Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘Ръсел Мийнс’

С орлови пера в косите и дрехи от еленова кожа, на гърба на волни мустанги и с лъкове и стрели, които никога не пропускат целта… Безстрашни воини и ловци на бизони и скалпове…
Точно така познаваме индианците… от филмите. Понякога те са благородните диваци, друг път назадничавите кръвожадни зверове или пък невинните деца на природата… според моментната мода в киното. Но какви са били и са индианците в действителност? Всички ли коренни народи на Америка са ловували бизони? Всички ли носят пера и яздят коне – без изключение? Къде свършва филмовата реалност и започва истинската?

Преди няколко дни попаднах във форума на Орловия кръг на интересен документален филм – Reel Injun. Превеждам си заглавието като Индианецът от филмовите ленти.
Reel Injun проследява образа на индианците във филмите за един век време – от нямото кино, та чак до днес. Еволюцията на образите, налаганите стереотипи, както и влиянието на холивудските продукции върху начина, по който светът възприема индианците и начина, по който те самите възприемат самите себе си.
Създателят на филма е Нийл Дайамонд от племето крии, който пътува из Америка и посещава ключови места, оказали влияние както върху историята на индианците, така и върху филмите за тях. Например, мястото на екранизираната стотици пъти битка при Литъл Бигхорн – първата, в която армията на САЩ е претърпяла загуба на бойното поле от когото и да е (в случая – от сиуксите).
Също и Пайн Ридж, резерватът на наследниците на Лудия кон – героят от Литъл Бигхорн; Сан Франциско, заради хипи вълната, пробудила нов интерес към културата и съдбата на индианците; Холивуд, който след като години наред преразказва индианската история, в един момент взима главна роля в нея, когато Марлон Брандо изпраща индианката Сашийн Литълфедър да откаже Оскара му за „Кръстникът“ заради отношението към индианците и настоящия им бунт в Ундид Ний.
В Reel Injun са включени кадри от ужасно много класически и по-нови филми, както и коментари на известни индиански и бели режисьори, сценаристи и актьори, сред които Клинт Истууд, Роби Робъртсън, Сашийн Литълфедър, Джон Трюдел, Ръсел Мийнс.
Тук можете да гледате първите десет минути от филма с български субтитри:

Ако ви хареса, можете да си го свалите (без превод) целият оттук:
Файл 1
Файл 2
Важно: за да тръгне, трябва първо и двата файла да се свалят, а после да се разархивират едновременно. Автоматично се получава avi-файлчето и е с чудесно качество (по-добро от откъса горе, който леко пострада от компютърните ми умения).
Приятно гледане! 🙂

Read Full Post »

Здравейте! Днес ще ви занимавам с една любима моя тема – Лакота. lyd с поста си за Тибет ме накара да се замисля за нещо – в медиите не се говори много за тези неща и е хубаво поне ние да го правим. Случаят Лакота е доста по-неизвестен, защото изглежда някой (кой ли) е спуснал информационна завеса. За разлика от тибетците, индианците нямат шанса да са в близост до Олимпийски игри и това прави запушването на устата им доста по-лесно.
Но нека разясня за какво става въпрос. Борбата за независимост на индианският племенен съюз Лакота от САЩ започва още през 1974 г., когато проектира декларация за продължителна независимост по примера на декларацията за независимост на САЩ от Великобритания. Това начинание, разбира се, претърпява провал. Каузата им набира нова скорост, когато през септември 2007 г. ООН приема необвързваща декларация върху правата на „коренните народи”: „Коренното население/народи има/т право на самоопределение. В съзвучие с тези права те /коренното население/ могат да определят свой политически статус и свободно да осъществяват своето икономическо, социално и културно развитие“.
Дните преди Коледа всички световни медии гръмват със следната новина: на 20-ти декември вождовете на индианската племенна общност Лакота обявияват, че слагат незабавен и безвъзвратен край на всички спорозумения между народа на индианците Лакота и САЩ, очертани в договорите, подписани през 1851 и 1868. Чудите се защо му е на някой да се цепи от една от най-богатите страни в света? Според съвременните статистики, изложени и в сайта на Движението за освобождение на Лакота, мъжете от народа Лакота, обитаващ най-вече териториите на едноименните щати в Северна Америка, имат очаквана продължителност на живота само 44 години – една от най-ниските в света. Броят на самоубийствата сред тийнейджърите лакота е 150% над средния за САЩ, смъртността сред новородените е 5 пъти по-висока от средната за страната, а безработицата е изключително висока.
Искането е съобразено с Американската конституция и Виенската конвенция, както и с Декларацията на ООН за правата на коренните народи. Още на 20-ти декември целият свят научава, че в посланието, изпратено от вождовете до Държавния департамент на САЩ се казва, че едностранното оттегляне от договорите е мотивирано от това, че те са “само думи на хартия, които нямат никаква стойност”. В документа се отбелязва, че “тези договори нееднократно са били нарушавани с цел плячкосване на културните ценности, земите и унищожаване на обичаите”. На свиканата по случая пресконференция вождовете заяват, че вече са посетили боливийското, чилийското, южноафриканското и венецуелското посолство и ще работят за своята кауза и в чужбина. Подчертава се, че Лакота планира през следващите месеци да открият дипломатически мисии в редица страни.
Новата държава трябва да се намира на територията на Северна и Южна Дакота, Небраска, Монтана и Уайоминг, където живеят Лакота и днес. Ръсел Мийнс  заявява „Отсега нататък ние не сме граждани на САЩ и напускаме договорите, сключени през последните 150 г. Първо ще установим отношения с международни институции и след това ще възстановим независимостта си. Ние имаме юридическо право на независимост“. Той е един от активистите на Американското индианско движение, участвал е в бунта в Ундид Ний през 1973 г. и, освен всичко това, е известен актьор („Последният мохикан“).
На 27-ми декември Държавният департамент на САЩ още не е реагирал по никакъв начин на Декларацията на Лакота, а още по-малко на прекратяването на 33-те договора, подписани от индианците и правителството още в средата на 19 век. Затова пък всякакви съобщения за Лакота и решението им да създадат самостоятелна държава най-неочаквано изчезват отвсякъде. Дали Лакота са успели да установят дипломатически отношения с когото и да било, така и не се разбира.
По-нататъшна информация намирам случайно. Влизам в един чуждестранен блог, където темата е спомената и пиша на авторката му ей така, без да очаквам реакция, а тя отговаря в моя тук. Според написаното от нея, американското правителство е изказало извинение за всички несправедливости, предприети към коренните американци, добавило е нещичко в индианското здравеопазване, но разбира се без да плати милионите, които САЩ дължи за дългогодишната липса на грижа за резерватите, причинила много смърти. Отказва уважение и истинска грижа и дори половинчато не признава напълно легалните действия на индианците за взимане обратно на земята и обявяване на независима държава. На Република Лакота й остава единствено да намери начин да спечели признание от останалия свят и така САЩ да се видят принудени също да я признае. Постингът завършва с „Не вярваме, че правителството лесно ще допусне това, ако тактиката им на игнориране спре да работи… не сме сигурни какво ще сторят”.
Каузата на Лакота е не по-малко справедлива от тази на Тибет и доста по-справедлива от тази на Косово. Изумителен е начинът, по който държавата стабилно подкрепяща Косово потиска своите жители, искащи независимост, които е мамила, избивала и крала. Изумително е как държавата, която постоянно организира благотворителни акции за гладуващите в Африка допуска в собствените й граници цял народ да измира от глад, безработица и ред несправедливости. Китайците и сърбите не играят ролята на световен съндик и не се правят на света вода ненапита.
Уви, каузата на Лакота е обречена. За разлика от Косово, те имат срещу себе си истинска световна сила. За разлика от Тибет, те не могат да постигнат повече от няколко дни гласност. Земите на индианците са иззети от завоевателите, бизоните са избити, обликът на Америка е променен, знаем ние от учебниците по история. Несправедливостите вече са извършени, няма как да върнем времето назад, всичко е минало свършено. А това, че малкото останали наследници на коренните жители, които не са могли дори да имат някакво свое име, а са били прекръстени завинаги от грешката на един мореплавател, продължават да страдат, са подробности, скрити в прегръдката на цивилизацията.

Интересни линкове по темата:
Сайтът на Република Лакота
Една статия на Люба Манолова
Статия + предистория, Владислав Иванов 
Български сайт на индианска тематика
Старата му версия, с огромно количество информация за североамериканските индианци (на български език)
История на Движението за свобода на Лакота накратко (на английски език)

Read Full Post »