Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘следене’

Около десет месеца след провелия се в целия Европейски съюз протест „Свобода, а не страх“, какви неща все по-често ми правят лично на мен впечатление…
• Нямам достъп до повечето клипчета в Youtube, линкове към които ми пращат от други държави или си намирам сама в търсачката, защото не са available from your country. Същият проблем имат и останалите българи, разбира се.
• Информацията на всеки Интернет потребител в България вече законно се задържа и съхранява за целите на МВР и единствената последна преграда пред безпрепятствения достъп на службите – разрешението от съдия – е оспорвано тези дни от Цветан Цветанов от ГЕРБ, защото съдиите се бавели с месеци и това пречело на следствието. И вероятно предстоят още по-утежняващи положението изменения в закона.
• Подлезът на Ректората (откъдето минавам ежедневно) пък, който се ремонтира от месеци заради строежа на нова метроспирка, вече е към фаза привършване. Не само, че вътре е изпълнен с камери, ами и на самия тротоар отгоре първото, което човек вижда, е много як и много висок стълб с камери на него.
• На няколко места четох за изтриването на хиляди копия от „1984“ и „Фермата“ на Оруел от Amazon и не мога да не се замислям по същия начин като Мишел.
Задължителните лични карти с биометрични данни чукат на вратата. Като гледам, в скоро време нищо чудно същото да заважи и за електронните карти за градски транспорт – пак чувам намеци, че на хартиените билети им изчита времето.

Днес бях до Перник и навръщане GSM апаратът ми се развали. Пак. Купих го преди около година, все още го изплащам и е в гаранционен срок още месеци напред. Развали ми се през май, беше на поправка четири седмици, през които ми бяха дали един ужасен апарат, май Samsung, прастар и отвратителен. След като най-сетне ми го върнаха, поработи няма и два месеца и днес отново същата работа. Докато се прибирах от гарата си помислих дали да не потърся монетен телефон, защото отчаяно се нуждаех да се обадя спешно. Разбира се, бързо се сетих, че такива не съществуват откакто бях дете. Търсих и часовник, защото нямах представа колко часа е. Вече няма абсолютно никакви часовници никъде. За какво са, като всеки си ги носи в джоба? А аз трябва да ходя на „Кукуш“ № 1, което е на майната си (без извинение за израза) и докъдето няма транспорт, за да се възмутят, че отново ги безпокоят със същия апарат, да не искат да ми дадат нов такъв същия модел и кой знае колко време да ми го оправят…. Усещам се, че съм прекалено свикнала да имам в себе си GSM и че просто не мога без него, при положение, че от всеки от нас се очаква да е непрекъснато на разположение за контакт. Чудя се тази технологизация, която доброволно приемаме заради редицата улеснения, няма ли да ни изиграе лоша шега в свят, в който все по-стабилно се слага ръка на всички комуникации.
И не. Не крия нищо. Нямам какво да крия. И да искам да имам тайни от държавата, няма какви да са. Единственият ми проблем с нея е, че не съм доволна от управлението й, но това си мнение не го крия, а напротив, чудя се как да й го натрапя. Ходя по протести без маски и качулки, подписвам петиции с трите си имена и т.н. И все пак, въпреки че нищо не крия, не мога и не мога да приема идеята да бъда постоянно наблюдавана. Самият факт да бъда постоянно наблюдавана ме отблъсква.

Read Full Post »