Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘Протести’

Вчера хората, които излязохме през зимата да протестираме срещу АСТА, официално получихме това, което искаме – Европейският парламент отхвърли ратифицирането на така нареченото търговско споразумение за борба с фалшифицирането.
Това се случи след като стотици хиляди европейци изпълниха европейските площади и протестираха срещу АСТА и срещу така наречената „борба с пиратството“, в името на която се готвеше окупиране на Интернет – но не от движението „Окупирай Уолстрийт“, а от същите корпорации, които вече са окупирали почти всичко, намиращо се оффлайн и бързат да завземат и онлайн пространството.
Сред тези европейци бяхме и ние. На 11-ти февруари многохилядно шествие скандира „НЕ на ACTA“ по улиците на София и изпълни целия площад пред парламента, принуждавайки управляващите да обещаят, че ще „приемат споразумението с резерви“, а именно без частта за следенето на Интернет. Крайно недостатъчно, защото това споразумение или се приемаше цялото или не се приемаше цялото (да не говорим, че имаше ужасно гнили неща и сред незасягащите Интернет), но – забележете – поеха ангажимент да не осъществяват това следене на Интернет.
Сега, след като Европарламентът сложи край на цялото споразумение, би трябвало да си отдъхнем? Уви, не.
Защото проектът за нов Наказателен кодекс на България е предвидил нови драконовски мерки. Минимална предвидена присъда за т.нар. „пиратство“ е 1 година затвор или пробация, присъдата за масовия случай се вдига от 5 на 6 години, т.е. става тежко престъпление, щом е над 5 години затвор. Това означава, че „пиратстството“ се наказва в някои случаи по-строго от престъпления като изнасилване или от убийство по непредпазливост. Отпадат и административните наказания за „маловажни“ случаи – заменят се директно със затвор или пробация.
Ще цитирам конкретните членове от проекта за нов НК. Целият можете да прочетете тук.

Ползване на чужда интелектуална собственост
Чл. 195. (1) Който противозаконно записва или използва по какъвто и да е начин предмет по чл. 193 без съгласието на носителя на съответното право, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба.
(2) Който противозаконно държи носители на предмет по чл. 193 в големи размери или в голямо количество, или държи матрица за възпроизвеждане на такива носители, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години и с глоба не по-малко от две хиляди лева.
(3) Когато предметът по ал. 2 е в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от три хиляди до петнадесет хиляди лева, като съдът може да наложи и конфискация до една втора от имуществото на дееца.
(4) Когато с деянието по ал. 1 – 3 са причинени значителни вредни последици, наказанието е:
1. в случаите по ал. 1 или 2 – лишаване от свобода от една до шест години и глоба от три хиляди до десет хиляди лева;
2. в случаите по ал. 3 – лишаване от свобода от три до десет години, глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева и конфискация на част или на цялото имущество на дееца.
(5) Когато деянието по ал. 1 или 2 представлява маловажен случай, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация.
(6) Предметът на престъплението по ал. 2 и 3 се отнема в полза на държавата и се унищожава.

Извод 1 – ACTA официално е отхвърлена от цялата Европейска общност, но нашите управляващи са решили да си направят българска АCTA.
Извод 2 (нищо ново) – на думите на управляващите в България не може да се вярва.
Извод 3 – в името на интересите на малцина, се правят свръхнаказания и свръхмерки за ограничаване на свободата на информация и свободата в Интернет като цяло на всички останали. Защото както от опит знаем, борбата с пиратстото не се изчерпва само със защитаване на правата на (евентуално и хипотетично) ощетени творци. Обикновено тя бързо се изражда в перфектното оръжие срещу свободата на словото. И без този Наказателен кодекс все още да действа такива случаи вече има, просто без наказание за нещастния човек, който си е позволил да изкаже критика.
Извод 4 – ако искаме да спрем тази лудост, ще трябва отново да протестираме, отново за същото нещо. Имам чувството, че разчитат на нашата късопаметност, разсеяност и умора. Че очакват да ни писне, да вдигнем рамене и да кажем „Правете каквото искате, майната ви!!“. Само че аз не мисля, че това ще се случи.
А вие?

Read Full Post »

Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA) бе отхвърлено от Европейския парламент и следователно не може да се превърне в закон за Европейския съюз. Това е първият път, когато Парламентът упражнява правото си по Лисабонския договор за отхвърляне на международно търговско споразумение. 478 депутати гласуваха срещу ACTA, 39 в полза и 165 се въздържаха, съобщиха от пресслужбата на ЕП.
Ето тази новина се появи преди час в агенция „Фокус“ Това е доказателство, че фразата „нищо няма да промените, нищо няма смисъл“ е… лишена от смисъл. 🙂 Чухме я доста пъти през февруари, когато излязохме на протест срещу това търговско споразумение – не само ние, а още стотици хиляди хора от различни европейски държави.
Варненци също слушаха за липсата на смисъл, докато се бореха за Морската градина. Вчера като пореден акт на протест те направиха блокада пред общината си. Днес общинските съветници приеха окончателния вариант на Общ устройствен план на Варна, в който правят отстъпки за Морската градина.
Мисля, че няма смисъл да ви напомням как се появиха забраната за садене на ГМО в България или пък мораториума върху добива на шистовия газ в България.
Но нещата във Витоша все още висят на косъм, пожарът изглежда е умишлен, а организирането на гасенето му – скандално хаотично и неефикасно. Не бива да си вярваме прекалено и да мислим, че като викнем два пъти на площада и всичко ще се нарежда от самосебе си. Уви, срещу нас стоят олигарси от висок ранг, които хванат ли кокала, трудно го пускат. За да успеем да опазим Витоша от Цеко Минев и компания, трябва постоянство.
За всички хора, които се чувстват подготвени да се включат в гасенето на пожара в Бистришко бранище  – това е Фейсбуук група за кординиране. За тези, които нямат възможност да гасят пожара лично, утре има шествие в солидарност с огнеборците и в отстояване на позицията срещу желаните от Витоша Ски законови поправки, целящи застрояване на планината. То е обявено за „планинари, туристи, катерачи, скиори, бордисти, колоездачи, парапланеристи и ВСЯКАКВИ любители на планината и ГОРАТА“.
Според мен е хубаво да отправим и призив за адекватни действия на властта спрямо пожара, защото отказване на хеликоптери за гасене на пожари от Израел и засега липса на отговор на предложението от Македония, както и размотаване на доброволците, намиращи се в планината, не са адекватни действия.

А тези снимки и свидетелства поставят под въпрос и самия произход на пожара!

Ъпдейт:

Read Full Post »

Тази седмица най-истинската и смислена (поне за мен) студентска организация в България – „Призив за образование“ – навършва пет години. Хората, които не спират да отстояват без колебание правото на студентите на достъп до образование, както и още много други студентски права, доказаха още едно рядко качество – постоянство.

Можете да се запознаете с тази организация с филма на колегите от специалност „Културология“ в СУ – „Призив на светло“:


По случай хубавата годишнина, реших да напиша един пост за своето запознанство с „Призив“, за своето първоначално недоверие и последващо уважение и възхищение. От призивци научих много и съм щастлива, че се случи така. 🙂 Пожелавам на „Призив“ още много постоянство, много нови попълнения (по-бързо спиращи да се колебаят от мен) и много успехи във всички каузи и на всички фронтове… които не са малко. 🙂
Бях първи курс, когато попаднах във факултета на първи брой на бюлетина на „Призив за образование“ – нова студентска организация, поставяща си за цел да се бори за безплатно образование и да защитава правата на учащите. Изпитвах силно недоверие към всякакви студентски организации и въпреки че успях да го преодолея за ФСС-то на ФЖМК (благодарение на журналиста и природозащитник Симион Патеев), не успях да сторя веднага същото за тези непознати хора от „Призив“. Въпреки че бюлетинът много ми хареса (особено стихотворенията на последната страница), така и забравих да се поинтересувам повече. Някакви хора се борят за студентските права. Или може би се борят за кариерите си, както всички по-известни студентски активисти?
Бях втори курс, когато с възмущение научих, че е започнато инсталиране на камери за видеонаблюдение в Софийския университет. Смятах (и още го мисля), че това е грубо нарушение на правата ни и че никой няма право да ни наблюдава все едно сме в затвор, а не в университет. Ректорът защитаваше камерите по доста безумен начин – ами, казва, ако някой луд влезе в университета с пистолет?! Как, питах аз, биха помогнали камерите тогава? Не получих отговор.
Започнах да участвам в люти спорове във форума на университета. Разделихме се на „ЗА“ и „ПРОТИВ“ камерите. В споровете се намесиха и колеги от „Призив“, а във форума тръгнаха всякакви слухове за тях – в най-добрия случай, че са „странни“. В един момент се намери някой, който да пренесе дискусията за камерите от онлайн пространството… в университетска аудитория в Ректората. Този някой бяха именно призивци.

Из бюлетина на „Призив“, посветен на видеонаблюдението

Отидох на дискусията на хората, които пишеха толкова хубаво и на които вече симпатизирах, но не смеех да се доверя напълно, защото още не можех да съм сигурна, че някой системно ще се занимава с нещо такова, ще издава бюлетин, ще го раздава на студентите… и ще прави всичко безкористно. Кой от нас не се е наслушал още отпреди да влезе в университет за корумпирани студентски съвети, за „млади и амбициозни“ кариеристи и всякакви платени активисти?
Но беше достатъчно да си пообщувам с призивци, за да разбера, че те не са нито кариеристи, нито интриганти, нито пък сектанти или терористи, за каквито ги обявиха с лека ръка във форума.
Защо пиша това? Защото знам, че има много хора, които не се присъединяват към никакви студентски движения именно заради същите съмнения, които изпитвах и аз навремето. Пиша го, за да ви кажа: има и хора, които наистина защитават каузи, не кариеристи и измамници. Малко са, но съществуват. Ако тръгнете да се занимавате с отстояване на каузи, не е задължително да останете излъгани от съмишлениците си. Има свестни хора, които наистина си струват доверието.
Но ще се върна към проблема с камерите. Към дискусиите в един момент се присъединиха и блогъри като Пейо. Интересното е, че почти никой от защитниците на камерите (освен представители на ръководството на Университета) не дойде да си изкаже на живо позицията. Все си бяхме едни и същи хора – призивци + няколко души, които се ядосвахме много на видеонаблюдението и искахме да си го кажем. Само един път дойде един колега от специалност Право, който се разговори с призивци, призна, че като ги вижда на живо, установява, че са супернормални… и после писа във форума, че замислят атентат!?
И така започнах да виждам как се раждат слуховете и мълвите. Хората подхождаха като мен – с недоверие, че някой може да се бори срещу таксите за обучение наистина заради таксите за обучение, че някой може да защитава студентските права заради самите студенти. А колегите с по-развинтено въображение (често подпомогнато от някой изнервен чиновник, изнервен, че е трябвало да си свърши работата заради някой призивец), пускаха безумните мълви за „тероризъм“. 😀 Но студентите от „Призив“ едва ли са първите и едва ли ще бъдат последните хора, борещи се за човешки права (като право на достъп до образование, право на лична неприкосновеност и др.), които са били окичвани с най-разнообразни епитети.
И така, след като разбрах какво не са призивци, дойде време да разбера какво са.

Бях трети курс, когато самата аз се захванах доста упорито със студентски активизъм. Намалиха ни стипендиите и чрез форума на СУ се събрахме хора от различни курсове и факултети, за да направим подписка сред колегите и да протестираме. Събрахме хиляди подписи, за дни  срещахме се с ректорското ръководство, говорихме пред медиите и в крайна сметка сформирахме Инициатива срещу орязване на парите за образование, в която се включиха и хора от „Призив“. Инициативата ни съществува малко повече от година и бе съорганизатор на студентските протести от 2010 г. срещу огромното орязване на университетските бюджети. Заедно, Софийския университет и академиите по изкуствата се изправихме срещу унищожителната политика на новото правителство, който неизбежно щеше да доведе до финансов крах на държавните университети.
Не беше Инициативата срещу орязване на парите за образование, не беше Призив, не бяха студентските съвети и другите студентски организации или ръководствата на протестиращите висши училища. Беше единството на всички студенти и преподаватели, което доведе протестите до успех. Всички заедно успяхме да извоюваме едно по-нормално отношение от държавата към образованието и продължихме учебната си година, без да затваряме поради липса на средства за отопление. Разбира се, не всичко се оправи и образованието ни продължава да е яко забатачено от проблеми, а опитите за вдигане на таксите продължават и днес, но заедно устояхме тогава и разбрахме, че можем да го направим и занапред.

17.11.2010 г. Снимка: Ивайло Атанасов

Студентската инициатива, за която ви споменах, лека-полека се разпадна. Повечето хора се оказаха… добре де, оказахме прекалено непостоянни. Не успяхме да се разберем и да заработим заедно с други студентски организации, а влязохме в дълги спорове кое как и защо трябва да се промени в българската образователна система, без да намерим общо решение откъде да започнем. Накрая на много от нас им писна, а други продължиха посвоему да се опитват да променят нещата към по-добро – а наистина има много работа за вършене.
Но в пълния хаос от очаквания, разнобой на мнения, спорове и какво ли не, „Призив“ успя да оцелее непокътнат и да продължи напред. Със същия устрем и същата непоколебимост. Без грам личен интерес, постоянно в защита на другите. Без губене на време за тъпи плювни и безсмислени спорове. Без страх от авторитети. С много спечелени битки, с много неспечелени, но и неизоставени. С твърдото убеждение, че образованието не е стока, университетът не пазар и не трябва да се превръща в такъв.
Затова аз имам надежда, че нещата ще се оправятзащото има хора, на които им пука, хора, които не се спират пред трудностите и НЕ поставят личния си интерес за своя единствена цел. Искам да благодаря на колегите за всичко направено, както и за приятелството и подкрепата  в собствените ми опити да направя Университета едно по-добро и справедливо място.
Благодаря и само напред! 🙂

Read Full Post »

Всяка година студентските такси в Софийския университет растат. Малко по малко, но както е поговорката – капка по капка вир прави.

За първи път закономерността бе нарушена през 2010 година – годината на масовите студентски протести срещу орязването на държавните субсидии за държавните университети и срещу неадекватната политика в областта на образованието като цяло.

Този януари в мига, в който изтече информация, че се готви ново вдигане на таксите, последва студентска реакция. Факултетният студентски съвет на Историческия факултет публикува на сайта си новината за писмо на министър Игнатов, в което той дава разрешение на Софийския университет да вдигне таксите до 2/3 от издръжката на студент (досега законовото ограничение беше до 1/2). Илчев препрати писмото до деканите на факултетите, за да могат те от своя страна да дадат на Академичния съвет на 25 януари предложенията за новите такси, които да се гласуват на място.

Сред студентите обаче се надигна недоволство, което не остана само на ниво говорене. В сайта на „Призив за образование“ и във Фейсбуук се появи призив за студентско присъствие на въпросното заседание на Академичния съвет и за отстояване на досегашните такси.

Събрахме се студенти от различни специалности и курсове и бяхме посрещнати нерадостно от професор Илчев на заседанието. То обаче по правилник е открито, така че никой не се опита да ни гони. Когато дневният ред стигна до новите такси, самият ректор заговори за предложение от сутрешното събрание на Ректорския съвет за невдигане на таксите и за писмо до министър Игнатов. Защото постъпленията от новите такси не могат да запълнят дори и малка част от зейналите дупки от все по-орязваната държавна субсидия. И защото кризата важи и за самите студенти.

Бяхме изслушани и ние. Изказахме мнението, че битката с влошаващото се финансово положение на Университета е обща и не бива да се противопоставяме един на друг.

Ето видео от цялото разискване и от гласуването на академиците:

Както се вижда, те гласуваха единодушно предложението на ректора за невдигане на таксите. Присъствалите студенти пък определихме единодушно това и като наш успех, защото натиск оказваме от отдавна, включително и тази есен. Макар и да не бяхме многобройни вчера, ние бяхме сплотени, постоянни и знаехме за какво се борим.
Разбира се, се намериха умници, които да кажат, че не мнението на студентите е натежало, че то едва ли може да промени нещо.

Струва ми се, че е дошъл моментът, в който трябва да се излекуваме от убеждението си, че ние, обикновените хора без политическа власт и финансов гръб, не можем да променим нищо и да окажем влияние за нищо. Още от училище ни учат така – как никоя голяма политическа промяна у нас не се е случила без чужда помощ, как не бихме могли да проимаме независима държава без Русия, не бихме могли да си сменим политическия строй без Америка, не бихме могли без помощ отвън да постигнем нищичко в никакъв план.

Преди седмица обикновени хора без политическа власт и финансов гръб с масови протести успяхме да убедим правителството да наложи забрана на отравянето на питейната вода и почвите на Североизточна България чрез хидравличен удар. Лобистите на „Шеврон“ започнаха медийна кампания именно на основата на предразсъдъка, че обикновените хора не могат да направят нищо сами. Министър Трайков дори открито заяви, че протестите са организирани от „чужди ПР фирми“. Защитниците на шистовия газ единодушно заявиха – хората не могат сами да организират толкова масови протести.

Защо да не можем? Защо по цял свят могат, а само ние сме тъпите, овчедушните, страхливите, обърканите и неспособните заедно да излезем и да защитим правата си? Правото на достъп до образование, правото на чиста околна среда и питейна вода?

Можем и го доказваме все по-често.

Единственото, което не ни достига като граждани (но и това се променя с времето) е малко повече вяра. В самите себе си.

Read Full Post »

„Постъпвате в Университета в една нелека година. Политици ви обещават светло бъдеще. Ако потърпите. Ако стиснете зъби. Аз това светло бъдеще съм го живял почти цял живот – не ми харесва, не искам да го живеете и вие. Искам да живеете в светло настояще.“

С тези думи Ректора на Софийския университет посрещна първокурсниците и откри новата академична година в Алма Матер. Той подари на министъра на образованието (и бивш Ректор на НБУ) Сергей Игнатов тухла от първата на Университета (и настояща на ФЖМК) сграда, която е била изградена след разорителни за държавата войни за една година, а сега от 10 години не може да се ремонтира.
Колеги от Студентски град, които два месеца бяха без топла вода, направиха протест, недоволни от финансова непрозрачност в СУ (за проблемите с Топлофикация се мълча, докато не стана белята). По време на речта на професор Илчев те издигнаха трансперант с надпис „САМО ТОПЛАТА ВОДА НЕ НИ ГРЕЕ“, а после излязоха и се наредиха с него пред централния вход на Университета. Вместо да се засегне, ректорът ги похвали за критичното мислене и ни призова да не се страхуваме от авторитети, а да имаме свое мнение и да го изказваме.
Необичайното начало беше съвсем в тона на необичайната учебна година, която ни предстои. Дървена ваканция от два до три месеца грози Алма Матер заради неспособност да се справи с цените на Топлофикация при новия си бюджет. Студентските стипендии също са орязани (още по-сериозно от миналата академична година), а евростипендии няма да има в никой ВУЗ поради несвършена от Министерството на образованието работа. Колегите от Студентски град се чудят кога пак ще им спрат топлата вода. Заплащането на преподавателите също е пострадало от настоящето положение.

„С горчива ирония ви казвам, че ви обещаваме малко, но от сърце. Не искахме да помрачаваме вашия празник с протест, защото сте заслужили празника си, но годината не е само от празници. И протести предстоят, ако искаме да запазим вашето и нашето достойнство. Реформите, които се искат, реформи без държавна политика в областта на висшето образование и науката, реформи без финансиране ни гарантират не мизерно развитие, а развитие на мизерията. Затова се борим и затова сме трън в очите на властта.“

Read Full Post »

Първо те дойдоха за комунистите
и аз не се застъпих за тях, защото не съм комунист.
После дойдоха за синдикалистите
и аз не се застъпих за тях, защото не съм синдикалист.
После дойдоха за евреите
и аз не се застъпих за тях, защо не съм евреин.
После дойдоха за мен,
но не беше останал никой, който да се застъпва.

– пастор Мартин Нимюлер

~

Вчера на кръстовището на „Васил Левски“ и „Граф Игнатиев“ се проведе първи по рода си флаш моб. Първи, не защото не е имало и други флаш мобове, включително и на същото място. Но този флаш моб беше не в защита на природата – достойна кауза, която винаги е била и моя кауза, – а за един проблем, за който досега се мълчеше.
Насилието, породено от неонацизъм.

© Георги Иванов

Трудно е за човек да предположи, че в ХХІ век в България може да стане свидетел на насилие, вдъхновено от идеи от началото на ХХ век. От идеи, довели до световна война, до геноцид, концлагери, жестокости и смърт в огромни мащаби. Нормалният човек ще си рече, че нацизмът е преболедувана болест. Болест, взела огромни жертви и причинила достатъчно щети, за да остави дълбок отпечатък в паметта на човечеството – като болест, към която не трябва за нищо на света да се връщаме.
За съжаление, и в ХХІ век продължават да се намират нейни носители. Случва се патриотизмът и любовта към родината – прекрасни и достойни качества – да се израждат в нещо вредно и уродливо – омраза към другите, различните по някакъв приднак. И тази омраза води не само до плюене на масата, а до организиране на крайно десни групи от … радикални насилници.
Които търсят вдъхновение в Хитлер. В Третия райх. В Бранник.
Не е тайна за никого, че държавата ни не е в добро състояние. Шири се бедност, беззаконие, здравеопазването и образованието стават все по-недостъпни за средностатистическия български гражданин с всяка следваща „антикризисна“ мярка. За съжаление много от хората търсят конкретен, ясно различим виновник. Политиците са твърде недосегаеми, върху тях не можеш да излееш яда си, не можеш да ги накажеш. Затова идват на ред ясно различимите малцинствени групи – ромите (много от които дават куп основания да бъдат обвинявани, нарушавайки законите), турците, хомосексуалистите. Хора, които могат да бъдат посочени с пръст. Удобни жертви. А подобен начин на мислене дава поле на действие на радикалните групи.

„Биячите в затвора! Виновните в затвора!“

На 6-ти юни се състоя протест пред затвора, пардон, пред „дома за временно настаняване на чужденци“ в Бусманци. Протест за освобождаването на 230 човека, които не са набили никого. Всъщност не са извършили никакви престъпления и по никакъв начин не е установено да са престъпници. Хора, много от които са живели вече в страната ни, знаят езика и просто не са успели да си платят на администрацията. 230 човека, сред които бременни жени и деца. Само че – точно така, не чистокръвни българи, следователно врагове на неонацистите.
Към същия протест беше тръгнала група хора, определени от нападателите като „леви“. Т.е. друга ясно разпознаваема група, мразена от неонацистите. През януари един от тези хора на име Борис Боев беше пребит във входа си, откаран с опасност за живота в болница и лекуван от тежко сътресение на мозъка. Същият човек бе сред най-пострадалите при побоя, нанесен в трамвай номер 20 на път към протеста в Бусманци. Ново сътресение на мозъка. Още четирима пребити, едниният от които, на 17 години, с изпочупена на няколко места ръка, претърпяла операция в последствие.
Лесно разпознаваеми врагове, невъоръжени хора пребити с тръби и палки, при числено превъзходство над тях.

„Стига ксенофобия! Стига расизъм!“

Но неонацистите не нападат само по политически убеждения. Също и по външен вид. Наскоро заловиха виновниците за убийство на студент по медицина, разхождащ се в Борисовата градина… убит задето приличал на гей. Борисовата явно не е безопасно място за разходка, там биха и еколози преди екопротест, защото едното момче с тях било циганин.
Време е да започнем да наричаме нещата с истинските им имена. Време е всички да се противопоставим на насилието, защото докато гледаме как нападат другите „групи“ – етнически, религиозни, политически, сексуални – и сме сигурни, че това няма да се случи на нас, защото не принадлежим към тези малцинства – легитимираме насилието, даваме му поле на действие, за да почука то и на нашата врата един ден.
Няма престъпление, което може да бъде оправдано с политическите пристрастия нито на извършващия го, нито на жертвата. Когато биеш един човек, ти не го убеждаваш в правотата си. Насилието отключва насилие, кръгът се завърта и от това страдат всички. Този процес трябва да бъде спрян навреме, докато още не е станало късно.

© Георги Иванов

Още по темата – 
Реакция на Български Хелзингски комитет за побоя от 6-ти юни, както и
Декларация на Зелените против ксенофобията.

Read Full Post »

Често, когато заговоря за подслушването в Интернет, ми казват, че то няма как да засегне обикновените хора, защото ще бъдат следени само типовете от организираната престъпност. Разни наркотрафиканти, похитители на деца и други отрепки. Че информацията на обикновените хора изобщо няма да се пипа. Така че целият този шум против подслушването не е много необходим.
Преди няколко дни се проведе протест в Стара Загора против обгазяването на града. Както можете да видите от линка, протестиращи са мятали яйца по двама министри.
Полицията очевидно е решила да вземе мерки и да направи разследване за случилото се в Стара Загора.
Момент. Да не би да решихте, че са направили разследване на газовете, които тровят населението не от вчера?
Помните ли за разказа на Мишел Бозгунов от 13 юли 2007 г. „Странджа – да мълча или не?“. А именно за привикването му в полицията за това, че е писал в блога си за неразрешените екопротести.

То се знае кой, но защо...

Е, историята е с продължение. Блогърът Генади е имал неразумността да разпространява по форуми призиви за протеста в Стара Загора. Затова се оказва привикан в полицията, където както можете да прочетете в поста му е разпитван надълго и нашироко негова ли е идеята да се хвърлят яйца по министри, той хвърлял ли е яйца и познава ли някой от хвърлялите яйца. В негово присъствие полицаят отваря папка на име „Яйца“, съдържаща негови (на Генади) купонджийски снимки, нямащи нищо общо с цялото събитие.
Проблемът с обгазяването на Стара Загора очевидно не е достатъчно значителен, че да се вземат мерки и да се направи разследване. Но ужасният терористичен акт на мятане на яйца по министри моментално мобилизира полицията да бърка в информацията на всеки, за когото намери, че е писал за даден протест, участието му по форуми, сайтове, личните му снимки. И да го привиква. И това не е цитат от Оруел, нито теория на конспирацията, а прясна случка. И нашите управници приемат закони за все по-голямо следене, защото знаят – това следене няма да бъде ползвано, за да се ловят престъпниците, а за да се ловят тези, които си позволят да надигнат глас срещу престъпленията им. Тия дни новото правителство догласува и друг законопроект на Тройната коалиция – забраната за протестирането пред институциите. Весело изкарване в градинките, драги протестиращи!
И така, да пожелаем приятно обгазяване на замърсяващите Стара Загора, приятно подслушване на полицаите и приятно висене на недоволните по градинки и РПУ-та.
За тия, които толкова се чудеха за какво ще послужат новите правомощия на МВР – видя се за какво…

Read Full Post »

Older Posts »