Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘плагиатство’

Приключиха ми лекциите по авторско право и като примерна студентка (да, бе) седнах да умувам над тях. И се сблъсках с едно интересно противоречие в законодателството ни, което не мога да не споделя.
Авторското право се дели на неимуществено и имуществено. Неимущественото е правото на автора да постави името под произведението си и да не се изменя произведението без негово съгласие. Неимущественото право е вечно, докато имущественото – до 70 години след смъртта на автора. То е правото да се възпроизвежда, разгласява, представя публично произведението, както и правото на автора да му се заплати всяко едно ползване на произведението.
Нарушаването на аторското право е три вида – плагиатство, пиратство (или още контрафакция) и псевдоавторство.
Пиратството нарушава имуществените права на автора – някой взима произведението и започва да го разпространява без разрешение на автора и без да му плаща – примерно на Замунда се пуска филм, теглиш го и ставаш сийдър (автоматично като сийдър и ти си пират).
Плагиатството е, когато не просто се вземе дадено произведение и започне да се разпространява, ами и човекът бъде така „любезен“ да си лепне името и да каже „мое е“. От колкото и страни да го гледам, това е по-голямо нарушение от пиратството, защото освен имуществените права, засяга и неимуществените права на автора, би трябвало да е двойно по-голяма нарушение, нали?? Псевдоавторството е горе-долу същото като плагиатството, само че този път нарушителят се възползва от служебното си положение, за да се прилепи като съавтор на произведение, в чието създаване няма пръст.
Законът, обаче, третира пиратството като по-голямо закононарушение, което трябва да се наказва по-строго, отколкото плагиатството и псевдоавторството. Ако за плагиатство и псевдоавторство се предвижда наказание до 2 години условна присъда или глоба между 100 и 300 лева, за пиратство наказанието е до 3 години ефективна присъда (като може да се издейства и условна) и (а не или) глоба от 1000 до 3000 лева.
Когато попитах защо в случая с по-малко нарушени права наказанието е по-тежко, се оказа, че това е така, защото големите филмови и музикални компании губят големи пари в България, която доскоро е била (или още е?) на първо или второ място в света по пиратство и от ЕС са ни натиснали да вземем мерки. Забележете, причината е голямата печалба на компанията, т.е. имуществените права на продуцентите, а не правата на самия автор, на човекът, изпод чиито ръце е излязло произведението. Тоест, ако аз реша да наруша нечие авторско право, по-разумно е да открадна на човека цялото произведение, да си напиша името отгоре, да се пофръцкам пред медиите колко гениално нещо съм сътворила, отколкото да го пусна безплатно в Интернет. Санкцията ще е по-малка!!
Този абсурд е показателен за стимулите на законотворците, които уж трябва да защитават правата на всички граждани.
Не е като да съм противник на авторското право – когато човек създаде нещо, трябва да получи и нещо срещу труда си. Най-малкото, признание, че е негов. Също и печалба от него. Но всичко си има граници. Едно е правото на авторски хонорар, друго е космическите печалби на Universal примерно да ни възпират от свободен достъп до филми, които вече си имат гигантските печалби от прожекциите по кината (не ми обяснявайте, че пиратството ще убие киното – ще го убие толкова, колкото видеотеките са го убили преди години) и от продажбите на копия (не ми обяснявайте, че пиратството ще убие и тях – невъзможно е, винаги има хора, които ще искат да си имат оригинално копие от нещо, включително и пирати) и да ни налагат подслушване на интернета и инсталиране на шпионски софтуер, който да ни следи какво има на компютрите, та да няма „пиратско съдържание“. При книгите пък случая е още по-смехотворен – онлайн библиотеките са препълнени с книги на всякакви езици, включително и български, но книжарниците продължават да си функционират пълноценно, нали?
Но явно наистина не само в България мисленето е такова. Съдейки по присъдите, които в Швеция са дали на четиримата админи на торент тракера ThePirateBay – $905,000 на всеки от четиримата и 1 година затвор – там положението е дори по-зле. Затова пък хората са си направили в отговор пиратска партия, която вече е трета по сила в страната им и се очаква да вземе доста места в Европарламента на изборите. Професор Манчев ни я даде за пример, но като начинание без очаквания за успех, защото за да променят драконовите мерки срещу пиратството в законодателството трябва да го променят на ниво ЕС, а това е непосилна задача. Не знам какво ще постигнат, но ако успеят да спрат превръщането на Интернет в един глобален Биг Брадър и всичките простотии с шпионските софтуери, постоянното подслушване и задържане на данни и прочее, пак ще е много и ще има за какво да сме им благодарни. Все пак основния аргумент за обигбрадъряването е именно борбата с пиратството, защо пък именно пирати да не успеят да спрат бляновете на Саркози и Миков. 🙂 Защото между имуществените права на продуцентите и правата на всички потребители на Интернет за неприкосновеност на данните ненавлизане в личното пространство май съм по-загрижена за вторите.
И като споменах Миков, вижте юнакът какви ги върши със ЗЕС – тоя път вкарва проекта си за безконтролен шпионаж през задната врата с гриф „СЕКРЕТНО“. Неговата аргументация обикновено не е свързана с пиратство, а с организирана престъпност, преди време дори имаше изказване как с подслушване на Скайп ще може да пипне организираната престъпност. Симпатичен е, нали. 🙂

Read Full Post »