Чудя се аз, дали нямам нещо сбъркано в мисленето. Или, както се изрази преди време един познат за друг познат, дали мнението ми отива на „млад човек с модерна визия“. А именно, мнението, че основната функция на здравеопазването и образованието трябва да бъде лечение и обучение и чак след това печалба.
Тези дни ми се случи рядко събитие – няколко вечери по ред да гледам новини по телевизията. Онзи ден във вечерната емисия на Нова телевизия имаше обект, в който съобщиха, че Здравна каса спира лекарствата на болните от множествена склероза с инвалидност над 65%. Имаше интервю с чиновничка, която със съвсем спокоен глас, все едно обсъждаше времето навън, съобщи, че са спрени лекарствата за тези хора поради несъответствие в нормативните документи. След това съобщи, че поради високата степен на инвалидност лечението им е нерентабилно (справка в речника: рентабилен
– доходен, доходоносен, приходоносен, лихвоносен). После журналистите интервюираха и една от нерентабилните пациентки, която работи и си плаща данъците и осигуровките и която няма 1200 лева месечно за лекарството и съответно ще се влоши и вече няма да може да работи и да води живот поне приблизително близък до нормалния. Попитаха чиновничката много ли пари ще се спестят от това и тя спокойно каза: „А, не, те са малко тези хора, някъде хиляда“ и с лека ръка затри хиляда живота, даже без да си направи труда да се оправдае с финансовата криза или нещо от сорта.
В същите дни пък пак по телевизията течаха новини за закриване на 150 (от общо 250 май) болници – пак поради нерентабилност, – което ще остави доста селища без медицински услуги (нарочно не пиша медицинска помощ, защото очевидно да гледаш на лечението като на помощ, а не като на услуга е твърде старомодно). Щяло да има линейка във всеки район. Сега си представете на двама човека от една община (защото цели общини остават без болница) да им стане лошо в една и съща нощ. Представете си сега и сняг.
Светла Енчева тези дни се чудеше защо не се е получила бурна обществена реакция на филма за бежанците в Шоуто на Слави. Аз също се чудех. Сега продължавам да се чудя. И за бежанците, и за болните от множествена склероза, и за хората, които трябва да пътуват до далечни градове за лекар. И се питам, аз ли съм сбъркана, че не мога да разбера колко нормално е човешкият живот да е стока и нищо повече от това, или другите са сбъркани, че приемат това като даденост и в реда на нещата. Тия неща текат всеки ден по новините (предимно по Нова телевизия, БиТиВи са по-заети да правят 20-минутни обекти за Румяна Желева и за ниските температури), хората най-много да цъкнат с език и толкоз.
Някакси разбирам (не се съгласявам, просто разбирам) незаинтересоваността на хората за бежанците – възприемат ги като чужди, казват си – и без тях си имаме куп проблеми. Разбирам незаинтересоваността от унищожаването на природата – много хора просто не го осъзнават като свой проблем. Разбирам незаинтересоваността от подслушавнето в Интернет – толкова много хора въобще не ползват Интернет и толкова много от ползващите не виждат проблем – вяра в институциите, увереност в себе си и т.н. Дори разбирам незаинтересоваността от недаекватните реформи в образованието – това ОТНОВО е нещо, което обхваща само тесен кръг хора. Но това, което се случва в здравеопазването засяга буквално всеки един човек и аз не мога, колкото и да се опитвам, да проумея самото отношение към човешкия живот като към стока, която може да бъде рентабилна или нерентабилна и в зависимост от това да се положи грижа за нея.
Наречете ме немодерна!
Май след всичко това въобще не ми се пише за образование. Горното ми стига…
Posts Tagged ‘сбъркано мислене’
Сбъркано мислене
Posted in Размисли, tagged Размисли, здраве, здравеопазване, неразбиране, новини, сбъркано мислене on януари 27, 2010| 19 коментара »