Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘студенти’

Тази седмица най-истинската и смислена (поне за мен) студентска организация в България – „Призив за образование“ – навършва пет години. Хората, които не спират да отстояват без колебание правото на студентите на достъп до образование, както и още много други студентски права, доказаха още едно рядко качество – постоянство.

Можете да се запознаете с тази организация с филма на колегите от специалност „Културология“ в СУ – „Призив на светло“:


По случай хубавата годишнина, реших да напиша един пост за своето запознанство с „Призив“, за своето първоначално недоверие и последващо уважение и възхищение. От призивци научих много и съм щастлива, че се случи така. 🙂 Пожелавам на „Призив“ още много постоянство, много нови попълнения (по-бързо спиращи да се колебаят от мен) и много успехи във всички каузи и на всички фронтове… които не са малко. 🙂
Бях първи курс, когато попаднах във факултета на първи брой на бюлетина на „Призив за образование“ – нова студентска организация, поставяща си за цел да се бори за безплатно образование и да защитава правата на учащите. Изпитвах силно недоверие към всякакви студентски организации и въпреки че успях да го преодолея за ФСС-то на ФЖМК (благодарение на журналиста и природозащитник Симион Патеев), не успях да сторя веднага същото за тези непознати хора от „Призив“. Въпреки че бюлетинът много ми хареса (особено стихотворенията на последната страница), така и забравих да се поинтересувам повече. Някакви хора се борят за студентските права. Или може би се борят за кариерите си, както всички по-известни студентски активисти?
Бях втори курс, когато с възмущение научих, че е започнато инсталиране на камери за видеонаблюдение в Софийския университет. Смятах (и още го мисля), че това е грубо нарушение на правата ни и че никой няма право да ни наблюдава все едно сме в затвор, а не в университет. Ректорът защитаваше камерите по доста безумен начин – ами, казва, ако някой луд влезе в университета с пистолет?! Как, питах аз, биха помогнали камерите тогава? Не получих отговор.
Започнах да участвам в люти спорове във форума на университета. Разделихме се на „ЗА“ и „ПРОТИВ“ камерите. В споровете се намесиха и колеги от „Призив“, а във форума тръгнаха всякакви слухове за тях – в най-добрия случай, че са „странни“. В един момент се намери някой, който да пренесе дискусията за камерите от онлайн пространството… в университетска аудитория в Ректората. Този някой бяха именно призивци.

Из бюлетина на „Призив“, посветен на видеонаблюдението

Отидох на дискусията на хората, които пишеха толкова хубаво и на които вече симпатизирах, но не смеех да се доверя напълно, защото още не можех да съм сигурна, че някой системно ще се занимава с нещо такова, ще издава бюлетин, ще го раздава на студентите… и ще прави всичко безкористно. Кой от нас не се е наслушал още отпреди да влезе в университет за корумпирани студентски съвети, за „млади и амбициозни“ кариеристи и всякакви платени активисти?
Но беше достатъчно да си пообщувам с призивци, за да разбера, че те не са нито кариеристи, нито интриганти, нито пък сектанти или терористи, за каквито ги обявиха с лека ръка във форума.
Защо пиша това? Защото знам, че има много хора, които не се присъединяват към никакви студентски движения именно заради същите съмнения, които изпитвах и аз навремето. Пиша го, за да ви кажа: има и хора, които наистина защитават каузи, не кариеристи и измамници. Малко са, но съществуват. Ако тръгнете да се занимавате с отстояване на каузи, не е задължително да останете излъгани от съмишлениците си. Има свестни хора, които наистина си струват доверието.
Но ще се върна към проблема с камерите. Към дискусиите в един момент се присъединиха и блогъри като Пейо. Интересното е, че почти никой от защитниците на камерите (освен представители на ръководството на Университета) не дойде да си изкаже на живо позицията. Все си бяхме едни и същи хора – призивци + няколко души, които се ядосвахме много на видеонаблюдението и искахме да си го кажем. Само един път дойде един колега от специалност Право, който се разговори с призивци, призна, че като ги вижда на живо, установява, че са супернормални… и после писа във форума, че замислят атентат!?
И така започнах да виждам как се раждат слуховете и мълвите. Хората подхождаха като мен – с недоверие, че някой може да се бори срещу таксите за обучение наистина заради таксите за обучение, че някой може да защитава студентските права заради самите студенти. А колегите с по-развинтено въображение (често подпомогнато от някой изнервен чиновник, изнервен, че е трябвало да си свърши работата заради някой призивец), пускаха безумните мълви за „тероризъм“. 😀 Но студентите от „Призив“ едва ли са първите и едва ли ще бъдат последните хора, борещи се за човешки права (като право на достъп до образование, право на лична неприкосновеност и др.), които са били окичвани с най-разнообразни епитети.
И така, след като разбрах какво не са призивци, дойде време да разбера какво са.

Бях трети курс, когато самата аз се захванах доста упорито със студентски активизъм. Намалиха ни стипендиите и чрез форума на СУ се събрахме хора от различни курсове и факултети, за да направим подписка сред колегите и да протестираме. Събрахме хиляди подписи, за дни  срещахме се с ректорското ръководство, говорихме пред медиите и в крайна сметка сформирахме Инициатива срещу орязване на парите за образование, в която се включиха и хора от „Призив“. Инициативата ни съществува малко повече от година и бе съорганизатор на студентските протести от 2010 г. срещу огромното орязване на университетските бюджети. Заедно, Софийския университет и академиите по изкуствата се изправихме срещу унищожителната политика на новото правителство, който неизбежно щеше да доведе до финансов крах на държавните университети.
Не беше Инициативата срещу орязване на парите за образование, не беше Призив, не бяха студентските съвети и другите студентски организации или ръководствата на протестиращите висши училища. Беше единството на всички студенти и преподаватели, което доведе протестите до успех. Всички заедно успяхме да извоюваме едно по-нормално отношение от държавата към образованието и продължихме учебната си година, без да затваряме поради липса на средства за отопление. Разбира се, не всичко се оправи и образованието ни продължава да е яко забатачено от проблеми, а опитите за вдигане на таксите продължават и днес, но заедно устояхме тогава и разбрахме, че можем да го направим и занапред.

17.11.2010 г. Снимка: Ивайло Атанасов

Студентската инициатива, за която ви споменах, лека-полека се разпадна. Повечето хора се оказаха… добре де, оказахме прекалено непостоянни. Не успяхме да се разберем и да заработим заедно с други студентски организации, а влязохме в дълги спорове кое как и защо трябва да се промени в българската образователна система, без да намерим общо решение откъде да започнем. Накрая на много от нас им писна, а други продължиха посвоему да се опитват да променят нещата към по-добро – а наистина има много работа за вършене.
Но в пълния хаос от очаквания, разнобой на мнения, спорове и какво ли не, „Призив“ успя да оцелее непокътнат и да продължи напред. Със същия устрем и същата непоколебимост. Без грам личен интерес, постоянно в защита на другите. Без губене на време за тъпи плювни и безсмислени спорове. Без страх от авторитети. С много спечелени битки, с много неспечелени, но и неизоставени. С твърдото убеждение, че образованието не е стока, университетът не пазар и не трябва да се превръща в такъв.
Затова аз имам надежда, че нещата ще се оправятзащото има хора, на които им пука, хора, които не се спират пред трудностите и НЕ поставят личния си интерес за своя единствена цел. Искам да благодаря на колегите за всичко направено, както и за приятелството и подкрепата  в собствените ми опити да направя Университета едно по-добро и справедливо място.
Благодаря и само напред! 🙂

Read Full Post »

Всяка година студентските такси в Софийския университет растат. Малко по малко, но както е поговорката – капка по капка вир прави.

За първи път закономерността бе нарушена през 2010 година – годината на масовите студентски протести срещу орязването на държавните субсидии за държавните университети и срещу неадекватната политика в областта на образованието като цяло.

Този януари в мига, в който изтече информация, че се готви ново вдигане на таксите, последва студентска реакция. Факултетният студентски съвет на Историческия факултет публикува на сайта си новината за писмо на министър Игнатов, в което той дава разрешение на Софийския университет да вдигне таксите до 2/3 от издръжката на студент (досега законовото ограничение беше до 1/2). Илчев препрати писмото до деканите на факултетите, за да могат те от своя страна да дадат на Академичния съвет на 25 януари предложенията за новите такси, които да се гласуват на място.

Сред студентите обаче се надигна недоволство, което не остана само на ниво говорене. В сайта на „Призив за образование“ и във Фейсбуук се появи призив за студентско присъствие на въпросното заседание на Академичния съвет и за отстояване на досегашните такси.

Събрахме се студенти от различни специалности и курсове и бяхме посрещнати нерадостно от професор Илчев на заседанието. То обаче по правилник е открито, така че никой не се опита да ни гони. Когато дневният ред стигна до новите такси, самият ректор заговори за предложение от сутрешното събрание на Ректорския съвет за невдигане на таксите и за писмо до министър Игнатов. Защото постъпленията от новите такси не могат да запълнят дори и малка част от зейналите дупки от все по-орязваната държавна субсидия. И защото кризата важи и за самите студенти.

Бяхме изслушани и ние. Изказахме мнението, че битката с влошаващото се финансово положение на Университета е обща и не бива да се противопоставяме един на друг.

Ето видео от цялото разискване и от гласуването на академиците:

Както се вижда, те гласуваха единодушно предложението на ректора за невдигане на таксите. Присъствалите студенти пък определихме единодушно това и като наш успех, защото натиск оказваме от отдавна, включително и тази есен. Макар и да не бяхме многобройни вчера, ние бяхме сплотени, постоянни и знаехме за какво се борим.
Разбира се, се намериха умници, които да кажат, че не мнението на студентите е натежало, че то едва ли може да промени нещо.

Струва ми се, че е дошъл моментът, в който трябва да се излекуваме от убеждението си, че ние, обикновените хора без политическа власт и финансов гръб, не можем да променим нищо и да окажем влияние за нищо. Още от училище ни учат така – как никоя голяма политическа промяна у нас не се е случила без чужда помощ, как не бихме могли да проимаме независима държава без Русия, не бихме могли да си сменим политическия строй без Америка, не бихме могли без помощ отвън да постигнем нищичко в никакъв план.

Преди седмица обикновени хора без политическа власт и финансов гръб с масови протести успяхме да убедим правителството да наложи забрана на отравянето на питейната вода и почвите на Североизточна България чрез хидравличен удар. Лобистите на „Шеврон“ започнаха медийна кампания именно на основата на предразсъдъка, че обикновените хора не могат да направят нищо сами. Министър Трайков дори открито заяви, че протестите са организирани от „чужди ПР фирми“. Защитниците на шистовия газ единодушно заявиха – хората не могат сами да организират толкова масови протести.

Защо да не можем? Защо по цял свят могат, а само ние сме тъпите, овчедушните, страхливите, обърканите и неспособните заедно да излезем и да защитим правата си? Правото на достъп до образование, правото на чиста околна среда и питейна вода?

Можем и го доказваме все по-често.

Единственото, което не ни достига като граждани (но и това се променя с времето) е малко повече вяра. В самите себе си.

Read Full Post »

Човек ще си рече, че няма нищо по-нормално отличните студенти да получават стипендии за успех. Едва ли ще се изненадате, ако ви кажа, че държавните стипендии с всяка година намаляват размера си. „Криза е“.
Затова пък има лъч надежда – в лицето на паралелен европейски проект за втора, т. нар. евростипендия за най-отличните от отличните.
Проектът „Евростипендии и награди“ стартира през учебната 2008-2009 г. Състои се в евростипендии за успех (90 лв. на месец) и еднократни награди за студентски научни проекти (200 лв. еднократна). След още два семестъра (на учебната 2009-2010 г.) първият етап на проекта приключи с хубавата информация, че е одобрена неговата втора фаза – отново с продължителност две академични години, но с увеличен бюджет от 39 милиона на 46 милиона лева.
И тогава се започна Голямото чакане. Досега конкурсът за евростипендиите се провеждаше паралелно с този за държавните стипендии, но през зимния семестър на 2010 г. това не се случи.
Комисията по европейските стипендии и награди на СУ „Св. Климент Охридски“ обяви, че вероятно този семестър проектът няма да заработи, защото МОМН са си удължили срока за приключване на документацията по първи етап чак до 03.11.2010 г.
В края на октомври в „Сеизмограф“ по bTV и „Свободна зона“ по TV+ министър Игнатов обеща, че евростипендии ще има, но за тях ще се кандидатства с две молби през летния семестър – една за зимния и друга за летния. Защото има административно забавяне, иначе отличниците ще си получат всичките стипендии, просто половин година по-късно.
През февруари на официалния сайт на проекта излезе една добра новина – че не само ще има евростипендии и за двата семестъра, но и месечната им сума се покачва от 90 на 120 лева.
Каква беше изненадата обаче (не чак толкова голяма, ако трябва да бъдем честни), когато през пролетта кампания така и не се проведе. Започнаха едни слухове – ще започне през април, може би през май. Изписахме куп писма, иззвъняхме куп телефони. Основно към дирекция „Висше образование“ на МОМН. Оказа се, че готовият втори етап на проекта „Евростипендии и награди“ чака с месеци да мине през оценителска комисия, явно някъде в дирекция „Структурни фондове и международни образователни програми“ и чиновниците продължават да се бавят, както само те си знаят.
А месеците изтичат.
На въпроса дали студентите последен курс ще загубят правото на евростипендиите си, ако докато проектът се натутка завършат семестриално, отговор не се появи. Освен ако не считате за такъв препращането от отдел на отдел и сумтенето, че не се знае нищо до решението на оценителската комисия.
Подобно бездействие и подобно отношение е безотговорно и дори подигравателно към студентите. То показва точното отношение на чиновниците към тези, за които ЕС е заделил 46 милиона лева с идеята макар и с неголеми суми на човек да се подпомогне обучението на най-ученолюбивите и амбициозните студенти. Очевидно това, което се цени в ЕС не означава нищо за родния чиновник. Кога въпросните оценители ще се натуткат?
През колко комисии и през колко чекмеджета трябва да мине този проект и ще стигне ли някога до студентите?

Това се питам…

п.п. Каня ви във Фейсбуук групата Евростипендии и награди 2010/2011г. Защо бавят старта на проекта?

Read Full Post »

Онзи ден, бързайки за лекции, минах зад Ректората да си разпечатам едни неща. Ей това прекрасно нещо цъфна пред мен:

Искра Баева преподава Най-нова история на колегите от специалност Връзки с обществеността в моя факулет и съм чувала много хубави неща за нея както от тях, така и от колеги от други факултети. Какъв добър преподавател е, колко много знае и колко много научават от нея. Интересно ми е дали това горното не е някакъв нов начин да отмъстиш на преподавател, който те е скъсал на изпит. :Р Ако е така, скоро стените на Ректората и на Университетската библиотека в съвсем академичен дух ще се покрият изцяло с такива надписи. Засега по тях току разцъфват емблеми и лозунги на различни националистически и анархистки организации (предимно откъм булевард „Васил Левски“), сега явно са решили да го дават още по-наедро.
След сравнение с други красиви надписи от онзи ден, hipatiaxxi е стигнала до извода, че става дума за вдъхновени от „Атака“ футболни хулигани с крайно националистически плам. И вероятно е точно така. Виждала съм такива хорица и сред студентите.
Много има да пати този университет и тази държава…

Read Full Post »

Реших и аз да последвам примера на Мила. От доста време се глася за този пост и тя ми даде стимул да се разбързам^^

Напоследък ми се налага почти да се оправдавам защо ми харесва да уча в Софийския университет. Модерно е Софийския университет да е назадничав, тромав, нереформиран, лежащ на стари лаври и безсмислен. Покрай орязаната на четири пъти държавна субсидия и писъците на Игнатов и Дянков „пари срещу реформи“ някакси стана ясно от самосебе си, че университетът ни не струва, че си седи в ХХ или дори в ХІХ век и че ние, неговите студенти, сме потенциално прецакани хорица, които си губят времето в него, вместо да учат в чужбина или да градят кариера, без въобще да се занимават с висше.
Не е като в Софийския университет да няма проблеми. Да няма дисциплини с остарели програми, да не се намират и преподаватели-недоразумения. Не е като всички специалности да са в изряден съвременен вид от начало до край. Не е като да няма каква работа да се свърши и какво да се подобри.
Но ми писна хората да се хващат за слаби места на Университета и да слагат абсолютно ВСИЧКО в него под общ знаменател.
Прекарах три години, учейки Книгоиздаване. Остава ми още една. Тая в себе си надежди за магистратура и съм твърдо решена да е в същия университет.
Предполагам, че да се направи програма за специалност като моята не е лесна задача, защото професията издател е многостранна. Изисква от една страна обща култура, познания за околния свят. От друга страна трябват и чисто практически умения. Не е нито научна, нито бизнес специалност, а е нещо по средата. Както и когато издателят създава книга, тя не е единствено културен феномен или единствено стока – той трябва да умее да я вижда и по двата начина, за да успее в професията.
И – изненадващо – програмата ни е богата и изпъстрена с разнообразни дисциплини.

Може би трябва да започна оттам защо специалността „Книгоиздаване“ е във Факултета по журналистика и масова комуникация, а не е при филолозите или библиотекарите. Защото книгата се разглежда като медия, като най-старата медия на света; като форма на комуникация. Не просто като литературно произведение между две корици (най-малкото, не всички книги съдържат литература). Освен това ние се учим не за библиотекари (една хубава професия, за която си има друга специалност), а за издатели. Книгата е комуникация между хора, комуникация отложена във времето, комуникация, която може да се осъществи за ден, за век, за хилядолетие. Освен това, дори и да не си даваме сметка, книгата е здраво вплетена в едно с другите медии. А мястото на медиите е ФЖМК.
Та да се върна на програмата си. Първите две години имаме повече общи дисциплини с другите две специалности във факултета – Журналистика и Връзки с обществеността. С всяка следваща година имаме все повече специализирани книгоиздателски дисциплини, като в четвъратта година можем да избираме между два профила – Редакционно-издателски и Медии и Връзки с обществеността. Като паралелно с това си вървят общите за всички от специалността дисциплини, разбира се.
Заедно с колегите от другите специалности учим Социология, Социална психология, История на българската журналистика, Народопсихология, Политология, Теория на културата, Компютърно-опосредствана комуникация.
Доцент Светлозар Кирилов е един от най-стриктните хора, които познавам, дълбоко навлязъл в материята, работещ към европейски институции.
Професор Драганов, по Социална психология, е най-възрастният ни преподавател въобще, но определено не изкукал и пеещ прастари приказки, колкото да си додава към пенсията, каквато е представата ви за възрастни преподаватели в стар университет. Един от най-умните хора, с невероятно интересни лекции, заради който ходехме в 8 сутринта, събирахме се тройно повече хора от капацитета на залата и седяхме прави.
Доктор Диана Петкова по Народопсихология е обиколила толкова много страни, че ни преподаваше до голяма степен и от личен опит, което направи лекциите страшно интересни. Имахме и лекция с гост професор чужденец, за да се издразня на английския си. :))
Компютърно-опосредстваната комуникация при доцент д-р Грета Дерменджиева ме накара да се замисля както за много аспекти на общуването в Интернет, а и за информационното общество като цяло. Същата преподавателка ни водеше и дисциплина само за нашата специалност – Редакционно-издателски системи. Учеше ни да странираме на Adobe InDesign, нещо, което постоянно се прави в издателствата. Дори и издателят да не умее да направи предпечата на книгата лично, е хубаво да има някаква идея от процеса.
Дотук говорех все за социални и комуникационни науки, но имахме и друг вид дисциплини, вече само за нашата специалност. Например Български език и стилистика и Информационни технологии, даващи базисни познания за различни компютърни програми (даже аз, която все още рядко бях припарвала до непраисторически компютър, се ориентирах). Също не са за пренебрегване и литературните дисциплини като Теория на литературата, Съвременна чуждестранна и Съвременна българска литератури (с преподаватели от съответния факултет) и Литературна комуникация, даваща напълно съвременен и различен от ученическия поглед. Там се запознах със „Смъртта на автора“ на Ролан Барт, например. Нещо толкова различно – да не кажа противоположно – от училищното изучаване на литература.
Може би най-важната и най-интересната дисциплина на първи курс беше История на книгата, която ни връщаше в шумерската цивилизация, за да минем през всички етапи на книгата до печатната преса Гутенберг, та чак до наши дни. Преподаваше ни професор Ани Гергова, основоположничката на тази наука в България.
Като споменах по-горе предпечат, имахме си и лекции за печата – Основи на полиграфията, водени от много взискателната преподавателка от Техническия университет доцент д-р Сарджева, която ни мина през всички видове печат, видове хартия, кое за кое е подходящо, за какви тиражи и т.н.
По Графичен дизайн при доцент д-р Веселина Вълканова пък учихме много за правилата при дизайна на книгите, за елементите на книжното тяло, шрифтовете, стиловете, различните фактори за ергономичността на четенето и т.н. Все неща, нужни за практиката.
Друга практична дисциплина беше Интелектуалната собственост в книгоиздаването. Учихме Закона за авторското право в детайли при д-р Ангел Манчев, за да сме запознати и с тази материя, а не да гледаме като пиле у кълчища като стане нужда.
Съвременното световно книгоиздаване при доцент Милена Цветкова бе дисциплината, по която написах 80 страници курсова, вкл. 3-4 страници библиография. Представете си само: в Софийския университет има преподаватели, при които с Copy и Paste от някой сайт като Prepishi.com просто не става! Можете ли да повярвате!? :/
Други интересни дисциплини – Книгата като медия и Теория на четенето. Съвременни тенденции, перспективи, разчупване на мисленето, изваждане на книгата от кодексовата й форма, от хартиеното й тяло.
Още – Научно, университетско и енциклопедично книгоиздаване при доцент д-р Албер Бенбасат, Икономика на книгоиздаването при професор Филева. По последното получихме много сериозен общ курсов проект – да създадем втори брой на единственото професионално списание за Книгоиздаване в България – „4publishing“ . Говорете ми за липса на връзка с практиката при Софийския университет…
Гледам програмата си за четвърти курс с оптимизъм. Чака ме Европейско медийно право при професор Нели Огнянова, Електронни книги и други интересни и необходими за съвременното книгоиздаване неща. Независимо от това, което говорят за Университета министри и други умници, май все пак ще изляза с някакви познания по професията, в която искам да се реализирам. Освен, че от две години редактирам едно списание на хонорар и няма тепърва за първи път да влизам в издателство. Между другото, повечето ми колеги са минали вече през издателства, като някои и понастоящем си работят това, благодарение на стажовете. Вярно е, че сами трябва да си ги уреждаме, но имат добър ефект. 🙂
Вещаят на Софийския университет затъване в статуквото, срив на старите лаври, изоставане от съвременните университети (като НБУ например). И когато изоставането не става от самосебе си въпреки тромавата администрация (никой не би я отрекъл) и вътрешните проблеми на Университета (защото никъде не съм казала, че такива няма), ни се „помага“ в тази насока с орязване на бюджета. По няколко пъти. Докато подейства. Ако не подейства – има и следващи години и следващи бюджети. Упорито се говори, че един от добрите ни преподаватели по част от специализираните ни дисциплини ще напуска, защото орязванията намаляват и неговите доходи. Ето така се почва. Текат слухове и за премахване на хоноруваните преподаватели като „антикризисна мярка“, без която специалността чи не може да съществува. Колегите в Студентски град откараха два месеца без вода, а стипендиите ще бъдат орязани за втори път, и то как. Нямаме си нормално действаща библиотека във факултета, нито пък аула, защото едното ни крило е затворено за ремонт, който е почнал отпреди да стана студентка и е стопиран заради липса на пари от месеци, та кой знае докога. И въпреки изгледите за дървена ваканция поради липса на пари за парно, май все пак ще продължат да ни дават образование. Не модно и лъскаво, но необходимо ни за живота и работата ни по-нататък.
И явно май ще имам все нещо в главата като (дай, Боже) си взема дипломата, а?

Read Full Post »

„Постъпвате в Университета в една нелека година. Политици ви обещават светло бъдеще. Ако потърпите. Ако стиснете зъби. Аз това светло бъдеще съм го живял почти цял живот – не ми харесва, не искам да го живеете и вие. Искам да живеете в светло настояще.“

С тези думи Ректора на Софийския университет посрещна първокурсниците и откри новата академична година в Алма Матер. Той подари на министъра на образованието (и бивш Ректор на НБУ) Сергей Игнатов тухла от първата на Университета (и настояща на ФЖМК) сграда, която е била изградена след разорителни за държавата войни за една година, а сега от 10 години не може да се ремонтира.
Колеги от Студентски град, които два месеца бяха без топла вода, направиха протест, недоволни от финансова непрозрачност в СУ (за проблемите с Топлофикация се мълча, докато не стана белята). По време на речта на професор Илчев те издигнаха трансперант с надпис „САМО ТОПЛАТА ВОДА НЕ НИ ГРЕЕ“, а после излязоха и се наредиха с него пред централния вход на Университета. Вместо да се засегне, ректорът ги похвали за критичното мислене и ни призова да не се страхуваме от авторитети, а да имаме свое мнение и да го изказваме.
Необичайното начало беше съвсем в тона на необичайната учебна година, която ни предстои. Дървена ваканция от два до три месеца грози Алма Матер заради неспособност да се справи с цените на Топлофикация при новия си бюджет. Студентските стипендии също са орязани (още по-сериозно от миналата академична година), а евростипендии няма да има в никой ВУЗ поради несвършена от Министерството на образованието работа. Колегите от Студентски град се чудят кога пак ще им спрат топлата вода. Заплащането на преподавателите също е пострадало от настоящето положение.

„С горчива ирония ви казвам, че ви обещаваме малко, но от сърце. Не искахме да помрачаваме вашия празник с протест, защото сте заслужили празника си, но годината не е само от празници. И протести предстоят, ако искаме да запазим вашето и нашето достойнство. Реформите, които се искат, реформи без държавна политика в областта на висшето образование и науката, реформи без финансиране ни гарантират не мизерно развитие, а развитие на мизерията. Затова се борим и затова сме трън в очите на властта.“

Read Full Post »

Снощи гледах материал по PRO BG за проблемите със стипендиите в държавните ВУЗ-ове. Парите за отличниците са съкратени навсякъде.

Софийския университет не е споменат, защото при нас крайни решения още няма. Но положението хич не е добро. След като миналата година вече ни орязаха стипендиите от 120 на 90 лева и ни казаха чак след последния момент (заповедите за кандидатстване бяха вече разлепени и сумата от 120 лева беше забелена с коректор), тази година решиха да ни информират за проблемите отрано. Похвално. 🙂 Не че това прави положението по-розово.
За съжаление, идеите за „оптимизиране“ на стипендиите не са приятни. Социалните стипендии (за кръгли сираци, инвалиди, майки с малки деца) да се съкратят от 120 на 90 лева (те досега винаги са били по-големи от нашите), хората с коефициент 1,1 при определяне на бала (с един жив родител) да се отделят в отделна класация (какъв е смисълът, как това намалява бройките, съответно разходите!?), както и постъпателно да намалява сумата на стипендията в класацията по успех, за да има повече бройки. Това последното вече звучи разумно, макар че те местата ще са толкова орязани, че стипендиантите ще сме с успех 5,90~6,00 и ще е много смешно непълните отличници за една петичка да взимат десет или двайсет лева по-малко от голямата сума от 90 лева.
Вина за това положение в случая Университета няма (тази година не можем да го обвиним в бавене на информацията), а правителството, което е орязало цялостно бюджета му по всички пера, вкл. и за стипендиите. Орязването за 2010 година по думи на Ректора дотук е четири пъти по 10%, а половината от първоначалната сума е раздадена през летния семестър.
Още по-забавно е обаче положението с евростипендиите. Проектът за тях беше до миналия семестър включително, но се взе решение да бъде продължен още четири семестъра (или две години). Досега стипендиите са били по 90 лева на месец и ние си отдъхнахме – поне оттам ще си допълним.
Ако очаквате, че ще напиша, че са ги орязали на по 60 лева, грешите.
Евростипендии просто няма да има и то изцяло поради некадърността на Министерството на образованието, което разтегли максимално във времето доизплащането на евростипендиите и наградите от предходните семестри и си удължи срока за приключване до 03.11.2010 г. По информация на главния секретар на Студентски съвет на СУ Христо Севов, преди да се поднови проекта и да дойдат новите стипендии Министерството тепърва трябва да изпраща отчети в Управляващия орган. Това очевидно няма да се задвижи преди 03.11.
Пренебрегването на образованието се превърна в държавна политика в последната година Орязването на бюджета на държавните ВУЗ-ове, включително и на най-стария и елитен сред тях – Софийския университет – е показателно. Предвиденият за догодина бюджет е същото дередже. Очевидно нито висшето образование като цяло, нито подпомагането на най-добрите студенти на България в частност, са сред приоритетите на ГЕРБ, които само обясняват колко е важно образованието.
А това с евростипендиите е просто капакът. Дори когато пари има, те не достигат до хората, за които са предназначени поради чиновническа некадърност. Усвояване на еврофондове му се вика.
И като си помисля, че стипендиите дори не са най-значимият проблем на студентите на Софийския университет. В сравнение с факта, че от седмици няма топла вода в блоковете ни в Студентски град, защото държавата ни е орязала и парите за Топлофикация, стипендиите са просто незначителен детайл. А топла вода няма да има още поне месец.

Read Full Post »

Older Posts »