Полицаи окупират Факултета по журналистика?

Полицаи, завардили ФЖМК. Ето така ме посрещнаха. Снимка: Offnews

След студентската окупация на Ректората следва… полицейска на Факултета по журналистика!
Днес преди около час отидох и ме посрещнаха полицаи, завардили входовете към двора на факултета. Поискаха ми студентска книжка, за да ме пуснат да вляза. Обясних им, че нямам такава, защото не съм студент, а докторант. Поискаха ми пропуск, но им обясних, че разполагам единствено с лична карта. Усетих ги, че се чудят какво да правят, но за мой късмет Нели Огнянова беше там и се застъпи за мен. Благодарение на нея успях да вляза вътре.
По-интересното е, че Гриша Атанасов ги засне не просто около факултета, а ВЪТРЕ в него, по коридорите. Във ФЖМК окупация и протест няма и е много странно за какво проверяват, но и да имаше, университетската автономия забранява влизането на полиция в сградата, освен с разрешение от ректора. Такова няма (или поне преподавателите и служителите вътре не знаят да има) и се чудя КАКВО се случва и КОЙ го е заповядал?

Полицай по коридорите на ФЖМК.
Снимка: Гриша Атанасов

Read Full Post »

Специалност Книгоиздаване в Софийския университет

Реших и аз да последвам примера на Мила. От доста време се глася за този пост и тя ми даде стимул да се разбързам^^

Из http://www.clio.uni-sofia.bg

Напоследък ми се налага почти да се оправдавам защо ми харесва да уча в Софийския университет. Модерно е Софийския университет да е назадничав, тромав, нереформиран, лежащ на стари лаври и безсмислен. Покрай орязаната на четири пъти държавна субсидия и писъците на Игнатов и Дянков „пари срещу реформи“ някакси стана ясно от самосебе си, че университетът ни не струва, че си седи в ХХ или дори в ХІХ век и че ние, неговите студенти, сме потенциално прецакани хорица, които си губят времето в него, вместо да учат в чужбина или да градят кариера, без въобще да се занимават с висше.
Не е като в Софийския университет да няма проблеми. Да няма дисциплини с остарели програми, да не се намират и преподаватели-недоразумения. Не е като всички специалности да са в изряден съвременен вид от начало до край. Не е като да няма каква работа да се свърши и какво да се подобри.
Но ми писна хората да се хващат за слаби места на Университета и да слагат абсолютно ВСИЧКО в него под общ знаменател.
Прекарах три години, учейки Книгоиздаване. Остава ми още една. Тая в себе си надежди за магистратура и съм твърдо решена да е в същия университет.
Предполагам, че да се направи програма за специалност като моята не е лесна задача, защото професията издател е многостранна. Изисква от една страна обща култура, познания за околния свят. От друга страна трябват и чисто практически умения. Не е нито научна, нито бизнес специалност, а е нещо по средата. Както и когато издателят създава книга, тя не е единствено културен феномен или единствено стока – той трябва да умее да я вижда и по двата начина, за да успее в професията.
И – изненадващо – програмата ни е богата и изпъстрена с разнообразни дисциплини.

Може би трябва да започна оттам защо специалността „Книгоиздаване“ е във Факултета по журналистика и масова комуникация, а не е при филолозите или библиотекарите. Защото книгата се разглежда като медия, като най-старата медия на света; като форма на комуникация. Не просто като литературно произведение между две корици (най-малкото, не всички книги съдържат литература). Освен това ние се учим не за библиотекари (една хубава професия, за която си има друга специалност), а за издатели. Книгата е комуникация между хора, комуникация отложена във времето, комуникация, която може да се осъществи за ден, за век, за хилядолетие. Освен това, дори и да не си даваме сметка, книгата е здраво вплетена в едно с другите медии. А мястото на медиите е ФЖМК.
Та да се върна на програмата си. Първите две години имаме повече общи дисциплини с другите две специалности във факултета – Журналистика и Връзки с обществеността. С всяка следваща година имаме все повече специализирани книгоиздателски дисциплини, като в четвъратта година можем да избираме между два профила – Редакционно-издателски и Медии и Връзки с обществеността. Като паралелно с това си вървят общите за всички от специалността дисциплини, разбира се.
Заедно с колегите от другите специалности учим Социология, Социална психология, История на българската журналистика, Народопсихология, Политология, Теория на културата, Компютърно-опосредствана комуникация.
Доцент Светлозар Кирилов е един от най-стриктните хора, които познавам, дълбоко навлязъл в материята, работещ към европейски институции.
Професор Драганов, по Социална психология, е най-възрастният ни преподавател въобще, но определено не изкукал и пеещ прастари приказки, колкото да си додава към пенсията, каквато е представата ви за възрастни преподаватели в стар университет. Един от най-умните хора, с невероятно интересни лекции, заради който ходехме в 8 сутринта, събирахме се тройно повече хора от капацитета на залата и седяхме прави.
Доктор Диана Петкова по Народопсихология е обиколила толкова много страни, че ни преподаваше до голяма степен и от личен опит, което направи лекциите страшно интересни. Имахме и лекция с гост професор чужденец, за да се издразня на английския си. :))
Компютърно-опосредстваната комуникация при доцент д-р Грета Дерменджиева ме накара да се замисля както за много аспекти на общуването в Интернет, а и за информационното общество като цяло. Същата преподавателка ни водеше и дисциплина само за нашата специалност – Редакционно-издателски системи. Учеше ни да странираме на Adobe InDesign, нещо, което постоянно се прави в издателствата. Дори и издателят да не умее да направи предпечата на книгата лично, е хубаво да има някаква идея от процеса.
Дотук говорех все за социални и комуникационни науки, но имахме и друг вид дисциплини, вече само за нашата специалност. Например Български език и стилистика и Информационни технологии, даващи базисни познания за различни компютърни програми (даже аз, която все още рядко бях припарвала до непраисторически компютър, се ориентирах). Също не са за пренебрегване и литературните дисциплини като Теория на литературата, Съвременна чуждестранна и Съвременна българска литератури (с преподаватели от съответния факултет) и Литературна комуникация, даваща напълно съвременен и различен от ученическия поглед. Там се запознах със „Смъртта на автора“ на Ролан Барт, например. Нещо толкова различно – да не кажа противоположно – от училищното изучаване на литература.
Може би най-важната и най-интересната дисциплина на първи курс беше История на книгата, която ни връщаше в шумерската цивилизация, за да минем през всички етапи на книгата до печатната преса Гутенберг, та чак до наши дни. Преподаваше ни професор Ани Гергова, основоположничката на тази наука в България.
Като споменах по-горе предпечат, имахме си и лекции за печата – Основи на полиграфията, водени от много взискателната преподавателка от Техническия университет доцент д-р Сарджева, която ни мина през всички видове печат, видове хартия, кое за кое е подходящо, за какви тиражи и т.н.
По Графичен дизайн при доцент д-р Веселина Вълканова пък учихме много за правилата при дизайна на книгите, за елементите на книжното тяло, шрифтовете, стиловете, различните фактори за ергономичността на четенето и т.н. Все неща, нужни за практиката.
Друга практична дисциплина беше Интелектуалната собственост в книгоиздаването. Учихме Закона за авторското право в детайли при д-р Ангел Манчев, за да сме запознати и с тази материя, а не да гледаме като пиле у кълчища като стане нужда.
Съвременното световно книгоиздаване при доцент Милена Цветкова бе дисциплината, по която написах 80 страници курсова, вкл. 3-4 страници библиография. Представете си само: в Софийския университет има преподаватели, при които с Copy и Paste от някой сайт като Prepishi.com просто не става! Можете ли да повярвате!?
Други интересни дисциплини – Книгата като медия и Теория на четенето. Съвременни тенденции, перспективи, разчупване на мисленето, изваждане на книгата от кодексовата й форма, от хартиеното й тяло.
Още – Научно, университетско и енциклопедично книгоиздаване при доцент д-р Албер Бенбасат, Икономика на книгоиздаването при професор Филева. По последното получихме много сериозен общ курсов проект – да създадем втори брой на единственото професионално списание за Книгоиздаване в България – „4publishing“ . Говорете ми за липса на връзка с практиката при Софийския университет…
Гледам програмата си за четвърти курс с оптимизъм. Чака ме Европейско медийно право при професор Нели Огнянова, Електронни книги и други интересни и необходими за съвременното книгоиздаване неща. Независимо от това, което говорят за Университета министри и други умници, май все пак ще изляза с някакви познания по професията, в която искам да се реализирам. Освен, че от две години редактирам едно списание на хонорар и няма тепърва за първи път да влизам в издателство. Между другото, повечето ми колеги са минали вече през издателства, като някои и понастоящем си работят това, благодарение на стажовете. Вярно е, че сами трябва да си ги уреждаме, но имат добър ефект. 🙂
Вещаят на Софийския университет затъване в статуквото, срив на старите лаври, изоставане от съвременните университети (като НБУ например). И когато изоставането не става от самосебе си въпреки тромавата администрация (никой не би я отрекъл) и вътрешните проблеми на Университета (защото никъде не съм казала, че такива няма), ни се „помага“ в тази насока с орязване на бюджета. По няколко пъти. Докато подейства. Ако не подейства – има и следващи години и следващи бюджети. Упорито се говори, че един от добрите ни преподаватели по част от специализираните ни дисциплини ще напуска, защото орязванията намаляват и неговите доходи. Ето така се почва. Текат слухове и за премахване на хоноруваните преподаватели като „антикризисна мярка“, без която специалността чи не може да съществува. Колегите в Студентски град откараха два месеца без вода, а стипендиите ще бъдат орязани за втори път, и то как. Нямаме си нормално действаща библиотека във факултета, нито пък аула, защото едното ни крило е затворено за ремонт, който е почнал отпреди да стана студентка и е стопиран заради липса на пари от месеци, та кой знае докога. И въпреки изгледите за дървена ваканция поради липса на пари за парно, май все пак ще продължат да ни дават образование. Не модно и лъскаво, но необходимо ни за живота и работата ни по-нататък.
И явно май ще имам все нещо в главата като (дай, Боже) си взема дипломата, а?

Read Full Post »

Необичайно начало на необичайна година

„Постъпвате в Университета в една нелека година. Политици ви обещават светло бъдеще. Ако потърпите. Ако стиснете зъби. Аз това светло бъдеще съм го живял почти цял живот – не ми харесва, не искам да го живеете и вие. Искам да живеете в светло настояще.“

С тези думи Ректора на Софийския университет посрещна първокурсниците и откри новата академична година в Алма Матер. Той подари на министъра на образованието (и бивш Ректор на НБУ) Сергей Игнатов тухла от първата на Университета (и настояща на ФЖМК) сграда, която е била изградена след разорителни за държавата войни за една година, а сега от 10 години не може да се ремонтира.
Колеги от Студентски град, които два месеца бяха без топла вода, направиха протест, недоволни от финансова непрозрачност в СУ (за проблемите с Топлофикация се мълча, докато не стана белята). По време на речта на професор Илчев те издигнаха трансперант с надпис „САМО ТОПЛАТА ВОДА НЕ НИ ГРЕЕ“, а после излязоха и се наредиха с него пред централния вход на Университета. Вместо да се засегне, ректорът ги похвали за критичното мислене и ни призова да не се страхуваме от авторитети, а да имаме свое мнение и да го изказваме.
Необичайното начало беше съвсем в тона на необичайната учебна година, която ни предстои. Дървена ваканция от два до три месеца грози Алма Матер заради неспособност да се справи с цените на Топлофикация при новия си бюджет. Студентските стипендии също са орязани (още по-сериозно от миналата академична година), а евростипендии няма да има в никой ВУЗ поради несвършена от Министерството на образованието работа. Колегите от Студентски град се чудят кога пак ще им спрат топлата вода. Заплащането на преподавателите също е пострадало от настоящето положение.

„С горчива ирония ви казвам, че ви обещаваме малко, но от сърце. Не искахме да помрачаваме вашия празник с протест, защото сте заслужили празника си, но годината не е само от празници. И протести предстоят, ако искаме да запазим вашето и нашето достойнство. Реформите, които се искат, реформи без държавна политика в областта на висшето образование и науката, реформи без финансиране ни гарантират не мизерно развитие, а развитие на мизерията. Затова се борим и затова сме трън в очите на властта.“

Read Full Post »

Стипендии за отличници!? Иска ни се…

Снощи гледах материал по PRO BG за проблемите със стипендиите в държавните ВУЗ-ове. Парите за отличниците са съкратени навсякъде.

Софийския университет не е споменат, защото при нас крайни решения още няма. Но положението хич не е добро. След като миналата година вече ни орязаха стипендиите от 120 на 90 лева и ни казаха чак след последния момент (заповедите за кандидатстване бяха вече разлепени и сумата от 120 лева беше забелена с коректор), тази година решиха да ни информират за проблемите отрано. Похвално. 🙂 Не че това прави положението по-розово.
За съжаление, идеите за „оптимизиране“ на стипендиите не са приятни. Социалните стипендии (за кръгли сираци, инвалиди, майки с малки деца) да се съкратят от 120 на 90 лева (те досега винаги са били по-големи от нашите), хората с коефициент 1,1 при определяне на бала (с един жив родител) да се отделят в отделна класация (какъв е смисълът, как това намалява бройките, съответно разходите!?), както и постъпателно да намалява сумата на стипендията в класацията по успех, за да има повече бройки. Това последното вече звучи разумно, макар че те местата ще са толкова орязани, че стипендиантите ще сме с успех 5,90~6,00 и ще е много смешно непълните отличници за една петичка да взимат десет или двайсет лева по-малко от голямата сума от 90 лева.
Вина за това положение в случая Университета няма (тази година не можем да го обвиним в бавене на информацията), а правителството, което е орязало цялостно бюджета му по всички пера, вкл. и за стипендиите. Орязването за 2010 година по думи на Ректора дотук е четири пъти по 10%, а половината от първоначалната сума е раздадена през летния семестър.
Още по-забавно е обаче положението с евростипендиите. Проектът за тях беше до миналия семестър включително, но се взе решение да бъде продължен още четири семестъра (или две години). Досега стипендиите са били по 90 лева на месец и ние си отдъхнахме – поне оттам ще си допълним.
Ако очаквате, че ще напиша, че са ги орязали на по 60 лева, грешите.
Евростипендии просто няма да има и то изцяло поради некадърността на Министерството на образованието, което разтегли максимално във времето доизплащането на евростипендиите и наградите от предходните семестри и си удължи срока за приключване до 03.11.2010 г. По информация на главния секретар на Студентски съвет на СУ Христо Севов, преди да се поднови проекта и да дойдат новите стипендии Министерството тепърва трябва да изпраща отчети в Управляващия орган. Това очевидно няма да се задвижи преди 03.11.
Пренебрегването на образованието се превърна в държавна политика в последната година Орязването на бюджета на държавните ВУЗ-ове, включително и на най-стария и елитен сред тях – Софийския университет – е показателно. Предвиденият за догодина бюджет е същото дередже. Очевидно нито висшето образование като цяло, нито подпомагането на най-добрите студенти на България в частност, са сред приоритетите на ГЕРБ, които само обясняват колко е важно образованието.
А това с евростипендиите е просто капакът. Дори когато пари има, те не достигат до хората, за които са предназначени поради чиновническа некадърност. Усвояване на еврофондове му се вика.
И като си помисля, че стипендиите дори не са най-значимият проблем на студентите на Софийския университет. В сравнение с факта, че от седмици няма топла вода в блоковете ни в Студентски град, защото държавата ни е орязала и парите за Топлофикация, стипендиите са просто незначителен детайл. А топла вода няма да има още поне месец.

Read Full Post »

Тема с продължение: стипендиите в СУ

За мое огромно учудване подписките, организирани срещу орязването на бройката и сумата на стипендиите в СУ и финансовата неяснота като цяло, предизвикаха отзвук. Медийното внимание не се изчерпа с обекта в сутрешния блок на 8-ми декември, ами БНТ, bTV, телевизия Европа и други медии продължиха да следят случващото се.
В обекта от новините по bTV на 11-ти декември заместник-ректора по учебната част доцент Шишиньова заяви, че Университетът не е получил пълната субсидия и средства няма. Освен това на финала демонстрира доста интересно отношение към недоволните. 😛

Вчера обаче от МОН заявиха, че няма намаления на средствата за Софийския университет и всичко е изплатено и че няма друг ВУЗ с подобен проблем. Сергей Игнатов назначи финансова проверка, за да види къде са потънали парите за стипендии.

Сложна ситуация. Ректорът обвинява Министерството на образованието, че е замразило парите, министърът казва, че всичко е изплатено и проблемът трябва да се търси в ректорското ръководство.
Крайно объркани, но не и обезсърчени, днес трийсет човека се събрахме, за да идем в приемното време на професор Илчев, който по предварителна информация днес трябваше вече да си е в България и да го попитаме какво става. Оказа се, че си пристига чак довечера, затова ни прие изпълняващия длъжността проф. дмн Недю Попиванов. Той заяви, че парите наистина са преведени, но са замразени и за всеки харч е необходимо писмо, подписано от ректора, което да се приеме и чак тогава евентуално да се отпуснат пари от сметката. Обясни, че Игнатов лъже и че тазгодишните пари по перото за стипендиите не са съкратени – те са съкратени, както абсолютно всички пера, с 10%. Главният финансист на Университета Елена Петрова каза, че за декември досега единствените плащания, които са били извършени от СУ, са били именно нашите стипендии и не е ясно ще има ли възможнсот да се изплатят заплатите на преподавателите в пълния им размер до края на годината.
От студентите излезе предложение за единна позиция общи действия на цялата Академична общност срещу орязването на парите за образование, което дори и без проблема със стипендиите, си е голям проблем. Той обаче не прояви склонност за протест под каквато и да било форма и обясни как трябва да разчитаме на ръководството за тиха дипломация с държавата, това единствено вършело някаква работа. Само че тази дипломация е толкова тиха, че никой от нас не я разбира и чува. О, да – нещото, което изглежда най-много възмущава професор Попиванов, са медиите. Той заяви, че не трябвало да въвличаме медиите в това, защото те само търсят скандал. За него гласността единствено вреди, всичко трябва да става тихо.
Последното ме застреля.
Каква е равносметката?
1. Взаимни обвинения и прехвърляне на топката между ректорско ръководство и Министерство на образованието, младежта и науката. Т.е. не знаем кой е (по-)виновен и кого да обвиняваме. Нищо чудно да се опитват просто да ни размотаят, докато ни писне и ни дойдат други неща до главите – коледни празници, после сесия и учене за изпити и т.н. – и не оставим нещата така, както са.
2. Поне според моето лично впечатление съставено до този момент, не можем да разчитаме за реална подкрепа, макар че не трябва да забравяме, че сме „най-качествените студенти в най-качествения университет, които заслужават най-много“. 🙂
3. Изпълняващият длъжността ректор професор Попиванов се опита да изкара миналогодишните стипендии от 120 лева едва ли не като еднократен подарък по случай 120-годишнината на Софийския университет – нещо, което никога не е било обявявано по този начин и нещо, което – да си го кажем честно – си измислиха сега, за да се отърват. Тонът беше в стила „да, разбирам, че с 30 лева в джоба е по-добре“, което беше възмутително. Защото въпросът поне за мен не е за трийсетте лева. А и много (повечето?) от протестиращите въобще не са стипендианти. Въпросът е принципен за отношението към студентите, за отношението на отличниците, които инвестират повече време (и работят и печелят по-малко) в учение.
4. И днес нямаше официален отговор на подписката, какъвто бяха обещали за 9-ти, но професор Попиванов пое твърд ангажимент за други ден по обед. Ще поживеем, ще видим.
5. Ако наистина финансите на Софийския университет са допрели до нашите стипендии, както е тръгнало, скоро съвсем няма да има стипендии. Бюджетът на Университета за 2010 г. е съкратен с 6 милиона лева, а тази година е замразен само 1 милион. С други думи: не става по-добре. Има реална опасност да станем втори НАТФИЗ: такси 112% нагоре, а после още стотина нагоре! Трябва да вземем мерки овреме, че после вече е късно.

Професор Попиванов многократно се изказа за реденето на приоритетите в държавата. Да, криза е, но образованието навсякъде в развитите страни е приоритет номер едно. Напълно прав е в разсъжденията си. Но аз се замислих по този повод за приоритетите в Университета. Поставянето на луксозни противоударни видеокамери с неизяснена цена (в различните изказвания на професор Илчев тя варира от 36 до 250 000 лева) за постоянно видеонаблюдение в повечето сгради на Алма Матер изглежда се оказаха по-приоритетни от стипендиите на студентите, а ако думите на професор Попиванов са истина – и от заплатите на преподавателите.

Не знам какво да допълня, освен че съм объркана и възмутена и ще продължавам да следя как се развиват събитията. И да давам някаква гласност, макар и мизерна, тук. Просто ей така, да ги има черно на бяло нещата някъде, пък ако някой ги прочете – прочете, ако ли не – майната му.

Но едно е сигурно – независимо кой е крив и кой прав за липсващите пари за стипендии, орязването на бюджета на университета за догодина е проблем на всички студенти.Защото тези пари ще могат да се компенсират от едно единствено място (освен от стипендиите) – от таксите на всеки един от нас.

Read Full Post »

Навръх 8-ми декември студентите говорят за орязването на стипендиите в СУ

Не знам колко от четящите тук се интересуват живо от случващото се в Софийския университет, но ако има такива, този материал ще ви е интересен. 🙂
Не знам дали сте в течение, но Софийския университет тази година оряза стипендиите за успех и като бройка, и като сума. От 3000 на 2200 бройки, от 120 на 90 лева на месец. Така и не се изясни откъде дойде това орязване – замразени от банката пари, замразени от държавата пари, спрени от Министерството на образованието пари, спрени от Министерството на финансите пари… Чуха се много версии.
Според правилника на Университета най-късния срок за обявяването на бройките и сумите на стипендиите бе крайния срок за подаване на молбите. Орязването бе обявено 10 дни по-късно.
Веднага имаше ответна реакция, направи се подписка срещу финансовата непрозрачност в СУ и орязването на стипендиите и подписка срещу леността на Студентски съвет, чиято единствена дейност тази година е да организира партита в дискотека „Авеню“ (текстовете на подписките). За три дни се събраха 1933 подписа, предадоха се на заместник-ректор Шишиньова, която се ангажира на 9-ти Ректорския съвет да даде отговор. Такъв отговор нямаше, а хората, които отидоха да го потърсят, не получиха нищо, освен сведението, че професор Илчев е в Китай. Какво следва оттук още не е ясно.
Ето участието на група студенти на 8-ми декември в сутрешния блок на БНТ 1. Отсрещната страна – досегашният дългогодишен председател на Студентски съвет Светослав Станков, който демонстрира абсолютно незнание какво става в СУ (цитира грешни цифри, не знае актуални събития, пъне се като петле и в знак на висша наглост обяснява дискотечните изпълнения на СС са всъщност заради смъртта на Стоян Балтов. о.О Материалът е 14 минути, разделих го на две части, защото Youtube не поема повече от 10 минути накуп.


Развоят тепърва предстои… 😦

Read Full Post »

Студентска дискусия за видеонаблюдението в СУ -> утре

Както сигурно знаете, започна инсталация на видеокамери в Софийския университет след решение на Ректора за повишаване на сигурността в Алма Матер. Разбира се, никой не попита студентите какво мислят за идеята да бъдат поставени под постоянно видеонаблюдение, въпреки че аргументът е тяхната сигурност. След като Богомил Шопов и студентите от „Призив“ бяха допуснати до среща с Ректора и той много се учуди от това, че трябвало да има дискусия, но пак не направи такава, самите студенти си я организираха.
Тя ще се проведе утре, 28-ми октомври, в зала 21-А* на Историческия факултет в централната сграда на СУ от 19:00 ч. Всеки, който се интересува от проблема, е добре дошъл. 🙂

Пейо е написал много интересен пост за проблема с видеонаблюдението на Университета и защо според него това не е редно и нарушава свободата на студентите и на Университета като такъв. Постът е озаглавен „Субектът се контролира от камери“ и можете да прочетете тук.

______________________________________
*Както ми обясниха, тази зала се намира като влезе човек във вътрешния двор през тунела и оттам във вътрешния вход на сградата, завие наляво, после пак наляво през ректорската администрация и се стига до Историческия факултет. Там пак наляво и втората врата е зала 21-А.

Read Full Post »