцинства – легитимираме насилието, даваме му поле на действие, за да почука то и на нашата врата един ден.
Няма престъпление, което може да бъде оправдано с политическите пристрастия нито на извършващия го, нито на жертвата. Когато биеш един човек, ти не го убеждаваш в правотата си. Насилието отключва насилие, кръгът се завърта и от това страдат всички. Този процес трябва да бъде спрян навреме, докато още не е станало късно.

© Георги Иванов

Още по темата – 
Реакция на Български Хелзингски комитет за побоя от 6-ти юни, както и
Декларация на Зелените против ксенофобията.

Read Full Post »

Протестът пред Бусманци… и на път към Бусманци

Този пост трябваше да бъде изцяло посветен на днешният протест пред Бусманци. За днешната слънчева юнска сутрин на едно зелено и красиво място, изпълнено с дървета и свеж чист въздух… Място, в центъра на което стои една чудовищна сграда. Красиво измазана, но с дебели стени, решетки и тел. Сграда над и около която свободно летят ята птици, сякаш за да подчертаят разликата между волния си полет и живота на хората вътре. Без вина виновни, без съд и присъда, хванати и закарани за неопределен срок (често продължаващ с години) в т.нар. „дом за временно настаняване”, а реално затвор за бежанци. Но ще започна преди това с група ученици и студенти, които са си направии предварителна среща да ходят заедно с трамвай до това място, за да не се изгубят. И в трамвая им налетели закачулени неофашисти с бухалки, които решили да им демонстрират отблизо точно какво е отношението им към защитниците на бежанците. Сред нападнатите те са имали стари противници от леви организации и са използвали повода за бежанците, за да си разчистят сметките. Отново.
Вижте видеото на БГНЕС:

Все пак по-голяма част от протестиращите пристигнаха благополучно пред затвора. Много разнородна група от всякакви хора – природозащитници, правозащитници, бивши затворници от Бусманци, адвокати, журналисти. Опънаха се трансперанти в подкрепа на затворените вътре. Скандиранията ни бяха на български и на английски език.
WE ARE HERE AND WE WILL FIGHT. FREEDOM OF MOVEMENT IS EVERYBODY’S RIGHT.
НЕЛЕГАЛНИ ХОРА НЯМА.
NOONE IS ILLEGAL.
Преди, когато съм протестирала пред някоя институция – Народното събрание или Министерството на околната среда и водите – никога не съм виждала отклик отвътре. Този път обаче протестирах пред нелегален затвор. Затворниците в който успяха да се покажат по прозорците на сградата, да ни махат и да скандират „Свобода“ и „Freedom“ заедно с нас. Направиха от чаршафи транспаранти, но уви бяха твърде далеч, за да видя какво са написали. Разчетох само един надпис – гласеше ONE YEAR. Времето, което човекът, който го държеше, бе прекарал вътре без да знае кога ще го пуснат и ще го пуснат ли въобще.
Аревик далеч не е единствената бременна жена вътре. Има и майки с невръстни деца, хора от всякаква възраст и националност. Единственото общо между всички тях е проблемът със статута им. Някои са арестувани без никакви обяснения направо от границата, други са имали дългогодишен статут, който е изтекъл, автоматично са загубили правото си да учат и да работят (респективно и да плащат данъци) и са били натикани вътре по бюрократични причини. Някои са бягали от глад, други от война, трети от политически или религиозни режими, четвърти са дошли при любим човек – Аревик при Давид. Единственото общо между тези хора е, че нямат присъди за нищо, защото не са престъпници. И че бяха срещу нас днес, но отсреща – зад решетките. Докато пиша тези редове, тези 230 затворника продължават да са вътре и вероятно отново са наказани, както след предишния протест, задето са откликнали. Докато пиша, 17-годишно момче претърпява спешна операция на лявата ръка, след като са му я начупили по пътя към протеста закачулени неофашисти, въоръжени с палки и тръби, вярващи във величието на Нацията и в правотата на Бюрокрацията. Искам да напиша още нещо, но… не знам какво.
Ето репортажът на БНТ:

Read Full Post »