Във Варвара извън сезона

Никога досега не бях ходила на море извън сезона. Избрах за този експеримент Варвара – място, на което съм летувала ужасно много години и което не съм посещавала от седем. Заради презастрояването на цялото Черноморие рядко изобщо ходя в тази посока. Варвара е едно от малкото сравнително запазени места, а в последно време много упорито се заговори за нови устройствени планове, проекти, инвестиционни интереси и други подобни „хубави“ неща, обещаващи това да се промени. Затова реших да изпреваря събитията и да отида, докато Варвара не е все още безвъзвратно бетонирана и съсипана. И то извън сезона, та ако случайно процесът е по-напреднал, отколкото знам, поне да не е гъч от хора.
Винаги, когато имам възможност, пътувам с влак – независимо дали става въпрос за кратък или за по-дълъг път. Вярно, недостатъците, които постоянно обсъждаме с приятели, са налице – все по-неудобни разписания, по-бавно придвижване, отколкото с кола или автобус, – но за мен предимствата са повече. Има все повече нови влакове и те са наистина РАЗКОШНИ. Дори и в старите е по-широко и просторно, отколкото в автобусите, човек може да стане и да се разтъпче по всяко време, а не да стои сгънат с часове (а аз не заемам кой знае колко място – какво ли им е на по-високите и едрите от мен…), има тоалетна и не се чака евентуално спиране на някоя миризлива бензиностанция (особено важно предимство при по-дълъг път), а ако сте от тези, на които им прилошава в автобус и им се налага да пият гадни зомбиращи хапчета, при повечето такива хора това просто НЕ се налага във влак. 🙂
Та като споменах нови влакове… новите спални вагони са фантастични! Много по-широки от старите, много удобни и невъобразимо по-чисти. Хем чух за тях, пък пак останах удивена. А това да преминеш разстоянието, като спиш в легло, и да си свеж на следващия ден, вместо да си продремеш част от почивката, е допълнителен бонус.

И така – Бургас. 🙂 Ами, и там не съм ходила от сума време и бях много нетърпелива да разгледам.

Тук обаче идва неприятният момент: ако сте с багаж, няма да спите в Бургас и не искате да хванете от влака директно автобус, а първо да разгледате, гардеробната отваря чак в 9:00 (влакът пристига към 7:15) и затваря в 21:00 (влакът за София е в 22:00). Така че ще трябва да си отделите час-два да седите върху саковете и да ругаете нечие плиткоумие. Все пак сутринта жената идва по-рано, оставила е и телефон на стъклото, но за вечерта проблемът си стои. Ето една такава недомислица може да помрачи идеалното изкарване.
Та след като някак преодолеете този тъпизъм, предстои Бургас. 🙂 А той в началото на май е още по-зелен и прекрасен, от това, което си спомням от летните си идвания.

За на юг има кажи-речи редовни маршрутки, но ако пътувате за някое селище по-южно от Царево, са по-малко – разбира се, ако бързате, може да ползвате маршрутки с прекачване, защото има и такива Царево-Резово. Може би като почне сезона, ще ги оправят. Може би. Хубавото е, че вече ползват един по-пряк междуградски път и пътуването е по-бързо. А гледката отново е красива – свежо зелена пролетна гора от двете страни на шосето.
Първото впечатление от Варвара – няколко гигантски бетонни мастодонта на входа ѝ.

Read Full Post »

Пътуване до Копривщица…

Не съм писала от доста време тук. Блогът е едно от многото неща, които зарязах покрай курсови работи, изпити, писане на дипломна работа и защитаването й. Сега, когато цялата дандания приключи, с удоволствие се връщам към него. 🙂

В момента се намирам в едно от най-красивите места в България – Копривщица. Много обичам да идвам тук.

Както винаги, и този път реших да пътувам с БДЖ. Влакът ни трябваше да тръгне в 7:20, но големият ми мозък беше запомнил 7:40, затова ни се наложи да почакаме следващия влак – в 8:40. А той се оказа прелестен:

Пътувала съм с такова чудо единствено до Перник и съм свикнала с ужасно изглеждащите стари вагони, които обаче харесвам повече от автобусите въпреки вида им. Пък и доста често вагоните са далеч по-хубави отвътре.
Напоследък все по-често попадам на хубави влакове. Този обаче определено е връх. Отвътре също е чудесен – просторен, нито студен, нито задушен, чист.

Понеже изпуснахме бързия влак, а този е пътнически, пътуването продължи над два часа. Което в обширното, прохладно и чисто купе изобщо не беше неприятно – а и минавахме през красиви местности, в които слънчогледовите полета и покритите с гори склонове бяха много по-честа гледка от изоставените заводи и разпилените боклуци, които сме свикнали да виждаме, пътувайки из България. Спирахме на много гари, на две стояхме по пет минути, което беше голямо щастие за пушачите.

Когато минахме през два тунела (във влака се включи осветление, а такова, макар и слабо, имаше и в самите тунели), започнахме да се движим през най-зелената и красива местност и така разбрахме, че приближаваме Копривщица.

Трябва да кажа, че копривщенската гара ми е любимата:

А самата Копривщица е фантастична. Ако още не сте ходили, трябва да я видите. Градът е архитектурен паметник и стилът наистина е запазен – улиците са калдъръмени, криви, обградени от стари къщи, измазани в типичния копривщенски стил. Навсякъде има свежа зеленина.

Любимо място – мост Първа пушка. Както човек лесно се досеща по името, имено тук е гръмнала първата пушка, отприщила Априлското въстание. Вижте надписите на моста – за този, който го е съзидал и неговия правнук, който го е подновил. Чудя се дали има някакъв шанс тази приемственост да продължи и през 2013 година с правнук на Петър Калъчев. Не, че мостът е в лошо състояние – просто се чудя има ли изобщо наследници и дали те биха проявили интерес да правят нещо подобно.

В града няма твърде много статуи. Тази на Каблешков е досами музея му. Все още не съм минала през музеите, но ще го направя – нищо, че съм била вече. Любимият ми е на Любен Каравелов, където е и печатната му машина. Другите музеи са на Димчо Дебелянов, Тодор Каблешков, Георги Бенковски, както и Ослековата къща и Лютовата къща. Миналата година в Ослековата къща бе настъпила паника, че наследниците на Димчо Дебелянов се опитват да приватизират както нея, така и музея на поета. Явно още не са успели да го направят, защото вратата на Ослековата къща беше отворена днес, а дворът – препълнен с български и чуждестранни туристи както винаги.

Отседнахме в къща „Стела“. Изключително красива къща с чисти и светли стаи, чардак, кухня и безжичен интернет (благодарение на който в момента пиша този пост).

Дъждът спря.
Ще пиша пак при следващия дъжд или просто като се задържа на едно място за малко по-дълго. 🙂

Read Full Post »

Някой много мрази градинките

Някой много мрази градинките, особено тези в центъра на София. Части от Борисовата, от градинката между Ректората на СУ и Спортната палата и от градинката на Кристал отдавна бяха отделени, разкопани и после превърнати в метростанции. Ок, това е нещо полезно и ужасно улесняващо ни, така че няма да мрънкам, даже напротив. Ама наскоро гръмна скандал, че са приватизирали голяма част от Южния парк и искат да го застрояват, та сега имало някакви протести и подписки. Какво щяло да става накрая не разбрах, май са спрели проекта. Но преди малко пък видях имейл от местната организация на Зелените в Средец, в който пише, че някаква фирма вече е започнала да прокопава със сонди градинката на Руската църква – едно много приятно място (повече инфо за случая). И май единствената градинка в целия квартал, която не беше пипана в последно време. А, пардон, още не са подбрали малката градинка между Парламента и Ректората на СУ, както и алеята между Художествената академия и Александър Невски, но там нали има започнат проект за т.нар. „български Лувър„, така че скоро и те ще изчезнат.
Като прибавим към това и застрояването на Витоша – явно семейното излизане през уикенда до парка или до планината скоро ще стане неизпълнимо за софиянци. Една приятелка казва, че и сега през почивните дни около Южния парк е невъзможно да се паркира. Аз пък като минавам през Борисовата винаги има такова стълпотворение от майки с деца, възрастни хора, а често и млади хора, правещи си пикници направо върху все още непавираните полянки. Та явно се използват тези градинки, не са трън в очите на обществото. Но очевидно са трън в очите на общината, защото след още 2-3 години малко ме съмнява в центъра да има и една зелена площ. Може би някакви остатъци от Борисовата, ама и за това не съм сигурна…

Read Full Post »

На Корфу с „Тансу“ – прекрасно място, лоша организация

Онзи ден към 11 и нещо вечерта пристигнах в София от почивката на остров Корфу. Въпреки че организацията на цялата екскурзия беше изпъстрена с всякакви неуредици и доста фриволното отношение към съня ни, беше хубаво.Остров Корфу или още Керкера е уникално място. Най-зеленият от Йонийските острови – наистина изумително зелен. Изпълнен с кипариси, маслинови горички и всякакви други растения. Много хора го посещават, след като са прочели книгата на Джералд Даръл „Моето семейство и други животни“ и тя ги е вдъхновила. При мен се получи обратното – отидох и започнах да я чета на място. 🙂 Спомените от някакво предишно недовършено четене бяха достатъчно избледнели, за да се изкефя на историята и на невероятните описания на острова.
За съжаление, не си оставихме достатъчно време да разгледаме Корфу самички, защото решихме поради слабото владеене на езици да се включим в организираните от „Тансу“ екскурзии до Палеокастрица, Ахилион, Керкера-град и Сидари. Което донякъде наистина беше добра идея, но си имаше и своите недостатъци. Екскурзоводката Веска Съева през пътуването на отиване ни направи впечатление на симпатична, услужлива и изключително ерудирана жена. С две думи – много ни хареса. Може би трябваше да обърнем по-голямо внимание на факта, че от самото тръгване ни пусна по тонколонките, намиращи се над главата на всеки пътник мощно гръцка музика с думите „Отиваме в Гърция все пак“, но сиртакитата бяха приятни, а ние – вдъхновени от заминаването. Също трябваше да ни направи впечатление, че когато най-сетне бяхме заспали и автобусът щеше да пристигне в Игуменица чак в девет без нещо, тя ни събуди още в 6:30 и ни държа будни с обяснения като извадени от учебник по география: „Минаваме покрай еди-кой-си-град, с еди-колко-си души население и еди-каква-си промишленост“, което принципно е хубаво по време на екскурзия, но не и когато преминаваш покрай абсолютно неинтересуващи те обекти в 6:30 сутринта, докато са те държали с гръцка музика в будно състояние до доста късно. Такива обаждания с географски описания съществуваха и посред нощ, но всички дружно ги проспивахме, раздразнени, че ни будят с мощен глас над главите ни, при положение, че същият път ще го минем навръщане през деня, когато ще пукаме от скука и ще сме доста по-любознателно настроени.
Както и да е, вдъхновени от това, че сме в Гърция, че сме пътували чудесно на ферибот до Корфу (пътуването с ферибот трябва да го включат към атракциите в рекламата на екскурзията, изумително приятно е), ние се записахме на екскурзиите. Казахме си – до Корфу сме стигнали, остава и да не го разгледаме.
След като проспахме първия ден, на втория отидохме до Палеокастрица (в превод – „древната крепостчица“).
Разглеждането заедно с още няколко групи туристи преливащия от хора манастир. После няколко души направихме обиколка с лодка на заливите. Беше невероятно красиво. Имаше и плаж, и разходки и когато се качихме в автобуса бяхме повече от щастливи, докато Веска не наду отново гръцка музика, този път някаква съвременна, много подобна на нашата чалга, но с певци с много по-отвратително стегнати и виещи гласове, от които ни се обръщаха вътрешностите, донякъде и с помощта на невероятно стръмните завои, по които тръгнахме нагоре в планината. Оказа се, че не се прибираме, а отиваме на Бела Виста – любимата гледка на Императрица Сиси. И нищо чудно – гледката беше изумителна. Но достигането й ни коства около час безумно стръмно пътуване, придружено с музикални воища, а когато стигнахме там, заседнахме в заведение, изпълнено с оси. Въпреки тези трудности успяхме да си намерим местенце край парапета, за да се насладим на пейзажа. Сиси е имала безпогрешен вкус. 🙂
После отново попаднахме в търбуха на автобуса за още час-два, докато най-сетне се довлачим до хотела.
Вече наистина ми беше лошо и бях на ръба да не ида на следващия ден, но как да пропусна двореца на Сиси? За щастие, събрах сила и отново спазих строгото нареждане „ТОЧНО В ОСЕМ И ПОЛОВИНА ДА СИ ВЗЕМЕТЕ ПАКЕТИТЕ ОТ РЕЦЕПЦИЯТА, ТРЪГВАМЕ В ТОЧНО ДЕВЕТ БЕЗ ПЕТНАЙСЕТ“, изнервена, че ни стягат с такъв тон през отпуската ни, което и накара по-изнервените от нас да започнат да се мотаят съзнателно и съвсем да влошат положението.
Дворецът на Сиси е… уоу. Вълшебен. Невероятен. Макар и пренаселен от туристи. Историята й – ужасно тъжна. Красива, умна и свободомислеща жена, с една умряла и една полудяла сестра, ненавиждащи я свекъри, отнели й децата, умрял любим син и накрая сама избрала следващата жена на съпруга си. Живяла съвсем сама сред разкоша на един прекрасен дворец, кръстен Ахилион на любимия й герой Ахил, чиято статуя и до днес го краси, заедно с лика на Сиси, който ни посрещаше навсякъде – от статуи и картини. Имаше невероятна градина с изумителна гледка, бюстове на музи, философи и писатели, всякакви видове дървета, на които се заплесвах и периодично едва не губех в тълпата забързаната си екскурзоводка. Самият дворец беше прекрасен, с личния параклис на Сиси, гардеробите и мебелите й, портретите й и невероятната архитектура.
Успяхме да разгледаме двореца въпреки ужасната тъпканица от туристи и това, че през цялото време бяхме на минути и на препускане през глава и бързане по заповед на Веска. Вече не ни пукаше за подтичкването, завоите и гръцката музика, просто защото мястото беше вълшебно.

Когато стигнахме до Керкера (столицата на едноименния остров) ни дадоха два часа свободно време. Веска с глас на армейски генерал ни нареди да бъдем ТОЧНО В 4 БЕЗ 15 ПРИ АВТОБУСА. Обясни ни, че е хубаво да сме и по-рано, че ще чака точно две минути и ще приеме, че сами сме се прибрали в Нисаки (селището, където бе хотела ни). Но да знаем, че последният автобус за Нисаки е в 2:30 и ще трябва да се прибираме с такси.

Съответно след едно хаотично притичване из града и без да смогнем да влезем в Старата крепост или в Музея на азиатското изкуство, още в 3:30 всички бяхме там, където трябваше да ни вземе автобуса.
В 4:05 една блажено усмихната и незаинтересована от нас Веска ни взе с думите „Ами другите от групата взеха по-късно корабче и нямаше смисъл да идвам да ви взимам в 4 без 15“. Тогава се роди гениалното ни решение (този път – казано без ирония) да спрем да се мъкнем по Веска и да разгледаме сами острова. Разбира се, оказа се, че до Никаси има автобуси (освен в 2:30) и в 4:30 и 6:30 и следващия път, когато ходихме, взехме по-късен. Разгледахме старата част на града, уличките, магазинчетата, старите сгради. Без да бързаме посетихме Музея на азиатското изкуство, в който се помещаваха експонати от Индия, Китай, Индонезия, Япония. Няколко помещения от него бяха превърнати в етнографски музей – сградата е бившата резиденция на английския губернатор и там можехме да видим какво е представлявала по негово време. За съжаление, снимането не беше разрешено.
Най-пленителното в Корфу е изгревът. По време на изгрев целият остров се облива нв оранжево-розова светлина, небето се изпълва с различни цветове от лилаво до жълто, а морето отразява всичките. То пък през целия ни престой беше гладко като огледало. Заоблачеше ли се, облаците се виждаха и в морето. Минеше ли наблизо по-голям кораб, виждахме отражението му.

Където и да идете на Корфу, ви съпътстват кипарисите, маслиновите горички, планините и ширналото се докъдето стига поглед море. Интересен факт е, че Корфу е единственото място, където маслиновите дръвчета не се подрязват на височина, за да растат на ширина, както е в цяла Гърция, а се оставят да растат, защото са твърде нагъсто насадени. А маслините се събират с мрежи, тоест сами си падат. 🙂 Маслиновите дръвчета пък са безкрайно много – наистина! Кипарисите също не са малко. Има една местна традиция, според която когато се роди момиче, се садят кипариси. Когато тя се ожени, се отсичат и от тях се прави спалнята на новото семейство. Местните хора се шегуват, че явно имат доста стари моми, защото островът е просто пълен с кипариси. 😛 Освен това, доскоро в Корфу коледните дръвчета са били не елхи, а кипарити – нещо, което е правело жителите му странни в очите на другите гърци. Още нещо уникално за мястото е плодът кумкуат – изключително рядък плод. Корфу е единственото място, където се произвежда ликьор от него. И не само ликьор, а какво ли не още. Цитрусов, малко прилича на портокал или на мандарина на вкус. Съвсем мъничък, уникален. Почерпиха ни в един магазин и беше много вкусно, съответно си купихме оттам сладко от кумклат.
Впечатлението ми от цялата екскурзия е, че Корфу е остров на просторните секващи дъха гледки, идеален за почивка от сивия град – с единственото условие, за да бъдете наистина спокойни и отпочиващи – да си организирате туризма сами. Има какво да се види, а ако се оправяте поне долу-горе с английския език, винаги можете с питане да стигнете до двореца на Сиси Ахелион, до Палеокастрица и до музеите и крепостите в столичния град – винаги ще се намери кой да ви упъти. А морето – то се вижда почти отвсякъде. 🙂
Успех! 🙂

Read Full Post »

Следморско – или какво е морето в Гърция:)

Знаете ли, то било хубаво човек да ходи на море в Гърция. Пътят не е много по-дълъг (всъщност май даже излиза по-къс, не съм сигурна), хотелиери, стюардеси и т.н. са мили и усмихнати, всичко е като на рекламните снимки или дори по-хубаво, парите са същите като в БГ и то като си скромен в БГ (е, ако си all inclusive със Зора Турс, май нацелихме ако не най-изгодната то една от най-изгодните почивки), а изживяването е неповторимо.
Но да карам по ред. Тръгнахме ранна сутрин от стадион „Васил Левски“ с доста хубав автобус, чист, новичък, с климатик, въобще бижу. Преминахме границата след около 3 часа – бързо и безпроблемно. Минаха митничари да ни сравнят със снимките на личните ни карти и това беше. И навлезнахме в Гърция. Първият признак, че не сме в България беше, че радиостанцията се смени и ни заговориха на гръчка реч. Вторият беше, че магистралата с по едно платно в посока се превърна в огромна лъскава магистрала, по която се пътува и задминава безпроблемно. Земята придоби доста по-гледан вид – местата с опасност от свлачище бяха покрити с мрежи, наоколо се виждаха ниви, горички. Но колкото повече навлизахме навътре, толкова по-суха ставаше земята. Планините ставаха все по-ниски и голи, дърветата – все по-малко. С изключение на прилежно поддържаните маслинови горички.
Другото нещо, което ми направи силно впечатление, бяха параклисчетата. Навсякъде около пътя – параклиси. Някои – двуетажни, с нормални размери. Но и един куп миниатюрни техни копия, навсякъде около нас. Бързо се отказах да броя, защото бяха безбройни. Малко по-нататък видяхме магазини, чиито дворове бяха изпълнени с параклиси фабрично производство – еднакви като капки вода, във всякакви размери. Купиш си параклис и си го бучнеш в двора – чиста работа. 😛
След като минахме покрай Солун и попътувахме още известно време, навлязохме в Халкидичския полуостров. Ние поехме към първия ръкав, Касандра и докато преминавахме през канала, свързващ го със сушата, за първи път в живота си видях море от изток и запад едновременно. 😛 Скоро се оказахме в чудесно градче. Доста по-зелено от курортите в Южното Черноморие, в които съм била (Бургас, Царево, Ахтопол, Варвара, Китен) и това не е, защото климатът е по-влажен, напротив, а защото постоянно се полива, засажда, обгрижва. Преобладаваща растителност са палмите, сред тях има и широколистни и иглолистни дървета и цветни храсти. Освен това сградите са по 2-3 етажа, много рядко 4. На разстояние една от друга. Има зелени площи. Има свободни площи, въздух! А не хотел до хотел и кофите за боклук пред централния вход.
Нашият хотел се оказа четириетажен, покрит с увивни растения. Чист, красив, с басейн и шезлонги, стаи с работещи климатици, завеси тънки и дебели, щори, затварящи се врати, некапещи кранчета на чешмите, работещи казанчета на тоалетните, несчупени шкафове, достатъчно столове. И всичко това накуп. Храната беше малко еднообразна, но вкусна. А сред персонала имаше ужасно много българи, така че почти не се наложи да се опитваме да говорим на английски. Така де, аз един път си проведох разговор на английски с един келнер, докато той не го приключи на български и не ме остави в шаш, но това – подробности. 😆
Все пак успяхме да намерим недостатък и на тамошния плаж – пясъкът никой не го чисти. Целият е във фасове и какво ли още не, даже оси са се завъдили. Компенсира обаче морето. По-бистро море не съм виждала даже на Варвара преди години, когато там беше съвсем чисто и ходехме съвсем малко хора. Не стига, че бистро, ами и пълно с риби. Всякакви цветове и размери, каквито си пожелаеш. Преобладаваха малките, мама видя и змиорки. И всичко това – най-спокойно плуващо си в краката ти. Е, змиорките май не, но по-добре. 😛
Имаше хора от всякакви националности – руснаци, словаци, българи, сърби, хървати, гърци (летовници, дам) и още, и още. Плажът беше пълен с усмихнати китайци, предлагащи масаж и още по-усмихнати негри, май идващи направо от Африка, продаващи сувенири, чанти и какво ли още не. В града индийци раздаваха рекламки за ресторанта си, а една вечер (точно тази, в която не си взехме фотоапарата на вечерната разходка) се появиха и двама индианци, които изнесоха атрактивен концерт в амфитеатъра (не, не е изостанал от едно време, новопостроен, малък, но побиращ достатъчно хора, на централния площад).
Освен това, малкото курортно градче си имаше хубава голяма книжарница. За сравнение – в Китен се намираха книги на две будки, които продаваха още куп неща, а продавачките не знаеха какви заглавия продават. Другото нещо, което ме накара зда завиждам – гърците си имат един куп комикси на роден език. И от Marvel, и от Darkhorse. „Ultimate X-men“, „Ultimate X-men and the Fantastic Four“, „Astonishing X-men“, „Ultimate Spider-man“ и така нататък, и така нататък. И то не по 2-3 броя както става при нас с Глоб Трейд. Хубавото е, че се намираха комикси и на английски, та си накупих. 🙂
Седем дни релакс на 100%. Никакви проблеми. Никакви багери и бормашини на главата ти. Никаква чалга. Всъщност, никаква шумна музика в самия хотел. Затова пък – предостатъчно в центъра на града. Чудесно място. Ужасно съм доволна от прекараното време там и май догодина пак ще искаме да ходим там. 😛 Бас ловя, че догодина няма да има нови 10 хотела, нов нацупен екип в хотела или изтичания на мазут и кой знае още какво в морето. Едно е сигурно – край на Китен с ужасно силната музика (обикновено чалга), тъпканицата, мръсното море, бормашините и умопомрачителното количество комари.
Ех, колко хубаво би било и в БГ да има такъв курорт. 😦 Но, уви, инвеститорите полагат доволно големи усилия това никога да не се случи. 🙂

Ето тук ще намерите прекрасен пост на друг човек, летувал тази година на същото място, дори в същия хотел. Приятно четене! 🙂

Read Full Post »

И замириса на море^^

Събота сутрин пътувам. Направо не ме свърта на едно място! 🙂 Никога не съм ходила в Гърция и това прави вълнението още по-голямо^^ Ще бъдем в Ханиоти, градче (или направо селце) в най-западния от трите Халкидикски полуострова. Засега нямам идея какъв ще е хотелът, нито дори самата местност, но – струва си рискът. Миналата година прекарах десетина ултрагорещи дни в Странджа, затворена от изгрев до залез в стаята, защото навън беше около 39 градуса и даже местните не си подаваха носовете навън (а си мислех, че отиваме на хладно…) и четири дена в мръсния и чалгаджийски Китен. Определено ми се ходи на различно място. А Странджа ще си я запазя за друг сезон – май например, когато ни поканиха и на местен обряд, но нали съм пред сесия тогава.
А в Ханиоти строежите са ограничени със закони, които се спазват. Няма двайсететажни чудовища и има откъде да мине човек, без да е тотално запушен от бетонни хотели. Така че отивам с положителна нагласа. После ще разказвам! (:

Read Full Post »