Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘Сесия’

Мина ми най-тежкият изпит за сесията – съвременна българска литература.
Този семестър ни преподаваше Божидар Кунчев. Първото, което всеки студент, който го е срещал, се сеща за него е тоталната му обсебеност от Атанас Далчев. Вкъщи си има записан гласа му, книжки с посвещения от Далчев, картичка от Далчев, картина на Шартърската катедрала (заради „Ангелът на Шартър”) и т.н. и т.н. Не харесвам поезията на Далчев от ученичка – не защото е лош поет, а просто защото не ми понася типът мислене и типът изразяване най-вече в първия му период. От втория имам дори любими стихотворения – „Ангелът на Шартър”, „Надпис”, „Родина”. Но цялата отчаяност, омраза към хората, безсмислие на всичко, депресия и т.н. от „Повест”, „Дяволско” и други просто не ми понесе. Нали уж всеки има право на вкус?? Знам ги, чела съм ги, писала съм за тях, но… ъххх, ненавиждам ги.
За съжаление се оказа, че преподавателят обича именно мрачността и отчаянието. Че вярва, че хората сме зли в сърцата си и затова светът е зъл, че сме изгубили всички ценности, че животът няма смисъл, че историята няма смисъл и т.н. и т.н. Ако при моята прекрасна учителка от гимназията Рашел Леви, чието преподаване надминаваше всякакви гимназиални учителки и не един и двама университетски преподаватели, често говорехме за любовта и свободата, при Кунчев говорехме за безсмислието и досадата от живота, за духовната нищета на човека. (още…)

Read Full Post »

– Ужасно горещо е. Непоносимо горещо. Като температурата се вдигне над 30 градуса ми е горещо, когато стане над 35 направо не съм на себе си. Мразя да ми е горещо.
– Най-гадно се боледува през лятото. През всеки сезон е гадно, разбира се, но когато навън е топло е още по-нетърпимо. Миналият юли имах един грип с 40-градусова температура, навън 30-35, въобще прелест. Сега пак успях да се поразболея (за първи път оттогава), ама и без да стигна 40 е гадно.
– Сесия. И то лятната. Тоест, с повече и по-тежки изпити, за които трябва да учиш, докато мозъкът ти е размекнат от жега, а после да ги полагаш в просторни иначе аудитории, които да ти се струват като мънички сгорещени консервени кутии.
– Ремонтите и строежите. Всяка година се къртят стени, сменят дограми, слагат уплътнения, оправят покриви, дострояват блокове, разбиват улици и всичко това едновременно като по правило строителите прекарват повече време в сладки шумни приказки, отколкото в работа, улицата е покрита с прах и всякакви строителни отпадъци, а шумът е невъобразим.
– Насекоми. Всякакви. Колонии летящи мравки, хапещи комари, оси и други симпатяги, които в малкото по-хладни минути човек като отвори да проветри се изсипват и настаняват трайно.
Обичам на лятото това, че е отпускарско време и човек може за иде на море или планина, но на българското море по правило е още по-горещо, мръсно, населено, бетонирано и насекомно, та ако не можеш да се изръсиш за Гърция или Турция, рискуваш да се върнеш от почивката изхапан и изтощен. Затова пък на планина е чудесно, хладно и прекрасно. Трябва да мрънкам Веско или Веси (а защо не и двамата) за една хубава разходка на Витоша след сесията. Веско и без това ми е обещал от миналата година по това време^^ Докато стигна до пътуване извън София, поне на Витоша да се порадвам. 🙂
На някой да му се ходи на Витоша след 10-ти юли? 😛
Но докато стигна до момента с излизането от София, сигурно ще минат месеци. Горещи летни месеци. 😦

п.п. Някой ако има проблеми с хлебарки и/или летящи мравки, миналата година ей тия ги извикахме и още нямаме нови колонии. Горещо препоръчвам!

Read Full Post »

Сесийно

Хъх, от един месец сме в сесия и ни чакат още два изпита. Единият е доста труден, с много термини, сложен език, сложна материя, допълнителни материали за четене и т.н. – прословутата теория на литературата. Другият изпит като че ли се води за по-лесен, но когато имаш само два дни за него, ходил си три пъти на лекция и учиш от конспектирани материали спира да изглежда особено лесно. Ама тук аз съм си виновна… И най-гадното кое е? Че е утре.
Поне мога да се похваля, че ужасно трудната история на книгата мина, което си е глътка въздух. 🙂
Седя си на компа в кратката почивка от учене и слушам музика. Знаете ли, харесвах почти всички финалисти от Music Idol, но сега, когато концертите свършиха и медиите замлъкнаха за „Талантите“, ми останаха в съзнанието като ясен спомен Тома, Ана, Нора, Деница и Шанел. Особено Нора. Страхотна певица.

Read Full Post »