„С пълни джобове е най-добре“

– това е основният рефрен на един от летните хитове в момента – той е на Криско и е тотален хит (или поне звучи отвсякъде). Мелодийката е зарибяваща, текстът – порядъчно плосък. Но пък става за тананикане в жегите.
Новоизгрелият рапър явно бърза да си напълни джобовете час по-скоро и е открил върл враг в това си начинание – а именно собствените му фенове, които слушат песните му безплатно в Интернет, че си ги и теглят. Вместо да се радва, че така набира по-бързо по-голяма популярност, което означава повече участия, повече продадени билети, повече рекламодатели, а защо не и повече продадени албуми (вече има достатъчно западни изследвания, посочващи така нареченото Интернет пиратство като вдигащо продажбите на любимите произведения), той явно рони крокодилски сълзи срещу лошите пирати.
Не се е поучил и от резила на Асен Блатечки – колко бъзика станаха с неговата реклама, не е истина просто. Колажи с тлъст Блатечки и надпис „Спрете да теглите филмите му, вижте какво му причинихте на човека!“, снимка на детенце, катерещо се по рафтовете на хладилник и надпис „От малък го влече!“ и снимки на секси звезди с коментари „Бързам да му/й тегля филмите!!“ са само част от примерите.
Но не, нашият герой не се е поучил и си има вече свой собствен бисер в борбата с пиратите (разбирайте – с феновете му) –

На рапър му отива да се прави на тарикат, задигащ коли, но… момент, не трябваше ли мацката да е криминалното лице в случая?
Има някаква абсурдност в тези реклами, нещо, което кара хората да се смеят, когато ги гледат, а не да попиват със съгласие вложеното послание. Чудя се дали това идва от некадърността на създателите им или от самото послание?
Начинът на предлагане на посланието със сигурност е важен фактор, но едва ли е лесна задачата да се опитваш да убедиш хората, че ползването на свободен достъп до информация е престъпление, сравнимо с кражби и убийства. Нито пък е лесно да внушиш на света, че е нормално наказанието за това да е по-голямо от наказанието за изнасилване и убийство по непредпазливост.
Но нали „с пълни джобове е най-добре“ – парите на правоносителите са най-важни. 🙂

Read Full Post »

АСТА е мъртва, да живее АСТА?

Вчера хората, които излязохме през зимата да протестираме срещу АСТА, официално получихме това, което искаме – Европейският парламент отхвърли ратифицирането на така нареченото търговско споразумение за борба с фалшифицирането.
Това се случи след като стотици хиляди европейци изпълниха европейските площади и протестираха срещу АСТА и срещу така наречената „борба с пиратството“, в името на която се готвеше окупиране на Интернет – но не от движението „Окупирай Уолстрийт“, а от същите корпорации, които вече са окупирали почти всичко, намиращо се оффлайн и бързат да завземат и онлайн пространството.
Сред тези европейци бяхме и ние. На 11-ти февруари многохилядно шествие скандира „НЕ на ACTA“ по улиците на София и изпълни целия площад пред парламента, принуждавайки управляващите да обещаят, че ще „приемат споразумението с резерви“, а именно без частта за следенето на Интернет. Крайно недостатъчно, защото това споразумение или се приемаше цялото или не се приемаше цялото (да не говорим, че имаше ужасно гнили неща и сред незасягащите Интернет), но – забележете – поеха ангажимент да не осъществяват това следене на Интернет.
Сега, след като Европарламентът сложи край на цялото споразумение, би трябвало да си отдъхнем? Уви, не.
Защото проектът за нов Наказателен кодекс на България е предвидил нови драконовски мерки. Минимална предвидена присъда за т.нар. „пиратство“ е 1 година затвор или пробация, присъдата за масовия случай се вдига от 5 на 6 години, т.е. става тежко престъпление, щом е над 5 години затвор. Това означава, че „пиратстството“ се наказва в някои случаи по-строго от престъпления като изнасилване или от убийство по непредпазливост. Отпадат и административните наказания за „маловажни“ случаи – заменят се директно със затвор или пробация.
Ще цитирам конкретните членове от проекта за нов НК. Целият можете да прочетете тук.

Ползване на чужда интелектуална собственост
Чл. 195. (1) Който противозаконно записва или използва по какъвто и да е начин предмет по чл. 193 без съгласието на носителя на съответното право, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба.
(2) Който противозаконно държи носители на предмет по чл. 193 в големи размери или в голямо количество, или държи матрица за възпроизвеждане на такива носители, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години и с глоба не по-малко от две хиляди лева.
(3) Когато предметът по ал. 2 е в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от три хиляди до петнадесет хиляди лева, като съдът може да наложи и конфискация до една втора от имуществото на дееца.
(4) Когато с деянието по ал. 1 – 3 са причинени значителни вредни последици, наказанието е:
1. в случаите по ал. 1 или 2 – лишаване от свобода от една до шест години и глоба от три хиляди до десет хиляди лева;
2. в случаите по ал. 3 – лишаване от свобода от три до десет години, глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева и конфискация на част или на цялото имущество на дееца.
(5) Когато деянието по ал. 1 или 2 представлява маловажен случай, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация.
(6) Предметът на престъплението по ал. 2 и 3 се отнема в полза на държавата и се унищожава.

Извод 1 – ACTA официално е отхвърлена от цялата Европейска общност, но нашите управляващи са решили да си направят българска АCTA.
Извод 2 (нищо ново) – на думите на управляващите в България не може да се вярва.
Извод 3 – в името на интересите на малцина, се правят свръхнаказания и свръхмерки за ограничаване на свободата на информация и свободата в Интернет като цяло на всички останали. Защото както от опит знаем, борбата с пиратстото не се изчерпва само със защитаване на правата на (евентуално и хипотетично) ощетени творци. Обикновено тя бързо се изражда в перфектното оръжие срещу свободата на словото. И без този Наказателен кодекс все още да действа такива случаи вече има, просто без наказание за нещастния човек, който си е позволил да изкаже критика.
Извод 4 – ако искаме да спрем тази лудост, ще трябва отново да протестираме, отново за същото нещо. Имам чувството, че разчитат на нашата късопаметност, разсеяност и умора. Че очакват да ни писне, да вдигнем рамене и да кажем „Правете каквото искате, майната ви!!“. Само че аз не мисля, че това ще се случи.
А вие?

Read Full Post »

Авторското право като цензура – bTV style

(ъпдейтнат на 20-ти юни, виж най-долу)

Преди няколко часа попаднах в Youtube на трийсетминутно видео със заглавие „bTV и торенти: Ударна доза невежество“. В него един човек оборваше позициите на bTV срещу торентите. За съжаление, закъснявах за изпит – изслушах първите две минути, видях, че е интересно и си го оставих за после. Сега обаче видеото е премахнато. Вместо него ми излиза надпис „This video is no longer available due to a copyright claim by bTV Media Group.“

Каква ирония – изказването на лично мнение срещу bTV се оказа нарушение на авторските й права и причина това лично мнение да бъде премахнато от публичното пространство.
За щастие, видеото се появи във Vbox7 и все пак ще мога да го видя и да изслушам позицията на човека.  Позицията, изцензурирана под предлог „copyright claim by bTV Media Group“.
Този случай е поредното доказателство, че авторското право в настоящия си вид е неправилно и се използва за нарушаването на други човешки права. В случая – на правото на свободно изразяване на мнение.
Както професор Нели Огнянова наблегна на една от лекциите си миналата есен, в правото се търси  балансът: понякога различни права си пречат и тогава трябва да се намери баланс между тях. В съвременността ни балансът между авторското право и правото на достъп до информация е силно нарушен в полза на първото (тя, разбира се,  обясни всичко това доста по-добре от мен, но аз не съм професор Огнянова, така че ще ме извините). Според мен именно заради нарушения баланс по света има все повече обществени настроения в обратната посока, изразени с появата на пиратски партии, с широкото обществено одобрение на в момента незаконните торент тракери (последното съществува и у нас), с масови протести срещу мракобеснически споразумения като АКТА и т.н.
Конкретният случай с цензурираната критика към bTV обаче е пример за още нещо:  за съвсем съзнателно непочтената игра на една абсолютно корумпирана медия. По мое мнение една от най-вредните български медии. Но за съжаление и от най-рейтинговите…

Ъпдейт, 20-ти юни:
Критичното към bTV видео вече го няма във Vbox7, но ъплоудърът му в Youtube успя да се пребори за връщането му онлайн там.
Той успя да защити тезата, че аудиото не е притежание на bTV Media Group и че ползването на логото им като част от клипа съвпада с регламентираното в авторското право „fair use“ (на български език – „справедливо ползване“), защото става дума за критика/коментар.
Критичното видео е пак онлайн и свободата на словото възтържествува. 🙂
През тези десетина дни обаче, bTV успя да си навлече гнева на още повече хора заради целенасочената си кампания срещу екопротестите, под формата на манипулативно (или липсващо) новинарско отразяване и псевдоинтервюто на Диана Найденова с природозащитника Петко Цветков. Какво следва тепърва ще видим, но отсега е ясно едно – облаците над „медията на всичките гледни точки“ се сгъстяват все повече…

Read Full Post »

Ако библиотеките бяха създадени днес…

Ако библиотеките нямаха многовековна традиция, а бяха създадени днес…
… щяха да бъдат преследвани от закона. Заради нарушаване на авторски права. Разпространяване на копия от произведения без изричното съгласие на авторите и най-вече – на издателите. Заради четенето на едни и същи текстове от много хора, без те да си платят за това. Ако библиотеките бяха създадени днес, а не преди дълги години, щяха да бъдат преследвани от антимафиотите като организирана престъпност, като посегателски акт върху интелектуалната собственост.
Това е единственият извод, който мога да си направя след героичната акция, на която станахме свидетели:

E, от видеото от пресцентъра на МВР виждаме елегантен мъж с приятна фигура и фешън слънчеви очила да маха един компютър от един покрив като този компютър не е свързан с никакви кабели към нищо и не е особено защитен от… гръмотевици например, ала се води, че е главният сървър на Читанка.инфо. Но не за това ми е мисълта.
Читанка.инфо бе затворена поради пиратстване и организирана престъпност и шестима души, поддържащи сайта, бяха арестувани и наречени ПРЕСТЪПНИЦИ заради сканирането и качването на книги с некомерсиална цел и даването на абсолютно безплатен достъп на всеки Интернет потребител до тях, без дори да си позволят да сложат рекламни банери или нещо друго, носещо приходи.
Законът за авторско право казва:

Чл. 24. (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2002 г.) (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:
9. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2005 г.) възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели;
10. възпроизвеждането на вече разгласени произведения посредством Брайлов шрифт или друг аналогичен метод, ако това не се извършва с цел печалба;
11. предоставянето на достъп на физически лица до произведения, намиращи се в колекциите на организации по смисъла на т. 9, при условие че се извършва за научни цели и няма търговски характер

Единственият правно издържан аргумент на Асоциация „Българска книга“ е, че в т. 9 не са посочени изрично онлайн библиотеките. До традиционните библиотеки достъпът е по-труден, трябва да си вадиш карта, да висиш по читални, ако случайно дават книги за вкъщи да ги четеш в определен срок и да ги пазиш да не се нащърбят, закъсат, нацапат и т.н. В днешно време особено в големите градове хората предпочитат да ползват свои екземпляри на книгите пред това да ходят до библиотеките.
Но онлайн библиотеката спестява тези неудобства (стига да ти се виси да четеш пред екрана, аз много рядко се навивам да се подложа на това, но повечето хора са по-скоро склонни и го правят) и е по-привлекателна за младия читател. И понеже явно все още не е докрай правно уредена, е удобна мишена.
За съжаление, книгоиздателите от Асоциация „Българска книга“ виждат четенето онлайн като свалящо продажбите им, а не обратното. В Софийския университет то често се изучава по-скоро като безплатна реклама на книгите – и има защо. Много малко хора са склонни да си купят книга без предварително да я зачетат. Цените са високи и няма как да бъде иначе, понеже в България тиражите не са космически, а консумативите са си на европейски цени, така че едни по-ниски цени правят невъзможно издържането на издателствата. Затова пък безплатният достъп до книгите често води до повишаване на доверието в авторите и в заглавията и закупуването им. Много автори са си вдигнали тиражите с предварително публикуване на книгите им в Интернет – като Стивън Кинг и Дмитрий Глуховски.
Ако четенето задължително беше купуване, то аз също бих била пират, давайки книга, която съм прочела, назаем на приятелка, за да я прочете тя – често срещана практика, откакто съществуват книги. Ако е така, ако съм пират, то вероятно наистина вървим към този модел на книгочетене и книгоразпространение и както Читанка.инфо, така и хартиените библиотеки се превръщат във врагове на интелектуалната собственост, а Закона за депозита – в отживелица.
Ако е така, ако оттук насетне четене = притежаване на книгата, то Законът за авторското право следва да бъде променен не с допълване на онлайн библиотеките, а с пълното изключване на горецитираните му членове въобще и премахване на всички видове библиотеки; същото би следвало и премахването на съответната точка от Хартата на правата на човека. Явно е дошло времето да решим дали да заживеем в една различна, нова епоха, епоха на собственост и монопол върху информацията и знанието, а не на свободен достъп, както е проповядвано векове на ред до днес.
Но нека хората, които движат света в тази посока, към тази „цивилизация“ както се изрази заместник-председателката на Асоциация „Българска книга“ по Нова телевизия тази сутрин, да не се слагат на една нога с Ботев. Промените в статута на книгата, към които съзнателно или несъзнателно се стремят, определено са революционни, но в обратната на Ботев посока. Той е от предишната епоха, епохата на просветителите и възрожденците. Епохата, в която Гутенберг, оплюван от преписвачите на книги, задлъжнява страхотно, за да създаде първата печатна преса и първият печатен тираж – на 42-редовата Библия – за да не успее дори да си върне дълговете, но пък за сметка на това да промени света. Епохата, в която векове по-късно Найден Геров от студент събира думи „из устата на народа“ цифром и словом 50 години, за да издаде своя „Речник на българския език“ с идеята не да държи монопол над съдържанието му, а да го разпространи максимално сред народа и да запази възможно най-много от езика ни. Епохата, в която библиотеките и читалищата, независимо от формалната си регистрация, са били все на почит.
Защото между едните и другите просто няма място за сравнение.
За завършек, искам да ви дам линк към статия по повод атаката над Читанка.инфо, написана от специалист – доцент Милена Цветкова. Тя е завършила Библиотекознание и научна информация и е от дълги години в Катедра Книгоиздаване в Софийския университет, като преподава три от основните дисциплини на специалността. Нейната статия се казва ГОЛЕМИЯТ СТРАХ ОТ ЧИТАТЕЛИТЕ и в нея тя пише:

„Когато стане дума за авторско право върху обекти за четене – имам безапелационна позиция. Аз съм ЗА безплатните книги и безплатното четене. Аз съм ЗА тотално елиминиране на бариерите пред читателя. Били те пазарни, езикови или психологически. Аз съм против юридическия монополизъм на носителите на „права“ и меркантилните занаятчии. Аз съм против пазарната цензура върху четенето.
Твърде шизофренично е да се блокира достъпът до текстове за четене във време, когато се ронят сълзи по „изчезващото“ четене. Най-важното е да се чете. Пък било и играейки си с охранителите на четива или заобикаляйки системата…“

– и още –

„… Читателят е неизброим! Читателят е Легион! Читателят е този, който влива живот в книгата. Няма ли очи, които да я прочетат, книгата е ТУХЛА. Абсолютно всички звена в цикъла на производство на книгата съществуват само заради читателя! Без него и автори, и редактори, и преводачи, и издатели, и търговци, и библиотекари са МУМИИ.“

~ Цялата статия ~

Ако и вие смятате, че епохата на библиотеките и на свободния достъп до книги не е отминала и не бива да отминава, можете да подпишете Гражданската петиция срещу свалянето на законната електронна библиотека chitanka.info и да се присъедините към Facebook групите Да спасим www.chitanka.info и дори Искам да затворят ГДБОП и да отворят Читанка.инфо!. Самата Читанка продължава да циркулира като торент из Интернет, включително и на адрес http://chitanka.gdbop.com/. Отговорът на самия екип на библиотеката можете да намерите тук: http://chitanka.info/operation-mindcrime.html.
В един по-справедлив свят хората, качвали безвъзмездно книги за свободно ползване, биха получили вместо арест звание „Рицари на книгата“. В нашия свят, обаче, това звание получава „антимафиотът“ Явор Колев, за да направи два месеца по-късно Акция „Читателите“ по поръчка на същите хора, които са го наградили. Нямам какво повече да кажа по темата. 😦
Ако обаче вие искате да прочетете още, ето къде можете да го направите на собствена отговорност:

Четене и други престъпления ~ Енея
451 по Фаренхайт ~ Григор Гачев
Читанка дайджест – извънредно издание ~ Майк Рам
Когато неграмотните управляват ~ Иван Бедров
“Героичната” акция на ГДБОП срещу chitanka.info ~ Дани
Хайде и акция „Блогърите“ да видим ~ Руслан Трад
„престъпната“ Читанка ~ Николай Теллалов
Акция „Книжарите“ ~ Hellman
Читанка и ГДБОП ~ Дзвер
За рицарите и книгите… ~ Мишел Бозгунов
– и още много.

Read Full Post »

За какво се използва подслушването!

Често, когато заговоря за подслушването в Интернет, ми казват, че то няма как да засегне обикновените хора, защото ще бъдат следени само типовете от организираната престъпност. Разни наркотрафиканти, похитители на деца и други отрепки. Че информацията на обикновените хора изобщо няма да се пипа. Така че целият този шум против подслушването не е много необходим.
Преди няколко дни се проведе протест в Стара Загора против обгазяването на града. Както можете да видите от линка, протестиращи са мятали яйца по двама министри.
Полицията очевидно е решила да вземе мерки и да направи разследване за случилото се в Стара Загора.
Момент. Да не би да решихте, че са направили разследване на газовете, които тровят населението не от вчера?
Помните ли за разказа на Мишел Бозгунов от 13 юли 2007 г. „Странджа – да мълча или не?“. А именно за привикването му в полицията за това, че е писал в блога си за неразрешените екопротести.

То се знае кой, но защо...

Е, историята е с продължение. Блогърът Генади е имал неразумността да разпространява по форуми призиви за протеста в Стара Загора. Затова се оказва привикан в полицията, където както можете да прочетете в поста му е разпитван надълго и нашироко негова ли е идеята да се хвърлят яйца по министри, той хвърлял ли е яйца и познава ли някой от хвърлялите яйца. В негово присъствие полицаят отваря папка на име „Яйца“, съдържаща негови (на Генади) купонджийски снимки, нямащи нищо общо с цялото събитие.
Проблемът с обгазяването на Стара Загора очевидно не е достатъчно значителен, че да се вземат мерки и да се направи разследване. Но ужасният терористичен акт на мятане на яйца по министри моментално мобилизира полицията да бърка в информацията на всеки, за когото намери, че е писал за даден протест, участието му по форуми, сайтове, личните му снимки. И да го привиква. И това не е цитат от Оруел, нито теория на конспирацията, а прясна случка. И нашите управници приемат закони за все по-голямо следене, защото знаят – това следене няма да бъде ползвано, за да се ловят престъпниците, а за да се ловят тези, които си позволят да надигнат глас срещу престъпленията им. Тия дни новото правителство догласува и друг законопроект на Тройната коалиция – забраната за протестирането пред институциите. Весело изкарване в градинките, драги протестиращи!
И така, да пожелаем приятно обгазяване на замърсяващите Стара Загора, приятно подслушване на полицаите и приятно висене на недоволните по градинки и РПУ-та.
За тия, които толкова се чудеха за какво ще послужат новите правомощия на МВР – видя се за какво…

Read Full Post »

Свобода, а не страх 2009 – една история с продължение

Приятели, най-сетне намирам няколко свободни минути, в които да отправя своя призив към вас. А именно – да подкрепите международния протест „Свобода, а не страх“. Ще се проведе тази събота, 12-ти септември. Ще започне в 11 ч. от градинката между Софийски университет и Народното събрание, ще премине по булевард „Цар Освободител“, булевард „Г. С Раковски“, улица „Гурко“ и улица „6 септември“ до градинката пред МВР (тази с църквата „Свети Седмочисленици“.
„Свобода, а не страх“, както и преди съм писала, е общоевропейска инициатива, възникнала като отговор на постоянното увеличение на следенето на гражданите в ЕС. Следене, нарастващо всеки ден чрез въвеждане на нови и нови мерки – следене и подслушване на Интернет и всичките ни комуникации чрез задържане на данните как и с кого ги използваме, биометрични данни в паспортите (специални лицеви снимки и отпечатъци, каквито сте гледали по филмите да се взимат от затворниците) и всякакви други видове наблюдение. В България този проблем също го има, благодарение на вдъхновени бивши кадри на ДС, искащи да си припомнят младините. Миналата година протестът премина под надслов спирането на тогава актуалния нов телеком пакет в Европарламента, въвеждащ чудовищни мерки, сред които задължително инсталиране на програма „Евротроянец“, сканираща постоянно съдържанието на всеки компютър. Много от тези неща бяха спрени (включително и Троянеца). Победи бяха извоювани и в България, макар и по-малки (задържането на данните как всеки от нас ползва всичките си средства за комуникация е факт, но се извоюва достъпът до тази информация да е само със съдебна заповед).
Уви, тази година нужда от протеста отново има. Манията за следене не е преминала, напротив. Усеща се и у нас.
Призивът на българските организатори и списък с исканията на протеста можете да видите в официалния сайт за България, тук.
Рамо дадоха и природозащитниците от коалицията от неправителствени организации „За да остане природа в България“ , Студентите от „Призив“ също ще се присъединят, след като излязоха с декларация срещу налагането на видеонаблюдение и картов режим в Софийския университет, смущаващо посегателство върху законната автономия на Алма Матер. Подкрепа оказва и Инициативата на обединени блогъри „България е наша“. Очаква се и други неправителствени организации, както и блогъри и отделни будни граждани да се включат в протеста. Това ще направят и „Зелените“, които още миналата година бяха първата партия, която го стори с тази декларация и лично присъствие . Тази година отново първа излезе с декларация, защитаваща каузата.
Ако все пак се чудите има ли смисъл от всичко това, вижте призива на Богомил Шопов.

И не казвайте „Няма смисъл“. Смисъл винаги има. Има, когато сме заедно. Помните ли приказката за синовете и пръчките, които една по една лесно се скършват, но заедно – не? Това е денят, в който Европа казва „НЕ“ на безконтролното обигбрадъряване на живота ни. Нека го кажем и ние!

Read Full Post »

Не ми харесва… апатията и отчаянието, месианството…

Този пост е отговор на провокацията на Богомил от вчерашната първа вечер на Дните на свободното слово в СУ. Беше чудесна лекция, чудесно начало на юбилейното издание на фестивала. Още информация за Дните можете да намерите тук.
Ето го и моето „изкрещяване“:

Неща, които не ми харесват…

Не ми харесва колко много хора са загубили вяра, че нещата у нас могат да се променят към по-добро. Че нещата по принцип могат да се променят към по-добро. Че нещо – каквото и да е – зависи от тях. Не ми харесва дистанцираността им и неразбирането, че единственият начин светът да стане по-добро място е ние да си го направим такова, а не да чакаме от някой друг. Защото някой друг няма.
Не ми харесва фразата

„Нищо не можеш да промениш“

Повече ми харесват думите на Ганди „Бъди промяната, която искаш да видиш в света“. Не вярвам, че човекът е безгласно колелце в системата. Мисля, че при опит да бъде превърнат в такова той може и трябва да се възпротиви и това никога не е напразно.
Не ми харесва напоследък придобилата широка популярност фраза

„Ако изборите можеха да променят нещо, щяха да ги забранят“

Всъщност, поправям се, харесва ми и то много. Сама по себе си тя е доказателство, че идващите избори носят в себе си потенциала на промяната. Управляващите не могат да ги забранят напълно, защото имат нужда от фасадна демокрация, но за сметка на това пък положиха неимоверно много усилия да „забранят“ справедливото им провеждане. Като минем през промените на изборното законодателство в последния момент (тъй наречения мажоритарен елемент, вдигнатата бариера за коалициите, главоломното вдигане на депозитите за участие, цирковете по регистриране на Синята коалиция – сега ще видим на Зелените каква регистрация са подготвили… ) и стигнем до все по-упоритите слухове за предстояща масова фалшификация на вота. Приемем ли, че ако изборите могат да променят нещо, ще ги забранят, то трябва да приемем, че промяната чука на вратата и сме свидетели на отчаяните опити за противодействието й. Доколко ще са успешни те – зависи от кого? Познахте – пак само и единствено от нас, народът, върху когото се прилагат всички гениални решения на управниците ни.
Още нещо, което не ми харесва обаче, е месианството, което се проявява при някои от неапатичните хора.

„Ние сме единствената алтернатива на статуквото, ако не сте с нас, разпилявате силите и то ще победи“

Въпросните хора са доказали, че са някаква алтернатива на настоящите управляващи, но не са доказали, че са алтернатива на статуквото. Отричайки всеки, който прави опит да разкъса оковите на апатията, но не става непременно част от тяхната алтернатива, те наистина доказват себе си като част от статуквото.
Не ми харесва… Стига толкова с нехаресването. Харесва ми това, че има мислещи хора, за които никое от горните неща не важи и че тези хора хич не са толкова малко, колкото може би ви изглеждат на пръв поглед. Харесва ми, че отчаянието още не е претопило всички и че има надежда току-виж да стане обратното. Харесва ми, че имам възможността да пиша тези редове. Харесва ми и че докато ги пиша знам, че има хора, които мислят като мен.
Толкова. (:

Read Full Post »

„Имаш право да НЕ мълчиш“ – Дни на свободното слово 2009

Дните на свободното слово са една чудесна инициатива на факултетния студентски съвет на Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ, която се провежда всяка година през месец май в Ректората на Софийския университет. Това е петата, юбилейна година на фестивала и той ще бъде открит от лекция на Богомил Шопов и Константин Павлов-Комитата на тема „Свободата в мрежата. Протестът – онлайн и офлайн“. Участие ще вземат и журналисти, отразявали януарските протести.
Каня всички ви. 🙂 Дните на свободното слово винаги са интересни, иниацитивите на Бого и Комитата също, така че имам големи очаквания за комбинацията. 🙂 Да не говорим, че темата на Деня е чудесна и доста актуална. Събитието ще се проведе този понеделник 11-ти май от 19:00 ч. в 65-та аудитория на СУ. Тя се намира в южното крило, при затруднение можете да попитате и веднага ще ви упътят – по това време по коридорите винаги има хора и всички знаят местоположението на залата. 🙂
Повече информация за Дните и за тазгодишната им програма ще намерите в сайта им, както и в ей този пост в блога на Симо.
При Бого можете да прочетете повече конкретно за 11-ти: „Имаш право да НЕ мълчиш, всичко казано от теб, ще се използва от поколенията“, както и при Комитата.
Още:
Константин Павлов: Правото на протест и упражняването му е фундаментална човешка свобода
Богомил Шопов: Хората у нас не знаят правата си – едно интервю на Мила Дойчева.

Read Full Post »

За националистите или как се извращава една идея

Както вече писах, днес е протестът, организиран от организацията за цифрови права „Електронна граница” с Богомил Шопов начело срещу обсебването на интернет. Официално своята подкрепа обявиха още предварително две партии – Зелените и ЕНП (тез ги чувам за първи път). Когато отидохме там, очакваме тъкмо това – блогъри, еколози, някакви от това ЕНП и приятелите на Бого. И евентуално още хора интернет потребители, все пак то почти не остана сайт без банерче. Заварих пет човека от Зелените (после дойдоха още няколко), двайсетина анархиста и трийсетина от останалите. Казах си – е, как може такова нещо, месеци наред се говори за това, накрая пак сме малко. Бях чула, че от Зелените са потвърдили поне 60 човека, но ето – няма ги, малко сме.

Фото: Силвина

Няма и оркестър, няма и погребално шествие, само факли, но пък бяха много красиви, което компенсираше. 😛 Имаше камери, журналисти – това даваше някаква плътност на тълпата.
И тогава чухме маршируване и дивашко скандиране. От „Александър Невски” дойдоха петдесет мутри с двайсет български знамена със знака на рода Дуло (две хубави неща, но изкривени от Боян Расате до националистически символ). И, о, самият Расате. Веднага започнахме да ги увещаваме да си махнат знамената, но без ефект. Били гражданско движение, а не партия, можели на граждански протест, освен това ние пък сме били хомосексуалисти и цигани. Единственият нетехен мегафон беше с паднали батерии след протеста във вторник, та не можехме да надвикаме техните няколко мощни мегафона. Но и то простак не се надвиква. Вееха се знамена, викаше се „Не на подслушването в Интернет” (знаете колко против това подслушване съм, но даже на мен ми се доповръща от привиза, изречен от тях по този начин и със сбъркано произношение на думата „Интернет“).
Та, както и да е, тръгнахме. И се усещам аз как изоставам от мойте хора, гледам от едната си страна знаменосец на БНС, от другата – Расате. Позабързах се и ме досмеша. Както сигурно знаете, Расате за мен е изчистен пример и образец за всичко, което един българин не бива да бъде. Та ето ми среща на живо с моя „кумир“.

Фото: Силвина

Стигнахме до сградата на Европейската комисия. Донесоха батерии за мегафона, Крис отново се опита да кара националистите да махнат знамената, този път дори не си направиха труда да ни обиждат. И щом Бого си каза думите, те успяха да обсебят всичко. Тръгнах си.
В общи линии, опитаха се да окепазят хубавата идея. В Берлин се събрали 75 000 души днес, при нас 60-70 души и 50 националиста. Вероятно Крис е права и това е нечия поръчка. Най-лошото е, че с тези си действия биха могли да настроят настроят общественото мнение ЗА подслушването (което вероятно е и целта). Хората да си кажат – щом има такива индивиди, нека има подслушване. Само че без малкия нюанс, че такива индивиди са един доста малък процент от интернет и телефонните потребители. И че целият български народ не заслужава това заради няколко такива.
Никакви националисти, нацисти и други подобни нямат право на участие в подобен протест. Защо? Защото това е протест в защита на човешките права. Никой, който погазва човешките права (на малцинствата например), няма право да си вее знамето (в буквалния смисъл както се видя), че ги защитава. Това е лицемерно и нагло.

Още за протеста при:
Асоциация на свободното слово „Анна Политковская“
Богомил
Делян Делчев
Йовко
Ему
Eнея
Комитата
Нели Огнянова
онлайн в-к „Писна ни“
Пламен Даракчиев
Радо
Северин
Силвина; галерия със снимки
Ясен
ghibli
gotha
Kaladan
oggin
silvercoin + много добро обяснение на проблема
(Ако и вие сте писали по темата и имате желание, пускайте линкове, ще допълвам)

Read Full Post »

Свобода, а не страх, свобода в интернет, свобода извън интернет, свобода на словото, свобода…

Ами… не ме бива много в писането. Затова и рядко тук има сериозни постове, а когато ги има май не са особено интересно написани, защото обикновено остават незабелязани. По-често коментирам в други блогове проблемите и по-рядко ги описвам тук. Но в крайна сметка не може все така, човек трябва да изявява позицията си, нали? Добре, че ги има Григор и Мишел и че има и други хора като тях, че иначе сигурно всички блогове щяха да приличат на моя – моренце, филмче, изпитче и толкоз.
Та, днес ще ви занимавам със… свободата. Ще започна със свободата в интернет. Повечето от вас сигурно знаят, че в началото на тази година се прие директива за мониторинг на интернет, даваща разрешение от месец март догодина на МВР и службите да събират информация от всеки потребител в Интернет – като това на кого е писал, какви контакти има, какви средства за мигновена комуникация има, кога ги е използвал, с кого и какво точно е правил с тях и т.н. Разбира се, това радикално действие предизвика ответна реакция и малко симпатично протестче, на което журналистите май бяха повече от нас, но понеже беше набързо организирано и в работно време, това си беше в реда на нещата. Организатор беше Богомил Шопов, който не се отказа и продължи.
Какво в крайна сметка може да прави МВР, можете да прочетете синтезирано тук. Нещо като интернет Биг Брадър (тук Ева би се вдъхновила, дам). Малко от EconBG по темата тук.
Само че нещата не спряха дотам. Европейският съюз продължи да ни готви интересни закони. А именно с цел увеличено наблюдение на гражданите – във и извън интернет. Някои примери – предложен е задължителен шпионски антисофтуер за всички ползватели на интернет. Тоест, край на нелегално свалените програмки, торентчета и т.н. и пълен преглед на съдържанието на компютъра на всеки. Защото пълният преглед на действията в интернет явно не е достатъчен.
В България ДАНС (или Държавна агенция за национална сигурност) вече официално се обявиха против анонимността в интернет. „ДАНС е готова да участва в обсъждане за премахването на анонимността на интернет-сайтовете на територията на България. Агенцията не е за установяването на цензура, а за това всеки да носи отговорност за посланията си в публичното пространство”
И сега ще ме попитате, добре, какво по дяволите, имат да крият потребителите, че не искат да се знае кои са?
Ами, нищо. Но живеем в България. В държавата, в която блогър бе привикан, защото говори за протести в защита на природата, интернет сайт бе затворен „поради наличието на класифицирана информация“. (информацията бе качена наново от Вени Гюрова) и, внимание, главният редактор на FrogNews Огнян Стефанов, писал в гореспоменития затворен сайт „Опасните новини“ и по-рано разпитван за него от ДАНС бе пребит с чукове (!!) почти до смърт.
Това може би веднага дава обяснение на въпроса ви защо трябва да има анонимност в интернет. Факт е, че за съжаление в държава с развита престъпност и сраснатост между нея и институциите, свободата на словото е застрашена. Хората мълчат, защото ги е страх от отмъщение. Затова и трябва да има анонимност. Да, тегленето на филми, програми, музика без пари или така нареченото пиратство бърка в доста джобове и си е вид кражба, колкото и толерантно да гледаме на нещата. Аз донякъде го оправдавам на моменти заради безумните цени и всичко останало, но все пак. Да, има педофили и извратеняци в интернет. Но има и мафия с престъпни тайни, които иска да пази. Мафия, която отмъщава.
 Цялото това събиране на данни и следене поставя всеки интернет потребител – било то тийнейджър, прекарващ си времето в това да се оплаква, че списание BRAVO (не) пуска плакати на Tokio Hotel, мацка, която едвам се е научила да си проверява имейла, програмист, който виси по цял ден на компютъра, защото това му е работата или просто човек, който обича да си рови и да чете – в позицията на потенциален престъпник. В позицията на терорист и педофил, който само чака да му обърнат гръб и да се заеме със зловещата си дейност. Неговите данни – къде е влизал, по колко пъти на ден, с кого си е писал в Скайп или по имейла и т.н. – са достояние на МВР и службите във всеки един момент, в който те пожелаят. Независимо, че не прави нищо нередно. Да, сред многото хора, поставени в тази позиция ще има и някой престъпник… евентуално. А останалите? Данните от най-късно 15-ти март ще са на разположение на ужасно много лица от гореспоменатите служби. Като, разбира се, надали 100% от тях ще са некорумпирани.
Това напълно лишаване на всички от лично пространство ми се вижда малко плашещо, а оправданието, че е с цел спиране на „тероризма“ – шантаво. Та нали при поява на терорист/педофил/пират би трябвало да си имат щатни хакери, които да проследят конкретния индивид, а не абсолютно всички да бъдат записвани. Но така е по-лесно – няма да си играят на хакерство, а ще бръкват в архива и готово. И ще са свободни да бръкват там и без терористи, ест.
В интернет пространството се чуват приказки и за друг тип отнемане на свобода. Преди два дни в блога на Мишел един сладур ми обясняваше колко яко ще е да се съберат генетични данни от всички, за да се хващат престъпниците веднага чрез ДНК-анализ от местопрестъплението и колко яко ще е да има камери навсякъде, та майките да знаят винаги къде са децата им. Аз силно се надявам, че това с генетичните данни и камерите е по-скоро в сферата на развинтените фантазии, отколкото на реалността, защото не ми се живее особено във филми от типа „Гатака“ и „Специален доклад“. Но е ужасяващо, че има хора, които искат това. Или аз съм фундаментално сбъркана, или те – няма отговор по средата…
Но да оставим тези приказки настрана и да се върнем към фактите. Да, аз съм против събирането на данни в интернет. Да, аз съм против лишаването на потребители от възможност за анонимност в интернет, защото в държави като нашата това доста лесно може да се превърне в лишаване от свобода на словото. Против съм следенето на интернет трафика. Против съм да превръщаме онлайн пространството в Биг Брадър. Против съм и да си малтретираме журналистите, да си сплашваме блогърите и да си затваряме сайтовете. И ще продължа да съм против.

Призовавам всички, които не се чувстват готови да влязат в Къщата и не желаят да бъдат подлагани на постоянно наблюдение, нито пък да дават зелена светлина на посегателството над свободното слово в България, да се поинтересуват за какво иде реч от SvobodataORG, Електронна граница и блоговете, линкнати по-горе. В тях, разбира се, има още много информация и линкове. Там ще видите и как да изразите протест, при желание.

Read Full Post »