Този пост е отговор на провокацията на Богомил от вчерашната първа вечер на Дните на свободното слово в СУ. Беше чудесна лекция, чудесно начало на юбилейното издание на фестивала. Още информация за Дните можете да намерите тук.
Ето го и моето „изкрещяване“:
Неща, които не ми харесват…
Не ми харесва колко много хора са загубили вяра, че нещата у нас могат да се променят към по-добро. Че нещата по принцип могат да се променят към по-добро. Че нещо – каквото и да е – зависи от тях. Не ми харесва дистанцираността им и неразбирането, че единственият начин светът да стане по-добро място е ние да си го направим такова, а не да чакаме от някой друг. Защото някой друг няма.
Не ми харесва фразата
„Нищо не можеш да промениш“
Повече ми харесват думите на Ганди „Бъди промяната, която искаш да видиш в света“. Не вярвам, че човекът е безгласно колелце в системата. Мисля, че при опит да бъде превърнат в такова той може и трябва да се възпротиви и това никога не е напразно.
Не ми харесва напоследък придобилата широка популярност фраза
„Ако изборите можеха да променят нещо, щяха да ги забранят“
Всъщност, поправям се, харесва ми и то много. Сама по себе си тя е доказателство, че идващите избори носят в себе си потенциала на промяната. Управляващите не могат да ги забранят напълно, защото имат нужда от фасадна демокрация, но за сметка на това пък положиха неимоверно много усилия да „забранят“ справедливото им провеждане. Като минем през промените на изборното законодателство в последния момент (тъй наречения мажоритарен елемент, вдигнатата бариера за коалициите, главоломното вдигане на депозитите за участие, цирковете по регистриране на Синята коалиция – сега ще видим на Зелените каква регистрация са подготвили… ) и стигнем до все по-упоритите слухове за предстояща масова фалшификация на вота. Приемем ли, че ако изборите могат да променят нещо, ще ги забранят, то трябва да приемем, че промяната чука на вратата и сме свидетели на отчаяните опити за противодействието й. Доколко ще са успешни те – зависи от кого? Познахте – пак само и единствено от нас, народът, върху когото се прилагат всички гениални решения на управниците ни.
Още нещо, което не ми харесва обаче, е месианството, което се проявява при някои от неапатичните хора.
„Ние сме единствената алтернатива на статуквото, ако не сте с нас, разпилявате силите и то ще победи“
Въпросните хора са доказали, че са някаква алтернатива на настоящите управляващи, но не са доказали, че са алтернатива на статуквото. Отричайки всеки, който прави опит да разкъса оковите на апатията, но не става непременно част от тяхната алтернатива, те наистина доказват себе си като част от статуквото.
Не ми харесва… Стига толкова с нехаресването. Харесва ми това, че има мислещи хора, за които никое от горните неща не важи и че тези хора хич не са толкова малко, колкото може би ви изглеждат на пръв поглед. Харесва ми, че отчаянието още не е претопило всички и че има надежда току-виж да стане обратното. Харесва ми, че имам възможността да пиша тези редове. Харесва ми и че докато ги пиша знам, че има хора, които мислят като мен.
Толкова. (:
Кътчето на Селин 