Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘образование’

Човек ще си рече, че няма нищо по-нормално отличните студенти да получават стипендии за успех. Едва ли ще се изненадате, ако ви кажа, че държавните стипендии с всяка година намаляват размера си. „Криза е“.
Затова пък има лъч надежда – в лицето на паралелен европейски проект за втора, т. нар. евростипендия за най-отличните от отличните.
Проектът „Евростипендии и награди“ стартира през учебната 2008-2009 г. Състои се в евростипендии за успех (90 лв. на месец) и еднократни награди за студентски научни проекти (200 лв. еднократна). След още два семестъра (на учебната 2009-2010 г.) първият етап на проекта приключи с хубавата информация, че е одобрена неговата втора фаза – отново с продължителност две академични години, но с увеличен бюджет от 39 милиона на 46 милиона лева.
И тогава се започна Голямото чакане. Досега конкурсът за евростипендиите се провеждаше паралелно с този за държавните стипендии, но през зимния семестър на 2010 г. това не се случи.
Комисията по европейските стипендии и награди на СУ „Св. Климент Охридски“ обяви, че вероятно този семестър проектът няма да заработи, защото МОМН са си удължили срока за приключване на документацията по първи етап чак до 03.11.2010 г.
В края на октомври в „Сеизмограф“ по bTV и „Свободна зона“ по TV+ министър Игнатов обеща, че евростипендии ще има, но за тях ще се кандидатства с две молби през летния семестър – една за зимния и друга за летния. Защото има административно забавяне, иначе отличниците ще си получат всичките стипендии, просто половин година по-късно.
През февруари на официалния сайт на проекта излезе една добра новина – че не само ще има евростипендии и за двата семестъра, но и месечната им сума се покачва от 90 на 120 лева.
Каква беше изненадата обаче (не чак толкова голяма, ако трябва да бъдем честни), когато през пролетта кампания така и не се проведе. Започнаха едни слухове – ще започне през април, може би през май. Изписахме куп писма, иззвъняхме куп телефони. Основно към дирекция „Висше образование“ на МОМН. Оказа се, че готовият втори етап на проекта „Евростипендии и награди“ чака с месеци да мине през оценителска комисия, явно някъде в дирекция „Структурни фондове и международни образователни програми“ и чиновниците продължават да се бавят, както само те си знаят.
А месеците изтичат.
На въпроса дали студентите последен курс ще загубят правото на евростипендиите си, ако докато проектът се натутка завършат семестриално, отговор не се появи. Освен ако не считате за такъв препращането от отдел на отдел и сумтенето, че не се знае нищо до решението на оценителската комисия.
Подобно бездействие и подобно отношение е безотговорно и дори подигравателно към студентите. То показва точното отношение на чиновниците към тези, за които ЕС е заделил 46 милиона лева с идеята макар и с неголеми суми на човек да се подпомогне обучението на най-ученолюбивите и амбициозните студенти. Очевидно това, което се цени в ЕС не означава нищо за родния чиновник. Кога въпросните оценители ще се натуткат?
През колко комисии и през колко чекмеджета трябва да мине този проект и ще стигне ли някога до студентите?

Това се питам…

п.п. Каня ви във Фейсбуук групата Евростипендии и награди 2010/2011г. Защо бавят старта на проекта?

Read Full Post »

Напоследък влизам с колеги в някакви фундаментални спорове от типа: стока ли е образованието и само с пазарната му стойност ли се изчерпва смисълът му; само пазарна цена ли има човешкото здраве и т.н.
Та чак до стока ли е Човека?
Използвам главна буква, защото говоря не просто за конкретен индивид, а за всеки човек.
От малка са ме учили за важността на пазара. Той е инструмент, създаден от човечеството, за да улесни размяната на стоки и услуги. Да спомогне всеки човек да получава толкова, колкото е изработил. Да направи размяната на различните видове стоки и услуги равноправна и справедлива според труда. И тъй нататък. Сещате се – за ограничения ресурс, който трябва да се раздели сред нас, искащите да потребяваме неограничено и т.н.
Пазарът винаги за мен е бил точно това – инструмент на Човека, използван по определено (описаното по-горе) предназначение.
В последно време обаче забелязвам нещо странно – хора около мен все повече възприемат самите себе си изцяло като инструмент на пазара, а не обратното. Например, когато се говори за образоването на даден човек, все по-рядко става дума за развитие на интелекта му, за отваряне на ума му и за разните неща, които ако ви изредя ще ви зазвуча твърде я ренесансово, я възрожденско, я нещо друго отдавна отминало. Не, говори се за потребление на стоката образование, на услугата обучение.
Когато се говори за излизането на даден човек на пазара на труда, това все по-рядко се формулира като продаване на уменията му, а направо се говори (като че ли за по-кратко?) за това човекът да се лансира, да се продаде по-добре и т.н.
Когато се говори за здравеопазване, то все по-рядко е хуманната дейност, помагането, спасяването и т.н. Вече е стока и когато не е „финансово ефективна“ стока, просто се прекратява. Справка: многото затворени регионални болници в последните месеци в България. И не само.
Все по-често не само политици, ами дори и студенти от Софийския университет говорят за издигане на финансовата ефективност във висша ценност на обществото.
А къде стои Човека в тази ценностна стълбица?
Да, онзи, който е създал това общество, който е измислил размяната, „финикийските знаци“, стоките и услугите като такива и самият пазар?
Лекциите по реклама в комбинация с дискусиите с такива колеги ме тласнаха към една хипотеза…

А именно за Пазара (главната буква пак е нарочна) като нов вид религия.

pazar1Човекът има необходимост още от появата си като вид на Земята да познава света около себе си. Да знае какво го заобикаля и защо.
Но за съжаление никой не е способен да даде отговор на големите въпроси за смисъла на съществуването и живота. Може би именно така са се зародили първите култове, тотемите, вярата в Духовете, напътстващи хората, в свръхестествените сили, които са ни дали живот и бдят над нас, очаквайки нещо в замяна (различно, според различните вярвания).
Така са дошли и първите отговори – как сме се появили, какво представлява светът около нас и защо сме тук.
Древногръцките философи дават също своите отговори, различни при всеки от тях. Светът се е породил от огъня, или от земята, или от въздуха; светът е идеална математическа хармония. Или е изпълнен с буйна енергия хаос.
Различните хора си дават различни отговори. Богове се сменят, появява се монотеизмът в различните му варианти и смисли.

В един момент обаче идва науката. За разлика от религиите тя не изисква вяра; тя има доказателства. Тя може да се пипне и измери. Част от човечеството (в никакъв случай не цялото) се отказва от религията, защото намира своите рационални отговори. Вече няма нужда да вярва на различни шамани, жреци, свещеници, проповедници и да се чуди чии думи са по-близки до реалността. Сега вече всичко се мери черно на бяло.

Но дали това ни е достатъчно?

Науката (поне засега) отговаря за много от нещата на въпроси като кога, къде, как… Но не и на най-важния въпрос – защо.
А Човека е търсещо създание. Всеки от нас е, макар и не всеки да го осъзнава.
В нас има заложена потребност за ясен ред на всичко наоколо, ясно съзнание за този ред и за смисъла от него.
Религиите вече не са достатъчни за голяма част от човечеството – науката ни е направила скептични и аналитични.
Но тази потребност за ясен ред на всичко наоколо остава в нас.

pazar2Дали, питам се аз, след като не сме успели да открием ясния смисъл от света около себе си, не сме си създали „смисъла“ сами?
Не сме ли взели един от инструментите на своето общество – пазарът – за да го издигнем в култ?
Пазарът, създаден, за да служи на Човека за справедливо разпределение на ограничения ресурс сред изработилите го, се преръща в нещо ново, нещо висше, като Дух, като Бог. Нещо, което осмисля Света. Една до такава степен рационална религия, че нейният атеист става ирационалният, оказващ се догонващ прагматичната материална реалност, а не обратното.
И така пазарът вече не е инструмент на Човека, а човекът се превръща в инструмент на Пазара, той съществува, за да го подхранва.
И вече разполага с отговори. Тук е, за да изработва и консумира. Смисълът на съществуването му е да създава (по някакъв начин) финансов ресурс. Наградата за праведното изпълнение на задачата е консумирането на стоки и услуги от същия този висш Пазар, след като го е захранил достатъчно.
И човекът вече не консумира самите стоки и услуги. Поне според това, което се учи от бъдещите рекламисти, човекът не купува стоката, а нейната история. За да я продадеш, ти трябва да й измислиш добра история. Домакинята не купува праха за пране, а сияйната усмивка на детето, което се е изцапало и знае, че няма проблем, защото този препарат ще махне петната на часа. Шофьорът не купува бързия автомобил, а рекламата за свобода от скоростното движение по шосето и възхитените погледи на хубавите момичета…
… Едва ли тази хипотеза е вярна за голям процент от човечеството. Но имам чувството, че има хора, за които е, че познавам част от тези хора и че тази идея се зароди в главата ми именно от общуването с тях…
От малки ни учат как човечеството върви напред през вековете и хилядолетията и става все по-развито и по-напреднало. Питам се, дали Пазара като отговор (или по-скоро заместител на отговор) е достойният резултат на хилядолетните търсения на нашия вид. И продължавам да мисля, че той трябва да бъде това, заради което е създаден първоначално – наш инструмент, улеснение, удобство – а не това, в което се превръща постепенно…

Read Full Post »

Реших и аз да последвам примера на Мила. От доста време се глася за този пост и тя ми даде стимул да се разбързам^^

Напоследък ми се налага почти да се оправдавам защо ми харесва да уча в Софийския университет. Модерно е Софийския университет да е назадничав, тромав, нереформиран, лежащ на стари лаври и безсмислен. Покрай орязаната на четири пъти държавна субсидия и писъците на Игнатов и Дянков „пари срещу реформи“ някакси стана ясно от самосебе си, че университетът ни не струва, че си седи в ХХ или дори в ХІХ век и че ние, неговите студенти, сме потенциално прецакани хорица, които си губят времето в него, вместо да учат в чужбина или да градят кариера, без въобще да се занимават с висше.
Не е като в Софийския университет да няма проблеми. Да няма дисциплини с остарели програми, да не се намират и преподаватели-недоразумения. Не е като всички специалности да са в изряден съвременен вид от начало до край. Не е като да няма каква работа да се свърши и какво да се подобри.
Но ми писна хората да се хващат за слаби места на Университета и да слагат абсолютно ВСИЧКО в него под общ знаменател.
Прекарах три години, учейки Книгоиздаване. Остава ми още една. Тая в себе си надежди за магистратура и съм твърдо решена да е в същия университет.
Предполагам, че да се направи програма за специалност като моята не е лесна задача, защото професията издател е многостранна. Изисква от една страна обща култура, познания за околния свят. От друга страна трябват и чисто практически умения. Не е нито научна, нито бизнес специалност, а е нещо по средата. Както и когато издателят създава книга, тя не е единствено културен феномен или единствено стока – той трябва да умее да я вижда и по двата начина, за да успее в професията.
И – изненадващо – програмата ни е богата и изпъстрена с разнообразни дисциплини.

Може би трябва да започна оттам защо специалността „Книгоиздаване“ е във Факултета по журналистика и масова комуникация, а не е при филолозите или библиотекарите. Защото книгата се разглежда като медия, като най-старата медия на света; като форма на комуникация. Не просто като литературно произведение между две корици (най-малкото, не всички книги съдържат литература). Освен това ние се учим не за библиотекари (една хубава професия, за която си има друга специалност), а за издатели. Книгата е комуникация между хора, комуникация отложена във времето, комуникация, която може да се осъществи за ден, за век, за хилядолетие. Освен това, дори и да не си даваме сметка, книгата е здраво вплетена в едно с другите медии. А мястото на медиите е ФЖМК.
Та да се върна на програмата си. Първите две години имаме повече общи дисциплини с другите две специалности във факултета – Журналистика и Връзки с обществеността. С всяка следваща година имаме все повече специализирани книгоиздателски дисциплини, като в четвъратта година можем да избираме между два профила – Редакционно-издателски и Медии и Връзки с обществеността. Като паралелно с това си вървят общите за всички от специалността дисциплини, разбира се.
Заедно с колегите от другите специалности учим Социология, Социална психология, История на българската журналистика, Народопсихология, Политология, Теория на културата, Компютърно-опосредствана комуникация.
Доцент Светлозар Кирилов е един от най-стриктните хора, които познавам, дълбоко навлязъл в материята, работещ към европейски институции.
Професор Драганов, по Социална психология, е най-възрастният ни преподавател въобще, но определено не изкукал и пеещ прастари приказки, колкото да си додава към пенсията, каквато е представата ви за възрастни преподаватели в стар университет. Един от най-умните хора, с невероятно интересни лекции, заради който ходехме в 8 сутринта, събирахме се тройно повече хора от капацитета на залата и седяхме прави.
Доктор Диана Петкова по Народопсихология е обиколила толкова много страни, че ни преподаваше до голяма степен и от личен опит, което направи лекциите страшно интересни. Имахме и лекция с гост професор чужденец, за да се издразня на английския си. :))
Компютърно-опосредстваната комуникация при доцент д-р Грета Дерменджиева ме накара да се замисля както за много аспекти на общуването в Интернет, а и за информационното общество като цяло. Същата преподавателка ни водеше и дисциплина само за нашата специалност – Редакционно-издателски системи. Учеше ни да странираме на Adobe InDesign, нещо, което постоянно се прави в издателствата. Дори и издателят да не умее да направи предпечата на книгата лично, е хубаво да има някаква идея от процеса.
Дотук говорех все за социални и комуникационни науки, но имахме и друг вид дисциплини, вече само за нашата специалност. Например Български език и стилистика и Информационни технологии, даващи базисни познания за различни компютърни програми (даже аз, която все още рядко бях припарвала до непраисторически компютър, се ориентирах). Също не са за пренебрегване и литературните дисциплини като Теория на литературата, Съвременна чуждестранна и Съвременна българска литератури (с преподаватели от съответния факултет) и Литературна комуникация, даваща напълно съвременен и различен от ученическия поглед. Там се запознах със „Смъртта на автора“ на Ролан Барт, например. Нещо толкова различно – да не кажа противоположно – от училищното изучаване на литература.
Може би най-важната и най-интересната дисциплина на първи курс беше История на книгата, която ни връщаше в шумерската цивилизация, за да минем през всички етапи на книгата до печатната преса Гутенберг, та чак до наши дни. Преподаваше ни професор Ани Гергова, основоположничката на тази наука в България.
Като споменах по-горе предпечат, имахме си и лекции за печата – Основи на полиграфията, водени от много взискателната преподавателка от Техническия университет доцент д-р Сарджева, която ни мина през всички видове печат, видове хартия, кое за кое е подходящо, за какви тиражи и т.н.
По Графичен дизайн при доцент д-р Веселина Вълканова пък учихме много за правилата при дизайна на книгите, за елементите на книжното тяло, шрифтовете, стиловете, различните фактори за ергономичността на четенето и т.н. Все неща, нужни за практиката.
Друга практична дисциплина беше Интелектуалната собственост в книгоиздаването. Учихме Закона за авторското право в детайли при д-р Ангел Манчев, за да сме запознати и с тази материя, а не да гледаме като пиле у кълчища като стане нужда.
Съвременното световно книгоиздаване при доцент Милена Цветкова бе дисциплината, по която написах 80 страници курсова, вкл. 3-4 страници библиография. Представете си само: в Софийския университет има преподаватели, при които с Copy и Paste от някой сайт като Prepishi.com просто не става! Можете ли да повярвате!? :/
Други интересни дисциплини – Книгата като медия и Теория на четенето. Съвременни тенденции, перспективи, разчупване на мисленето, изваждане на книгата от кодексовата й форма, от хартиеното й тяло.
Още – Научно, университетско и енциклопедично книгоиздаване при доцент д-р Албер Бенбасат, Икономика на книгоиздаването при професор Филева. По последното получихме много сериозен общ курсов проект – да създадем втори брой на единственото професионално списание за Книгоиздаване в България – „4publishing“ . Говорете ми за липса на връзка с практиката при Софийския университет…
Гледам програмата си за четвърти курс с оптимизъм. Чака ме Европейско медийно право при професор Нели Огнянова, Електронни книги и други интересни и необходими за съвременното книгоиздаване неща. Независимо от това, което говорят за Университета министри и други умници, май все пак ще изляза с някакви познания по професията, в която искам да се реализирам. Освен, че от две години редактирам едно списание на хонорар и няма тепърва за първи път да влизам в издателство. Между другото, повечето ми колеги са минали вече през издателства, като някои и понастоящем си работят това, благодарение на стажовете. Вярно е, че сами трябва да си ги уреждаме, но имат добър ефект. 🙂
Вещаят на Софийския университет затъване в статуквото, срив на старите лаври, изоставане от съвременните университети (като НБУ например). И когато изоставането не става от самосебе си въпреки тромавата администрация (никой не би я отрекъл) и вътрешните проблеми на Университета (защото никъде не съм казала, че такива няма), ни се „помага“ в тази насока с орязване на бюджета. По няколко пъти. Докато подейства. Ако не подейства – има и следващи години и следващи бюджети. Упорито се говори, че един от добрите ни преподаватели по част от специализираните ни дисциплини ще напуска, защото орязванията намаляват и неговите доходи. Ето така се почва. Текат слухове и за премахване на хоноруваните преподаватели като „антикризисна мярка“, без която специалността чи не може да съществува. Колегите в Студентски град откараха два месеца без вода, а стипендиите ще бъдат орязани за втори път, и то как. Нямаме си нормално действаща библиотека във факултета, нито пък аула, защото едното ни крило е затворено за ремонт, който е почнал отпреди да стана студентка и е стопиран заради липса на пари от месеци, та кой знае докога. И въпреки изгледите за дървена ваканция поради липса на пари за парно, май все пак ще продължат да ни дават образование. Не модно и лъскаво, но необходимо ни за живота и работата ни по-нататък.
И явно май ще имам все нещо в главата като (дай, Боже) си взема дипломата, а?

Read Full Post »

Както ми е лошо и седнах уж само за 10 минути, ми пратиха едно линкче към в-к Труд и ми стана още по-лошо.
Откога се опасяаваме, че като ни поскъпва ежегодно висшето скоро ще подхванат и средното образование. Ама кой да обърне внимание! Цитирам статия на вестник Труд с автор Анета Петкова. Линк

Образованието след 16 години ще се плаща. Или от 9-и до 12-и клас учениците ще внасят такси, за да ходят на училище. Това е записано в проектозакона за училищното образование, представен вчера от министър Сергей Игнатов. Сега образованието от 1-ви до 12-и клас в държавните и общинските училища у нас е безплатно.
“Не е възможно, това е някаква грешка”, каза Игнатов на въпрос на “Труд” защо се въвежда платено обучение. След което добави, че всъщност е “изпуснат” текст, който “регламентирал правото на граждани на третия свят”, които да учат без пари у нас”.
В документа обаче пише нещо съвсем различно и няма дори и намек за “безплатното учене” на хора от третия свят. В параграф 9, т. 1 на законопроекта пише “обучението до 16-годишна възраст е безплатно”. В т. 4 е записано “…може да се обучават граждани над 16-годишна възраст срещу заплащане на такси”, одобрени по тарифи на Министерския съвет”. В същото време член 53 от конституцията регламентира “безплатно основно и средно образование”. В същия параграф 9 има още един “пропуск” – предвижда се частното обучение да е безплатно.
В проектозакона има промени в издаването на учебниците. С тази задача ще се занимава специален център. Тепърва ще се реши точно колко учебника ще има по един предмет .“В момента обсъждаме дали да има само един учебник по предмет, или да няма ограничения”, каза Игнатов. А на въпрос каква е личната му позиция той отговори: “Аз съм от по-старото поколение, което е учило по един учебник.” Но уточни, че ще чуе всички позиции.
Също вчера стана ясно, че целодневното обучение за първолаците няма да е задължително, а по избор на родителите.

Да обобщим. Не стига, че правят предучилищната подготовка от 5-годишна възраст ЗАДЪЛЖИТЕЛНА – тоест да започнат да ти промиват мозъка още в т.нар. „първи седем години“, та да станеш идеалната овца като пораснеш, не стига че направиха висшето платено, макар че Конституцията предвижда друго, ами вече и гимназистите ще трябва да си плащат, за да завършат и да получат диплома за средно. А да ги видя какво ще правят без тази диплома! Сега ще ги започнат с мънички такси, както в СУ навремето и лека-полека ще ги вдигат, както правят при нас, докато все повече и повече хора изпопадат от образованието и се преквълифицират в строителни работници и продавачки.
Просто не мога да изкоментирам и другите безумия в този закон. Едно от малкото ценни неща в досегашните реформи – наличието на учебници, между които да избираш – се предвижда да се премахне. Или поне всичките да тоидат в едни ръце. Явно искат конкретни хора да се ояждат от сладкия пай.
Малките деца в предучилищна възраст задължително, а не по избор и възможности на родителите, трябва да започват обучение. Егати социализирането, защо направо от родилното не ги дадат в съответните образователни институции. Вижте на сираците колко им е добре като са по домове от малки, съвсем социализирани са си! Чудя се прост о как са отхлабили хватката около първолаците, направо не е за вярване…
А пък това безумие за частно безплатно образование ме прати в оркестъра. Какво ще рече това? Началните и основните частни училища ще се изхранват от държавни пари. И после много ясно, че държавата няма да може да поема бюджет на държавните училища и вузове – частният сектор ще изяжда държавните пари на държавния. КАКВО е това, къде се е чуло и видяло ДЪРЖАВАТА да ИЗДЪРЖА частни образователни институции и да прави своите ПЛАТЕНИ? Тези хора са абсолютно умопобъркани, просто не мога да си го обясня по друг начин. о.О
Това, което става е отвратително и ще ни закопае още по-зле. ОТНОВО ще си траем, нали???

Read Full Post »