Евростипендиите или Голямото чакане

Човек ще си рече, че няма нищо по-нормално отличните студенти да получават стипендии за успех. Едва ли ще се изненадате, ако ви кажа, че държавните стипендии с всяка година намаляват размера си. „Криза е“.
Затова пък има лъч надежда – в лицето на паралелен европейски проект за втора, т. нар. евростипендия за най-отличните от отличните.
Проектът „Евростипендии и награди“ стартира през учебната 2008-2009 г. Състои се в евростипендии за успех (90 лв. на месец) и еднократни награди за студентски научни проекти (200 лв. еднократна). След още два семестъра (на учебната 2009-2010 г.) първият етап на проекта приключи с хубавата информация, че е одобрена неговата втора фаза – отново с продължителност две академични години, но с увеличен бюджет от 39 милиона на 46 милиона лева.
И тогава се започна Голямото чакане. Досега конкурсът за евростипендиите се провеждаше паралелно с този за държавните стипендии, но през зимния семестър на 2010 г. това не се случи.
Комисията по европейските стипендии и награди на СУ „Св. Климент Охридски“ обяви, че вероятно този семестър проектът няма да заработи, защото МОМН са си удължили срока за приключване на документацията по първи етап чак до 03.11.2010 г.
В края на октомври в „Сеизмограф“ по bTV и „Свободна зона“ по TV+ министър Игнатов обеща, че евростипендии ще има, но за тях ще се кандидатства с две молби през летния семестър – една за зимния и друга за летния. Защото има административно забавяне, иначе отличниците ще си получат всичките стипендии, просто половин година по-късно.
През февруари на официалния сайт на проекта излезе една добра новина – че не само ще има евростипендии и за двата семестъра, но и месечната им сума се покачва от 90 на 120 лева.
Каква беше изненадата обаче (не чак толкова голяма, ако трябва да бъдем честни), когато през пролетта кампания така и не се проведе. Започнаха едни слухове – ще започне през април, може би през май. Изписахме куп писма, иззвъняхме куп телефони. Основно към дирекция „Висше образование“ на МОМН. Оказа се, че готовият втори етап на проекта „Евростипендии и награди“ чака с месеци да мине през оценителска комисия, явно някъде в дирекция „Структурни фондове и международни образователни програми“ и чиновниците продължават да се бавят, както само те си знаят.
А месеците изтичат.
На въпроса дали студентите последен курс ще загубят правото на евростипендиите си, ако докато проектът се натутка завършат семестриално, отговор не се появи. Освен ако не считате за такъв препращането от отдел на отдел и сумтенето, че не се знае нищо до решението на оценителската комисия.
Подобно бездействие и подобно отношение е безотговорно и дори подигравателно към студентите. То показва точното отношение на чиновниците към тези, за които ЕС е заделил 46 милиона лева с идеята макар и с неголеми суми на човек да се подпомогне обучението на най-ученолюбивите и амбициозните студенти. Очевидно това, което се цени в ЕС не означава нищо за родния чиновник. Кога въпросните оценители ще се натуткат?
През колко комисии и през колко чекмеджета трябва да мине този проект и ще стигне ли някога до студентите?
Това се питам…

п.п. Каня ви във Фейсбуук групата Евростипендии и награди 2010/2011г. Защо бавят старта на проекта?

Read Full Post »

Платен активизъм

Както повечето хора, влизали в този блог знаят, последните година-две се занимавах доста с проблемите на студентите, орязаните бюджети и прочее, включително участвах в организирането на протести и дискусии. Често се сблъсквах с въпроса „абе, на вас колко ви плащат, че да се занимавате!?“. Много хора, отчаяни напълно от ситуацията в България, не се захващат с подобни дейности именно защото смятат, че няма смисъл човек да се занимава, че каузата е обречена и т.н. Оттам идва и мнението, че за да се захване някой, трябва да му плащат – трябва време на човек, за да осъзнае, че може би представете си има хора, които наистина вярват, че има надежда нещо да се промени и затова се прави цялата тая работа.
Винаги, когато се е говорело за пари и плащане, съм си го представяла така: противен тип със съмнителен вид се забутва в някое кьоше с група продажни лица и, оглеждайки се на всички страни, им бута по пачка на всеки. После се прокашля тайнствено и подшушва: „Нали се разбрахме какво трябва да направите??“, а от небрежно паркиралата кола костюмиран политик съвсем случайно поглежда в същата посока, за да се увери, че всичко е минало по план. Като в лош филм, нали? :))
Но днес попаднах на мейлинг до третокурсниците от моя факултет, който ги уведомява за стипендия, отпускана от фондация – по 200 лева на месец. Макар че съм надраснала възрастта, се зачетох от любопитство.
Към изискванията за стипендия освен курса, добрия успех, знаенето на западни езици и нуждата от материална помощ, са прибавени още и студентите да са дясно ориентирани и да посещават образователните им изяви и да помагат при нужда в организирането на тези изяви.
Ето на това се вика елегантно заплащане за активизъм.
Чудя се дали е изолиран случай?

Read Full Post »

Стипендии за отличници!? Иска ни се…

Снощи гледах материал по PRO BG за проблемите със стипендиите в държавните ВУЗ-ове. Парите за отличниците са съкратени навсякъде.

Софийския университет не е споменат, защото при нас крайни решения още няма. Но положението хич не е добро. След като миналата година вече ни орязаха стипендиите от 120 на 90 лева и ни казаха чак след последния момент (заповедите за кандидатстване бяха вече разлепени и сумата от 120 лева беше забелена с коректор), тази година решиха да ни информират за проблемите отрано. Похвално. 🙂 Не че това прави положението по-розово.
За съжаление, идеите за „оптимизиране“ на стипендиите не са приятни. Социалните стипендии (за кръгли сираци, инвалиди, майки с малки деца) да се съкратят от 120 на 90 лева (те досега винаги са били по-големи от нашите), хората с коефициент 1,1 при определяне на бала (с един жив родител) да се отделят в отделна класация (какъв е смисълът, как това намалява бройките, съответно разходите!?), както и постъпателно да намалява сумата на стипендията в класацията по успех, за да има повече бройки. Това последното вече звучи разумно, макар че те местата ще са толкова орязани, че стипендиантите ще сме с успех 5,90~6,00 и ще е много смешно непълните отличници за една петичка да взимат десет или двайсет лева по-малко от голямата сума от 90 лева.
Вина за това положение в случая Университета няма (тази година не можем да го обвиним в бавене на информацията), а правителството, което е орязало цялостно бюджета му по всички пера, вкл. и за стипендиите. Орязването за 2010 година по думи на Ректора дотук е четири пъти по 10%, а половината от първоначалната сума е раздадена през летния семестър.
Още по-забавно е обаче положението с евростипендиите. Проектът за тях беше до миналия семестър включително, но се взе решение да бъде продължен още четири семестъра (или две години). Досега стипендиите са били по 90 лева на месец и ние си отдъхнахме – поне оттам ще си допълним.
Ако очаквате, че ще напиша, че са ги орязали на по 60 лева, грешите.
Евростипендии просто няма да има и то изцяло поради некадърността на Министерството на образованието, което разтегли максимално във времето доизплащането на евростипендиите и наградите от предходните семестри и си удължи срока за приключване до 03.11.2010 г. По информация на главния секретар на Студентски съвет на СУ Христо Севов, преди да се поднови проекта и да дойдат новите стипендии Министерството тепърва трябва да изпраща отчети в Управляващия орган. Това очевидно няма да се задвижи преди 03.11.
Пренебрегването на образованието се превърна в държавна политика в последната година Орязването на бюджета на държавните ВУЗ-ове, включително и на най-стария и елитен сред тях – Софийския университет – е показателно. Предвиденият за догодина бюджет е същото дередже. Очевидно нито висшето образование като цяло, нито подпомагането на най-добрите студенти на България в частност, са сред приоритетите на ГЕРБ, които само обясняват колко е важно образованието.
А това с евростипендиите е просто капакът. Дори когато пари има, те не достигат до хората, за които са предназначени поради чиновническа некадърност. Усвояване на еврофондове му се вика.
И като си помисля, че стипендиите дори не са най-значимият проблем на студентите на Софийския университет. В сравнение с факта, че от седмици няма топла вода в блоковете ни в Студентски град, защото държавата ни е орязала и парите за Топлофикация, стипендиите са просто незначителен детайл. А топла вода няма да има още поне месец.

Read Full Post »

Тема с продължение: стипендиите в СУ

За мое огромно учудване подписките, организирани срещу орязването на бройката и сумата на стипендиите в СУ и финансовата неяснота като цяло, предизвикаха отзвук. Медийното внимание не се изчерпа с обекта в сутрешния блок на 8-ми декември, ами БНТ, bTV, телевизия Европа и други медии продължиха да следят случващото се.
В обекта от новините по bTV на 11-ти декември заместник-ректора по учебната част доцент Шишиньова заяви, че Университетът не е получил пълната субсидия и средства няма. Освен това на финала демонстрира доста интересно отношение към недоволните. 😛

Вчера обаче от МОН заявиха, че няма намаления на средствата за Софийския университет и всичко е изплатено и че няма друг ВУЗ с подобен проблем. Сергей Игнатов назначи финансова проверка, за да види къде са потънали парите за стипендии.

Сложна ситуация. Ректорът обвинява Министерството на образованието, че е замразило парите, министърът казва, че всичко е изплатено и проблемът трябва да се търси в ректорското ръководство.
Крайно объркани, но не и обезсърчени, днес трийсет човека се събрахме, за да идем в приемното време на професор Илчев, който по предварителна информация днес трябваше вече да си е в България и да го попитаме какво става. Оказа се, че си пристига чак довечера, затова ни прие изпълняващия длъжността проф. дмн Недю Попиванов. Той заяви, че парите наистина са преведени, но са замразени и за всеки харч е необходимо писмо, подписано от ректора, което да се приеме и чак тогава евентуално да се отпуснат пари от сметката. Обясни, че Игнатов лъже и че тазгодишните пари по перото за стипендиите не са съкратени – те са съкратени, както абсолютно всички пера, с 10%. Главният финансист на Университета Елена Петрова каза, че за декември досега единствените плащания, които са били извършени от СУ, са били именно нашите стипендии и не е ясно ще има ли възможнсот да се изплатят заплатите на преподавателите в пълния им размер до края на годината.
От студентите излезе предложение за единна позиция общи действия на цялата Академична общност срещу орязването на парите за образование, което дори и без проблема със стипендиите, си е голям проблем. Той обаче не прояви склонност за протест под каквато и да било форма и обясни как трябва да разчитаме на ръководството за тиха дипломация с държавата, това единствено вършело някаква работа. Само че тази дипломация е толкова тиха, че никой от нас не я разбира и чува. О, да – нещото, което изглежда най-много възмущава професор Попиванов, са медиите. Той заяви, че не трябвало да въвличаме медиите в това, защото те само търсят скандал. За него гласността единствено вреди, всичко трябва да става тихо.
Последното ме застреля.
Каква е равносметката?
1. Взаимни обвинения и прехвърляне на топката между ректорско ръководство и Министерство на образованието, младежта и науката. Т.е. не знаем кой е (по-)виновен и кого да обвиняваме. Нищо чудно да се опитват просто да ни размотаят, докато ни писне и ни дойдат други неща до главите – коледни празници, после сесия и учене за изпити и т.н. – и не оставим нещата така, както са.
2. Поне според моето лично впечатление съставено до този момент, не можем да разчитаме за реална подкрепа, макар че не трябва да забравяме, че сме „най-качествените студенти в най-качествения университет, които заслужават най-много“. 🙂
3. Изпълняващият длъжността ректор професор Попиванов се опита да изкара миналогодишните стипендии от 120 лева едва ли не като еднократен подарък по случай 120-годишнината на Софийския университет – нещо, което никога не е било обявявано по този начин и нещо, което – да си го кажем честно – си измислиха сега, за да се отърват. Тонът беше в стила „да, разбирам, че с 30 лева в джоба е по-добре“, което беше възмутително. Защото въпросът поне за мен не е за трийсетте лева. А и много (повечето?) от протестиращите въобще не са стипендианти. Въпросът е принципен за отношението към студентите, за отношението на отличниците, които инвестират повече време (и работят и печелят по-малко) в учение.
4. И днес нямаше официален отговор на подписката, какъвто бяха обещали за 9-ти, но професор Попиванов пое твърд ангажимент за други ден по обед. Ще поживеем, ще видим.
5. Ако наистина финансите на Софийския университет са допрели до нашите стипендии, както е тръгнало, скоро съвсем няма да има стипендии. Бюджетът на Университета за 2010 г. е съкратен с 6 милиона лева, а тази година е замразен само 1 милион. С други думи: не става по-добре. Има реална опасност да станем втори НАТФИЗ: такси 112% нагоре, а после още стотина нагоре! Трябва да вземем мерки овреме, че после вече е късно.

Професор Попиванов многократно се изказа за реденето на приоритетите в държавата. Да, криза е, но образованието навсякъде в развитите страни е приоритет номер едно. Напълно прав е в разсъжденията си. Но аз се замислих по този повод за приоритетите в Университета. Поставянето на луксозни противоударни видеокамери с неизяснена цена (в различните изказвания на професор Илчев тя варира от 36 до 250 000 лева) за постоянно видеонаблюдение в повечето сгради на Алма Матер изглежда се оказаха по-приоритетни от стипендиите на студентите, а ако думите на професор Попиванов са истина – и от заплатите на преподавателите.

Не знам какво да допълня, освен че съм объркана и възмутена и ще продължавам да следя как се развиват събитията. И да давам някаква гласност, макар и мизерна, тук. Просто ей така, да ги има черно на бяло нещата някъде, пък ако някой ги прочете – прочете, ако ли не – майната му.

Но едно е сигурно – независимо кой е крив и кой прав за липсващите пари за стипендии, орязването на бюджета на университета за догодина е проблем на всички студенти.Защото тези пари ще могат да се компенсират от едно единствено място (освен от стипендиите) – от таксите на всеки един от нас.

Read Full Post »

Навръх 8-ми декември студентите говорят за орязването на стипендиите в СУ

Не знам колко от четящите тук се интересуват живо от случващото се в Софийския университет, но ако има такива, този материал ще ви е интересен. 🙂
Не знам дали сте в течение, но Софийския университет тази година оряза стипендиите за успех и като бройка, и като сума. От 3000 на 2200 бройки, от 120 на 90 лева на месец. Така и не се изясни откъде дойде това орязване – замразени от банката пари, замразени от държавата пари, спрени от Министерството на образованието пари, спрени от Министерството на финансите пари… Чуха се много версии.
Според правилника на Университета най-късния срок за обявяването на бройките и сумите на стипендиите бе крайния срок за подаване на молбите. Орязването бе обявено 10 дни по-късно.
Веднага имаше ответна реакция, направи се подписка срещу финансовата непрозрачност в СУ и орязването на стипендиите и подписка срещу леността на Студентски съвет, чиято единствена дейност тази година е да организира партита в дискотека „Авеню“ (текстовете на подписките). За три дни се събраха 1933 подписа, предадоха се на заместник-ректор Шишиньова, която се ангажира на 9-ти Ректорския съвет да даде отговор. Такъв отговор нямаше, а хората, които отидоха да го потърсят, не получиха нищо, освен сведението, че професор Илчев е в Китай. Какво следва оттук още не е ясно.
Ето участието на група студенти на 8-ми декември в сутрешния блок на БНТ 1. Отсрещната страна – досегашният дългогодишен председател на Студентски съвет Светослав Станков, който демонстрира абсолютно незнание какво става в СУ (цитира грешни цифри, не знае актуални събития, пъне се като петле и в знак на висша наглост обяснява дискотечните изпълнения на СС са всъщност заради смъртта на Стоян Балтов. о.О Материалът е 14 минути, разделих го на две части, защото Youtube не поема повече от 10 минути накуп.


Развоят тепърва предстои… 😦

Read Full Post »